РЕШЕНИЕ
№216 22.07.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на осми юли две хиляди и двадесета година:
Председател:
Красимир Ненчев
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №291 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №197/11.02.2020г., постановено по гр.д.№5135/2018г. по описа на РС- П.
е признато за установено в отношенията между страните, че Н.В.П., ЕГН **********
*** дължи на „В. И К.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.„В.Я.“ №6, представлявано от управителя А.И.У., сумата от
3159,72лв.- главница по неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 22.10.2014г. до 18.06.2018г. и сумата
от 236,93лв.- лихва за забава за периода от 30.11.2014г. до 31.08.2018г., ведно
със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК- 17.10.2018г., до окончателното изплащане
на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4177/2018г. по описа на РС- П..
Осъдена е Н.В.П., ЕГН **********
***, да заплати на „В. И К.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.„В.Я.“ №6, представлявано от управителя А.И.У., разноски
в исковото производство за държавна такса в размер на 108,46лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 564лв. и депозит на вещо лице в размер на 200лв.,
както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
67,93лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Н.В.П..
Твърди се в същата, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
В тази връзка се визира, че
последният неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, още повече
в мотивите са описани неща, които не отговарят на истината.
Твърди се, че съществува договор
между ищцовата страна и ответника, но се счита, че договорните отношения между
страните са нарушени изцяло по вина на ищцовата страна „В и К“ П..
Сочи се, че отчитането на
изразходваната вода следва да става ежемесечно, което не се извършва по определения
начин. Освен това е създадена практика в дружеството изразходваната вода да се
отчита през няколко месеца.
Твърди се, че в мотивите е
записано, че докато майката на ответницата е била жива, отчитането на
изразходваната вода е ставало в присъствието на възрастната жена, което не е
истина.
Визира се, че „В и К“
операторът е нарушил всички клаузи от договора, като не е спазил разпоредбата
на чл.23, ал.5 от Общите условия и до ден днешен продължава да нарушава тази
разпоредба- отчитането на водата да става два пъти в годината, през шест
месеца.
Сочи се, че съгласно
договорните отношения, когато не се открива абоната за да се отчита водата в
негово присъствие, би следвало той да бъде уведомен със съобщение или да бъде
оставен телефонния номер на инкасатора, за да се обади собственика на водомера
с цел уточняване на дата и час за отчитане на водата, което никога не се е
случвало.
Твърди се, че неправилно съдът
е приел, че отчитането на водомера е ставало регулярно, ежемесечно, което не
отговаря на истината, така както не отговаря на истината, че подписите са на
ответницата и това, че майка й докато е била жива се е подписвала редовно.
Приема се, че неправилно съдът
е приел, че отчетната книга е годно писмено доказателство, защото в нея няма
никъде печати, не може да се разбере кой, кога и защо се е подписвал.
В този смисъл се излагат
доводи.
Искането е за отмяна на
решението на първоинстанционният съд, като се отхвърлят предявените претенции
на ищцовата страна.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „В. И К.У.“ АД,
представлявано от Управителя- А.У..
В него се твърди, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно, като съдът
се е съобразил със събраните по делото доказателства и установената съдебна
практика.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение.
Моли се за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски във въззивната инстанция.
В съдебно заседание,
жалбоподателката П. се явява лично. От страна на същата се излагат доводи въз
основа на които се приема, че обжалваното решение, като неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно следва да се отмени.
За ответникът по жалбата- „В. И
К.У.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на
процесуалния представител на същия- адв.С. е постъпило писмено становище, в
което се излагат съображения по съществото на спора. Моли се за потвърждаване
на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и оставяне без
уважение, като неоснователна на подадената въззивна жалба.
Претендират се разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред
пръвоинстанционният съд от страна на „В. И К.У.“ ЕООД в качеството си на
правоприемник на „Водоснабдяване и канализация- в ликвидация“ ЕООД чрез
пълномощника си адв.С. е подадена искова молба, с правно основание чл.422 от ГПК.
