РЕШЕНИЕ № 260433

 

гр. Бургас, 11.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7533/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на И.В.Ш.-Г.,***, с която претендира осъждане на „Артстрой 1 Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да й заплати сума в размер от 1891,04 лева, представляваща обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск, дължимо на основание Трудов договор № *** год., прекратен със Заповед № *** год., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 25.11.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва главния иск по размер, като сочи, че дължимата нетна сума е била платена на ищеца по банков път; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № *** год., по силата на който И.Ш.-Г. е била назначена на длъжност „*****” в предприятието на ответника, със срок за изпитване в полза на работодателя. С допълнително споразумение от 30.04.2019 год. трудовото правоотношение между страните е трансформирано в безсрочно; то е прекратено на 02.11.2020 год., по взаимно съгласие на страните, със Заповед № **** год. на работодателя.

Ищецът сочи, че и до настоящия момент не е получила обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни, за периода на действие на трудовия договор между страните, дължимостта на което вземане е отразена и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът оспорва главния иск с твърдения, че брутният размер на дължимото обезщетение възлиза на 1874,46 лева, а след облагането й по ДОО, нетният остатък е бил платен на ищеца по банков път на 15.12.2020 год. (вж. банковото извлечение на л. 26 по описа на делото), като част от сумите за аванс и за работна заплата – съгл. писмената молба на ответника от 16.02.2021 год.

С писмена молба от 09.03.2021 год. ищецът е признал безусловно неизгодния за себе си факт, че е получил плащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1, КТ.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. Безспорни по делото факти са съществуването на трудово правоотношение между страните, прекратяването му на 02.11.2020 год., както и неизползваният платен годишен отпуск за 16 дни. Нетния размер на това обезщетение съдът определя служебно – 1687,01 лева, на основание чл. 162, ГПК, възоснова брутната сума от 1874,46 лева, посочена в счетоводния програмен продукт в предприятието на ответника. Срещу извода на съда за дължимия размер на главницата от 1687,01 лева не са наведени възражения от ищеца и не е проведено насрещно пълно доказване, поради което съдът приема, че тази сума представлява дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ. За горницата до претендираните 1891,04 лева главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна претенция за законна лихва.

По делото не се спори относно факта на извършеното от ответника пълно плащане на сумата от 1687,01 лева – по банков път на 15.12.2020 год., съгл. писменото признание на ищеца, поради което съдът намира, че паричното задължение на ответника е било погасено чрез плащане на посочената дата, след подаване на исковата молба. Предвид изложеното, искът за приетата за основателна част от главницата – 1687,01 лева, следва да бъде отхвърлен като погасен с плащане.

Акцесорният иск за обезщетение за забава следва да бъде частично уважен – за периода от подаване на исковата молба до плащането на главницата от 1687,01 лева. За периода от 15.12.2020 год. до окончателното изплащане претенцията по чл. 86, ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въпреки отхвърлянето на главния иск, съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2, ЗАдв. Погасяването на дължимата част от претендирана главница е извършено в хода на делото, на 15.12.2020 год., след подаване на исковата молба и след получаване на препис от нея от ответника, т. е. с бездействието си работодателят е дал повод за завеждане на иска. При съобразяване с частичната основателност на претенциите и с мотивите за отхвърлянето на главницата, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 348,09 лева, на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 3, предл. второ, ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да плати държавна такса върху уважения иск – 67,50 лева.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 224, ал. 1, КТ на И.В.Ш.-Г., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „Артстрой 1 Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 98, ет. 1, да й заплати сума в размер от 1891,04 лева, представляваща обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск, дължимо на основание Трудов договор № **** год., прекратен  със Заповед № ******** год., поради погасяването чрез плащане на 15.12.2020 год. на дължимата част от обезщетението – 1687,01 лева, както и поради неоснователност на иска за горницата му над 1687,01 лева до претендираното обезщетение от 1891,04 лева.

 

ОСЪЖДА „Артстрой 1 Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 98, ет. 1, на основание чл. 86, ЗЗД, да заплати на И.В.Ш.-Г., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1687,01 лева, дължимо за периода 25.11.-14.12.2020 год. включително.

 

ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск с правно основание чл. 86, ЗЗД на И.В.Ш.-Г., ЕГН **********, за осъждане на „Артстрой 1 Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, да й заплати обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане, дължимо върху главницата от 1687,01 лева – за периода от 15.12.2020 год. до окончателното й изплащане, както и върху горницата на главницата над 1687,01 лева до 1891,04 лева – за периода от подаване на исковата молба на 25.11.2020 год. до окончателното изплащане на тази горница.

 

ОСЪЖДА „Артстрой 1 Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 98, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. Д.Н.Д., БлАК, със съдебен адрес ***, ж. к. ********, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер от 348,09 (триста четиридесет и осем запетая нула девет) лева.

 

ОСЪЖДА „Артстрой 1 Кънстракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 98, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 67,50 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала :М Е