№ 18
гр. К., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:К. М. К.
при участието на секретаря А. Д. Д.
като разгледа докладваното от К. М. К. Гражданско дело № 20215510101807
по описа за 2021 година
Ищецът „И.“ ЕООД, ЕИК *** моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на Г. Г. Б. с ЕГН **********, че
същият дължи на "И." ЕООД сумата от 942.60 лв., от които: 700.00 лв.,
главница по предоставения кредит, 242.60 лв., договорна/възнаградителна
лихва за периода *** г.-17.03.2021 г., законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното й
погасяване, което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
1145/2021 г. по описа на Районен съд - К..
Моли съда да осъди ответника да му заплати направените и в
заповедното производство разноски в размер на 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, и 25.00 лв. държавна такса както и направените разноски в
настоящото производство. Моли на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът да
осъди ответника да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева.
Твърди, че на *** г. дружеството в качеството на кредитодател
сключило с ответника по делото, в качеството на кредитополучател при
условията на ЗПФУР договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: ***. На същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето
"Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно ги приема.
Кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация
за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на
1
личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение
по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен,
уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален
линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди
извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от
него телефонен номер, разговорът се записва. По този начин той отново
потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние.
В конкретния случай разговор не е извършван. При кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: ***.
Активиращият код е ***.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18,
ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод
дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
Етапите за сключване на договор изискват множество действия от
страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с
обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит.
Следователно ответника е знаел, в какво правоотношение встъпва.
В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на
личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат.
Доколкото няма сигнал, че документа за самоличност е откраднат то е явно,
че именно ответникът е предоставил снимките.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне
на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по
телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по
посочения от него начин.
До подаване на исковата молба няма постъпили плащания по договора.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. и в
съответствие с чл. 2 от договора кредитодателят е превел на
кредитополчуателя сума в размер на 700.00 лв. посочения от
кредитополучателя начин, а именно по банкова сметка с титуляр ответника Б.,
в „Р. (Б.)" ЕАД с IВАN *************, ВIС ***.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит погасяването на
главницата в размер на 700.00 лв. става за периода 25.08.2019 г. - 17.03.2021
г. на 20 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 35.00 лв.
Понастоящем главницата е изцяло падежирала.
При връщане заема, клиента на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора дължи
лихва с фиксиран лихвения процент в размер на 40.15 %. Дължимата лихвата
за периода от *** г. - 17.03.2021 г. е в размер на 242.60 лв.
Опитите за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен
ред са безуспешни и затова депозира пред Районен съд К. заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа, на което е образувано ч.гр.д. №
2
44/2021 г.
Издадената заповед за изпълнение е надлежно връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е основание за образуване на
настоящото производство.
Към датата на входиране на настоящата искова молба
кредитополучателят му дължи сумата от 942.60 лв., от които: 700.00 лв.,
главница по предоставения кредит, 242.60 лв., договорна/възнаградителна
лихва за периода *** г. - 17.03.2021 г., законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното й
погасяване.
Ответникът Г. Г. Б. чрез назначения му особен представител адв. Р. Н.
А.-А. оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Счита, че страните по делото не са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - договор за кредит, сключен от разстояние ( договор за
паричен заем), въз основа на който да бъде ангажирана отговорността на
ответника поради негово виновно неизпълнение на договорно задължение по
следните съображения:
Ищцовото дружество не ангажира нито едно доказателство, че „И."
ЕООД в действителност притежава качеството „доставчик" по ЗПФУР, за да
бъдат приложими разпоредбите на закона по отношение на извършваната от
дружеството професионална дейност - в това число и процесния договор за
кредит. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗПФУР доставчик е „всяко физическо или
юридическо лица, което в рамките на своята търговска или професионална
дейност сключва с потребител договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние."
Видно от ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на дружеството - ищец е
извършване на дейност като финансова институция, изразяваща се в
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т.3 и чл. 2, ал.2, т. 6 от Закона за кредитните институции, след
съответно вписване в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ по
реда на чл. 3а от ЗКИ. Документ, удостоверяващ вписване на „И." ЕООД в
Регистъра на финансовите институции, воден от БНБ, не е представен по
делото, поради което счита, че ищецът не извършва търговска или
професионална дейност като финансова институция и не притежава
качеството „доставчик" по смисъла на ЗПФУР. А нормативните правила на
този закон не представляват приложимо право за осъществяваната от
дружеството търговска дейност.