Твърди се в
същата, че ответницата Н.В.П. е ползвател на ВиК услуги, предоставяни от
ищцовото дружество, като е титуляр на партида с абонаментен №********* на
адрес: с.М.К., общ.П., ул.„Седма“ №69.
Сочи се за
предоставени й ВиК услуги през периода от 22.10.2014г. до 18.06.2018г. от страна
на ищцовото дружество са издадени месечни фактури за главница в общ размер на 3
159,72лв. и мораторна лихва за периода от 30.11.2014 г. до 31.08.2018 г. в
размер на 236,93лв., които суми ответницата не е заплатила.
Твърди се, че за
тези дължимите суми, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№4177/2018г. по описа на РС- П..
Сочи, че тъй като
против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява и
настоящия иск.
Искането е за
установяване на посечените вземания за главница и лихва, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират се
разноски по делото, включително тези в заповедното производство.
В срокът по
чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответникът- Н.В.П. е постъпил писмен отговор.
В него е изложено становище, че предявените искове са неоснователни.
Счита се, че
ищецът следва да представи доказателства за количеството отчетена вода и
стойността му за всеки от месеците през процесния период, тъй като тези
обстоятелства не се установяват от представената справка за задължения на
абонат. Оспорват се част от подписите в отчетната книга. Твърди се от страна на П., че за процесния
период е заплатила сума в общ размер на 597,36лв., за което представя 15 бр.
разписки.
Визира, че
ищецът е нарушил редица свои задължения, съгласно общите условия, одобрени през
2006г. и 2014г., а именно: инкасаторът не е уведомявал предварително абоната за
датата на отчитане на водомера; отчитането е извършвано в отсъствие на абоната;
при отсъствие на абоната е следвало отчетът да се подпише от друго лице,
присъствало на отчитането.
Искането е съдът
да отхвърли предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от
материалите по ч.гр.д.№4177/2018г. по описа на РС- П. се установява, че от
страна на „Водоснабдяване и канализация- в ликвидация“ ЕООД е подадено
заявление, депозирано на 18.10.2018г., с което е направено искане до съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените в него суми.
Издадена е Заповед
№2315/24.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Н.В.П., да заплати на „Водоснабдяване и
канализация- в ликвидация“ ЕООД следните суми: сумата от 3159,72лв.- главница по неплатени месечни
фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадните води за периода от
22.10.2014г. до 18.06.2018г., сумата от 236,93лв.- мораторна лихва за периода
от 30.11.2014г. до 31.08.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от
17.10.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 67,93лв.- разноски по
делото за държавна такса и сумата от 150лв.- за адвокатски хонорар.
Заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на длъжника Н.П. на 05.11.2018г., като на
19.11.2018г.- в двуседмичния срок от връчването, същата е подала възражение
срещу заповедта.
Няма спор по
делото между страните, че ответницата е едноличен собственик на водоснабден
имот, находящ се в с.М.К., общ. П., ул.„Седма“ №69.
Не е спорно и,
че за доставката на водоснабдителни и канализационни услуги до имота на
ответницата между страните е сключен договор №********* от 12.08.1998г. За
отчитане на показанията на водомера е водена отчетна книга, представена като
доказателство по делото.
За исковият
период от 22.10.2014г. до 18.06.2018г. показанията на водомера са отчитани
ежемесечно. Отчетените показания на водомера на 22.10.2014г. са 3376 кум.м. вода,
а на 18.06.2018г.- 6 304 куб.м. вода. На част от отчетените показания има
положен подпис за клиент, а на останалата част- не.
Видно от
Констативен протокол №132 от 19.09.2017г. се установява, че при извършване на
редовен отчет на абоната е установена разлика на водомер №21569 и пломба №1648967
за периода от 18.08.2017г. до 19.09.2017г. в размер на 459куб.м. Има теч от
тръба- спукана. Абонатът е запознат. Той е признал за теча. Протоколът е
подписан от служителят на водоснабдителното дружество Г.Л. и от ответницата Н.П..
Видно от заключението
съдебно-икономическата експертиза изготвена от вещото лице Ц. се установява, че
за периода от 22.10.2014г. до 18.06.2018г. размерът на непогасените задължения
на Н.П., абонатен №********* по издадени фактури за доставена вода са в общ
размер на 3159,72лв. Количеството изразходвана вода по карнетите на абоната /общо
за периода в размер на 3 002куб.м./ съвпада с количеството изразходвана вода,
отразено във фактурите. Съгласно Констативен протокол №132 от 19.09.2017г. при
извършена проверка на абоната е установено, че разликата в показанията на
водомера за периода от 18.08.2017г. до 19.09.2017г. е в размер на 459 куб.м.
Установено е, че има теч на тръба- спукана. Абонатът сам си признал за теча.
Цената на
количеството потребена вода в издадените фактури е изчислена съгласно
утвърдените цени от ДКЕВР за съответните периоди- до 31.10.2016г. в размер на
0,85лв. на куб.м. без ДДС, а считано от 01.11.2016г. в размер на 0,89лв. на
куб.м. без ДДС. Размерът на законната лихва върху неплатените главници за
периода от 22.10.2014г. до 31.08.2018г. е 433,35лв. Представените от
ответницата разписки за платени задължения за консумирана вода чрез „Изипей“ АД
са в общ размер на 511,39лв. и касаят други фактури, които не са предмет на
иска.
В показанията си
свидетелката Г.Н.Л., намираща се в служебни отношения с ищцовото дружество
визира, че работи като „отчетник измервателни уреди“ при ищеца. От месец април
2015г. извършва отчитането на показанията на водомера в имота на ответницата.
Докато майката на ответницата била жива, свидетелката отчитала водомера в нейно
присъствие. През месец септември 2017г. при отчитане на водомера, свидетелката
установила теч, тъй като водомерът въртял без да е пусната чешмата. Обадила се
на ответницата, тъй като било отчетено голямо количество вода. Съставила
констативен протокол, който ответницата подписала. Установило се, че преди теча
имало загнила тръба, с която ответницата била запозната. Течът продължил до
месец февруари 2018г., когато бил отстранен. През месец октомври 2018г.
свидетелката за последно отчела водомера на ответницата в нейно присъствие.
Никога при отчитането на водомера ответницата не била правила възражения.
Когато в обекта нямало човек се начислявал служебен разход на база на последния
редовно отчетен период. За това не се е уведомявал клиентът. Заявява, че
записите „да“, намиращи се в колона 4 от отчетната книга са изпълнени от нея,
тъй като когато било отчетено по- голямо количество вода, за да няма съмнение
за допусната грешка, се изписвало „да“, в смисъл, че записът е верен. През
периода от месец януари до месец март 2018г. свидетелката отбелязала в
отчетната книга /на лист 29 от делото/, че сама е отчела водомера, тъй като по
това време майката на ответницата била болна и нямало кой да се подпише на
отчета. През месец април и май 2018г. ответницата лично се подписала на отчета.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата
е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с
оглед обхвата на обжалването допустимо.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на
предявения иск, като такъв по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.
Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално
процедиране извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал
претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства.
Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.
Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производството.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно обсъждане
на събраните в производството доказателства, достига до същите правни изводи изведени
от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната
да не приеме изцяло доводите на районния съд в тази насока, които не счита да
ги преповтаря, като ги препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В конкретният
казус, безспорно е установено, че между „В. И К.У.“ ЕООД, гр. П. и Н.В.П. има
валидно сключен договор с ВиК дружеството - Договор №*********/12.08.1998г. за
предоставяне на ВиК услуги, с оглед на което съществуват валидни облигационни
отношения.
Не може да има
спор, че Н.В.П. е потребител, а „В. И К.У.“ ЕООД е доставчик на водоснабдителни
услуги.
В случая,
настоящата инстанция не намира, че в изпълнение на договорните задължения ищецът
не е изпълнявал задълженията си добросъвестно през целия процесен период, като
е доставяло питейна вода и отвеждало отпадни води, водело е отчет на
потреблението на абоната- Н.В.П., с абонатен №*********/12.08.1998г. и е
издавало фактури за консумираната вода ежемесечно.
