Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-122 05.04.2016г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На трети ноември 2015 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Даниела Михова
Т. Русева-Маркова
Секретар: С.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1701 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 67 от 02.06.2015г., постановено по гр. дело № 1145/2012г. по описа на
Районен съд – Несебър е признато за установено по отношение на Национална
спортна академия със седалище гр. София,
представлявана от ректора доц. Пенчо Гешев, че И.И.Д.,
А.Н.К., В.Щ.Х., Р.И.Д., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г., М. Т. Б., М.Г.Д. и Н.Т.Б. не са
собственици на следните недвижими имоти - реална част с площ от 6 436 кв.м.,
оградена с виолетова линия на комбинирана скица № 2, приложена към заключението
на съдебно техническата експертиза на вещото лице инж. Мариета Рускова
Гълъбова, от Поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед 300-5-81/02.10.2003г.,
находящ се в град Несебър, местност „Акротирия", с площ от 9 057 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.) и недвижим имот, представляващ реална част с площ от 32
кв.м., оградена с жълта линия на комбинирана скица № 2, приложена към
заключението на съдебно техническата експертиза на вещото лице инж. Мариета
Рускова Гълъбова, от Поземлен имот с идентификатор 51500.510.58 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед 300-5-81 /
02.10.2003г., находящ се в град Несебър, местност „Акротирия", с площ от 2 226 кв.м., трайно
предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.). В постановеното решение изрично е отразено обстоятелството,
че решението е постановено при участието на трети лица помагачи – Министъра на
регионалното развитие и министъра на младежта и
спорта.
Против постановеното решение е депозирана жалба от И.И.Д. и В.К.Г. – ответници в първоинстанционното производство с вх. № 5862/22.07.2015г. по описа на Районен съд - Несебър, в която се посочва, че се обжалва изцяло първоинстанционното решение. В жалбата са посочва, че решението е недопустимо, тъй като исковете са предявени от национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София в качеството му на процесуален субституент на Държавата, като това обстоятелство е предмет на няколко уточнения от страната, а впоследствие съдът в мотивите на своето решение е посочил, че ищецът претендира произнасяне в своя полза, а не в полза на носителя на спорното право и в резултат на това е приел за установено, че ответниците не са собственици на процесните недвижими имоти по отношение на Националната спортна академия, а не по отношение на Държавата. В жалбата се посочва, че това е довело до нарушение на диспозитивното начало и до произнасяне по непредявен иск и съответно до недопустимост на постановения съдебен акт. В жалбата се посочва, че съдът не се е съобразил с формираната вече сила на пресъдено нещо по гр. дело № 753/2005г. по описа на Районен съд – Несебър. В жалбата се посочва, че атакуваното решение по същество е и неправилно и направеният извод от страна на съда, че са налице пречки за реституцията на спорните имоти на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ е необоснован, противоречащ на установеното по делото. Жалбоподателите претендират постановеното първоинстанционно решение да бъде обезсилено и образуваното производство да бъде прекратено, а в случай, че съдът намери, че същото е допустимо, то да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения от ищцовата страна иск. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 5318/06.07.2015г. по описа на Районен съд – Несебър и от А.Н.К., М.Н.Б., В.Щ.Х., М.Щ.Б., Н.Т.Б. и М.Г.Д. – ответници в първоинстанционното производство, с която претендират да бъде обезсилено обжалваното решение поради неговата недопустимост и производството по делото да бъде прекратено, а в случай, че съдът намери, че решението е допустимо, то да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В жалбата се посочва, че съдът в своите мотиви и в диспозитива на съдебното решение не е отчел факта, че искът е предявен от ищцовата страна в качеството й на процесуален субституент и целяща да отрече правата на собствениците по отношение на процесните недвижими имоти по отношение на Държавата, а не по отношение на Националната спортна академия „Васил Левски“. Посочва се, че решението е недопустимо и предвид обстоятелството, че съдът не е взел предвид наличието на сила на пресъдено нещо, тъй като спорът вече е решен с влязло в законна сила съдебно решение № 753/2005г. по описа на Районен съд – Несебър. Сочи се, че постановеното решение е неправилно и по същество и съдът е неправилно в своите мотиви е отрекъл законосъобразността на проведеното административно производство и е приел, че са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана и трета въззивна жалба с вх. № 5857/21.07.2015г. по описа на Районен съд – Несебър от Р.