№ 5770
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря И И
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110168809 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.04.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар И И
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 68809 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т..” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”..” № .., с ЕИК .., представлявано от изпълнителния директор А
С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против
„И..“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И..“, ул. „..“ № 7,
представлявано от АА А И и В П Т. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
на 25.08.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата от общо 1 033,99 лв., от които: сумата от 865,69 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември
2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 151,12 лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2019
г. до 17.08.2022 г., сумата от 14,15 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 3,03 лв. - лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 17.08.2022 г., както и за присъждане
на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод подадено от длъжника възражение, ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ зала за хазартни игри, находящ се в
гр. София, бул. „...“ № 9, с абонатен № .. за периода от месец ноември 2019 г. до месец април
2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период в общ размер от 1 033,99 лв.
Излага твърдения, че изпратил уведомление до потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди за сключване на договор, но ответниците не предприели действия по
сключване на договор, поради което и се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при
ползване на топлинна енергия. Също така твърди, че етажната собственост е сключила
договор с „Б..” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците
цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди,
че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на
дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на „И..“ АД, че същият дължи „Т..” ЕАД – гр. София сумата от общо 1 033,99 лв., от които:
сумата от 865,69 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 151,12 лв. -
лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата от 14,15 лв. - главница за
дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата
от 3,03 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
2
17.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „И..“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковите претенции като погасени чрез извършено плащане. Излага твърдения, че от сайта
на ищцовото дружество се установява извършено плащане на дължимите главници и лихви
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Оспорва получаването на фактури, както
и настъпило неоснователно обогатяване за ответника. Излага подробни съображения. Моли
съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 15.09.2023 г. „Б..” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Б..” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, ангажирани са
доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 46058/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
26.09.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която „И..“ АД е осъдено да заплати на „Т..” ЕАД сумата от 865,69 лв. за
главница, дължима за доставяне и ползване на топлинна енергия в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, бул. „...“ № 9, зала за хазартни игри, с абонатен № .., за периода от месец
ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 151,12 лв. - лихва за забава за периода от
31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата от 14,15 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 3,03 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 17.08.2022 г., както и
законната лихва върху главницата от 25.08.2022 г. до изплащане на вземането, а също и
сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
3
постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания заявителят “Т..” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т..” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по т.1
от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на „Т..” АД и одобрени с решение № ... на ДКВЕР
на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представените писмени доказателства от третото лице помагач „Б..” ООД се
установява, че последното е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот за процесния период.
От представения заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№.. том I, рег. №.., дело № ..2016 г. на нотариус с рег. № .., действащ в района на СРС, се
установява, че „И..“ АД е придобило собствеността върху зала за хазартни игри, находяща
се на адрес: гр. София, ж.к. „..“, бул. „...“ № 9. От подаденото заявление от 15.07.2016 г.,
подадено от праводателя на ответника до ищеца се установява, че е било направено искане
за закриване на партида, открита на името на „Е..т“ ЕООД за абонатен № ...
От представения от ответника заверен препис от преводно нареждане се установява,
че на 01.09.2022 г. ответникът е платил по сметка на ищеца сумата от 1 270 лв. по фактури,
дължими до 31.08.2022 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б..” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 234,04 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 221,95 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 12,09 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 30.06.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза –
основно и допълнително, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № .., за периода от
месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. за потребена топлинна енергия с включени
изравнителни сметки за същия период и възстановена сума за корекция цена, е в размер на
1 234,04 лв. за главница и 151,12 лв. – лихва за забава за процесния период, като за
4
процесния периода са били изготвени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също
така установява, че сумата от 1 270 лв. е постъпила на 01.09.2022 г. по банковата сметка на
ищеца, като са погасени следните задължения на абоната: сумата от 973,44 лв. – месечни
задължения по фактури и такси към ФДР за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., сумата
от 248,46 лв. – изравняване за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата
от 39,24 лв. – лихви за забава и сумата от 8,86 лв. – неустойки. В справка „моят профил“,
статус „платена“ има следната информация: при текущи задължения, когато не са
прехвърлени като съдебни вземания, се показва дали фактурата е дължима или платена, а в
случай, че е за стар период, за който има съдебен процес, също се отразява като платена,
което означава, че е прехвърлена като съдебно вземане. В съдебно заседание вещото лице
установява, че погасените от ответника вземания не се отнасят за процесния период, а
сумата от 8,86 лв. за неустойка не е следвало да бъде начислявана.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т..” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „...“ № 9,
зала за хазартни игри, на който адрес е открита партида с абонатен № ... Не се спори, че
ответното дружество е собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния
период. Спори се относно размера на дължимата сума за топлинна енергия.
От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че
процесният отопляван недвижим имот - търговски обект е бил използван за небитови нужди.
Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно от представените от ищеца
писма се установява, че ищецът е канил ответника да сключат договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди. За съда се налага извод, че между страните не е бил
сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че през
процесния период имотът – нежилищен обект е бил ползван от ответника.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
5
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответниците, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 234,04 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 221,95 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 12,09 лв. С оглед липсата на
сключен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, за съда се налага
извод, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 865,69 лв., поради което исковата претенция като основателна и доказана следва
да бъде изцяло уважена.
Относно направеното от ответника възражение за извършено плащане, съдът намира
същото за неоснователно. Действително на 01.09.2022 г. ответникът е извършил плащане по
сметка на ищеца на сумата от 1 270 лв. От допълнителното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че със същата сума са били
погасени задължения на ответника извън процесния период. Ето защо направеното от
ответника възражение като недоказано следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Съобразно със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза задължението за лихва за забава за процесния период върху задълженията
възлиза на 151,12 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде
изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 14,15 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец септември 2020 г., съдът
намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга
6
дялово разпределение, предоставена от третото лице помагач „Б..” ООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Б..” ООД в полза на ищеца. Ето
защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 3,03 лв.
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 17.08.2022 г., съдът
намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
73,75лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 860,46 лв. от общо направените
разноски в размер на 875 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от
700 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 6,65 лв. от общо направените разноски в размер
на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, като в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 3,32 лв. от общо направените
разноски в размер на 200 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
7
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т..” ЕАД, с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К..”, ул.”..” № .., представлявано
от изпълнителния директор А С А, против „И..“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „И..“, ул. „..“ № 7, представлявано от АА А И и В П Т, с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „И..“ АД дължи на „Т..” ЕАД сумата от 865,69 лв. /осемстотин
шестдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ – главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021
г., сумата от 151,12 лв. /сто петдесет и един лева и дванадесет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за заплащане на сумата от 14,15 лв. /четиринадесет лева и петнадесет стотинки/ -
главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021
г., сумата от 3,03 лв. /три лева и три стотинки/ - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 17.08.2022 г.
ОСЪЖДА „И..“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„И..“, ул. „..“ № 7, представлявано от АА А И и В П Т, ДА ЗАПЛАТИ на „Т..” ЕАД, с ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К..”, ул.”..” № .., представлявано от
изпълнителния директор А С А, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 73,75 лв. /седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27119 от 26.09.2022 г. по гр.д. №
46058/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „И..“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„И..“, ул. „..“ № 7, представлявано от АА А И и В П Т, ДА ЗАПЛАТИ на „Т..” ЕАД, с ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К..”, ул.”..” № .., представлявано от
изпълнителния директор А С А, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 860,46
лв. /осемстотин и шестдесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„К..”, ул.”..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А, ДА ЗАПЛАТИ на „И..“
АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И..“, ул. „..“ № 7,
представлявано от АА А И и В П Т, на основание чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 6,65 лв. /шест лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение в производството по издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27119 от 26.09.2022 г. по гр.д. № 46058/2022 г. по
8
описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„К..”, ул.”..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А, ДА ЗАПЛАТИ на „И..“
АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И..“, ул. „..“ № 7,
представлявано от АА А И и В П Т, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 3,32 лв.
/три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б..” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „В..”, ул. ”Б..” № 85, с ЕИК .., представлявано от управителя Н
Г Жв, в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т..” ЕАД, с ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9