Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 30 юни 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 11.06.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 4572 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2
срещу В.М.Л. с ЕГН ********** ***, М.Н.Л. с ЕГН ********** *** и Д.Н.Л. с ЕГН **********
***.
В същата се твърди, че ищецът и
наследодателят на ответниците-Н.М. Л. с ЕГН **********, бивш жител ***, са били в облигационни
правоотношения, в изпълнение на които ищецът е предоставял на Н. М. Л. на адреса на имота, посочен в исковата молба
питейна вода за битови нужди. Н. М. Л. имал
качеството на потребител на питейни услуги, тъй като бил собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Враца, **** и бил титуляр на партиди № 2089025 и № 2089026
до 03.05.2015 г., когато починал. След смъртта му наследниците му по закон-В.М.Л.,
М.Н.Л. и Д. Н.Л., не изпълнили задължението си съгласно общите условия на ищцовото дружество да подадат заявление за
промяна на партидата, поради което потреблението продължило да се начислява на
името на наследодателя.
При тези фактически твърдения на ищеца
същият отправя искане до съда да осъди ответниците да заплатят задълженията на
техния наследодател, съобразно дяловете им в съсобствеността по отношение на
процесния имот, получени по наследство, а именно
да осъди В.М.Л. да заплати на ищеца сумата 270,09 лева – главница за неплатена
вода за периода от 19.04.2017 г. до 14.09.2018 г. за имот в гр. Враца, ****, да
осъди М.Н.Л. да заплати на ищеца сумата 67,52 лева – главница за неплатена вода
за периода от 19.04.2017 г. до 14.09.2018 г. за имот в гр. Враца, бул. **** и
да осъди Д.Н.Л. да заплати на ищеца сумата 67,52 лева – главница за неплатена
вода за периода от 19.04.2017 г. до 14.09.2018 г. за имот в гр. Враца, ****.
Претендира се и законната лихва върху главните задължения от 06.11.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и разноските по делото.
С влязло в законна сила определение от 19.12.2019 г.
съдът на основание чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 113
от ГПК е прекратил производството по делото в частта по отношение на ответника М.Н.Л.
и е в същата част го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр.
с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 60, ал. 1 от ЗН (Закона за наследството).
В
писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата В.М.Л.,
чрез особения си представител адв. И.И., назначена на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, счита иска за недопустим и го оспорва като
неоснователен. Излага съображения, че по делото липсват доказателства
наследодателят на ответницата да е имал качеството на абонат на ищцовото
дружество, ответницата да е приемала откритото наследство, твърдените доставки
на водоснабдителни и канализационни услуги да са действително доставени и
стойността и им да възлиза на претендираната с исковата молба, ответницата
редовно да е уведомена за процесните задължения,
както и подписите в представените карнети да са
положени от ответницата, от нейния наследодател или от лице от домакинството,
при което намира иска за недоказан по основание и размер.
Ответницата
Д.А.К., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. И.К., също
оспорва иска. Сочи, че липсват доказателства представляваната от нея малолетна
ответница да е приела наследството под опис, каквото е императивното изискване
на чл. 61, ал. 2 от ЗН, че представените с исковата молба доказателства са
едностранно изготвени от ищеца и отразяват изгодни за него факти, поради което
липсват доказателства, които да установяват основанието и размера на процесните задължения, върху представените карнети липсват подписи на ответницата и неин представител
и ответницата не е уведомявана за задълженията.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
определението си по чл. 140 от ГПК от 19.12.2019 г. съдът указа на ищеца на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че наследодателят
на ответниците Н. М. Л. с ЕГН ********** към
датата на смъртта си е бил собственик или носител на вещното право на ползване
на имот с адрес гр. Враца, ****.
В
изпълнение на указанията на съда, с писмена молба от 05.06.2020 г. ищецът
представи писмено становище с приложен списък на разноските, в което е посочено,
че към същото е приложена справка от Служба по вписванията гр. Враца, без
такава да е действително приложена, като последното обстоятелство е
удостоверено с подпис на служител от регистратурата на Врачански районен съд.
Като
доказателства по делото са представени общите условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца за потребители от гр. Враца, справка за дължими суми
и карнети за помесечно
отчитане.
От заключението на неоспорената
от страните и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че
през процесния период по партидата на Н. М. Л. е начислено потребление от индивидуален
водомер в размер на 144 куб.м., както и потребление от общ водомер в размер на
8,922 куб.м., на обща стойност 405,13 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани.
С
исковата молба са наведени изрични твърдения, че ответниците, у които е
преминало наследството на Н. М. Л. като
съвкупност от права и задължения, са придобили и качеството на абонати на
ищцовото дружество и на това основание дължат заплащането на претендираните с исковата молба суми.
Предвид
изричното оспорване на твърденията за наличието на облигационно правоотношение
между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
В.Л., чрез особения й представител адв. И.И., както и
от ответницата Д.Л., чрез особения й представител адв. И.К., спорен по делото е
останал въпросът дали двете ответници са имали качеството „потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги“ през процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
следва еднозначен извод, че ответницата В.Л. и ответницата Д.Л. не са имали
качеството „потребители на водоснабдителни и канализационни услуги“ през
процесния период.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн.
в ДВ, бр. 88
от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
По делото не са представени каквито и да било
доказателства, че било наследодателят на ответниците Н. М. Л., било самите
ответници В.Л. и Д.Л. през процесния период са били собственици или
носители на вещното право на ползване на имот с адрес гр. Враца, ****,
въпреки предоставената от съда на ищеца достатъчна възможност за доказване на
това обстоятелство.
След
като не е доказано, че двете ответници са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в
исковата молба основание. Това изключва пасивната материална легитимация на
ответниците по вземанията, предмет на установителните
искове за посочения период и размер, поради което исковете се явяват
неоснователни.
Следва
също да се посочи, че насоченият срещу малолетната ответница Д.Л. иск е
неоснователен и недоказан и на друго самостоятелно основание.
Установява
се от приложеното на л. 89 от делото удостоверение, че до 01.06.2020 г. няма
вписан отказ от наследство или извършен прием на наследство под опис от Д.Л. по
отношение на наследството, останало след смъртта на Н.М.Л.
По отношение на малолетната Д.е неприложимо разрешението,
дадено с решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на Върховния
касационен съд, III г. о. в смисъл, че в тежест на ответниците е да докажат
изпълнението на задълженията на техния наследодател, или да докажат наличието
на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи
факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на
наследството по опис и пр., тъй като съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните (включително малолетните)
приемат наследството само по опис. От събраните по делото доказателства следва
еднозначен извод, че малолетната Д.Л. не е
приемала по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗН наследството на Н.
М. Л. и следователно няма как да е придобила качеството „потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги“.
Следва също да се отбележи, че
липсва законово основание да се предполага съвпадение между постоянния/настоящ
адрес на ответниците и собствеността на водоснабдявания имот, тъй като не
съществува изискване договорът за продажба на вода да се сключва само за имот,
който се обитава от собственика му.
По разноските:
При този изход на делото за ищеца не възниква право на
разноски, а ответниците не са заявили претенция за разноски и не са представили
доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски за
страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ООД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу В.М.Л. с ЕГН ********** *** и Д.Н.Л. с ЕГН ********** *** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 60, ал. 1 от ЗН за
осъждане на В.М.Л. да заплати на ищеца
сумата 270,09 лева – главница за неплатена вода за периода от 19.04.2017 г. до
14.09.2018 г. за имот в гр. Враца, **** и осъждане на Д.Н.Л. да заплати на ищеца сумата 67,52 лева – главница за
неплатена вода за периода от 19.04.2017 г. до 14.09.2018 г. за имот в гр.
Враца, ****, ведно със законната лихва върху
главните задължения от 06.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: