№ 148
гр. Разград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101514 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно
основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК
вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Производството е образувано по искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, срещу М. Л.
П. с ЕГН-********** от гр. Лозница. Моли се осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1080,86 лева, от които неплатена главница в
размер на 563,88 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 57,62
лева, дължимо за периода от 20.12.2023 г. до 20.04.2024 г. - дата на изтичане
на погасителния план; неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст в размер на 145,77 лева, дължимо до 20.04.2024 г.; неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 250,00 лева, дължимо
до 20.04.2024 г.; лихва за забава в размер на 63,59 лв. за периода от
21.06.2022 г. (дата на изпадане в забава) до 20.04.2024 г.; законна лихва от
датата на подаване на ИМ до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Твърди се, че поради неизпълнението на договорното задължение
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, образувано ч.гр.дело № 1113/2024 г., а с разпореждането съдът оставил
без уважение заявлението в частта за: 563,88 лв. - главница по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
заявлението до изплащане на вземането; сумата 57,62 лв. договорно
възнаграждение; сумата 63,59 лв. обезщетение за забава в периода до
настъпване на изискуемост; сумата 25,73 лв. законна лихва за забава за
периода след настъпване на изискуемост до депозиране на заявлението;
сумата 145,77 лв. за услугата Фаст, сумата 250,00 лв. за услугата Флекси;
сумата 30 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
1
вземането, сумата 400 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по кредита, както и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът се отказва да търси в настоящото
производство претендираните със заявлението неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, поради липса на материален интерес.
Твърди се, че ответницата на 29.04.2022 г. е попълнила и подписала искане за
отпускане на потребителски кредит. После получила разяснения относно
предлаганите продукти от ищеца. Получила преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. Съгласно общите условия клиентът можел да избере да закупи
една или повече допълнителни услуги към договора. Твърди се, че
предоставянето на допълнителните услуги не било задължително за
отпускането на кредита, а опционално – по искане на потребителя. След като
ищецът одобрил отпускането на заема, с ответникът на 29.04.2022 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит № 40009274559. Ищецът изпълнил
задължението си и превел на 29.04.2022 г. по сметка на ответницата (по
посочена от нея банкова сметка) отпуснатата сума от 2000 лева. Твърди, че
посочения договор е сключен между страните при следните параметри: сума
на кредита: 2000,00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 121,56
лв.; погасяване на вноската на 20 –то число; годишен процент на разходите
(ГПР): 48,80 %; годишен лихвен процент: 41,00%; лихвен процент на ден: 0,11
%; общо задължение по кредита: 2917,24 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги Фаст в размер на 700,00 лева; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Флекси в размер на 1200,00 лева; общ размер на
вноската за закупени услуги: 79,17 лв.; общо задължение в размер на 4817,24
лв. Твърди се, че неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от
страна на длъжника е в размер на 57,62 лева, дължимо за периода от
20.12.2023 г. до 20.04.2024 г., а оставащата неизплатена част от тези
задължения в общ размер на 395,77 лева. Сочи се още, че направените
плащания от ответницата по договора са в общ размер на 3905,33 лева, с които
са погасени 18 пълни вноски, частично плащане има по 19-та вноска в размер
на 186,83 лв. В общата сума на получените плащанията били включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план – 35,36 лв. Поради плащане на вноските със забава били
начислени лихви за забава в размер на 98,95 лв., които към момента били
заплатени частично, с непогасено задължение още от 63,59 лева. Ответницата
заплатила и такси в размер на 70 лева. Сочи се, че към настоящия момент
цялото вземане е изискуемо, доколкото последната вноска е на 20.04.2024 г.
Изтъква се, че чрез подписаните декларации длъжникът се е запознал с ОУ и
ще ги спазва. Твърди се, че предоставянето на допълнителните услужи не е
задължително за отпускането на кредита, а опционално – по искане на
потребителя. Посочено е, че услугата Фаст е ползвана от ответника, тъй като
искането за отпускане е разгледано приоритетно. Ответникът сочи, че
ответницата не е ползвала услугата Флекси за отлагане на погасителни вноски,
намаляване на погасителни вноски, смяна на падежната дата.
В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
2
На 29.04.2022 г. ищецът сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40009274559, по силата
на който е получил сумата от 2 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент
от 41,00 % и ГПР в размер на 48,80% при срок на кредита от 24 месечни
вноски, размер на вноската: 121,56 лв.; погасяване на вноската на 20 –то
число; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 2917,24
лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги Фаст в размер на 700,00 лева;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси в размер на
1200,00 лева; общ размер на вноската за закупени услуги: 79,17 лв.; общо
задължение в размер на 4817,24 лв. Ответницата не е оспорила
обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си и превел на
29.04.2022 г. по нейна сметка отпуснатата сума от 2000 лева.
Според посоченото в искането за отпускане на кредита ответницата
изрично поискала закупуването на допълнителни незадължителни услуги –
услуга Фаст и услуга Флекси. Според посоченото в ОУ и договора
допълнителните услуги предоставяли следните възможности: приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит; отлагане на
определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой
погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Възнаграждението
за тези услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за
срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски
за погасяване на кредита.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК с искане срещу ответницата
да бъде издадена заповед за изпълнение за дължимите суми по посочения по-
горе договор. Образувано е ч. гр. д. № 1113/2024 г. по описа на РС – Разград,
по което съдът отхвърлил изцяло искането.
На основание чл. 415, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя е указана
възможността да предяви осъдителен иск. В предоставения едномесечен срок
е предявен настоящия осъдителен иск за всички вземания на ищеца, доколкото
за всяко от тях е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
като кредитор, и ответника като клиент, в резултат на сключения между тях
договор.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
3
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът
следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при
тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита,
лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. В Общите
условия е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление
на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране
на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,80 %. Не е ясно какво „първоначално“
изчисление се има предвид. По необходимост това предполага и последващо
такова. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му, макар формално процесният договор да съдържа изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от
уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на
оповестяване на действителния ГПР в договора за кредит, е достатъчно
сериозен пропуск, който се приравнява на непосочване на ГПР. Съдът счита,
че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по
договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК. Очевидно е, че в ГПР не са включени уговорените
възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което е нарушение на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и
услуга „Флекси“ се дължат общо 1900,00 лв. Така при отпуснат кредит в
размер на 200,00 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за
периода на договора в размер на 4817,24 лв., в т.ч. заемна сума,
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и 917,24 лв.
договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,80 %, който
е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния
характер на вписания годишен процент на разходите в същия. С оглед
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
4
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива
2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница“. Изложеното дава основание да се приеме, че
процесният Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40009274559 противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, което води до неговата специална недействителност на основание чл.
22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи на
кредитора само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи
по него. В заповедното производство обаче ищецът е признал в нарочна
молба, изискана от заповедния съд, че ответницата е изплатила по кредита
сумата от общо 3905,33 лева, която сума впрочем е по-голяма от чистата
стойност на кредита. В този смисъл предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Районен съд - Разград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените на основание чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, срещу М. Л. П. с ЕГН-
********** от гр. Лозница, осъдителни искове за заплащане от ответницата
на следните суми: неплатена главница в размер на 563,88 лева, неплатено
договорно възнаграждение в размер на 57,62 лева, дължимо за периода от
20.12.2023 г. до 20.04.2024 г. - дата на изтичане на погасителния план;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
145,77 лева, дължимо до 20.04.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 250,00 лева, дължимо до 20.04.2024 г.; лихва за
забава в размер на 63,59 лв. за периода от 21.06.2022 г. (дата на изпадане в
забава) до 20.04.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането, както и за направените съдебно деловодни
разноски в настоящото производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6