Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./ …..10.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юли през 2020 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7737 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 79398 от 29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 37751/2018 г. на СРС, 125
състав, е осъден Г.К.Ц. да заплати на К.Т.П.
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силен
страх и стрес, стягане в гърдите, главоболие, прерастнало в „разстройство в
адаптацията, с преобладаващо нарушение на други емоции“, вследствие на
увреждане, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 16402/2015г. на СРС,
НО, 1- ви състав, ведно със законната лихва от 12.05.2015г. до плащането; както
и сторените по делото разноски от 154,29 лева, като е отхвърлени исковете на К.Т.П.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата
1000лева до пълния предявен размер на вземането в размер на 7000лева и за
сочените вреди : влошаване на хронични психосоматични заболявания хипертония, стенокардия
и уртикария, както и тревожност, притеснение и стрес, продължили поне 6 месеца
от инцидента и продължаващи обриви и към предявяване на иска - 07.06.2018г. И решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е
осъдил ищеца да заплати на ответника 600 лева разноски и
ответника да заплати на на основание чл.78,ал.6 ГПК, на бюджета на Софийския
районен съд 50лева държавна такса.
Решението е обжалвано и от двете
страни.
Ищецът К.Т.П. обжалва решението в
частта, в която искът му е отхвърлен с оплаквания за неговата неправилност на
решението в тази част като постановено в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила, също и
необоснованост поради неправилно интерпретиране на свидетелските показания и
др. събрани доказателства, вкл. и съдебно-психиатричната експретиза. Счита, че изводът
на съда за липсата на причинна връзка между деликта и част от търпените от него
страдания поради влошаване на здравословното му състояние, както и за продължителността
на тези страдания и степента на интензитет на преживения стрес, за неподкрепени от събраните доказателства, а
размерът на определеното обезщетение за несправедлив и несъобразен с тежестта на деликта. Моли да се отмени решението
в обжалваната част и обезщетението да се увеличи, претендира разноски без
списък по чл.80 от ГПК.
Насрещната страна по тази жалба-
ответникът Г.К.Ц., оспорва същата с писмен отговор с възраженията, че решението е правилно
в обжалваната част, а ищецът няма как да е търпял такъв страх като сочения от
него, защото след инцидента той сам е проявил агресия което не кореспондирало с
довода му, че станал затворен човек.
Ответникът Г.К.Ц. обжалва решението
в частта, в която искът е уважен, с оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон и процесуалния закон поради необоснованост при преценка на
събраните по делото доказателства. Оспорва по делото да е доказано наличие на
вреда, и причинна връзка между деликта и такава вреда, сочена от ищеца.
Възразява, че действията на ищеца след процесния инцидент не сочели, че той е
станал затворен човек, напротив, точно обратното- същият е демонстрирал
агресивно поведение към ответника и неговото семейство, за което има висящо
наказателно производство срещу ищеца за нанесени телесни повреди, също така
възразява, че влошеното здравословно състояние на ищеца е от преди години и
няма връзка с процесния инцидент, а и СПЕ установявала липсата на такава
връзка. Моли решението в уважената част да се отмени и искът отхвърли изцяло,
претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Насрещната страна по тази жалба-
ищецът К.Т.П., оспорва същата с писмен отговор с възраженията, че решението е
правилно в обжалваната част, а събраните доказателства-свидетелски показания и
СПЕ потвърждават неимуществените вреди. Възразява по делото да е доказано
противоправно поведение на ищеца към ответника-липсвала влязла в сила присъда
която да е задължителна за съда , а и се отнасяли тези доводи за събития след
процесния инцидент.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенция за
обезщетение за вреди от противоправно поведение, правилно квалифицирани като
такива по чл.45, ал.1 от ЗЗД като се изхожда от изложените в исковата молба
твърдения и петитум на исковете.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на въззивна
проверка е изцяло първоинстанционното решение, като спорни са всички елементи
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, с изключение на противоправност на
поведение на отвевтника-установено с влязла в сила присъда, и вината. Пред
въззивната нистанзция е пренесен спора относно наличието на вреда , причинена
на ищеца от процесния инцидент, и причинна връзка между поведението на
ответника при процесния инцидент и причиняването от това на сочените от ищеца
неимуществени вреди.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че е налице противопвравно поведение на ответника, за което е осъден с
влязла в сила присъда, от което на ищеца са били причинени неимуществени вреди,
но не в пълен обем както се сочи от ищеца, а само за негативни преживявания
непосредствено след инцидента - силен страх и стрес на ищеца от заканата,
довели до силно главоболие, периодични болки и стягане в гърдите и силен сърбеж
в тялото, продължили до м.06.2015г, когато ищецът е хоспитализиран с
хипертонична криза. В тази насока са изложени мотиви, че това състояние е
прричинено от противоправното поведение
на ответника при инцидента на 12.05.2015 г. от показанията на свидетелите на
ищеца и от медицинските документи, приложени по делото.
