№ 609
гр. П. , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201388 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И.“ №16,
против Наказателно постановление № 20-1006-001567 от 09.06.2020 г. издадено от
Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- П., с което за нарушение на чл.6 т.1
от ЗДвП на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, заради което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище за отмяна на НП като незаконосъобразно. Прави искане за
присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е постъпило становище, в което са изложени аргументи за
законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално
правни и процесуални разпоредби и се иска потвърждаване на същото и отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната
страна.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в
нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
1
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 25.05.2020 г., в 12,37 часа,
в община П., на път първи клас №8 (І-8), км 197+000, е управлявал лек автомобил „М.“
с рег. ..., собственост на Д.М.Б., при въведена временна организация на движението
във връзка с извършване на ремонт на пътя със Заповед РД-11-90/30.01.2020 г. на АПИ
и поставен на преносима стойка пътен знак „В2“ е навлязъл в забранения участък и се
е движил в посока гр. П. към гр. Пловдив.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР- П., в
чиито състав бил актосъставителят И.К.- мл. автоконтрольор. На жалбоподателя бил
съставен АУАН с бл. № 111799/25.05.2020 г. в негово присъствие, след което му бил
предявен и връчен срещу подпис. При предявяване на акта жалбоподателят не
направил възражения за направените от контролния орган констатации.
Въз основа на акта на 09.06.2020 г. било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено лично на жалбоподателя на 10.08.2020 г., видно от разписката към НП.
Жалбата срещу последното била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО
до съда на 12.08.2020 г., видно от входящия номер на самата жалба, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя св. И.К. и св.
Димитър Б..
При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на
свидетелите К. и Б., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на св. К., макар да се намира в
служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и да е доказателства, че
този свидетел е заинтересован от изхода на делото от една страна, а от друга няма
какъвто и да било личен мотив да уличава жалбоподателя в нарушение, което да не е
извършил.
Св. К. сочи категорично, че на посочената в НП дата, той и колегата му са били
дежурен автопатрул и са се намирали в затворения за ремонт участък на главен път І-8
между кръстовището за с. М.К. и изхода на гр. П., като са се движили и следели за
нарушители, заради оплаквания от страна на работниците, извършващи ремонта, че
преминавали много автомобили. Така установявали около 20 нарушителя на смяна,
които навлизали и се движели в забранения участък, въпреки поставените знаци за
извършване на ремонт и знак „В2“- забраняващ влизането ППС в двете посоки. Св. К.
беше категоричен, че участъкът от пътя км 197+000 метра се намирал след моста на р.
Луда Яна преди кръстовището за с. М.К.. Вярно е, че не можа да си спомни за
конкретния случай, поради обстоятелството, че такива нарушения в този период е
2
имало много, но същите са се изразявали в това, че автомобилите не са се съобразявали
с въведената забрана на знак „В2“ и са навлизали в забранения за движение пътен
участък, поради извършващия се ремонт, така както е било констатирано и описано и
нарушението на жалбоподателя в АУАН. Показанията му се потвърждават в частта за
въведената временна на организация на движението в процесния участък от гл. път І-8
от приетата по делото като писмено доказателство Заповед №РД-11-90/30.01.2020 г. на
АПИ (л42), съгласно която движението в посока Пловдив-П. и П.-Пловдив се
осъществявало по обходен маршрут, а не през ремонтирания участък от главен път І-8,
а именно от км 191+849,95 до км 206+780, като тази реорганизация на движението е
била въведена до 31.05.2020 г. Пак от заповедта се установява и това, че на пътя е
поставена сигнализация с пътни знаци за извършвания ремонт.
Показанията на св. К. в по-голямата си част се подкрепят и от тези на св. Б.,
който потвърди, че жалбоподателят е управлявал неговия автомобил и той е пътувал с
него. Заяви, че автомобилът е бил управляван по гл. път І-8, за да отидат до автокъща,
до която не са стигнали, тъй като установили, че и други автомобили се връщат, той
като са забелязали полицейския автопатрул. Не успели обаче „да избягат“, тъй като
полицаите ги застигнали и спрели. Св. Б. заяви, че не разбрал, че пътят бил затворен за
движение и не бил обърнал внимание дали имало знаци, тъй като не той управлявал
автомобила, но все пак допуска, че можело и да има.
