№ 56
гр. гр.Несебър, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150201200 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Х.Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р.,
ул. „Л.“ № **, вх. *, ет. * против Наказателно постановление № 21-0304-001513 от
17.09.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и 6 /шест/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на административно-производствените правила. При условията
на евентуалност се моли за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят М. не се явява и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР-гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представя писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 16.08.2021г., около 16.40 часа, на главен път I-9, на около 205км,
общ.Несебър, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока Варна-
Бургас, лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с временен рег. № 359М543,
1
собственост на „Валентино Ауто“ ЕООД, управляван от жалбоподателя М.. При
извършената проверка било установено, че разрешението за временно движение №
********* било с изтекъл срок от 15.08.2021г. и МПС не е било регистрирано по
надлежния ред. За така констатираното нарушение на водача М. бил съставен АУАН,
въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че неправилно
е ангажирана отговорността му за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се, че ако се приеме, че е извършено нарушение, то е следвало да бъде
определено по разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, която препраща към Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях /Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г./. Сочи се, че управляваното от него моторно превозно средство
не е негова собственост и отговорността относно подновяване на табелите и правата
във връзка с това са само на собственика, който не бил подменил табелите и използвал
старите.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя М.М. – мл.автоконтрольоар при РУ на
МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. Същият установява пред
съда, че при извършената на процесния автомобил проверка констатирал, че
издаденото за МПС разрешението за временно движение и временните регистрационни
табелите били изтекли в деня преди проверката – на 15.08.2021г. Извода, който се
налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от
него административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за това, че
визираната в акта и наказателното постановление разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗдВп
била незаконосъобразно приложена, тъй като жалбоподателят не бил извършил
визираното в нея административно нарушение. По делото не се спори, че
жалбоподателят е управлявал МПС с табели и разрешение за временно движение,
издадени съгласно чл.27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Не се спори също, че срока
на същите е изтекъл на 15.08.2021г. Обстоятелството, че датата 15.08.2021г. е неделя и
е неприсъствен ден за администрацията на МВР не означава, че срока изтича в
следващия след него присъствен ден, както е посочил жалбоподателя, позовавайки се
на ГПК и АПК. Това е така, тъй като визираните от жалбоподателя закони
регламентиран процесуалните срокове, какъвто не е срока за валидност на издадените
за процесния автомобил табели и разрешение за временно движение. Следвало е
собственика на автомобила да предвиди това обстоятелство и да регистрира
автомобила преди изтичане на определения му срок, т.е. преди 15.08.2021г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че установеното от
контролните органи административно нарушение следвало да се квалифицира като
2
такова по чл.140, ал.2 от ЗДвП, тъй като сочената разпоредба указва къде са
регламентирани условията и реда за регистриране на МПС. Касае се за бланкетна
разпоредба, която препраща към Наредба № I-45 от 24.03.2000г., но същата не
предписва точно поведение, което следва да спазват водачите на МПС, каквато е
императивната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Неотносимо по делото е и
обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, тъй като в
санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, законодателят е употребил
израза „водач, който управлява моторно превозно средство“, а не „собственик на
МПС“, както е в други разпоредби на ЗДвП.
На последно място, съдът счита, че не са налице и основания за приложение
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Нарушението е формално и
липсата на вредни последици не може да обуслови квалификацията му като маловажен
случай, респективно отпадане на административнонаказателната отговорност. В
случая обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на
движение, при които няма основание за приложението на института на маловажния
случай, респективно за отпадане отговорността на жалбоподателя на това основание.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя административни наказания,
съдът намира, че същите са необосновано завишени, поради което следва да бъдат
намалени до предвидения от закона минимум – лишаване на жалбоподателя от право
да управлява МПС за срок от един месец и глоба в размер на 50 лева, като счита, че по
този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0304-001513 от 17.09.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Х.Я. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Р., ул. „Л.“ № **, вх. *, ет. * са наложени административни наказания – глоба
в размер на 200 /двеста/ лева и 6 /шест/ месеца лишаване от право да управлява МПС,
за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
наказанията на един месец лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на
50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3