Решение по дело №229/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.118, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К.И.К. ***, против Решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Видин, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и поради съществено нарушение на административно производствените правила. Сочи, че административният орган е обосновал изводите си с незаконосъобразни задължителни предписания, дадени на работодателя на жалбоподателя, по силата на които последният е бил задължен да заличи подадените данни в регистъра на осигурените лица за оспорващия.

Иска се от Съда да отмени оспореното решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, както и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Видин. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът Ръководител на ТП на НОИ гр. Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение.

Иска се Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено процесното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: със Заявление вх.№ 051-00-921 от 07.07.2017 г. жалбоподатерят е сезирал Директора на ТП на НОИ гр. Видин с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 016/29.06.2017 г., издадена от „Крез“ ЕООД, гр. Видин, за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г.; служебна бележка от Агенция по заетостта от 29.06.2017 г. и удостоверение за банкова сметка.

*** № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г., издадено от Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ гр. Видин, на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, считано от 29.06.2017 г. до 28.06.2018 г., в размер на 61.66 лева дневно.  

Със Заповед № ЗР-5-05-00386284 от 12.03.2018 г. на Началник КПК при ТП на НОИ гр. Видин е възложено да бъде извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на „Крез“ ЕООД, гр. Видин. В резултат на ревизията на управителя на „Крез“ ЕООД гр. Видин са дадени задължителни предписания № ЗД-1-05-00414771 от 15.05.2018 г., за заличаване на подадени данни за осигуряване на жалбоподателя в регистъра на осигурените лица в НАП за периода 02.06.2017 г. - 28.06.2017 г., които са изпълнени, видно от представената по делото справка за осигурителния статус на жалбоподателя.

След запознаване с резултатите от ревизията, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин последователно издал Разпореждане № 051-00-921-3 от 04.07.2018 г. за възобновяване на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, спряно с Разпореждане № 051-00-921-2 от 11.04.2018 г., считано от 01.03.2018 г., процесното Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г., с което е отменено Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя и Разпореждане № 051-00-921-5 от 06.07.2018 г., за възстановяване на неоснователно изплатено на жалбоподателя обезщетение за безработица.

С атакуваното в настоящето производство Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ гр. Видин е отменено Разпореждане № 051-00-921-1  от 18.07.2017 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалбоподателя. Изложени са мотиви, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сочи се още, че при извършената финансова ревизия са били констатирани нарушения: представени документи с невярно съдържание, недължимо подадени данни в регистъра на осигурените лица и декларация от управителя на „Крез“ ЕООД, че няма сключен договор със жалбоподателя и че лицето не е полагало труд в дружеството. Допълнено е, че в резултат на изпълнените предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител.

Жалбоподателят своевременно атакувал посоченото разпореждане по административния ред, като с атакуваното решение Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководител Осигуряване за безработица при ТП на НОИ гр. Видин.

По делото са представени искането за представяне на документи и писмени обяснения, с посочени въпроси към управителя на „Крез“ ЕООД, гр. Видин и отговорите му на посочените въпроси; задължителни предписания, дадени на управителя на „Крез“ ЕООД, гр. Видин; анализ към ревизионна записка; декларация от управителя на „Крез“ ЕООД, гр. Видин, че няма сключен договор със жалбоподателя и че лицето не е полагало труд в дружеството; трудов договор № 020 от 02.06.2017 г., сключен между жалбоподателя и управителя на „Крез“ ЕООД, гр. Видин, с предмет „завършване на финансов анализ на фирмата“, с екземпляр с положен подпис в графата „работодател“ и с екземпляр без положен подпис; разходен касов ордер № 250 от 25.07.2017 г.; фиш за заплата на жалбоподателя за месец юни 2017 г.; Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 020/02.06.2017 г. без положен подпис в графата „работодател“ и Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. с положен подпис в графата „работодател“.

От показанията на свидетеля К.Н., в качеството му на управител на „Крез“ ЕООД, гр. Видин се установява, че подписът в графата „работодател“ на трудов договор № 020/02.06.2017 г. е положен от него, че жалбоподателят не е положил труд по сключения от тях договор, както и че подписите за „ръководител“ в разходен касов ордер № 250/25.07.2017 г. и за „работодател“ в Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. не са негови.

Разпитаната по делото свидетелка Младенова, ангажирана от жалбоподателя заявява, че жалбоподателят е имал сключен договор с „Крез“ ЕООД, гр. Видин. Според свидетелката подписът под графа "съставил" на касовия ордер е неин, а под графа "получил сумата" е на жалбоподателя, но не му е броила лично тя парите, а само е "пуснала ордера", а той си е получил парите в офиса.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена в рамките на срока по чл.118, ал.1 от КСО, подадена е от процесуално легитимиран субект, за когото атакуваният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: при служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага поради следното: предмет на съдебен контрол в производството по чл.118 от КСО е Решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, спрямо който следва да бъде извършена преценката за законосъобразност. Решението на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин съдържа фактически основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.54ж от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл разпореждането, послужило за издаване на оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО разпорежданията, с които се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО се оспорват по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г. е издадено от компетентен орган - Ръководител на ТП на НОИ.

Според настоящия съдебен състав липсват съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да обуславят неговата отмяна. Решението е издадено в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, поради което е спазена предвидената в закона форма.

Оспореното решение е постановено в рамките на контролно отменително производство по жалба срещу Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Видин, за отмяна на Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. В разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО е предвидено, че обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 не спира изпълнението им. В чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО са визирани разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица. Към тази категория разпореждания следва да се причислят и разпорежданията, с които при условията на чл.54ж, ал.2 от КСО и при наличието на основанията по тази разпоредба, се отменя влязло в сила разпореждане, с което неправилно е отпуснато обезщетение за безработица. Ето защо по силата на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г., не е било необходимо същото да влезе в сила за постановяването на последващото Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица.

Предвид изложеното Съдът приема че оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, които да обуславят отмяната им на това основание.

Не се установява несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.1 от КСО, Кодексът урежда обществените отношения, свързани с: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. След като безспорно обжалваното решение е издадено именно във връзка с разрешаване на проблем по смисъла на чл.1, ал.2, б.„в“ от КСО, то е налице съответствие с целта на закона.

Съдът счита, че решаващият орган е приложил правилно и материалния закон. Съгласно нормата на чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Следователно, всички условия трябва да са налични кумулативно, за да бъде отпуснато заявеното обезщетение.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §.1, ал.1, т.3 от КСО (бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Върховният административен съд многократно се е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО (в този смисъл са решение № 314/2016 г. по а.д.№ 3171/2015 г. на ВАС, решение № 211/2016 г. по а.д.№ 3681/2015 г. на ВАС, решение № 292/11.01.2017 г. по а.д.№ 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014 г. по а.д.№ 12497/2013 г. на ВАС и редица други). Следователно наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.

В случая безспорно се установява, че между „Крез“ ЕООД, гр. Видин, представлявано от управителя К.Й. и жалбоподателя е сключен трудов договор № 020 от 02.06.2017 г. с предмет на договора: „завършване на финансов анализ на фирмата“.

Депозираната от управителя на дружеството в рамките на извършената финансова ревизия по разходите на ДОО декларация вх.№ 1004-05-19 от 26.04.2018 г., заедно с липсата на доказателства както в административното производство, така и в настоящето такова жалбоподателят да е изготвил финансов анализ на фирмата и съответно да е запознал управителя с такъв, налагат извода, че предметът на трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. След като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица.

В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че в производството по делото не се установи по безспорен начин да е било прекратено трудовото правоотношение между жалбоподателя и "Крез" ЕООД, гр. Видин, с оглед твърдението на управителя на дружеството, че не е подписвал заповед за прекратяване на трудов договор, както и обстоятелството, че са били изпълнени дадените на управителя задължителни предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица.

Изводът не се променя и от обстоятелството, че за деветнадесетте работни дни за месец юни 2017 г., във връзка със сключения трудов договор, са били внесени осигурителни вноски на жалбоподателя, видно от ведомостта за заплата за посочения месец, тъй като тези осигурителни вноски се явяват недължимо внесени и не могат да породят осигурителни права.

С оглед изложеното Съдът намира, че потвърждаването на Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Видин от страна на ответника е законосъобразно, с оглед липсата на предпоставките по чл.54а от КСО, във връзка с чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Процесното Решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин е законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните правила, и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на процесния правен спор и съобразно чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 100.00 лева, определени по реда на чл.7, ал.1, т.4, във вр. с §.1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.К. ***, против Решение № 1040-05-33 от 02.08.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалбоподателя.

ОСЪЖДА К.И.К. ***, да заплати на ТП на НОИ гр. Видин сумата от 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните, по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

Административен съдия: