№ 48
гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102221 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Б. Б. и Р. Б. Б., действащ
със съгласието на своя баща Б. К. Б., против „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 15 084.20 лева – сбор от
обезщетения за претърпените от К. Б. Б. имуществени и неимуществени вреди,
както и за сумата от 10 000.00 лева – обезщетение за претърпените от Р. Б. Б.
неимуществени вреди – всички вследствие настъпило на 3.10.2022 г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на
застрахователните претенции – 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Ищците твърдят, че на 3.10.2022 г. по вина на водач, чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответника, е настъпило ПТП, както и че в
резултат на произшествието са претърпели физически и психически увреждания.
Сочи, че до ответника са отправени претенции за заплащане на обезщетения, по
които липсват плащания.
Ответникът не спори наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност” за сочения в исковата молба автомобил към датата на ПТП. Оспорва
обаче твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на
застрахования при него лек автомобил, че в резултат на същото са настъпили
описаните в исковата молба увреждания, в това число, че и към момента ищците
все още не се възстановили от получените травми, както и че е налице причинно-
следствена връзка между ПТП и твърдените увреждания. Прави възражение за
съпричиняване при твърдението, че вторият ищец е бил без правилно поставен
предпазен колан. Оспорва размера на претенциите, считайки същите за
изключително завишен и несъобразени с принципа за справедливост, твърденията
относно продължителността на възстановителните периоди и относно
1
интензитета и проявлението на уврежданията.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните
и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 432 от Кодекса на
застраховането.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 3.10.2022 г., около 12:00 часа, на път III - 303, км. 500+700 е
настъпило ПТП между л. а. „Мерцедес”, рег. № *** ВВ, управляван от В. Й. З., и
т. а. „Пежо”, рег. № *** КН, управляван от Г. В. Ш.. Установява се също, че при
настъпване на ПТП ищците са били пътници в т. а. „Пежо”, рег. № ***.
Не е спорно още, че към датата на процесното ПТП за л. а. „Мерцедес”, рег.
№ *** ВВ при ответното дружество е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
материални щети от 3.10.2022 г., според който вината за произшествието е на
водача на л. а. „Мерцедес”, рег. № *** ВВ, който се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост на мокър участък, като е напуснал лентата си за
движение и се е ударил в насрещно движещия се т. а. „Пежо”, рег. № ***.
В показанията си св. Георги Шопов заявява, че на 3.10.2022 г. той и ищците са
пътували от гр. Павликени към гр. Велико Търново с хладилен автомобил, който е
бил управляван от него. Твърди, че след с. Мусина при навлизането на
управлявания от него автомобил в остър завой в него се е ударил насрещно
движещ се л. а. „Мерцедес“. Заявява, че след удара е проверил състоянието на
своите спътници, като е установил, че ищецът К. Б. е в безсъзнание. Сочи, че и
двамата негови пасажери са били с поставени предпазни колани.
От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
основната причина за процесното ПТП е движението на водача на л. а.
„Мерцедес”, рег. № *** ВВ със скорост, по-висока от възможната за
преодоляване на завоя, без да се стигне до занасяне, вследствие на което
автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна лента, където в същото време се е
движел т. а. „Пежо”, рег. № ***, където е настъпил ударът между двете МПС.
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в
заключението по допуснатата автотехническа експертиза, съдът намира за
установено, че причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на
автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който
управлявайки л. а. „Мерцедес”, рег. № *** ВВ се е движел със скорост, по-висока
от възможната за преодоляване на завоя, без да се стигне до занасяне, вследствие
на което автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна лента, където в същото
време се е движел т. а. „Пежо”, рег. № ***, респ. е настъпил удар между двете
МПС.
Видът и размерът на претърпените от ищците неимуществени вреди се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза.
2
От представения лист за преглед на пациент се установява, че около половин
час след процесното ПТП ищецът К. Б. е посетил ЦСМП, гр. Велико Търново с
охлузвания по главата и болки в долните крайници. На същия е извършен преглед,
като са му назначени компютърна томография на глава и стъпало, след което е
освободен.
На 5.10.2022 г. К. Б. е посетил хирург, който е извършил преглед и на същата
дата е изготвил съдебномедицинско свидетелство, според което са установени
следните телесни увреждания: охлузване и хематом на челото централно и в
дясно, минаващ към калварията 10/16 см.; оток и и хематом периорбитално
двустранно по изразен в дясно; оток и хематом на носа на гърба с охлузване 2/1
см.; оток и хематом на шията двустранно със силно ограничен обем на движение;
оток и хематом на дясно рамо минаващ косо през гърдите към левия хълбок 30/6
см.; оток и хематом на лява предмишница и дясна мишница странично; оток и
хематом на двете подбедрици с неясни очертания; препателарен бурсит на двете
колена постравматично на двете колена; оток и хематом на дясно стъпало и
ограничен обем на движения на дясно стъпало и глезен.
На 8.10.2022 г. К. Б. отново е посетил хирург, който е предписал терапия с
антибиотик и ежедневни превръзки с риванол.
Впоследствие, на 14.10.2022 г. К. Б. е посетил и психиатър, който е предписал
терапия с Fluanxol.
На 15.10.2022 г. К. Б. е прегледан контролно от хирург, който е предписал
продължаване на терапията с антибиотик и ежедневни превръзки с риванол.
На 18.10.2022 г. К. Б. е посетила лекар по вътрешни болести.
На ищеца са издадени два болнични листа за временна неработоспособност за
общо 41 дни.
От представения лист за преглед на пациент се установява, че около половин
час след процесното ПТП ищецът Р. Б. също е посетил ЦСМП, гр. Велико
Търново с разкъсно-контузна рана в областта на брадичката и охлузване на горния
десен клепач. На същия е извършен преглед, като са назначени компютърна
томография на глава и колянна става, след което е освободен.
На 5.10.2022 г. Р. Б. е посетил хирург, който е извършил преглед и на същата
дата е изготвил съдебномедицинско свидетелство, според което са установени
следните телесни увреждания: оток и хематом на дясно рамо, слизащ косо през
гърдите до ляв хълбок 30/6 см.; оток и хематом под пъпа 6/10 см.; оток, хематом и
ограничен обем на движение на двете китки; оток и хематом на двете колена
отпред с постравматичен препателарен бурси; хематом и охлузване на лява
подбедрица отпред и странично 6/10 см.; хематом и оток на лява подбедрица
отпред 5/12 см.
На 8.10.2022 г. Р. Б. отново е посетил хирург, който е предписал терапия с
антибиотик и ежедневни превръзки с риванол.
Впоследствие, на 14.10.2022 г. Р. Б. е посетил и психиатър, който е предписал
терапия с Fluanxol.
В показанията си св. Румяна Б.а – майка на ищците, заявява, че е видяла
синовете си вечерта след катастрофата, като К. е бил с лепенки по главата и със
3
синини под очите, а дрехите му са миришели на урина. На свой ред, Р. бил със
синини по устата и носа и имал скоба на долната устна. К. нямал точен спомен за
случилото се, като и двамата не искали да говорят за това. Споделя, че К. се е
оплаквал от болки в краката и в областта на ребрата, поради което са му
предписани болкоуспокояващи медикаменти и мехлем. Терапията за Р. била
сходна – прием на болкоуспокояващи медикаменти и мазане на нараненото място.
Заявява, че раната на устната на по-малкия й син не му позволявала да се храни
нормално, като това продължило от седмица до десетина дни. Сочи, че Р. се е
оплаквал от болки в лявото коляно, но като цяло К. имал повече оплаквания и
първите няколко дни до около седмица единствено ставал от леглото за тоалетна.
Твърди, че около 15 - 20 дена К. изпитвал осезаеми болки при движение, а при по-
бързо ходене болките продължили повече от месец. Заявява, че промяна била
налице и в психологическото състояние на децата й, които първоначално не
искали да контактуват с никого. Споделя, че понастоящем физическото състояние
на ищците е много по-добро, като се изключи някой друг белег.
В показанията си св. Б. Б. – баща на ищците, заявява, че положението при
синовете му е било най-лошо през първия месец след катастрофата, когато същите
не са искали да излизат от дома си и да контактуват с други хора. Твърди, че
доскоро по-малкият му син не е искал никой друг, освен него, да го вози, тъй като
е бил уплашен, както и че двамата са посетили психиатър и са приемали
предписани им последния медикаменти.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза в резултат от
настъпилото ПТП на ищците са причинени описаните в исковата молба
травматични увреждания. Вещото лице е посочило, че въпросните увреждания са
били съпроводени с болки и страдания със среден интензитет, като същите са
били относително аналогични и със срок на лечение и възстановяване около 50
дни. Сочи, че и при двамата ищци е настъпило пълно възстановяване, като са
налице слабодоловими белези от контузии по челото с козметичен характер, а при
К. Б. е налице и преходна болка при определени обстоятелства, която с времето ще
отшуми напълно.
В съдебно заседание вещото лице съдебен медик допълва, че ако се установи,
че ищецът К. Б. е губил съзнание, то това състояние може да се квалифицира като
разстройство на здравето, временно опасно за живата.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания
и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при
условията на чл. 52 ЗЗД счита, че сумата от 15 000.00 лева – за К. Б. Б. и сумата от
10 000.00 лева – за Р. Б. Б. се явяват справедливи размери за обезщетяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобразява
ангажираните писмени и гласни доказателства, както и заключението по
допуснатата съдебномедицинска експертиза. От така посочените доказателства се
установява, че освен описаните отоци и хематоми, съпроводени с болки и
страдания със среден интензитет, инцидентът е дал негативното отражение и
върху психиката на ищците, което отражение несъмнено е било налице и което се
установява по безспорен начин от представената медицинска документация и от
показанията на разпитаните свидетели. В този ред на мисли, съдът приема за
установено от ангажираните доказателства, че в случая освен изпитаната уплаха в
4
резултат от претърпяното ПТП, като напълно естествена човешка реакция, при
ищците е била налице депресивна симптоматика, проблеми със съня и социална
дисфункция. Именно проявленията на това последващо състояние е довело до
временна изолация и нежелание за общуване, което безсъмнение е рефлектирало
негативно върху пълноценния им начин на живот за известен период от време.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата
обстановка в страна към датата на настъпване на инцидента и най-вече
нарастващия темп на инфлацията, при която паричните средства все по-бързо
започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размерите
на присъжданите обезщетения.
По отношение на претенцията на ищеца К. Б. Б. за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди съдът съобразява, че от приложените към
исковата молба писмени доказателства се установява извършването на разноски
за закупуване на предписаните му медикаменти на обща стойност от 84.20 лева,
поради което искът следва да се уважи в пълен размер.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване за настъпилия вредоносен
резултат, основано на твърдението, че ищецът Р. Б. Б. не е бил с правилно
поставен обезопасителен колан, остана недоказано. Тежестта за установяване на
това възражение беше на ответника, но от събраните доказателства не може да се
направи извод за основателност на същото. Напротив, основателността на това
възражение се опровергава от показанията на св. Георги Шопов, макар и ценени
по реда на чл. 172 ГПК.
Ищците търсят и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция. В хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя /Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018
г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о./.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
предявяване на претенциите /в случая от 17.10.2022 г./, а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение,
застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението вече за собствената
си забава. Ето защо и доколкото искането е за присъждане на обезщетения за
забава именно от датата на предявяване на застрахователните претенции, то
същото следва да бъде уважено.
По разноските.
С оглед становището за основателност на исковете, ищците имат право на
направените разноски за заплатени държавна такса, депозит за вещи лица и
адвокатски хонорар, възлизащи съответно на 3 125.00 лева за К. Б. Б. и на 1 700.00
лева за Р. Б. Б.. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото
възнагражденията са уговорени в минималните размери по Наредба № 1 от
9.07.2004 г.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ********* да
заплати на К. Б. Б., ЕГН ********** сумата от 15 084.20 лева – обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпило на 3.10.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва от предявяване на застрахователната претенция – 17.10.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 3 125.00 лева –
разноски за производството.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ********* да
заплати на Р. Б. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Б. К.
Б., сумата от 10 000.00 лева –обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие настъпило на 3.10.2022 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната
претенция – 17.10.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата от 1 700.00 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6