И.Д. – ответна страна в първоинстанционното производство, с която претендира да бъде обезсилено обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а от друга страна не е зачел и наличие на сила на пресъдено нещо по спора, формирана по гр. дело № 753/2005г. по описа на Районен съд – Несебър. Претендира се в случай, че съдът намери атакуваното решение за допустимо, то същото да бъде отменено поради неговата неправилност. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по жалбата – Национална спортна академия „Васил Левски“ – гр. София депозира по делото писмен отговор с вх. № 7255/04.09.2015г., в който изразява становище и по отношение на трите постъпили въззивни жалби. В отговора се оспорват твърденията на жалбоподателите, че постановеното решение е недопустимо, като се изразява становище, че между страните не е налице формирана сила на пресъдено нещо и не може да се приеме, че спорът между тях е решен с влязло в законна сила съдебно решение. В отговора се посочва, че искът е предявен от страна на Националната спортна академия, тъй като на висшето училище му е предоставено правото на ползване върху процесните имоти. Сочи се, че произнасянето на съда по отношение на Националната спортна академия, а не по отношение на Държавата е ирелевантно обстоятелство за допустимостта на иска, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск, като е признал правосубектност на ищеца и ответниците. Посочва се, че е само право на съда да определи дали искът е предявен от ищцовата страна като процесуален субституент на Държавата или на лично основание. В депозирания отговор се посочва и обстоятелството, че са неоснователни изложените твърдения относно неправилността на атакувания съдебен акт. Не се излагат искания за събиране на допълнителни доказателства пред настоящата инстанция.
Конституираното в качеството му на трето лице помагач – Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез своя упълномощен представител юрисконсулт Стоянова (упълномощена от Областен управител на Област Бургас, упълномощен от Министъра на регионалното развитие и благоустройство) депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че са неоснователни твърденията, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с предоставяне на управлението на имота на Национална спортна академия, тя се явява процесуален субституент на Държавата под формата на процесуална суброгация и това й дава право да претендира от свое име последиците от нарушените й права. Посочва се, че държавните организации са процесуално легитимирани да водят дела и да отговарят по такива имащи за предмет собствеността върху имоти, които са им предоставени от Държавата за стопанисване и управление. Оспорват се твърденията на въззивниците, че по предявения спор е налице сила на пресъдено нещо, както и твърденията, че съдът е постановил неправилно решение. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Конституираното в качеството му на трето лице помагач – Министерство на образованието, младежта и науката (с наименование понастоящем Министерство на образованието и науката) не изразява конкретно становище по основателността на депозираните три въззивни жалби и не депозира по делото писмен отговор. Не се отправят и искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск от страна на Национална спортна академия „Васил Левски“ – София против И.И.Д., А.Н.К., В.Щ.Х., Р.И.Д.,
М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г., М. Т. Б., М.Г.Д. и Н.Т.Б., с който претендира да бъде
прието за установено по отношение на Държавата, че ответниците не са
собственици на определени недвижими имоти, а впоследствие - с депозирана молба
в последното по делото заседание (лист 367 от първоинстанционното
производство), ищцовата страна чрез своя процесуален представител е внесъл
уточнение по отношение на площта на претендираните
имоти и това уточнение е прието от страна на съда. Видно от направеното уточнение
се касае за отричане правата на ответниците по отношение на следните недвижими
имоти – реална част с площ от 6, 436 дка от поземлен имот с идентификатор
51500.510.57 при граници на реалната част изчерпателно посочени в уточнението и
реална част от поземлен имот с площ от 0, 032 дка от поземлен имот с
идентификатор 51500.510.58 – двата имота, находящи се
в м. „Акротирия“ – гр. Несебър. Изрично в исковата
молба, ищцовата страна – Национална спортна Академия „Васил Левски“ със
седалище гр. София е посочила, че Държавата е упражнявала непрекъснато и
несмущавано добросъвестно владение върху процесния
имот чрез НСА от 1974г. и понастоящем до завеждане на исковата молба, вкл. и
през периода от възстановяването на собствеността на ответниците върху процесните имоти с решението на ПК до датата на предявяване
на исковата молба. В петитума на исковата молба се
претендира да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Държавата, че ответниците не са собственици върху процесния имот.
