Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-42 23.04.2019
година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
девети април година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело
номер 376 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 3395/24.01.2019г. на БРС от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София,
бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните
Директори М.Гъркова и Г.Гълъбов, чрез адв.Ст.Райчева срещу решение №
2607/17.12.18г. по гр.д.№ 2783/18г. на БРС, в частта, с която е уважен
предявеният от Т.И.П.-П., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул.”Т. К.” № **, ет.*,
ап.*, иск против въззивника за заплащане на сумата над 2750лв. до 5500лв.,
представляваща част от застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1801-16-20032 на л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат” с рег.№ А 2205 МТ, застрахован
при въззивника по застрахователна полица № 28019215/93001610025163/31.03.2016г.
Твърди се неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Моли актът
да бъде отменен и постановен нов, с който искът бъде отхвърлен за размера над
2750лв. до 5 500лв. Въвежда подробни
аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата Т.И.П.-П., ЕГН: **********,
с адрес: гр.Б., ул.”Т. К.” № **, ет.*, ап.*, оспорва въззивната жалба в
проведеното съдебно заседание. Счита атакуваното решение за правилно. Моли да
бъде потвърдено в обжалваната част. Не ангажира нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова
молба от Т.И.П.-П. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София. Въззиваемата е твърдяла,
че на 15.01.2016г. е закупила л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат” с рег.№ А 2205 МТ. На
31.03.2016г. сключила договор за застраховка „Каско“ с въззивника, с който
договор били застраховани всички възможни рискове, включително и от
противозаконно отнемане на автомобила. След кражба на МПС-то в интервала 11.00ч.
на 23.04.2016г. – 08.30ч. на 24.04.2016г.,
застрахователят бил уведомен в срок. На 08.11.2016г. въззиваемата получила
известие, че е отказано заплащане на обезщетение, понеже се оказало, че част ІІ
на свидетелството за правоуправление – т.нар. „малък регистрационен талон“ се
намирал в отнетото МПС към момента на кражбата. Счита отказът за необоснован.
Моли да бъде изплатено обезщетение, като в случай, че съдът приеме
съпричиняване – дължимата сума да бъде намалена с 30%. Първоначално претендира
сума в размер на 4200лв., а в хода на производството размерът на иска е
увеличен на 6000лв., както и законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Ангажирани са
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Въззивното
дружество – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК: *********,
представлявано от Изпълнителните Директори М.Гъркова и Г.Гълъбов, е оспорило
иска. Оспорени
са твърденията в исковата молба и се обосновава становище, че отказът е
правилен, понеже чл.28, т.4 ОУ на дружеството на договор за застраховка „Каско“
предвижда основание за решението на застрахователя, при наличие на определени
условия и едно от тях е оставяне на документа за собственост в МПС-то, както е
в настоящия случай.
Както
вече стана ясно, с решението си БРС е приел искът за доказан по своето
основание и е присъдил обезщетение в пълен размер, съобразно пазарната стойност
на автомобила към настъпване на застрахователното събитие.
Във
въззивната жалба се оспорва размерът на сумата, като постановеното решение е
обжалвано в частта, с която е присъдена сума за размера над 2750лв. до 5500лв. Твърди
се съпричиняване от страна на лицето, управлявало МПС-то към настъпване на
застрахователното събитие. Решението на БРС е влязло в сила в необжалваната
част.
Видно от
приложените на стр.6 два броя сметки по застрахователна полица № 28019215/93001610025163/31.03.2016г.,
платена до 31.12.2016г., между въззивника и собственика на процесния л.а. – Т.П.-П.
е сключен застрахователен договор за застраховка „ Каско“ на МПС със срок на
договора 31.03.2016г. – 30.03.2017г.
Безспорно
е между страните, затова съдът приема по реда на чл.153 ГПК, че в интервала 11.00ч. на 23.04.2016г. – 08.30ч. на 24.04.2016г., застрахованото
МПС, собственост на въззиваемата, е противозаконно отнето, за което е
образувано досъдебно производство – № 3382 ЗМК 1036/2016г., прок.преписка №
13124/2016г. по описа на СРП за престъпление по чл.346, ал.1 НК – стр.7, 8 по
делото.
Безспорно
е, също така, че застрахователят е уведомен своевременно за настъпилото
застрахователно събитие – стр.24 и сл., като е образувана щета №
0000-1801-16-20032 от 25.04.2016г.
Не е спорно между страните, че въззиваемата
е предявила пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е налице отказ, поради
изпълнение на условието по чл.28, т.4 от ОУ на въззивното дружество по договор
за застраховка „Каско“, а именно: част ІІ на свидетелството за правоуправление
или т.нар. „малък талон“ е бил в МПС-то към момента на отнемането му. Също така
не е спорно, че автомобилът е застрахован за сумата от 6 000лв.
За доказване на вредата по делото е
извършена СТЕ. От заключението на В.л. се установява, че към момента на
отнемането автомобилът е бил с пазарна цена от 5 500лв. Експертизата е
приета без да бъде оспорвана от страните и съдът я кредитира.
Спорно е дали се дължи исковата сума на
главницата, представляваща равностойността на автомобила, при положение, че
застрахователят изрично е предвидил, че в аналогични случаи обезщетение не се
изплаща и в случай, че отговорът е положителен, се поставя въпросът дали се
дължи цялата сума или тя следва да бъде намалена?
За да формира крайния си извод за
основателност на иска и за неговия размер, съдът взе предвид трайната практика
на ВКС, а именно Решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 207/13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
168/2016г. по т.д. № 2284/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 102/02.10.2012г. по
т.д. № 615/2011г., на ВКС, І т.о., които, макар и постановени при действието на
отменения КЗ, намират приложение и в настоящия случай, с оглед идентитета на
чл.207, ал.1 КЗ отм. и чл.395, ал.1 КЗ, чл.207, ал.2, изр.посл. КЗ отм. и
чл.395, ал.4, изр.1 КЗ. За разлика от уредбата на отменения КЗ, обаче, в своята
разпоредба на чл.395, ал.5 новият КЗ постановява, че „Независимо от ал. 4
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата“.
При така изложеното съдът споделя по
реда на чл.272 ГПК мотивите на БРС относно основателността на претенцията за
главницата и намира, че искът е доказан по размер и основание и следва да бъде
уважен съобразно установената от В.л. стойност на пазарната цена на
противозаконно отнетото МПС. Не следва да бъде зачетено въведеното възражение
за съпричиняване при кражбата от страна на лицето, управлявало МПС-то към
момента на извършването й, защото оставянето на част ІІ от свидетелството за
правоуправление на автомобила не е свързано с извършване на престъплението и не
е улеснило извършителя за осъществяване на деянието. Това би го улеснило да
затрудни откриването на возилото, но не и да го отнеме.
Съответно, на уважаване подлежи и искът
за заплащане на лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба и до окончателното й изплащане и направените разноски, както е
приел и БРС. Налага се заключение за потвърждаване на обжалваното решение.
За настоящата инстанция въззиваемата не
е претендирала разноски и такива няма да й бъдат присъждани.
Водим
от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2607/17.12.18г. по гр.д.№ 2783/18г. на БРС в
обжалваната част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: