ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
гр. Враца, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 129, ал. 3 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л.. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Козлодуй, ***, чрез адв. М. С., против определение № 339 от 13.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 1318/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е прекратеното
производството по делото поради неотстраняване в срок на указаните нередовности по
исковата молба на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неоснователно и
незаконосъобразно. Посочва се, че с искова молба от 22.11.2021 г. жалбоподателят е
предявил срещу ИВ. Д. ЦВ. иск за делба на съсобствен имот с правно основание чл. 34 ЗС.
Твърди, че в т. 4 от исковата молба е направил искане за издаване на съдебно удостоверение
за снабдяване с данъчна оценка на имота предвид задължението за вписване на исковата
молба. Исканото удостоверение било издадено на 01.12.2021 г., поради което се посочва, че
неправилно срокът е приет за изтекъл на 02.12.2021 г., тъй като забавянето е следствие на
по-късно извършеното действие от съда. Според жалбоподателя определението е порочно и
защото указаната нередовност е отстранена в дадения срок – исковата молба била вписана
на 08.12.2021 г., а на 09.12.2021 г. районният съд е бил уведомен за това. Твърди се, че
съдът не е взел предвид това обстоятелство, както и необходимостта от технологично време
за вписване на исковата молба. Посочва се, че съдът сам е следвало да изпрати исковата
молба за вписване, поради което също не е налице неизпълнена в срок нередовност на
исковата молба. Релевира се, че удостоверението за данъчна оценка не е задължително
условие за редовност на исковата молба, с която се иска делба на съсобствен имот. При тези
1
съображения се иска обжалваното определение да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдебното производство пред Районен съд – Козлодуй е образувано по искова молба
на Л.. АЛ. К. срещу ИВ. Д. ЦВ. с искане да бъде допусната делба на съсобствен между тях
поземлен имот с идентификатор 37798.506.131 по КККР на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй,
обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89/11.12.2007 г. на ИД на АГКК, целият с площ
от 2126 кв.м., находящ се в гр. Козлодуй, ул. "Орлин Василев" № 7, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване, с
предходен идентификатор – няма, номер по предходен план – 1722, квартал 158, парцел 1
част, ведно със сградите, които попадат в него, а именно: 1. постройка на допълващо
застрояване с идентификатор 37798.506.131.1, на един етаж, със застроена площ от 12 кв.м.;
2. постройка на допълващо застрояване с идентификатор 37798.506.131.2, на един етаж, със
застроена площ от 41 кв.м.; 3. постройка на допълващо застрояване с идентификатор
37798.506.131.3, на един етаж, със застроена площ от 13 кв.м.; 4. жилищна сграда –
еднофамилна, с идентификатор 37798.506.131.4, на един етаж, със застроена площ от 74
кв.м.; 5. постройка на допълващо застрояване с идентификатор 37798.506.131.5, на един
етаж, със застроена площ от 7 кв.м.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че съсобствеността между
страните произтича от сключени правни сделки, а именно: 1. по силата на нотариален акт за
дарение № 136 от 23.05.2006 г., том V, рег. № 6196, дело 509/2006 г., вписан в СВ с вх.рег.
№ 1343/23.05.2006 г., акт № 156, том III, дело № 579, Л.. АЛ. К. е придобила правото на
собственост чрез дарение от В.И.П. и Г.В.П. върху техните 705/2110 идеални части от
празно дворно място, цялото с площ от 2110 кв.м., съставляващо имот с пл. № 1722, кв. 158,
по плана на гр. Козлодуй, при граници на имота: север – имот с пл. № 1734, изток – парцел
30, имот № 1723, юг – улица и запад – имот пл. № 1721; 2. по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот с № 128 от 20.07.2005 г., том IV, дело №
776/2005 г., вписан в СВ с вх. рег. № 2998/20.07.2005 г., акт № 128, том IV, дело № 776/2005
г. ИВ. Д. ЦВ. е купил от Л.А.В. собствените й ½ идеални части от дворно място с обща
площ от 2110 кв.м., находящо се в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, планоснимачен
номер 1722, в кв. 158, парцел 1 по плана на гр. Козлодуй, при съседи улица, М.О., Ц.Л. и Г.
и А. Г., както и 350/2110 идеални части от дворно място с обща площ от 2110 кв.м.,
планоснимачен номер 1722, в кв. 158 по плана на гр. Козлодуй, при съседи: от север – н-ци
на Томо Ст. Л., от юг – граница, от запад – М. Фл. О. и от изток – улица. Посочено е, че в
резултат на извършените сделки всяка от страните е придобила съответните идеални части
от имота, които владее, ползва и полага грижи за построените върху него сгради. Тъй като
Л.. АЛ. К. вече не можела да полага грижи за своята част от имота, предложила на И.Ц. да
закупи нейната част, но той отказал, поради което предявила иска за делба.
В точка 4 от исковата молба е направено искане да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което ищцата да се снабди с удостоверение за данъчна оценка
2
на целия недвижим имот. Към исковата молба са приложени копие описаните в нея
нотариални актове и копие на скица на имота.
При извършване на проверката по чл. 129 ГПК районният съд е констатирал, че
исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, тъй като към нея не е приложено
удостоверение за данъчна оценка на имота и намиращите се в него сгради, и исковата молба
не е вписана в СВ. По тази причина с разпореждане № 372 от 23.11.2021 г. съдът е указал на
Л.. АЛ. К. да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок от получаването на
разпореждането, указвайки и последиците от нейното бездействие. С разпореждането съдът
е постановил да бъде издадено и исканото съдебно удостоверение. Разпореждането е
съобщено на процесуалния представил на ищцата – адв. М. С., по телефон на 24.11.2021 г.