По отношение на
наведените твърдения за недопустимост на атакуваното решение, БОС намира
следното:
На основание чл.
26, ал. 4 от ГПК по делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като
страна и лицето, чието право е предявено. Безспорно е обстоятелството, че е
предявен иск от страна на Национална спортна академия „Васил Левски“ със
седалище гр. София в качеството й на процесуален субституент
на Държавата, като се претендира да бъде прието за установено по отношение на
Държавата по предявения иск от страна на Национална спортна академия „Васил
Левски“ със седалище гр. София, че ответниците не са собственици на процесните недвижими имоти: реална част с площ от 6, 436
дка от поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 при граници на реалната част
изчерпателно посочени в уточнението и реална част от поземлен имот с площ от 0,
032 дка от поземлен имот с идентификатор 51500.510.58 – двата имота, находящи се в м. „Акротирия“ –
гр. Несебър. В хода на производството, съдът не е конституирал Държавата като
главна страна, а с нарочно Определение от 23.01.2014г., постановено по гр. дело
№ 1145/2012г. по описа на НРС е конституирал на основание чл. 218 от ГПК
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на
образованието, младежта и науката като подпомагащи
страни в производството.
С оглед практиката
на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 109 от
16.04.2013г., постановено по гр. дело № 599/2011г. изрично се приема, че
характерно за процесуалната субституция е това, че съдебното решение обвързва
носителя на спорното материално право, дори ако той не е участвал като страна в
процеса и решението е процесуално допустимо, независимо от това, че държавата
не е била конституирана като главна страна в процеса. В този смисъл, БОС намира,
че не може да се приеме само на основание, че Държавата не е конституирана като
главна страна, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй
като Държавата следва да се счита обвързана от изхода на спора, независимо, че
не е имала качеството на главна страна в производството, а е взела участие като
трето лице помагач.
В мотивите на
своето решение, Районен съд – Несебър неколкократно е
посочвал, че се касае за предявен иск от страна на учебното заведение не в
негово лично качество, а в качеството му на процесуален субституент
на Държавата и произнасянето на съда в диспозитива на
решението с отричането на правата на ответниците само по отношение на
Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр. София представлява
очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по пътя на чл. 247 от ГПК, но не води до недопустимост на постановеното първоинстанционно решение.
По отношение на
наведените възражения за недопустимост на постановено решение поради наличието
на сила на пресъдено нещо по повод на предявения иск
с оглед воденото гр. дело № 753/2005г. по описа на Районен съд – Несебър, БОС
намира следното:
По делото е
представено Решение № 159 от 25.07.2007г., постановено по гр. дело № 753/2005г.
по описа на Районен съд – Несебър, от което е видно, че са отхвърлени
предявените от Национална спортна академия „Васил Левски“ със седалище гр.
София са отхвърлени исковете да приемане за установено по отношение на И.И.Д., Р.И.Д., В.К.Г., М. А. Б., А.Н.К., М.Щ.Б., В.Щ.Х. и Т.
М. Б., че Българската Държава е собственик на следните поземлени имоти –
51500.510.57 и 51500.510.58 по кадастралната карта на гр. Несебър за местността
„Акротирия“.