От друга страна,
потребителят се е ползвал от правата си по договора, но не е изпълнил
задълженията си да заплаща сумите по издадените му процесни фактури.
Въззивният съд
намира за неоснователни възраженията за допуснати нарушения при отчитането,
които са в насока, че отчитането е
извършвано в отсъствие на ответницата, и че при отсъствие на абоната е следвало
отчетът да се подпише от друго лице, присъствало на отчитането, доколкото редът
за извършване на отчитането е регламентиран в публично известни общи условия,
приети от ВиК дружеството, с които потребителят на ВиК услуги би следвало да е
запозната.
В тази насока
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004г., получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/ците
на ВиК системи или оправомощено от него/тях лице и от съответния регулаторен
орган. Разпоредбата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ задължава ВиК операторите да
публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. Чл.11, ал.8 ЗРВКУ дава право в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия на потребителите, които
не са съгласни с тях, да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да
предложат различни условия.
На практика
с подписването на Договор №*********/12.08.1998г. Н.В.П. се е съгласила с общите условия.
Налице е твърдение,
че „в дружеството е създадена практика изразходваното количество вода да се
отчита през няколко месеца“, което не може да се приеме за основание за
опорочена процедура.
В този смисъл следва да се посочи, че съгласно
чл.23, ал.1, т.2 от общите условия показанията на водомерите на водопроводни
отклонения се отчитат с точност до 1куб.м. за период не по- дълъг от 3 месеца
за потребителите, на които се предоставят ВиК услуги за питейно-битови нужди.
В случая,
безспорно е установено, че отчитането на водомера на Н.В.П. е извършвано
регулярно всеки месец. В тази насока са категоричните показания на разпитаната
по делото свидетелка- Г.Л.- инкасаторка отчитала потреблението за района, в
който попада и имота на Н.П., които не са опровергани от останалия събран
доказателствен материал. От Отчетната книга „карнет“, където тя е полагала
подписа се установява ясно отчетеното от инкасатора количество изразходвана
вода, като при отчитането на водомера не се установи някога за са правени
възражения.
На практика
процедурата визирана в нормата на чл.23, ал.4, в която е посочено, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета е напълно спазвана.
При тези данни
следва извод, че начисленията на партидата на Н.П. са правомерно осъществени,
въз основа на данните от отчетите на водомера, а впоследствие и съобразно
общите условия на дружеството.
Ето защо и с
оглед на неопроверганото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, за Н.В.П. е възникнало задължение да заплати
начислените суми.
Налице са
възражения в насока, че част от подписите не са нейни, но по делото не са
налице доказателства, които да опровергаят това твърдение на ответницата.
Не могат да
бъдат приети за основателни и възраженията, че инкасаторът не е уведомявал
предварително абоната за датата на отчитане на водомера. Това е така, тъй като
отчитането се извършва всеки месец, доколкото редът за извършване на отчитането
е регламентиран в публично известни общи условия, приети от ВиК дружество, с
които ответницата като потребител на ВиК услуги би следвало да е запозната.
Установено е, че
на отчета от 20.10.2018г. в карнета фигурира подпис на въззивника, който не
оспорен от ответницата, който на практика представлява извънсъдебно признание
за отразените в отчета показания на водомера към тази дата и обстоятелство, че
на някой от отчетите липсва подпис на абоната, не може да носи негативи на
ищеца.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове, правилно и законосъобразно са
уважени изцяло.
Ето защо
неприемайки възраженията изложени във въззивната жалба и поради съвпадане на
крайните правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата на Н.П.,
като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода
на делото, в тежест на жалбоподателката, следва да бъдат присъдени направените
от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция в размер на 360лв.-
адвокатско възнаграждение.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №197 от 11.02.2020г.,
постановено по гр.дело №5135 по описа на РС- П. за 2018г.
ОСЪЖДА Н.В.П.,
ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „В.
И К.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„В.Я.“
№6, представлявано от управителя А.И.У., разноски във въззивното производство в
размер на 360лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи.
Председател:
Членове:1.
2.