№ 18168
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110120992 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
В исковата молба ищецът А. В. Я. твърди, че с ответника ************ са били
в договорни отношения по силата на неформален договор за доставка и монтаж на
оборудване за два броя бани в жилищен недвижим имот, представляваща ап.1,
находящ се в ************. Ищецът твърди още, че заплатил изцяло авансово на
ответното дружество договорената цена от общо 7 248,00 лева, посредством три
банкови превода, както следва: сумата от 2 490,00 лева на 16.12.2020 г., сумата от
960,00 лева на 17.12.2020 г. и сумата от 3 800,00 лева на 06.01.2021 г. Поддържа, че
въпреки плащането на цялата договорена стойност, въпреки многобройните покани
към управителя на ответното дружество, договорът бил изпълнен само отчасти, като
не било доставено и монтирано оборудването описаното в исковата молба в точки 4, 5,
6, 7, 8, 9, 12 и т.13, възлизащо на сумата от общо 4918,00 лева. Ищецът поддържа, че
поради забавата от страна на ответното дружество, изпълнението на договореното е
станало безполезно за него. Поради неизпълнение на задължението за връщане на
неизпълнената част от платения аванс, ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск. Моли ответното дружество да бъде осъдено да му върне сумата от 4
918,00 лева на отпаднало основание - разваляне на сключения между страните договор
за доставка и монтаж поради виновно неизпълнение от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане. Претендират се направените по производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приложени три броя платежни нареждания с наредител ищеца и
получател ответното дружество, както следва: от 16.12.2020 г. на стойност 2 490,00
лева и посочено основание „ за доставка и оборудване на баня“, от 17.12.2020 г. на
стойност 960,00 лева и посочено основание „за доставка на оборудване – два бойлера“
и от 06.01.2021 г. на стойност 3800,00 лева и посочено основание „доставка на
оборудване за баня“.
Между страните не се спори относно сключването на неформален договор за
поръчка, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът е приел да достави и
монтира за сметка на възложителя оборудване за два броя бани в жилището на ищеца
– апартамент в ************, подробно описано в исковата молба, срещу заплащане в
общ размер на 7 248,00 лева.
В разглеждания случай не е налице и спор, че сумата е заплатена през периода
от 06.12.2020 г. до 06.01.2020 г., посредством три банкови превода, с оглед сключване
на гореописания договор.
Фактическият състав на чл.55, ал.1, предл..3 ЗЗД изисква съществуване на
основанието при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с
обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне поради
неизпълнение (респективно разваляне по право), при настъпване на предвидено
прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от
страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна
сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване. С оглед
предходното в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен
договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора – пълно неизпълнение, забавено, лошо,
несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от
договора да е значителна и 4/ неизпълнението да е виновно, т.е. да се дължи на
причина, за която длъжникът отговаря. Правото да се развали договора отпада ако
длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на
забава на кредитора /неоказано съдействие от негова страна/ или забава на трети лица.
Развалянето на договора е крайно средство в развитието на възникналото между
страните правоотношение. Поради това законодателят в нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД е
предвидил предупреждението като предпоставка за упражняване на правото на
2
разваляне на договора. С предупреждението следва да бъде предоставен подходящ
срок за изпълнение на задължението. В случаите, при които такъв срок не е даден или
даденият е неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок, развалянето на
договора настъпва ако такъв срок фактически е изтекъл след това.
В разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД са уредени хипотези на разваляне на договора
без предупреждение: 1/ когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти; 2/ когато длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение е безполезно
за кредитора и 3/ при фикс-сделките, когато задължението трябва да се изпълни
непременно в уговореното време. Между забавата и отпадналия интерес от
престацията трябва да съществува причинна зависимост, като при възникнал между
страните спор кредиторът следва да установи, че няма полза от забавеното
изпълнение.
Изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно поръчката – съобразно
изискванията, упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да
съответства на уговореното в предметно, времево, качествено и количествено
отношение. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно
правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното
изпълнение предпоставя съответното възнаграждение.
В конкретния случай, съдът приема, че при доказателствена тежест за
дружеството-изпълнител, от страна на последното не са ангажирани доказателства,
че извършило изцяло възложените му от възложителя доставка и монтаж на
оборудване за баня. В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл.87, ал.2
ЗЗД – за разваляне на договора без даване на допълнителен срок за изпълнение, тъй
като последното вече е било безполезно за възложителя - ищец.
С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо
от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок
или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба,
ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок /в този смисъл е решение № 4 от
23.06.2017 год. по гр.д.№ 50183/2016 год., ІV г. о. на ВКС/.
В случая препис от исковата молба е бил получен от ответника на 19.06.2024 г.,
като в хода на първоинстанционното производство същият не е предложил
изпълнение, поради което и доколкото забавата се дължи на причина, за която същият
отговаря, то въззивният съд приема, че волеизявлението за разваляне, включващо
имплицитно и предупреждение за изпълнение, обективирано в исковата молба, е
произвело своето действие и е довело до прекратяване на облигационната връзка
между страните – факт, който е настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет
предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
3
След като процесният договор е бил развален, то ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на
заплатената част от уговореното възнаграждение. Ето защо, искът следва да бъде
уважен като основателен, като върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2024 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е направил и претендира разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 996,72 лева, която сума следва да
бъде възложена в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД на А. В.
Я., ЕГН ********** сумата от 4 918,00 лева, представляваща получена на отпаднало
основание плащане по развален неформален договор за доставка и монтаж на
оборудване за баня, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. В. Я., ЕГН
********** сумата от общо 996,72 лева, представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4