Счита, че страните по делото не са обвързани помежду си от валидно
облигационно правоотношение, тъй като в действителност ответникът не е
изразил изрично съгласие за сключване на договор за предоставяне на кредит
№ ***, не е подписал същия нито чрез саморъчен подпис, нито чрез
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, не е изразил съгласие за
обвързване с общите условия на „И." ЕООД - те също не съдържат подпис на
ответника, и не е получил на банковата си сметка претендираната от
ищцовото дружество заемна парична сума в размер от 700,00 лева.
3
Приложеният към исковата молба договор за предоставяне на кредит №
*** заедно с общите условия към него, на които ищцовото дружество
основава претенциите си, не представляват годни доказателства за наличието
на облигационна връзка между двете страни, тъй като и договорът и общите
условия не са подписани нито от кредитополучателя, нито от кредитодателя.
Видно при обикновен преглед на договор № *** и ОУ към него саморъчен
подпис на Г. Б. в качеството му на кредитополучател под тях не е поставен.
Като неподписан документ същият не би могъл да бъде противопоставен на
ответника и не би могъл да се ползва с доказателствена сила, тъй като
съдържа единствено изгодни за ищеца обстоятелства.
Твърди, че договор № *** представлява и неподписано електронно
изявление, съдържащо отново изцяло изгодни за „И." ЕООД обстоятелства.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления е
приложим Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ). В него е предвидено, че документ, подписан с електронен
подпис, се приравнява на подписан с материален такъв - по аргумент от чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Ищцовата страна обаче не ангажира нито едно
доказателство във връзка с наличие на положен електронен подпис по
смисъла на чл. 2 ЗЕДЕУУ като данни в електронна форма, които се добавят
към или са логически свързани с други електронни данни и които се
използват като метод за удостоверяване на авторство.
Необходимостта процесният договор за кредит да бъде подписан по
някакъв начин - дали чрез саморъчен, физически подпис или чрез електронен
такъв, за да породи правно действие между страните, произтича и от клаузата
на чл. 5, ал. 2 на Договор № ***, съгласно която „Кредиторът се задължава да
предаде на Потребителя сумата по ал.1, наричана главница, в деня на
подписване на настоящия договор, чрез превод по посочената от потребителя
банкова сметка или в офис на Изи Пей АД."
Съгласно раздел XIII, точка 1 от ОУ „Конкретните условия, уредени в
индивидуалния Договор за предоставяне на кредит, могат да се изменят с
подписването на анекс към договора между страните. " Между страните
липсва постигнато съгласие за предприемане на друг вид активност, която да
бъде приравнена към подписване на евентуално договорно съглашение
помежду им.
Счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че между страните е
сключен Договор за предоставяне на кредит № *** при условията на
договаряне чрез средства за комуникация от разстояние, тъй като не са
изпълнени изискванията на разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В чл. 18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факта и обстоятелства във
връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние,
като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.
Ищцовото дружество обаче в качеството си на доставчик не представя
надлежни доказателства, че е изпълнило задължението си за предоставяне на
преддоговорна информация на потребителя. Към исковата молба са
приложени два броя изходяща от „И." ЕООД кореспонденция от *** год.,
адресирана по получател с имейл адрес: ***, но същите като електронни
документ по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕУУ, възпроизведени на хартиен носител,
не представляват годни писмени доказателства, тъй като не са заверени от
4
представящата ги страна съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1, изр. първо
ГПК. Липсват доказателства, че е направена заявка за кандидатстване,
ответникът е автор на електронната заявка към „И." ЕООД чрез сайта ***.
както и че създаденият от името на Г. Б. потребителски профил съдържа
действително негови лични данни в това число банкова сметка, телефонен
номер и обичайно ползвана от него електронна поща, както и че тези лични
данни съответстват на лицето, за което се твърди, че е получило сумата от
700,00 лева от „И." ЕООД.
Ищцовото дружество не ангажира доказателства, че Г. Б., в качеството
на потребител е дал и изразил по ясен и недвусмислен начин своето съгласие
за сключване на Договор за предоставяне на кредит № ***; не е доказано по
никакъв начин, че между страните са разменени електронни съобщения,
отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ; не е доказано, че на потребителя е
предоставен срок да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл.
12, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР, и не на последно място - не е доказано и
обстоятелството, че ответникът е извършил твърдяното от ищеца
потвърждаване сключването на процесния договор в предвидения в общите
условия 7-дневен преклузивен срок - раздел III, точка 1.1, абзац четвърти на
ОУ.
Предявеният от ищеца иск за договорна лихва в размер от 242,60 лева
за периода *** год.- 17.03.2021 год. е неоснователен с оглед
неоснователността на главния иск за главницата по договора за кредит,
поради което го оспорва изцяло по основание и размер.
