Р Е Ш Е
Н И Е
№ 764
гр.***, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 900 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
И.Х.Х. с ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, пл. „***Д.“ № 6, чрез адв. Х.Х.
***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-001389/17.05.2018г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Оспорва се фактическата обстановка, като
се застъпва, че жалбоподателят в действителност е бил с поставен колан.
Акцентира се, че коланът е бил махнат едва след спиране на автомобила и
излизане от него, когато реално са дошли и полицейските служители. С оглед
горното се въвеждат твърдения за обективна несъставомерност на извършеното и се
иска отмяна на санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лични и с пълномощник – адв. Деян Костов – БАК, като заявява, че
поддържа жалбата си по изложените в нея доводи. Пълномощникът от своя страна
посочва, че са събрани достатъчно доказателства, оборващи обвинителната теза,
поради което и пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР - гр. ***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се
прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП
е правилно и законосъобразно. Пледира се потвърждаване на НП и присъждане на
разноски, като под евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.5) НП е връчено
на жалбоподателя на 04.02.2020г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на
пощенското клеймо - 11.02.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.05.2018г.
св. К.Д. (към онзи момент заемащ длъжността мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-***)
съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 458166, в който посочил, че на
05.05.2018г. около 10.35 часа в гр. ***, по бул. „***“ до № 12, в поска към „Ж.П.
гара“ управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като не ползва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Свидетелят квалифицирал
тези факти като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. Като
свидетел-очевидец на нарушението бил посочен колегата на актосъставителя – св. Д.Г..
Въз основа на АУАН
на 17.05.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с
поведението си Х. е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 17.05.2018г. е била оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай нарушението, за
което е била ангажирана отговорността на Х., е останало недоказано, поради
което и издаденото НП се явява незаконосъобразно. Това е така по следните
причини:
Пред съда бяха разпитани общо четирима свидетели, от които двамата полицейски служители и двамата родители на жалбоподателя, които са били с него по време на процесните събития. И двамата полицейски служители категорично заявиха, че нямат спомен за случилото се, не си спомнят нищо и не могат да отговарят на въпроси относно събитията. От своя страна св. Н. и Х. Христови бяха убедителни и последователни в показанията си, че в действителност синът им е бил с поставен предпазен колан. При това положение, съдът счита, че АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал нито едно годно доказателство в подкрепа на обвинителната теза, извън съставения АУАН. Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973г. и ППВС 2/1978г., обаче - АУАН губи доказателствената си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в него подлежат на установяване с всички доказателствени средства. За да се ангажира административнонаказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице (Решение от 17.02.2009 г. на АдмС – Шумен по к. н. а. х. д. № 217/2008 г.). В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Като доказателство за приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се приемат показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. При зададените от съда и от защитата въпроси актосъставителят и свидетелят заявиха, че нямат спомени за конкретния случай, поради което и реално не се събра нито едно доказателство, което да обслужва тезата на АНО. Тъкмо напротив – бяха ангажирани гласни доказателства, в лицето на двамата разпитани родители на жалбоподателя, които заявиха, че в действителност жалбоподателят е бил с колан, поради което и не е осъществил вмененото му нарушение. Действително тези двама свидетели са близки роднини на жалбоподателя и поради това са пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, но доколкото не беше ангажирано нито едно доказателство, което да разколебае заявеното от тях, то и съдът няма причина да не им се довери.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им.
По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.26), в който
изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева. По
делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за
адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.
Съобразявайки горните правила и като взе
предвид, че в случая се проведоха няколко заседания, при които бяха разпитани
четирима свидетели, както и като отчете процесуалната активност на адв. Костов
– БАК, съдът счита, че в конкретния случай претендираното възнаграждение от 200
лева не се явява прекомерно. Същото е само със сто лева по-високо от
минималното и по мнение на съда съответства на фактическата и правно сложност
на конкретното дело и на реално извършените от адвоката действия, поради което
и следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0769-001389/17.05.2018г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на И.Х.Х. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР *** с БУЛСТАТ ********* да заплати на И.Х.Х. с ЕГН: **********
сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.