№ 9811
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.НОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско
дело № 20241110138612 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:35 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД – редовно призовани,
представляват се от юрк. И., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ: И. Г. П. – редовно призована, не се явява и не се
представлява.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ: „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД –
редовно призовани, не изпращат представител. Депозирали са молба делото
да се гледа в отсъствие на техен представител, към която са приложили
изисканите им по реда на чл. 190 ГПК, документи.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Т. Й. К. и Л. З. С. – уведомени да не изготвят
заключения по допуснатите експертизи.
ЮРК. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че са налице условия за даване ход на делото, поради което и на основание
чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА делото съгласно проекто-доклада, изготвен и съобщен на
страните с Определение от 20.12.2024 г., по което до днес страните не са
възразили.
ЮРК. И.: Поддържам исковата молба и представените с нея писмени
доказателства. Запозната съм с направения проект за доклад и нямам
възражения по него. Моля същият да се приеме за окончателен.
СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал.3, изр.2, вр. с чл.146 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА като окончателен доклад изготвения проект за такъв, който е
бил връчен на страните с Определение от 20.12.2024 год., по който същите не
са заявили възражения.
По доказателствата и на осн. чл.148 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, представените от
ищеца с исковата молба и тези, представени от ответника с отговора на
исковата молба, в т.ч. постъпилите такИ. и докладвани по-горе в настоящия
протокол такИ. от ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД с молба от 04.04.2025 г.
ОТМЕНЯ определението си от 20.12.2024 г. в частта, в която е допуснал
по искането на ищеца изслушване на СТЕ и ССчЕ, като не необходими, с оглед
признанието на исковете от ищеца и извършеното плащане в хода на
производството.
ЮРК. И.: Признаваме, че всички вземания са погасени, чрез плащане.
Претендираме единствено ЮВ. Нямаме повече доказателствени искания.
2
СЪДЪТ като взе предвид, че страните нямат други доказателствени
искания и след събиране на всички допуснати доказателства и с оглед
признанието на ищеца, че вземанията му към ответника са изцяло погасени
след образуване на делото и понастоящем не са дължими, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ И
ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ ПО РЕДА НА ЧЛ. 237 ГПК
РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.04.2025 г.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И.
Г. П., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ***, таванско помещение № 9, с присъединен
абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от
762,14 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
06.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 113,51 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до
30.01.2024 г., сумата от 47,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 9,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 18.03.2021 г. до 30.01.2024 г., за които суми има издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6950/2024 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
3
*********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, таванско помещение 9, с
присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч.
гр. дело № 6950/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си,
като е поискал и изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят
на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане
да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 6950/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав. По искане на ищеца е конституиран като трето лице-помагач -
фирмата за дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. П., ЕГН **********, редовно
уведомена на 27.08.2024 г., не подава писмен отговор на исковата молба, не
прави възражения, нито доказателствени искания. В хода на ч. гр. д. №
6950/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав, обаче, длъжника П. е депозирала
възражение по чл. 414 ГПК, в което е оспорила в процесния имот да е била
доставена и ползвана твърдяната топлинна енергия, за посочения период.
Сочи, че имотът представлява таванско помещение, като единственото
потребление следва да е за подгряване на вода. Твърди, че от справките за
4
2021 и 2022 г. консумацията на отопление е нулева, като има надплатени
сметки, които следва да бъдат възстановени на абоната. Към 01.04.2024 г.
незаплатените задължения към „Топлофикация София“ ЕАД били в размер на
297 лв., относими към различен период от посочения в заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Оспорва дължимостта и на мораторни лихви.
Претендира разноски в заповедното производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства и признанието на иска, заявено от
ответника, намира следното:
С молба, депозирана от ищеца преди съдебното заседание, се признава, че
след образуване на делото, ответникът е предприел плащане на задълженията
си и към настоящия момент, ищецът няма непогасени вземания към него. Тъй
като ответникът е дал повод за образуване на делото, ищецът претендира
единствено в негова полза да му бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Доколкото извършеното плащане на главницата за ДР, мораторната и
законна лихва върху нея до датата на плащането, вкл. и част от съдебните
разноски за заплатената държавна такса за образуване на делото, съставлява
както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, съдът ще следва да се произнесе
единствено по претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 11.04.2025 г., ответника
П. не се явява и не изразява становище по дължимостта и размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид материалния интерес по делото, както и липсата
на фактическа и правна сложност на същото, с оглед извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, по подаване на ИМ в съда и
едно явяване в о.с.з., намира, че на ищеца се дължи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, който определя на 100 лв., на осн. чл.37
от ЗПрП вр. чл.25, ал.1 от НЗПрП, което следва да се възложи в отговорност
на ответника.
Видно от извършеното от ищеца признание на факта на погасяване на
вземанията му от страна на ответника, предприето след образуване на делото
5
и представените по делото писмени доказателства,установяващи
основателността на предявените искове, в т.ч. и по размер, намира, че към
датата на устните състезания, вземанията на ищеца за главницата за ДР и
мораторните лихви върху нея, заявени с ИМ са изцяло погасени, като
плащането е предприето след подаване на ИМ от страна на ответницата И. П..
Въпреки плащането обаче, с бездействието си до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, ответника е дал повод за образуване и водене на делото,
поради което на осн. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, независимо, че исковете ще следва
да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на производството,
ответника ще следва да понесе отговорността за сторените от ищеца в
производството съдебни разноски. Към този момент, неплатени такИ. са само
претендираното и дължимо се на ищеца юрисконсултско възнаграждение,
което на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП съдът определя в размер
на 100 лв.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на
решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти
и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните
състезания между страните.
Мотивиран от гореизложеното, и след като бе безспорно установено, че
вземанията на ищеца за главниците за ТЕ и ДР, както и за мораторните, и
законни лихви до датата на плащането, към датата на устните състезания, са
изцяло погасени, чрез извършеното в хода на делото плащане, се налага извод,
че исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца сторените от
него съдебни разноски за производството в размер на 100 лв., представляващи
дължимо се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.
Останалите разноски са
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.235,
ал.3 и чл.237 от ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от
6
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от
изп. директор А. А., срещу И. Г. П., ЕГН **********, в качеството й на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, таванско
помещение № 9, с присъединен абонатен № ***, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 762,14 лв.
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 06.02.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 113,51 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до
30.01.2024 г., сумата от 47,23 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 9,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР
за периода от 18.03.2021 г. до 30.01.2024 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6950/2024
г. по описа на СРС, 164-и състав, като неоснователни, поради извършеното
в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП вр.
чл.25, ал.1 от НЗПрП, И. Г. П., ЕГН **********, в качеството й на собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, таванско помещение № 9,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес
гр.София, ***, сумата от 100,00 лева представляваща сторените пред СРС
съдебно деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, на осн. чл.7, ал.2 от
ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдебното заседание приключи в 11:48 часа.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8