Претенцията за договорна лихва за периода *** год. - 26.08.2019 год.
счита за недопустима, поради обстоятелството, че съгласно погасителния
план по чл. 4, ал. 3 от Договор за предоставяне на кредит № *** падежът на
първата част от договорната лихва настъпва на падежа на първата анюитетна
вноска от главницата, заедно формиращи вноска № 1, а именно[1]25.08.2019
год.
Възразява да бъде допуснат като доказателство по делото „диск със
записани разговори, в който ответникът потвърждава сключването на
договора за кредит - 1 брой за съда", тъй като в изложението на исковата си
претенция, на страница втора, в края на първи абзац, ясно и недвусмислено
ищецът посочва, че телефонен разговор с ответника като кредитополучател не
е извършван - „В случая разговора не е извършван ". Поради това счита за
недопустимо искането за събиране на доказателство за проведен телефонен
разговор с Г. Б., като за същия разговор в обстоятелствената част на исковата
молба се твърди противното - че не е провеждан.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от „И." ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Т., ж.к. И., ул. „Б." № *** срещу Г. Г. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: село Д., община К., ул. ***, искове по чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на сумата от 942.60 лева по издадена в полза на
„И." ЕООД Заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д № 1145/2021
г. на РС - гр. К..
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
5
Въз основа на подадено на 02.04.2021 година заявление е образувано
ч.гр.д. № 1145/2021 година, по което съдът със Заповед №56/07.04.2021
година е разпоредил Г. Г. Б., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. К., с. Д. да
заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
сумата: 700,00 лева главница; 242,60 лева договорна лихва за периода от ***
г. до 17.03.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2021
г. до изплащане на вземането; 75,00 лева разноски по производството, от
които 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ***/*** г.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в определеният
от закона срок ищецът е предявил настоящия иск за доказване на вземането
си.
На *** г. е сключен договор за предоставяне на кредит № ***, в
изпълнение на който „И.“ ЕООД като кредитор е поле задължението да
предостави на Г. Г. Б. като потребител кредит в размер на 700 лв. за срок от
600 дни при фиксиран ГЛП 40,15% с общо дължима сума /при представяне на
обезпечение по чл.3 от договора/ в размер на 942,60 лв. Видно от
погасителния план, неразделна част от договора първата падежна дата по
догорова е 25.08.2019 г., а последната – 17.03.2021 г. или 20 месечни вноски,
всяка от по 35,00 лв.
От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводната
експертиза, съдът приема за установено, че на *** г. по банкова сметка в „Р.
(Б.)" ЕАД с IВАN *************, ВIС ***, открита през 2018 г., с титуляр
ответника е преведена от ищеца сума в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ с
основание „дог. за заем №***“. В следващите дни до 29.07.2019 г. сумата 700
лв. от тази сметка е прехвърлена на части в друга сметка на ответника в
същата банкова институция. Размерът на остатъчната дължима сума по
договора за кредит е първоначалния размер – 700,00 лв. /седемстотин лева/.
Няма плащания по договора за кредит. Видно от писмо вх. № *** г. от „К.
Б.“ ЕАД на 31.07.2018 г. е открита сметка IВАN ************* BGN на името
на Г. Г. Б., ЕГН **********. Приложена е справка за движение по сметка
**********, от която е видно, че „И.“ ЕООД на основание договор за заем №
*** е предоставило на Г. Г. Б. на *** г. сума в размер на 700 лв. Банковата
сметка ************* BGN е открита въз основа на подписано лично от Г. Г.
Б. и представено по делото искане-договор за откриване и обслужване на
сметка „За всеки ден“ и предоставяне на банкови услуги за физически лица.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
съдът приема, че процедурата по кандидатстване за договор за кредит № ***
е изпълнена, като в системата на „И.“ ЕООД са налични следните данни за
договор № ***: данни за кредита включващи данни за клиента, брой вноски,
вземания по отделните вноски (план съответен на погасителния план по
договора за кредит); документи по кредита; файлът, който се създава при
потвърждение на договора. След въвеждане на кода въпросният файл се
генерира автоматично. Отбелязани са всички данни за лицето, потвърдило
договора; история на статусите –всички етапи от заявката на кредита до
окончателното погасяване и съответно закриване. След етапа „парите са
преведени“ сумата по договора е отпусната; SMS лог – съдържа всички SMS-
6
и, които са изпратени на клиента по предоставения от него телефонен номер.
Първият SMS е активиращия договора за кредит. За целта потребителят е
въвел получения от него код в договора, в противен случай не би могъл да
премине към следващите стъпки по одобрение за отпускане на кредита. Г. Г.
Б. има профил в системата на „И.“ ЕООД. В хода на процедурата по
сключване на договора за кредит от електронната поща на ищеца до
електронната поща на ответника са изпратени две имейл съобщения: на дата
*** г., 15,56 ч. – потвърждение, че ответникът е одобрен за заем от „И.“
ЕООД. В имейл съобщението е описано къде можа да бъде прочетен
договора, както и процедурата по потвърждаване на сключването на договора,
която се извършва посредством кода изпратен му със SMS съобщение; на
дата *** г., 16,32 ч. – потвърждение, че по банковата сметка на ответника
************* е преведена сумата на заема в размер на 700 лв. На *** г. в
15:56:16 ч. на телефон +*** е изпратен SMS с уникален код за сключване на
договор.
Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние урежда
изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние и се
прилага за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние
между доставчик и потребител.
Видно от т.6 на раздел IV от договора, потребителят е уведомен, че има
право без да посочи причина да се откаже от сключеният договор в срок от14
дни от сключването му.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. Потребител
е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Доставчик е всяко физическо или юридическо
лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност
сключва с потребител договор за предоставяне на финансова услуга от
разстояние.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК искове са основателни и следва да
бъдат уважени за главница от 700 лв. в едно със законната лихва върху тази
сума от 05.04.2021 г. – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1145/2021 г. по описа на РС-К.
до окончателното й изплащане; за сумата 242,60 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от *** г. до 17.03.2021 г.
Твърдението на ответника, че дружеството - ищец няма качеството на
доставчик по смисъла на ЗПФУР е неоснователно. Представяне на
доказателства, че като финансова институция, отпускаща заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
7
възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.3 и чл. 2, ал.2, т. 6 от
Закона за кредитните институции, може да извършва тази дейност след
съответно вписване в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ по
реда на чл. 3а от ЗКИ не е необходимо тъй като регистърът е публичен. В
регистъра на финансовите институции поддържан от БНБ ищецът е вписан
под „№ 70, ***, „И.“ ЕООД,***, С. ***, ул. Б. 17, офис 1, Б.И.Н.,
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, ***“.
От събраните по делото доказателства се установи, че доставчикът е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил сроковете по чл. 12 ЗПФУР, получил съгласието на потребителя за
сключване на договора.
За действителността на търговската сделка сключена между страните
/договор за заем за 700лв./ не необходима писмена или друга форма. Още
повече, че ЗПФУР презумира, че писмената форма /където такава е
необходима/ се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по
начин, който дава възможност да бъде възпроизведено, какъвто е настоящият
случай. Налице е съвпадане на волеизявленията на страните, резултат от
което съвпадане е сключването на сделката. Изявленията са правени по
електронен път, а за действителността на сделката не е необходим
електронния подпис.
Преддоговорната информация, изявленията, направени чрез
видеовръзка и електронна поща, са записани и съдържанието им съвпада със
съдържанието на сделката.
Ответникът е получил по нарочно открита лично от него, на негово име
банкова сметка, преведената му от ищеца в заем сума от 700 лв., която е поел
задължението да върне с лихва в размер на 242,60 лв., но не е изпълнил
поетите задължения.
Ищецът представя списък на разноските, с който претендира разноски в
размер на 1325 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. депозит за особен представител, 280 лв. за съдебно-
счетоводна експертиза и 320 лв. за съдебно-техническа експертиза в исковото
производство, както и 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство.
Ответникът няма направени по делото разноски. Предоставена му е
правна помощ „процесуално представителство“, стойността на която помощ
се определя от НБ“ПП“ след приключване на производството по делото.
На основание на чл. 78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 1325 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. Г. Б. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Д., общ. К., ул. *** дължи на „И.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес и
седалище на управление: гр. С. ***, р-н „Т.“, ж.к. „И.", ул. „Б.“ № ***
8
представлявано от управителя Б.И.Н., по издадената по ч.гр.д.№ 1145/2021
година Заповед №56/07.04.2021 на основание договор за потребителски
кредит № ***/*** г., сумите:
– 700,00 лв. главница, ведно със законната лихва от 05.04.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата;
– 242,60 лв. договорна лихва за периода от *** г. до 17.03.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., общ. К.,
ул. ***, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес и седалище на управление:
гр. С. ***, р-н „Т.“, ж.к. „И.", ул. „Б.“ № *** сумата 1250 лв., представляваща
разноски по настоящото производство, и сумата 75,00 лв., представляваща
разноски по ч. гр. д. № 1145/2021 г. по описа на РС-К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9