Не без значение е и обстоятелството, че при предявяване на АУАН
жалбоподателят не е възразил срещу констатираното и вменено му от контролния
орган нарушение. Вярно е, че не е длъжен да се защитава веднага срещу повдигнатото
му административно обвинение, но когато е имал такава възможност и не го е сторил
това е първата индиция, че той е извършил вмененото му нарушение. Освен това
жалбоподателят не е възразил срещу съставения му акт и в предоставения му от закона
срок. Твърдението му в жалбата, че бил посетил автокъщата преди бензиностанция
„Рачев“ и обръщал да се прибере, когато бил спрян от полицаите, се опроверга от
показанията и на двамата свидетели. А освен това дори и посоченият от него участък
от главния път, съгласно заповедта е бил затворен за движение и попада в
ремонтирания участък, което се установява от Заповедта на АПИ.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се установи по несъмнен
начин, че на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал въпросния лек
автомобил, като се е движел в забранения участък за движение, нарушавайки знак
„В2“.
С оглед на така установеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДвП, която норма предвижда, че „участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“. Безспорно се установи, че той не е съобразил при
управление то на лекия автомобил своето поведение с пътния знак „В2“, забраняващ
влизането на ППС в двете посоки на цитирания пътен участък, за който е била
въведена временна забрана за движение.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.183
ал.7 ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който навлиза след знак, забраняващ
3
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение, с налагане на две кумулативни наказания във фиксиран размер, а именно
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец,
каквито са наложени на жалбоподателя с атакуваното НП.
Съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати СПН, а
именно за непълно описание на нарушението, тъй като не било посочено по какъв
начин бил поставен знак „В2“. Соченото обстоятелство за начина и мястото на
поставяне на пътния знак, не са елементи от фактическия състав на нарушението и
непосочването им не лишава привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да разбере нарушението което му се вменява. Ясно е посочено в
описанието на нарушението, къде точно се е движил автомобила, управляван от
жалбоподателя и че този участък е бил затворен за движение, като е посочено и с какъв
акт и че забраната е въведена с пътен знак „В2“, а водачът е навлязъл в забранения
участък и се е движил в посочената посока. Осен това жалбоподателят като
правоспособен водач е наясно със значението на този пътен знак, още повече че той е
забранителен.
Съдът намира за неоснователно и второто възражение, че неправилно било
посочено мястото на нарушението, тъй като визирания пътен участък км 197+000 било
мястото, където жалбоподателя бил спрян за проверка, а пътен знак „В2“ се намирал на
различно от посоченото място. Действително пътен знак „В2“, както се установи от
показанията на св. К. не се е намирал на цитирания километър от главния път, а в
началото на забранения участък за движение. Жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл.6 т.1 от ЗДвП, както се посочи по-горе, като не се е съобразил с този знак и е
навлязъл и се движил в забранения участък, което му поведение е било констатирано
от контролните органи именно на цитирания километър. Казано с други думи всяко
движение след забранителния знак в участъка от пътя, за който важи забраната
съставлява нарушение на горепосочената правна норма.
Съдът не споделя и последното направено с жалбата и становището на
процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че случаят бил маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид, че нарушението е формално и
признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат,
като законодателят е преценил, че е достатъчно водачът да не спазва пътните знаци, за
да извърши нарушение на правилата за движение, без да е необходимо в резултат на
това да са настъпили вредоносни последици. Ако такива са налице, то ще бъде
извършено друго адм. нарушение или същите ще бъдат отчетени като отегчаващо
обстоятелство. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на
правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги
правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване.
Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило
нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. Вярно е, че
нарушението е извършено за първи път, видно от справката за нарушител/водач (л.7),
но жалбоподателят до момента е наказван и за адм. нарушения по ЗДвП. Освен това
степента на обществена опасност на деянието е завишена, като се има предвид, че
водачът не е имал и извинително основание за това си поведение, като такова не би
4
могло да се приеме посещението на автокъща, която се е намирала в забранителния
участък на пътя. С оглед на изложеното съдът счита, че настоящето деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, нарушението е типично за вида си.
При извършения служебен контрол съдът не установи допуснати СПН в
проведеното административнонаказателно производство. То е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, като е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението, съдържащо
всички съставомерни факти и обстоятелства.
С оглед на всичко изложено до тук НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на
сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар и същото следва да бъде
оставено без уважение.
Пак с оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство. Искането е направено своевременно и на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОД на МВР- П., която има статута на самостоятелно ЮЛ, към което е структурирано
звеното Сектор ПП- органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел и не е с фактическа или правна сложност, като процесуалното
представителство се изразява в представяне на кратко писмено становище. Поради
това следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от 80
лева.
Така мотивиран Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-001567 от
09.06.2020 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- П., с което
на Д. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И.“ №16, за нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДвП на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като законосъобразно.
5
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И.“ №16, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР- П., представлявана от директор, разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6