Решение по дело №366/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20194120200366
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 241

 

гр. Горна Оряховица, 05.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 366 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.А.А., ЕГН **********, обжалва електронен фиш серия К № 1696175, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400,00 лв. Счита, че така издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. Твърди, че същият му е връчен на пътя и не е знаел за него, поради което не е успял да плати глобата досега, но въпреки това свидетелството за управление на МПС му било отнето. Моли съда да го отмени.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не ангажира доказателства. С.А. е търсен на посочения от него в жалбата и на посочения в електронния фиш адрес. Призовката е върната с отбелязване, че на посочения адрес се намира Районното мюфтийство и по данни на господин Сезгин Халил - секретар в сградата - няма служител с такива имена. Съдът е дал ход на делото на основание чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – Велико Търново, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Горна Оряховица също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2017 г. в 15,14 часа на ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, с автоматизирано техническо средство № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № СВ9252КА, собственост на С.А.А.. Била отчетена скорост на движение от 102 км/ч(след приспадане на съответния толеранс), при ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 42 км/ч.

След справка за собствеността на автомобила, от ОД на МВР – Велико Търново е издаден електронен фиш серия К № 1696175, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на С.А.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400,00 лева. Няма данни А. да е депозирал в ОД на МВР – Велико Търново писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

По делото не са налични данни кога електронния фиш е връчен на жалбоподателя. Действително в справката на л. 9 е отразено, че това е станало на 08.01.2019 г., но липсват доказателства (обратна разписка или друг документ, удостоверяващ датата на връчване) дали това е така. По тази причина съдът приема, че жалбоподателят е депозирал жалбата си до съда в законоустановения срок.

По делото е приобщен като доказателство снимков материал на нарушението от автоматизирано техническо средство тип MultaRadar № 00209D33F1A0, в който е отразена измерена скорост от 105 км/ч, при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч и констатирано превишение от 45 км/ч (без отчетен толеранс), както и извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР – Велико Търново, съдържащ данни за собствеността на МПС лек автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № СВ9252КА.

 От Протокол от проверка № 2 - ИСИ/26.01.2017 г. от проверката на видео-радарна система MultaRadar SD580 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установява, че използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, същото е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било технически изправно и годно средство за измерване.

            Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 (Севлиево – Велико Търново – Антоново) от км 153+000 до км 154+000, актуална към 05.08.2017 г. в посока гр. Варна, на км 153+300 е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място като мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.

Мястото на нарушението е описано с точност до км. Съдържащите се в израза „ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна” данни позволяват еднозначното определяне на мястото, в което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението. В обжалвания електронен фиш са посочени регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, в сила към датата на заснемане на нарушението, се установява, че мястото на заснемане на нарушението е било означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията (л. 12) и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

Анализирайки събраните в хода на административното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е установено с АТСС, тип радарна видеосистема, при спазване изискванията за инструкцията за експлоатация на техническото средство - при фиксирано превишение на разрешената скорост за извън населено място, въведена с пътен знак В-26, от 42 км/ч. В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се съдържат безспорни доказателства, че техническото средство е настроено и работи съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, че АТСС е преминало изискуемата метрологична проверка.

От приетата като доказателство снимка № S0000622F242 (л. 8), изготвена с автоматизирано техническо средство с № 00209D33F1A0, представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 05.08.2017 г. в 15,14 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № СВ9252КА се е движел със скорост 105 км/ч (без приспаднат толеранс). Видно от приложената схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Скоростта на движение на лекия автомобил е фиксирана с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 08.12.2010 г. и е със срок на валидност до 08.12.2020 г. Видно от представения по делото протокол от проверка № 2-С-ИСИ/26.01.2017 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Поради това съдът намира, че процесното АТС е било годно към датата на установяване на нарушението – 05.08.2017 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Съгласно справката за регистрация на МПС на л. 7 от делото, собственик на заснетия лек автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № СВ9252КА е жалбоподателят С.А.А.. Както вече бе отбелязано, няма данни същият да е депозирал в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за друго лице, извършило нарушението. От друга страна А. не оспорва управлението на процесното МПС в деня на нарушението, а само това, че електронният фиш не му е бил връчен в продължение на две години, поради което и не си е платил наложеното наказание глоба.

Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч. Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 105 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 102 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 105 км/ч и приетото за установено превишение от 102 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 400,00 лв.

Предвид всичко изложено съдът приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1696175, издаден от Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с който на С.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева) КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: