№ 107
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503304 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 10 от 30.07.2020г. по гр. д. №52/2020 г. по описа на Видински окръжен съд
(ВдОС) е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на С. В. К. от гр.
Видин сумата от 4900 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2017
г. до окончателното издължаване, която сума представлява обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу
К. по пр.пр. № 1195/2012 г. по описа на РП-Видин, по отношение на което е оправдан с
влязло в сила РЕШЕНИЕ № 36 от 07.04.2015 г., постановено по ВНАД № 48 / 2015 г. по
описа на ВдОС по повдигнатото му обвинение по чл.316 НК във връзка с чл.309, ал.1
НК, като в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лева и за претендираната
законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2013 г., исковата претенция е била
отхвърлена като неоснователна. ПРБ е осъдена да заплати на С. К. и сумата в размер на
105.88 лева, представляваща имуществени вреди за гориво, като в останалата част до
пълния предявен размер от 360.76 лв. за медикаменти и лечение е отхвърлен иска за
заплащане на имуществени вреди по същия текст от ЗОДОВ – чл. 2, ал. 1, т. 3. Постановено
е да се заплатят и разноски в полза на ищеца в размер на 310 лв.
Това решение е обжалвано от Видинската окръжна прокуратура в осъдителната му част
относно обезщетението за неимуществени вреди с доводи за необоснованост. Прави се
искане за отмяна на съдебното решение в атакуваната му част и за постановяване на друго, с
1
което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да се
отхвърли или алтернативно да се намали размера му, съобразно принципа за справедливост.
Подробни съображения се излагат в обстоятелствената част на жалбата. В открито съдебно
заседание, чрез прокурор Славов се поддържа жалбата. Не се ангажират нови доказателства.
Жалбата се оспорва с писмен отговор от процесуален представител на ищеца К. като
неоснователна. Претендират се разноски и не се ангажират нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,отговаря на изискванията
по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима. Жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Делото в първата инстанция е образувано по искова молба на С. В. К. с ЕГН **********
против Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в исковата молба, че с Решение № 36 / 07.04.2015 г. постановено по
ВНАХД № 48 / 2015 г. по описа на ВдОС е признат за невинен и оправдан по обвинението
повдигнато му за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309,ал.1 НК.
Досъдебното производство срещу него под № 114/2010 г. на ГДКП-МВР е било образувано
на 05.08.2011 г. с Постановление на СРП по пр.пр.№53468/2010 г. за престъпление по
чл.316,пр.1 НК вр. с чл.309,ал.1,пр.1 НК, по което бил разпитван два пъти в София.
Поддържа се в исковата молба, че след това посоченото дело е изпратено от СРП на РП-
Видин по компетентност, където производството срещу ищеца е продължило като ДП №
ЗМ-295 / 2012 г. по описа на ОД на МВР Видин и пр.пр. № 1195 / 2012 г. по описа на РП-
Видин, по което производство е привличан като обвиняем за престъпление по чл.316 във вр.
с чл.309, ал.1 НК-на 01.04.2013 г. и на 30.04.2013 г.
Излага се в исковата молба, че следва внасяне в РС-Видин на предложение от РП-Видин за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а от НК и е образувано АНД№ 1215 по описа за 2013 г. по описа на РС
Видин срещу ищеца К., което на 31.10.2013 г. с протоколно определение е прекратено от
съда и върнато на РП –Видин за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Последвали нови привличания, разпити, предявявания, съответно на 10.06.2013 г. , на
18.11.2013 г. и на 06.12.2013 г.
РП-Видин отново внася предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК и съответно е образувано
АНД № 1815 /2013 г. по описа на РС-Видин. С Решение № 29 от 15.01.2015 г. е признат за
виновен за престъплението, за което РП му е повдигнала обвинение и е осъден на
административно наказание „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА И РАЗНОСКИ ПО
ДЕЛОТО.
2
С РЕШЕНИЕ № 36 от 07.04.2015 г., постановено по ВНАД № 48 / 2015 г. по описа на ВдОС
е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр. с чл.309,
ал.1 НК. Решението на окръжния съд е било окончателно и е влязло в законна сила.
Твърди се в исковата молба, че всички тези разпити, привличания като обвиняем и
изправяне пред съд продължили повече от четири години, през които бил под постоянен
стрес и тормоз, депресирал се, затворил се в себе си, отказвал да се среща с хора и да
общува, изпитвал страх, че ще бъде осъден за нещо,което не е извършил и това ще се отрази
много лошо на мнението на хората за него, че няма да може да си намери подходяща за
образованието му работа, защото за нея се изисква чисто съдебно минало.