По делото е
представено Решение № І-137 от 24.06.2008г., постановено по гр. дело № 912/2007г.
по описа на БОС, от което е видно, че е оставено в сила Решение № 159 от
25.07.2007г., постановено по гр. дело № 753/2005г. по описа на Районен съд –
Несебър. Представено е и Определение № 644 от 27.07.2009г., постановено по гр.
дело № 100/2009г. по описа на ВКС на РБ, от което е видно, че не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.06.2008г. по гр.
дело № 912/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд.
С оглед
постановеното в ТР № 8 от 27.11.2013г., постановено по тълкувателно дело №
8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите,
от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява. При това положение, БОС намира, че са ищцовата страна съществува
правен интерес да предяви своя отрицателен установителен
иск. Предмет на разглеждане по гр. дело № 753/2005г. по описа на Районен съд –
Несебър е било установяване на правото на собственост в патримониума на
Държавата, а в настоящото производство предмет на разглеждане е отричането на
правото на собственост на ответниците по делото и не е налице идентичност в
предмета на двете производства. Действително в хода на производството ищцовата
страна въвежда твърдения за наличие на изтекла придобивна давност, но това
твърдение е с оглед обосноваване на правен интерес и не се цели установяване на
възникнало право вследствие на изтекла придобивна давност със сила на пресъдено нещо. По делото няма данни за произнасяне на съд
с влязло в сила решение по отношение на отричането на правата на ответната
страна, поради което и съдът намира, че не може да се приеме, че със сила на пресъдено нещо спорът между страните – предмет на
настоящото производството вече е разрешен с влязло в законна сила решение. В
този смисъл и направеното възражение за недопустимост на производството поради
наличие на сила на пресъдено нещо е неоснователно.
По отношение на
наведените възражения за липсата на възможност да бъде упражнен косвен съдебен
контрол по отношение на административната процедура, въз основа на която е
възстановено правото на собственост на ответната страна, БОС намира следното:
По делото е
представено Решение от 28.08.2000г., постановено по кас.
адм. дело № 172/2000г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, от което е видно, че е отменено Решение № 271 от 14.12.1999г.,
постановено по гр. дело № 82/99г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
отхвърлена жалбата на наследниците на М. Н.Б.,*** против Решение №
711/05.03.1998г. на ПК – Несебър с отказ да бъде признато правото им да възстановят
собствеността си с план за земеразделяне върху земеделска земя, представляваща
лозе от 9, 4 дка и лозе от 4, 8 дка в м. „Клотирия“ в
землището на гр. Несебър, като вместо това е отменено Решение № Ж 711 от
05.03.1998г. на Поземлена комисия – гр. Несебър, с което е постановен отказ да
се признае правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне
върху 14, 2 дка лозя в полза на наследници на М. Н.Б.. С цитираното решение е
признато правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне в
полза на наследниците на М. Н.Б.,*** върху 14, 2 дка земеделска земя,
представляваща лозе с площ от 9, 4 дка и лозе от 4, 8 дка в м. „Клотирия“, землището на гр. Несебър.
След постановяване
на съдебното решение е постановено и представеното по делото Решение № 546-Н от
13.11.2000г., постановено от Поземлена комисия – гр. Несебър, от което е видно,
че е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Н.Б. в
съществуващи стари реални граници на следния недвижим имот – нива с площ от 11,
360 дка, находяща се в землището на гр. Несебър, м. Клотирия – имот № 796, парцел 796 от кадастрален план. С
цитираното решение е отказано да бъде възстановено правото на собственост по отношение
на следния недвижим имот – нива с площ от 2, 840 дка, находяща
се в землището на гр. Несебър, м. „Клотирия“ – имот №
796, парцел 796 от кадастрален план, тъй като 2, 6 дка от този имот попадат във
военен обект с пл. № 776, който е възстановен на Министерство на отбраната с
решение на ПК – Несебър, а и в имота попада канална помпена станция с прилежаща
площ от 240 кв.м.