На 30.11.2021 г. в деловодството на районния съд е постъпила молба от адв. С., с
която за изпълнение на дадените указания е поискано да му бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на целия
имот, към която молба е приложил документ за внесена държавна такса.
Издадено е съдебно удостоверение с изх. № 1318/30.11.2021 г., което е получено от
адв. С. на 01.12.2021 г.
В изпълнение на дадените указания с молба вх. № 2657/09.12.2021 г., подадена от
адв. С., е представена в оригинал вписана исковата молба /с вх.рег. № 2862/08.12.2021 г./ и
удостоверение за данъчна оценка на целия имот.
С определение № 339 от 13.12.2021 г., предмет на проверка в настоящото
производство, решаващият състав е прекратил производството по образуваното гражданско
дело. За да постанови този резултат и след повторна проверка на редовността на исковата
молба, районният съд е стигнал до извода, че процесуалният представител на ищеца е бил
уведомен за дадените с разпореждането указания на 24.11.2021 г., на 01.12.2021 г. е получил
издаденото му съдебно удостоверение, а срокът за изпълнението на тези указания е изтекъл
на 02.12.2021 г. Констатирайки, че в изпълнение на тези указания молбата с вх. № 2657 е
подадена на 09.12.2021 г., съдът е счел, че същата не е в рамките на дадения срок, дори и
последният да бъде изчислен от датата на получаване на съдебното удостоверение –
01.12.2021 г., в който случай молбата е следвало да бъде подадена в съда до 08.12.2021 г.
включително. Така мотивиран районният съд е постановил обжалвания пред настоящата
съдебна инстанция акт за прекратяване на производството по делото.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по
смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното определение
неправилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след
като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Това правило е
приложимо само по отношение на процесуално-преклузивните /решителни/ срокове, чието
3
изтичане погасява процесуалното право на страната валидно да извърши определено
действие и съответстващото му задължение на съда да зачете правните му последици.
Срокът по чл. 129, ал. 2 ГПК за поправяне нередовностите на исковата молба не е
преклузивен, а инструктивен, поради което изтичането му не погасява правото на ищеца да
ги отстрани, ако към момента на извършване на съответните процесуалния действия съдът
не е упражнил правомощието си по ал. 3 на същия член да върне исковата молба.
В случая, макар и да е подал молбата в изпълнение на дадените указания след
изтичане на определения от съда едноседмичен срок /без значение е в случая е моментът, от
който ще се брои началото на срока/, ищецът е сторил това преди постановяване на
определението за връщане на исковата молба. По тази причина молбата за изпълнение на
указанията е допустима и следва да бъдат съобразени представените с нея актове при
преценяване редовността на исковата молба и формиране на становище за отстраняването
на нейните нередовности.
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за правилно, че непредставянето на
удостоверение за данъчна оценка на имота не е условие за оставяне на исковата молба за
дела без движение. Особеното исково производство по съдебна делба има за предмет
прекратяването на съсобствеността между страните върху вещи - движими или недвижими,
които имат парична стойност, поради което искът несъмнено е оценяем. Независимо от това,
съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя
от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с него съдът определя
дължимата от всеки съделител държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска
и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство /в този
смисъл е определение № 266/08.10.2015 г. по частно гражданско дело № 3726/2015 г. на
ВКС, ІІ г. о./. В тази насока е и разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ГПК, според която цената на
иска не е един от необходимите реквизити на исковата молба. Изложените специфики при
предявяването на исковата молба за съдебна делба пред съда обуславят, че първоначално не
се дължи държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за
данъчна оценка на делбените имоти с исковата молба. При тези мотиви указанието, дадено
от първоинстанционния съд за представяне на данъчна оценка на процесния имот, ведно с
намиращите се в него сгради, се явява неправилно. По тази причина и въпреки нея
удостоверението за данъчна оценка обаче представлява доказателноство, което следва да
бъде събрано в хода на производството по делото.
Необходимо е да се отбележи, в какъвто смисъл има наведени и оплаквания в
жалбата, че задължението за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба е на
ищеца и именно той трябва да извърши дължимите действия за привеждането й в
съответствие с изискванията на закона и изричните указания на съда, в това число и да
представи подлежащата на вписване искова молба пред компетентния орган - съдията по
вписванията. Съгласно ТР № 3/09 г. от 19.06.09 г. по т. д. № 3/09 г. на ОСГК на ВКС, при
действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за
необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения с чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на
4
служебното начало, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата
молба по чл. 114 ЗС, включително за съдебната делба, е основание за нейното връщане на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК и съответно прекратяване на делото. За да се осъществи обаче
оповестителното и защитното действие на вписването, следва да се впише исковата молба,
която съдът е преценил като редовна – тази искова молба, по която ще се развие спорното
исково производство. Затова не следва да се вписва подлежаща на вписване искова молба,
която съдът, пред който делото е висящо, е оставил без движение. Съдът не може да иска от
ищеца да впише исковата молба преди да се е произнесъл дали констатираната от него
нередовност, извън тази за вписването, е надлежно отстранена в предоставения срок
изпълнението на указанието за отстраняване на нередовността обуславя изпълнението на
указанието за вписване.
В заключение, мотивите по-горе дават основание на настоящия съдебен състав да
приеме, че жалбоподателят е отстранил посочените от първоинстанционния съд
нередовности на исковата молба преди да бъде прекратено производството по делото,
поради което същото не е подлежало на прекратяване, а на администриране по съответния
ред.
След като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на районния се налага
обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд –
Козлодуй за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – Враца,
в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 339 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1318/2021 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на противното от
чл. 274, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5