Иска се да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата 30 000 лева, представляваща
неимуществени вреди, както и 360.70 лева имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, всички те претърпени от него, вследствие повдигането на обвинение, за което бил
оправдан. Претендират се и направените разноски по делото.
Ответната страна-Прокуратура на РБ оспорва иска, като твърди, че ищеца не е посочил
доказателства за наличието на твърдените имуществени и неимуществени вреди и
непосредствената им връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва се и размера на иска,
като се поддържа, че той е силно завишен, предвид факта, че спрямо ищеца не е била взета
мярка за процесуална принуда, обвинението не е за тежко умишлено престъпление и
разследването е приключило в разумен срок. Прави се възражение за погасяване по давност
на иска за присъждане на законната лихва, както и за момента от който следва да се
присъди-три години преди завеждане на исковата молба -18.02.2017 г. Прави се възражение
и относно момента, в който възниква отговорността на държавата за вреди е влизане в сила
на оправдателната присъда. Иска се да бъде отхвърлен иска изцяло. Алтернативно да бъде
присъдено обезщетение в по-нисък размер, отговарящ на критерия за справедливост.
По делото няма спор между страните по следните факти и обстоятелства:
Наказателното производство срещу ищеца С. В. К. с ЕГН ********** от гр.
Видин е образувано през 2011 г. от РП-Видин, по което производство е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.316 НК във вр. с чл.309,ал.1 НК. Досъдебното
производство срещу него под № 114/2010 г. на ГДКП-МВР е било образувано на 05.08.2011
г. с Постановление на СРП по пр.пр.№53468 / 2010 г. по което бил разпитван два пъти в
София.
След това посоченото дело е изпратено от СРП на РП-Видин по компетентност,
където производството срещу ищеца е продължило като ДП № ЗМ-295 / 2012 г. по описа на
ОД на МВР-Видин и пр.пр. № 1195 / 2012 г. по описа на РП-Видин, по което производство е
привличан като обвиняем многократно за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК-
на 01.04.2013 г. и на 30.04.2013 г.
Последва внасяне в ВдРС на предложение от РП-Видин за освобождаване от
3
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от
НК и е образувано АНД№ 1215 по описа за 2013 г. по описа на РС Видин срещу ищеца
С.К., което на 31.10.2013 г. с протоколно определение е прекратено от съда и върнато на РП
–Видин за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Последвали нови
привличания, разпити, предявявания, съответно на 10.06.2013 г. , на 18.11.2013 г. и на
06.12.2013 г. РП-Видин отново внася предложение за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК и
съответно е образувано АНД № 1815 /2013 г. по описа на РС-Видин. С Решение № 29 от
15.01.2015 г. е признат за виновен за престъплението, за което РП му е повдигнала
обвинение и е осъден на административно наказание „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА
И РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
С РЕШЕНИЕ № 36 от 07.04.2015 г., постановено по ВНАД № 48/2015 г. по описа на
ВОС е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр. с
чл.309, ал.1 НК.
По делото в първата инстанция е разпитана като свидетел съпругата на ищеца Д. Г. –
К.а, която депозира показания че досъдебното и съдебно производство срещу К. е
продължило около четири години, през което време е бил привличан многократно като
обвиняем и изправен неколкократно пред съда в качеството на подсъдим.
В резултат на тези действия от страна на Прокуратурата спрямо С.К., той търпял
душевна болка и страдания, стрес, психологически тормоз, изразяващи се в затваряне в себе
си, отказ от комуникация с хора, депресивно състояние, невъзможност да намери работа по
специалността поради изискване за липса на образувани ДП, спиране от страна на полиция и
съд да бъде назначаван по дела като вещо лице, което продължавало и към настоящия
момент.
Следва да се отбележи, че в отхвърлителната част на иска за обезщетяване на
неимуществени вреди, както и досежно исковата претенция за имуществени вреди (уважена
и отхвърлена част) решението на ВдОС не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, то съобразно изискването
на чл. 269 ГПК, Софийски апелативен съд следва да се произнесе само по оплакванията в
жалбата на ПРБ за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно иска за
обезщетяване на неимуществени вреди. По този спорен въпрос САС намира следното:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на
4
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако
намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа
обвинението в съдебната фаза на производството.
Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д. №3/2004г., ОСГК, ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по
реда на ЗОДОВ. Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи
изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да
тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана
вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносния
резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своето искане – арг. от чл.154, ал.1 ГПК.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в
закона.
САС кредитира свидетелските показания на разпитания в първата инстанция свидетел.
При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и
направата на преценката по чл. 52 ЗЗД следва да се вземат предвид правно значимите и
установени в съдебната практика фактори, имащи отношение към определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди в подобни казуси, а именно – времето, в което се е
развивало цялото наказателно производство, повдигнатото и поддържано в съдебната фаза
на наказателния процес обвинение за престъпление, което не се квалифицира като „тежко” с
оглед чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на ищеца и отразяването на обвинението
върху здравето му, взетата мярка за неотклонение и т. н.
По принцип е ясно, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до
негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати.
За определяне размера на обезщетението, САС счита, че следва да се има предвид тежестта
на повдигнатото обвинение, общественото положение на ищеца, продължителността на
наказателното производство-около 4 години и извършваните процесуални действия в
предварителното и съдебното производство, произтеклият от всичко това обществен
интерес и отзвук, изразяващ се в неназначаването му като вещо лице по дела, претърпения
стрес и отрицателните последици за здравословното и психическото му състояние и
настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен, служебен и професионален план.
5
Предвид принципа на справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, съгласно която разпоредба
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, САС приема,
че претендираното от ищеца обезщетение следва да се уважи в размер от 3000 (три хиляди)
лева. Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, понятието справедливост
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите
и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежеста
им вреди, така, че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките-по-ниско.В настоящия случай за установяване на действителния
размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищеца морални страдания
от несправедливото обвинение, продължителността на разследването и разглеждането на
делото във всички съдебни инстанции, в продължение на около 4 години. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и личностните качества на ищеца, общественото
положение, което същият е заемал и отражението на образуваното срещу него наказателно
производство в семейството и кариерата му. При определяне размера на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се вземат предвид данните ,които се
установавят чрез разпита на свидетеля Г. – К.а. От показанията на този свидетел се
установява, че извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца
негативни емоции изразяващи се в емоционален стрес, притеснения, влошено психическо
състояние, неспокойство, неудобство при общуването със съседи и колеги и неговите
близки, подтиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора. Не се
явява доказано обаче това, че вследствие на повдигнатите обвинения от прокуратурата, К. се
бил разболял от латентна туберкулоза. Такива данни по делото няма или поне няма данни за
причинно-следствена връзка между действията на ПРБ и евентуални заболявания при
ищеца. Присъденото от ВдОС обезщетение за неимуществени вреди в размер от 4900 лв. се
явява прекомерно. Все пак относно ищеца не е взимана мярка за отклонение и живота му не
се е променил драстично вследствие незаконните обвинения от страна на прокуратурата.
Неслучайно, представителят на САП прокурор Славов също намира в открито съдебно
заседание, че обезщетение от 3000 лв. е в състояние да репарира болките и страданията на
въззиваемия.
Доколкото изводите на САС не съвпадат напълно с тези на ВдОС, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3
ЗОДОВ,предявен от С. К. е уважен за разликата над 3000 лв. до 4900 лв.и бъде постановено
друго , по силата на което исковата претенция за обезвреда на неимушествените вреди се
отхвърли за сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева, т.е. разликата между 3000 и 4900 лв.
– като неоснователна и недоказана ведно с търсената мораторна лихва от момента на
6
влизане в сила на оправдателната присъда. В останалата обжалвана част решението на
ВдОС е правилно и ще следва да се потвърди. Поради този изход във въззивното
производство и изчислено върху уважената и неуважената част от обжалваемия материален
интерес по жалбата, въззиваемото лице има право на присъждане на сумата от 233 (двеста
тридесет и три) лева - направени от него разноски пред настоящата инстанция (заплатено
адвокатско възнаграждение).
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 10 от 30.07.2020г. по гр. д. №52/2020 г. по описа на ВдОС, в ЧАСТТА,
в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. В. К. сумата от
1900 (хиляда и деветстотин) лева, т.е. разликата между 3000 и 4900 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 18.02.2017 г. до окончателното издължаване,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу К. по пр.пр. № 1195 / 2012 г. по описа на
РП-Видин, по отношение на което е оправдан с влязло в сила РЕШЕНИЕ № 36 от
07.04.2015 г. , постановено по ВНАД № 48/2015 г. по описа на ВОС по повдигнатото му
обвинение по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. В. К. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 18.02.2017 г. до окончателното издължаване, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато
обвинение срещу К. по пр.пр. № 1195 / 2012 г. по описа на РП-Видин, по отношение на
което е оправдан с влязло в сила РЕШЕНИЕ № 36 от 07.04.2015 г. , постановено по ВНАД
№ 48 / 2015 г. по описа на ВОС по повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр. с чл.309,
ал.1 НК - като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на В. К. направени от него разноски пред втората инстанция в размер на 233 (двеста
тридесет и три) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 10 от 30.07.2020г. по гр. д. №52/2020 г. по описа на ВдОС в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8