Следва изрично да
се посочи, че с цитираното съдебно Решение от 28.08.2000г., постановено по кас. адм. дело № 172/2000г. по
описа на Окръжен съд – Бургас е признато правото на възстановяване собствеността
с план за земеразделяне в полза на наследниците на М. Н.Б.,*** върху 14, 2 дка
земеделска земя, представляваща лозе с площ от 9, 4 дка и лозе от 4, 8 дка в м.
„Клотирия“, землището на гр. Несебър, като съдът в своите
мотиви е приел, че липсва стар картен материал и не може да се определи точното
местоположение на земеделската земя в нейните стари реални граници.
Впоследствие – със своето Решение № 546-Н от 13.11.2000г., постановено от
Поземлена комисия – гр. Несебър е определила точното местоположение на земята с
плана за земеразделяне на конкретното землище. В тази връзка, БОС намира, че
дори и да е признато правото на възстановяване на собствеността въз основа на
съдебно решение, то Поземлена комисия – гр. Несебър е определила
възстановяването на земята за стане с план за земеразделяне и е ситуирала земеделската земя. По делото няма данни това
решение на ПК – гр. Несебър да е обжалвано, поради което и съдът намира, че
определянето на местоположението на земеделската земя е станало в
административна процедура и не е скрепено със санкцията на съда.
С оглед практиката
на ВКС на РБ, изразена в Решение № 203 от 19.12.2013г., постановено по гр. дело
№ 1758/2013г. по описа на ВКС на РБ – постановено по реда на чл. 290 от ГПК на
основание Закона за висшето образование висшите училища са държавни и частни,
като държавните висши училища, каквото е и Национална спортна академия, са
юридически лица, които осъществяват дейността си въз основа на предоставена
държавна собственост и ежегодна държавна субсидия, формират свой бюджет и могат
да придобиват на свое име недвижими имоти и да получават приходи от тях.
Конституционно определената роля на Държавата спрямо висшето образование е да
създава условия за свободното му развитие и да го подпомага. Държавните висши
училища не са държавни органи или ведомства, тъй като не са част от йерархична
структура, ръководена от принципа на власт и подчинение. Те са особен вид
автономни и самоуправляващи се учреждения, които
осъществяват обществено значими функции в областта на образованието. Израз на
засилената грижа на държавата към образованието е нормата на чл. 89, ал. 2 от
ЗВО, която прогласява предоставените на държавните висши училища недвижими
имоти за публична държавна собственост. ВКС на РБ в своето решение приема, че
предвид специфичния характер на тези самостоятелни правни субекти, които са
създадени от държавата, но са обособени от нея и се ползват с правото да се
самоуправляват, то постановените спрямо държавата административни и съдебни
актове за реституция не обвързват държавните висши училища. След като не са
част от структурата на държавните органи, те се явяват трети лица за
административното производство и имат право да предизвикат косвен съдебен
контрол в рамките на гражданскоправен спор.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че в конкретния случай за висшето училище, предявило
настоящия иск макар и като процесуален субституент е
налице процесуална възможност да предизвика косвен съдебен контрол и да бъде
разгледан и в настоящото производство въпроса относно законосъобразното
реституиране на земеделската земя.
От събраните по
делото доказателства се установява, а и страните по делото не спорят, че всички
с изключение на м.Д. са наследници на М. Н.Б.,*** и в годините преди
образуването на блоковете на ТКЗС наследодателят на страните е притежавал
земеделска земя, представляваща лозе от 9, 4 дка и лозе от 4, 8 дка в м. „Клотирия“ в землището на гр. Несебър. Страните не спорят и
относно обстоятелството, че имотите са били включени в блоковете на ТКЗС при обобществяване на земеделската земя. Както бе отбелязано
по-горе, тези земеделски земи са заявени за възстановяване и след постановено
съдебно решение, с което е отменен отказа на ПК да възстанови земеделската земя
е признато правото на възстановяване на тези земи с план за земеразделяне.
По делото се
установя обстоятелството, че въз основа на представените два Акта за държавна
собственост от 20.01.1974г. са актувани
като държавни недвижим имот – хранителен блок – столова за студентите от ВИФ,
представляващ монолитна сграда на два етажа със застроена площ от 976, 914
кв.м. Изрично в представения по делото акт е посочено, че сградата е построена
през 1974г., както и недвижим имот – жилищно-битов
блок за студентите от ВИФ „Г. Д.“, представляващ 2 и 3 етажна сграда, на
бетонна конструкция и сглобяеми панели, застроена на 1 630 кв.м., а
имотите са предоставени за ползване на ВИФ „Г. Д.“. От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че по силата на съставен Акт за
държавна собственост № 4744 от 17.09.2009г. са актувани като публична държавна
собственост следните сгради, изградени в поземлен имот с идентификатор
510500.510.124 и поземлен имот с идентификатор 51500.510.82, съставляващи
„спортна база“ на НСА „Васил Левски“, както следва – сграда за обществено
хранене с идентификатор 51500.510.124.1 – масивна със застроена площ от 745
кв.м. и сграда с идентификатор 51500.510.124.2 – масивна със застроена площ от
53 кв.м., като в акта е отразено, че сградите са построени през 1974г.
По делото не се
спори и относно обстоятелството, че по силата на Решение на Народното събрание
на РБ (обн. ДВ, бр. 68/95г.) е преобразуван Висш
институт за физическа култура „Георги Д.“ – София на Национална спортна
академия със седалище гр. София, а впоследствие с Решение на Народното събрание
на РБ е определено наименованието на Национална спортна академия на Национална
спортна академия „Васил Левски“ – гр. София.
От извършената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява обстоятелството, че за
терена, в който сега попада спортната база на НСА „Васил Левски“ - Акротиря, землището
на гр. Несебър са налице два плана – топографо-геодезичен
план на обект „Крайбрежие“ на гр. Несебър от 1956г. и кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Несебър – одобрени
през 1985г. Установява се обстоятелството, че в оградения терен са заснети две
масивни сгради – хранителен блок-столова и жилищно-битов блок, полумасивни обект, бунгала, хангари за лодки, помпена
станция, алейна мрежа, паркинг, парково осветление,
четири спортни площадки и кей с достъп до асфалтов път. От заключението се
установява обстоятелството, че върху част от терена са реализирани зелени площи
с едроразмерна иглолистна растителност, базата е
електрифицирана с подземна ел. мрежа, водоснабдена с подземни водопроводи и
надземни изводи за поливане и подземна канализация. Вещото лице изрично
посочва, че в процесните имоти с идентификатори
51500.510.57 и 51500.510.58 по кадастралната карта на гр. Несебър няма
извършено високо строителство на сгради. През част от поземлен имот с
идентификатор 51500.510.57 съществува подземна канализация, а на терена на
видими две ревизионни шахти, а помпената станция не попада в процесните имоти. По делото е извършено и допълнително
заключение, от което се установява, че в оградения от страна на Националната
спортна академия попадат около 4 415 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
51500.510.57 и около 32 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.510.58,
като тези два имота са идентични с имота, възстановен на наследниците на М. Б.,***
– попълнен в кадастралния план и обозначен като имот с пл. № 796
С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 373 от
26.07.2012г., постановено по гр. дело № 1309/2010г. по описа на ВКС на РБ,
Решение № 137 от 04.11.2013г., постановено по гр. дело № 2383/2013г. по описа
на ВКС на РБ и Решение № 336 от 13.10.2014г., постановено по гр. дело №
3634/2014г. по описа на ВКС на РБ законна пречка за възстановяване на
собствеността при условията на чл. 10б от ЗСПЗЗ е всяко застрояване на терена,
представляващо комплекс от строителни дейности, без значение дали се касае за
земя в строителни граници или извън тях. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а е
посочил, че от значение е само завареното фактическо състояние към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, в това число и няма въведено изискване за проведено
отреждане на терена за конкретен вид строителство. ВКС на РБ в своите решения
приема, че осъществяването на комплексно мероприятие на Държавата по смисъла на
чл. 10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституцията на земеделски имот, независимо от
това дали строежът е законен или не.
ВКС изрично приема,
че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното
строителство или на проведеното мероприятие като пречка за възстановяване на
собствеността. Достатъчно е наличието на извършено строителство до 01.03.1991г.
– факт, безспорно установен по делото от
събраните по делото доказателства. Разпоредбата не въвежда изискване да е било
проведено отреждане на терена за определен вид строителство. След като е налице
застрояване по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ имотът не се връща, а бившите
собственици се обезщетяват по друг начин. Мотивиран от изложеното, БОС приема,
че при преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е необходимо да се изследва не дали имотът
е застроен, а дали като цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие на
Държавата, по отношение на което и незастроеният терен има обслужващо значение.
Както бе отбелязано
по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че е налице
комплексно мероприятие, което по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ е пречка за
възстановяване на собствеността на земеделската земя. Посочените мероприятия –
както в заключението на вещото лице, така и отразените в представените по
делото писмени доказателства за извършеното застрояване, проведените строителни
дейности и изградени съоръжения имат траен характер и са насочени към
обслужване на обществения интерес, поради което законодателят, не позволява
функционирането им да бъде възпрепятствано в резултат на възстановяването на
собствеността върху имоти, които макар и да са незастроени, функционално са
необходими за тяхното съществуване и ползване.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че възстановената земеделска земя с план за
земеразделяне на наследници на М. Н.Б.,*** частично попада в реализирано мероприятие по
смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ и това е пречка за възстановяването на
собствеността – Поземлена комисия – гр. Несебър погрешно е определила тази
земеделска земя за възстановяване с план за земеразделяне, като е следвало или
да отреди земеделската земя, която следва да предостави на наследниците на М. Н.Б.,***
на друго място или да обезщети собствениците по друг равностоен начин.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид всички събрани по делото доказателства, БОС
намира, че част от възстановената на наследници на М. Н.Б.,*** земеделска земя,
а именно - 4 415 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 и 32
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.510.58 попадат в осъщественото
мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а както бе посочено по-горе – то е
пречка за възстановяване на собствеността въз основа на земеделска реституция.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че предявеният иск е основателен за част от
поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 с площ от 4 415 кв.м. и за част
от поземлен имот с идентификатор 51500.510.58 – 32 кв.м. За останалата част от
поземления имот с идентификатор 51500.510.57, а именно – за площта над
4 415 кв.м. до претендираната площ от 6 436
дка няма данни тази част от имота да попада в рамките на осъщественото
мероприятие по чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен за тази част.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи не съвпадат изцяло с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че
то следва да бъде отменено за част от поземлен имот с идентификатор 51500.510.57, а именно – за площта над 4 415
кв.м. до претендираната площ от 6 436 дка и да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск
от Национална спортна академия „Васил Левски“ да бъде отхвърлен в тази му част.
В останалата си част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като бъде обявена и скицата на вещото лице Гълъбова,
депозирана по основното заключение (лист 264 от първоинстанционното
производство) за неразделна част от настоящото решение. Решението следва да
бъде отменено и в частта за разноските, като бъде редуцирана дължимата сума от
всеки един от ответниците съразмерно с уважената част на претенцията.
По отношение на
направените разноски, БОС намира за установено следното:
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответниците да им бъдат
присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция съразмерно с
уважената част на въззивната жалба, както следва: на И.И.Д.
сума в размер на 244, 47 лева, на В.К.Г. сума в размер на 331, 63 лева, на М.Г.Д.
сума в размер на 87, 15 лева, на Н.Т.Б. сума в размер на 87, 15, на М.Н.Б. сума
в размер на 87, 15 лева, на А. н.К. сума
в размер на 87, 15 лева, на В.Щ.Х. сума в размер на 174, 31 лева и на Р.И.Д.
сума в размер на 243, 84 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски на
Национална спортна академия „Васил Левски“ – София съразмерно с отхвърлената
част от въззивната жалба в размер на 3292, 73 лева, като бъдат осъдени
ответниците да ги заплатят.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 67 от 02.06.2015г., постановено по гр. дело № 1145/2012г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е прието за установено по отношение на Национална спортна академия в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава, че ответната страна по делото И.И.Д., А.Н.К., В.Щ.Х., Р.И.Д., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г., М. Т. Б., М.Г.Д. и Н.Т.Б. не са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 за площта над 4 415 кв.м. до претендираните 6 436 дка, както отменя постановеното решение в частта за разноските, в което А.Н.К., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.Щ.Х., И.И.Д., Р.И.Д., Н. Т. Б. и М.Г.Д. са осъдени да заплатят разноски за сумата над 583, 36 лева до присъдения размер от 850, 40 лева, а за В.К.Г. за сумата над 1166, 72 лева до присъдения размер от 1 700, 80 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Национална спортна академия в качеството й на процесуален субституент на Българската Държава против И.И.Д., ЕГН ********** ***, А.Н.К., ЕГН ********** ***, В.Щ.Х., ЕГН ********** ***, Р.И.Д., ЕГН ********** ***, М.Н.Б., ЕГН *********** ***, М.Щ.Б., ЕГН ********** ***, В.К.Г., ЕГН ********** ***, М. Т. Б., ЕГН **********, М.Г.Д., ЕГН ********** *** и Н.Т.Б., ЕГН ********** ***, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на Българската Държава, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 51500.510.57 – за площта над 4 415 кв.м. до претендираната площ от 6 436 дка, с граници на имота: север – останалата част от имот с идентификатор 51500.510.57, запад – поземлен имот с идентификатор 51500.510.58, юг - поземлен имот с идентификатор 51500.510.59 и изток - поземлен имот с идентификатор 51500.510.98.
ПОСТАНОВЯВА скицата на вещото лице Мариета Гълъбова, депозирана по основното заключение от 07.04.2014г. (лист 264 от първоинстанционното производство) да се счита за неразделна част от постановеното решение.
ОСЪЖДА Национална спортна академия „Васил Левски“ – София в качеството й на процесуален субституент на Държавата да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** *** сума в размер на 244, 47 (двеста четиридесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки) лева, на В.К.Г. ЕГН ********** *** сума в размер на 331, 63 (триста тридесет и един лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА Национална спортна академия „Васил Левски“ – София в качеството й на процесуален субституент на Държавата да заплати на М.Г.Д., ЕГН ********** *** сума в размер на 87, 15 (осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки) лева, на Н.Т.Б., ЕГН ********** *** сума в размер на 87, 15 (осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки) лева, на М.Н.Б., ЕГН *********** *** сума в размер на 87, 15 (осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки) лева, на А. Н.К., ЕГН ********** *** сума в размер на 87, 15 (осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки) лева и на В.Щ.Х., ЕГН ********** *** сума в размер на 174, 31 (сто седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА Национална спортна академия „Васил Левски“ – София в качеството й на процесуален субституент на Държавата да заплати на Р.И.Д., ЕГН ********** *** сума в размер на 243, 84 (двеста четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част на въззивната жалба
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН ********** ***, В.К.Г., ЕГН ********** ***, А.Н.К., ЕГН ********** ***, М.Н.Б., ЕГН *********** ***, В.Щ.Х., ЕГН ********** ***, М.Щ.Б., ЕГН ********** ***, Н.Т.Б., ЕГН ********** *** М.Г.Д., ЕГН ********** *** и Р.И.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на Национална спортна академия „Васил Левски“ – София сума в размер на общо – 3292, 73 (три хиляди двеста деветдесет и два лева е седемдесет и три стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.