Приел е, че твърдяното от ищеца продължило поне 6 месеца от инцидента състояние
на тревожност, притеснение и стрес, и проява на обривите при най - малък стрес,
което преди инцидента не му се случвало, и сериозно влошаване на хроничните му
заболявания хипертония, стенокардия и уртикария, което влошаване се твърди да е
вследствие на инцидента от 12.05.2015 г., не се установява по делото и за тях
не се дължи обезщетение.В тази насока са изложени мотиви, че от представените
множество жалби - някои, на битова тема, други - със съмнение, че са
прерастнали във физическо и психическо насилие, се установява, че ищецът и
ответникът са в състояние на постоянен тормоз. че обострените отношения подхранвали
преживяванията на ищеца, при което пряката причинна връзка на конкретното
деяние и влошаването на психосоматичните заболявания на ищеца, които той е имал
преди инцидента, не се установява, поради което и за тях не се следва
обезщетение за неимуществени вреди. Така е определил справедлив размер на обезщетението
от 1000 лв., като е съобразил и установеното то СПЕ, че в следствие на
инцидента състоянието на ищеца прерастнало в „разстройство в адаптацията, с
преобладаващо нарущение на други емоции“, като според изложеното от съдебния
експерт, в конкретния случай, въпреки наличието на достатъчно добре изразена
клинична картина на психично разстройство, няма данни за сериозно нарушение на
социалното функциониране на ищеца, освен това, че се е затворил в себе си и
престанал да общува с някои от своите приятели, нито е доказано че конкретната
случка не е оказала сериозно влияние върху живота на ищеца за период по-дълъг
от месец след случката.
Приел е още, че нито
едни размер на обезщетение не може да постигне превъзпитателния характер, тъй
като случката неизменно е последица именно от влошените отнощения между
страните по делото, макар тови довод да не се отразява върху определения размер
на обезщетението.
Въззивният съд, предвид
оплакванията с въззивните жалби, споделя
частично изложените мотиви от първоинстанционния съд- тези за наличието на
противоправно поведение на ответника при инцидента на 12.05.2015 г., причинена
вреда на ищеца от първата група определена в решението, за които е прието че се
дължи обезщетение, както и тези за
продължителността на неимуществените
вреди от тази група, както и за липсата на причинна връзка между процесния
инцидент и обостряне на съществуващи при ищеца / хипертония, стенокардия /, и че за тях се дължи обезщетение поне 1000 лв.,
и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите в тези части, като ги приема
за свои без да е нужно да ги повтаря.
Въззивният съд, обаче, не споделя
извода, че при ищеца не е налице причинена от процесния инцидент поява на ново
хронично заболяване и негов рецидив- уртикария, както и не споделя мотивите за
определяне на справедливо обезщетение само от 1000 лв. при оценка на всички
относими и установени по делото факти от значение по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В тази насока и предвид
оплакванията с жалбите, въззивният съд излага следното :
Съвкупната преценка на събраните
по делото и допустими за установяване на правнозначими факти писмени и гласни
доказателства сочат, че на 14.05.2015 г. /два дни след инцидента/ е установен
обрив по тялото на ищеца от д-р Майя Николова и установена и от показанията на
св.Панкова, като последните съдът няма основание да не кредитира, въпреки близостта
й с ищеца, тъй като именно тази близост дава възможност на свидетеля да
възприеме непосредствено неговото състояние и емоции. В последствие е направен
последваща консултация с алерголог на 19.10.2015 г. и се констатира хронична
уртикария и предписано лечение. При липсата на други доказателства, сочещи че при
ищеца е имало проява на обрив/установена урникария преди 12.05.2015 г., съдът
приема, че това състояние е възникнало непосредствено след инцидента и във
връзка с него, и е имало пресистиращи прояви след това и до към м.10.2015 г.,
когато е посочено от алерголог, че се констатира хронична уртикария, и доколкото
и вещото лице-психиатър по приетата СПЕ сочи че уртикарията като кожно
психосоматично заболяване е синдром, който възниква вследствие на психогенен
фактор самостоятелно или в комбинация с др. агенти, а в случая инцидента на
12.05.2015 г. е такъв психогенен фактор.
Въззивният съд не споделя
възраженията на ответната страна, че състоянието на стрес, тревожност,
безпокойство както и установените при ищеца след 12.05.2015 г. обостряния на
др. хронични заболявания стенокардия, хипертония не се дължали на инцидента от
същата дата породи наличие на данни за влошени отношения между страните отпреди
това, тъй като обстоятелствата при самия инцидент, при който ответникът е
насочил боен пистолет към ищеца със закана за убийство е сам по себе си
стресиращ фактор, който според нормалната човешка психика и опитните правила е
достатъчен да предизвика при всеки човек остра стресова реакция, а в случая е
довела и до разстройство в адаптацията, с преобладаващо нарушение на други
емоции : страхово - тревожно - депресивни симптоми, прояви на безспокойство,
напрежение и гняв, инеомния, вегетативни нарушения и влошаване на съществяващи
преди това соматични заболявания- хипертония, стенокардия, според заключението
на СПЕ.
По отношение на размера на
обезщетението, въззивният съд намира, че определеният размер от 1000 лв. не
съответства на тежестта на установеното
противопоравно поведение и на вида на причинените от него вреди на
ищеца, които се установиха по делото според изложеното по-горе. Противопоравното поведение на ответника е
прието за престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, което сочи на
по-голяма степен на обществена опасност в класацията на правонарушенията, за
което се предвижда и наказание „лишаване от свобода“ като второ най-тежко наказание за престъпление по НК, отправянето
на заплахата с оръжие също съгласно общоприетите разбирания е силен стресиращ
фактор, при ищеца се установява от това да са причинени освен страх,
безпокойство, тревожност и др. негативни
емоции, също и обостряне на съществуващи болестни състояни е, но и възникване
на ново такова- уртикария, което води до извод, че обезщетение от 1000 лв. се
явява несъразмерно на причинената вреда, и същото следва да се увеличи до 3000
лв. Този размер в случая се явява
справедливо обезщетение, като се вземе предвид предявения общ размер от 7000лв.
и недоказаност в пълен обем на твърдените от ищеца с исковата молба
неимуществени вреди и тяхната продължителност, както съдът вече отбеляза
по-горе в настоящето решение.
Неоснователно е оплакването на
ответника по възивната му жалба, че не е налице причинна връзка между деянието
на ответника и вредите, тъй като степентта на противоправност на деянието на
ответника на 12.05.2015 г. и неговия силно стресиращ характер са достатъчни да
причинят самостоятелно на засегнатия твърдените от ищеца и установени по делото
негативни емоции по време на самия ницидент, непосредствено след него и за
около месец след това , а в конкретния случай ида обострят други съществуващи
преди това хронични заболявания при ищеца. Дори и инцидента да не е
самостоятелен фактор за това обостряне на съществуващи заболявания, то е в
състояние да засили проявлението им като психогенен фактор според заключението
на СПЕ. Установените и след 12.05.2015 г. продължаващи пререкания между
семействата на ищеца и ответника не се отразяват върху причинната връзка между
деликта на 12.05.2015 г. и приетите за установени от съда на ищеца неимуществени
вреди, предмет на иска.
За разликата до 7000лв. искът
следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Поради частично несъвпадане
решаващите изводи на двете инстанции, решението в частта, в която искът по
чл.45 от ЗЗД е отхвърлен над 1000лв. до 3000лв. и за вреда: уртикария за период
от 5 месеца след инцидента, подлежи на отмяна и уважаване на иска за още
2000лв. до краен размер от 3000лв. обезщетение. В останалата отхвърлителна част
по този иск, както и по отношение на уважения размер от иска за 1000лв.,
решението следва да се потвърди като правилно.
Този изход на спора
налага преразглеждане и на отговорността за разноските. Пред първата инстанция
ищецът е направил общо 1080 лв. разноски, от които ответникът по съразмерност
на уважения частично иск, му дължи 462,85лв. или още 308,56 лв. над присъдените
с решението на СРС. И обратно, ответникът е направил 700 лв. разноски, от които
ищецът му дължи съразмерно на отхвърления размер на исковете, 400лв., което налага
отмяна на решението и в частта за разноски на ответника над 400 лв. до 600 лв. Възраженията за прекомерност на
адвокатските възнаграждения са неоснователни предвид фактическата и правна
сложност на спора.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи още 70лв. държавна такса на СРС за първата
инстанция, и 40лв. държавна такса на СГС по въззивната жалба на ищеца в
уважената й част.
По разноските за
въззивната инстанция:
Въззивникът –ответник
предвид изхода на спора няма право на възстановяване на разноски, а
въззивникът-ищец не е доказал да е направил разноски пред въззивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 79398 от 29.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 37751/2018 г. на СРС, 125 състав, В ЧАСТИТЕ, ВКОИТО е отхвърлен иска на К.Т.П. срещу Г.К.Ц. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата 1000 лева
до 3000 лв. и за вреда уртикария и продължаващи обриви 5 месеца от инцидента, и е осъден ищеца да
заплати на ответника разноски над 400лв. до 600лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА
Г.К.Ц. ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*****, да заплати на К.Т.П. ЕГН
********** с
адрес ***, ж.к.*****, още 2000 лв. /разликата над 1000 лв. до 3000 лв./ представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – прояление и рецидив на хронично заболяване
уртикария за 5 месеца след 12.05.2015 г, вследствие на увреждане, установено с
влязла в сила присъда по НОХД № 16402/2015г. на СРС, НО, 1- ви състав, ведно със
законната лихва от 12.05.2015г. до плащането; както и още 308,56 лв. разноски /
до общ размер 462,85 лв. разноски / за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 79398 от 29.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 37751/2018 г. на СРС, 125 състав, в ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА
Г.К.Ц. ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*****, на основание чл.78,ал.6 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд още 70 лв. държавна такса, и в полза на бюджета на Софийски градски съд 40 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.