№ 10
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500609 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 267254/18.10.2021г., подадена от
П. на Р.Б., против Решение № 260217/04.10.2021г., постановено по гр.д.№
94/2021г. по описа на ОС - Пазарджик, в обжалваната част, с която П. на Р.Б. е
осъдена да заплати на „А.-И. ***“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл.2б, ал.1
от ЗОДОВ, поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, на прокурорска преписка №
****/2014г. по описа на РП - П., обезщетение за репариране на имуществени
вреди във формата на пропуснати ползи, състоящи се в неполучена наемна
цена за периода от 29.08.2018г.-30.12.2020г. в размер на 33 600лв. с включен
ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска на 27.01.2021г. до окончателното изплащане.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението в
посочената част, а искането - за отмяна и за постановяване на друго решение,
с което искът да бъде отхвърлен за посочения размер.
В подадения в срок писмен отговор, вх.№ 267442/02.11.2021г. от
насрещната въззиваема страна „А.-И. ***“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощник адв.Т.Т., въззивната жалба се оспорва, моли се за отхвърлянето
й, за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок, от
1
активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно
обжалване на решението в посочената част, редовна е по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис до
насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по
същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията
във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата
проверка, на осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
С Решение № 260217/04.10.2021г., постановено по гр.д.№ 94/2021г. по
описа на ОС - Пазарджик, в обжалваната част, е уважен частично, до размера
от 33 600лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на ИМ на 27.01.2021г. до окончателното изплащане, предявеният от
въззиваемата страна „А.-И. ***“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ПРБ, като
процесуален субституент на Д., осъдителен иск за обезщетение за репариране
на имуществени вреди, с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, поради
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно
чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, на прокурорска преписка № ****/2014г. на РП - П..
От фактическа страна не е било спорно, прието е и не се оспорва
следното:
На 08.09.2014г., за престъпление по чл.345а, ал.1 НК във връзка с лек
автомобил с ДР № ********, е образувано досъдебно производство/ДП №
****/2014г., пр.пр.№ ****/2014г. по описа на РП - П., като това досъдебно
производство е било спирано, възобновявано, удължен е бил срокът за
разследване, отново е било спряно и възобновено, но е все още висящо.
Във връзка със същия лек автомобил е образувано и друго досъдебно
производство - ДП № ***/2015г. по описа на * РУ на ОД на МВР - П., пр.пр.№
****/2015г. по описа на РП - П., водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.345а, ал.1 НК, по което именно досъдебно производство
лекият автомобил, заедно с дистанционно и ключодържателя, са иззети като
веществено доказателство с протокол от 19.04.2015г. от държането на Б. С.,
след което, с постановление на прокурор от РП - П. от 09.11.2015г., са
приобщени към ДП № ****/2014г., пр.пр.№ ****/2014г. по описа на РП - П., а
с постановление на прокурор от РП - П. от 11.12.2015г. ДП № ***/2015г. по
описа на * РУ на ОД на МВР - П. е прекратено.
Иззетият лек автомобил е придобит от ищцовото дружество на
20.11.2014г. с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите, след което е предоставен от ищцовото дружество за временно
ползване на Б. С. по сключен между тях едногодишен договор за наем от
02.12.2014г. с месечна наемна цена в размер на 1200лв. с включен ДДС,
автомобилът е предаден на 02.12.2014г. на наемателя Б. С. въз основа на
договора за наем с ищцовото дружество, но на 26.02.2014г. е обявен за
2
общодържавно издирване за кражба в И..С договор за спогодба от
03.05.2016г., сключен между К. Б. и застрахователно дружество за
прекратяване на възникналия на спора им за собственост върху иззетия лек
автомобил, застрахователят е оттеглил претенцията си за собственост в полза
на правоимащото лице К. Б. срещу заплащане от него на сумата 1800
евро.След спогодбата от К. Б. - лично и като представляващ ищцовото
дружество са подавани множество молби за връщане на иззетия автомобил,
които са оставени без уважение, както следва: молба на 04.05.2016г. до РП -
П. е върната, като неподписана от подателя; молба от 08.03.2018г. до РП - П. е
оставена без уважение с постановление на прокурор от РП - П. от 30.03.2018г.
и с постановление от 21.09.2018г. на прокурор от РП - П. за пореден път е
отказано връщането на автомобила. От показанията на разпитания от
първоинстанционния съд св.Б. С. Н. се установява, че същият е получил
ползването на иззетия лек автомобил по силата на сключения договор за наем
с ищцовото дружество, по който е заплащал уговорената месечна наемна цена
в размер на 1200лв. с включен ДДС, без да изисква разписки за плащанията, а
след изземването е ползвал друг бек автомобил, предоставен от управителя на
ищцовото дружество, за управлението на който му е издадено нотариално
заверено пълномощно.
От правна страна е прието следното: Предявен е иск с правно основание
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, чието основание е нарушаване на правото на ищцовото
дружество на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6, § 1
ЕКЗПЧОС, на прокурорска преписка № ****/2014г. по описа на РП -
П..Основанието на иска е доказано с влязлото в сила между същите страни на
същото основание, Решение № 150/05.01.2021г. по гр.д.№ 716/2020г. по описа
на ВКС, IV г.о.Не се спори, че процесният лек автомобил продължава
неоправдано и без каквато и да е логична причина да не се връща на
ищцовото дружество- правоимащо лице, следователно, за него е настъпила
вреда, изразяваща се в пропусната полза, която е в причинна връзка с
проявеното бездействие на ответника, продължило неоправдано дълъг
период.Вредата е доказана от договора за наем, видно от който лекият
автомобил е отдаден под наем от ищцовото дружество на свидетеля Б. С. за
срок от 1 година, с възможност за подновяване, при наемна цена в размер на
1200лв. с включен ДДС, намерението за ползване на наетия автомобил е
установено от свидетелските показания, от които се установява сключването
от свидетеля, непосредствено след изземването на лекия автомобил, на друг
договор за наем за подобен лек автомобил и от представеното нотариално
заверено пълномощно.Настъпилата за ищцовото дружество имуществена
вреда, изразяваща се в пропусната полза, е сигурна и доказана при условията
на пълно главно доказване, тъй като е препятствана възможността за
увеличение на имуществото му и се изразява в неполучената наемна цена по
договора за наем за исковия период или за 28 месеца възлиза на сумата 33
600лв. с включен ДДС.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалваното
3
решение, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че същото е валидно и
допустимо (в обжалваната част).
Въззивната проверка за правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на
решението само в обжалваната част и само на изрично поддържаните във
въззивната жалба на ответника ПРБ оплаквания за неправилност. Изрично
оспорени в жалбата са мотивите съдът да е обвързан по отношение на
основанието на иска със силата на пресъдено нещо/СПН, формирана с
влязлото в сила между страните съдебно решение, тъй като предметът на
настоящото дело касае друг исков период, поради което основанието за новия
период подлежи отново на доказване.Оспорени са, като необосновани,
мотивите, че отказите за връщане на автомобила са неоправдани и без
каквато и да е логична причина, тъй като същите са потвърдени при
инстанционния контрол.Въведено е оплакване за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в необсъждане на изисканите от ТД на Н** копия
от дневници за продажби на ищцовото дружество за периода декември
2014г.-април 2015г., тъй като е неправилно прието, че са касаещи
преклудирани факти, с твърдения, че с тях ПРБ не е разполагала и
съдържанието им не й е било известно.Оспорени са и мотивите за размера на
пропуснатите ползи, като в тази връзка е поддържано, че сключеният от
ищцовото дружество е бил срочен, срокът му е изтекъл преди началото на
настоящия исков период, пазарът е менящ се ежедневно и липсват
доказателства за пазарния наем на автомобила за настоящия исков период,
поради което приетият от съда размер на пропуснатите ползи е
хипотетичен.Оспорени са изводите за заплащане от наемателя Б.С. на наемна
цена за лекия автомобил, като необосновани, с оглед показанията на св.Б.С.
пред съда и по досъдебното производство/ДП по описа на МВР П., както и с
оглед дневниците за продажби на ищцовото дружество.Оспорени са, като
необосновани, мотивите, че след изземването на автомобила наемателят Б.С.
е ползвал друг лек автомобил на ищцовото дружество.Оспорени са, като
извършени в нарушение на закона, изводите, че върху дължимото
обезщетение за вреди се дължи и следва да се присъди ДДС.
Основателни са оплакванията в жалбата за неправилност на мотивите,
че основанието на иска е доказано с влязло в сила решение между същите
страни на същото основание, поради следните съображения:
С влязлото в сила на 05.01.2021г. съдебно решение, постановено по
приложеното гр.д.№ 486/2018г. по описа на ОС - Пазарджик ( с Решение №
150/05.01.2021г. по гр.д.№ 716/2020г. по описа на ВКС, IV г.о.), се осъжда
ПРБ да заплати на ищцовото дружество, на осн. чл.2б, ал.1 ЗОДОВ,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от неполучена наемна цена за времето от 29.06.2016г. до предявяване
на иска на 05.07.2018г., поради нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС на пр.пр.№
****/2014г. на РП - П., в размер на 28 800лв., ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2018г. до окончателното изплащане.
4
Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, чийто
източник е неговият диспозитив.Силата на пресъдено нещо притежава
следните ефекти, както следва:1)правоустановяващо действие по отношение
на предмета на делото, 2) регулиращо действие по отношение на поведението
на страните по делото, както и 3)непререшаемост на разрешения правен спор.
В разглеждания случай, поради правоустановяващото действие на
влязлото в сила между страните съдебно решение по гр.д.№ 486/2018г. по
описа на ОС - Пазарджик е задължително установено - за периода от
възникването му до приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 486/2018г.
по описа на ОС - Пазарджик на 16.09.2019г. (по възз.гр.д.№ 287/2019г.по
описа на АС - Пловдив) съществуването на субективно право на ищцовото
дружество по отношение на Д., чрез процесуален субституент ПРБ, за
обезщетение за репариране на претърпени имуществени вреди, , поради
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок,
съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, на пр.пр.№ ****/2014г. по описа на РП - П.,
изразяващи се в пропуснати ползи, съизмерими с неполучена наемна цена за
времето от 29.06.2016г. до предявяване на иска на 05.07.2018г.
Тъй като с влязлото в сила решение по гр.д.№ 486/2018г. по описа на
ОС - Пазарджик не е съдебно установено сега предявеното субективно право
на ищцовото дружество по отношение на Д. чрез процесуален субституент
ПРБ, за обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи
на същото основание, тъй като е за друг исков период, а именно от
29.08.2018г.-30.12.2020г., са неправилни оспорените мотиви с влязлото в сила
решение между страните да е доказано основанието на иска.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, само
някои от фактите от основанието на субективното право на ищцовото
дружество, предмет на настоящото дело, са подлежащи на доказване по
делото, а останалите са изключени от съдебна проверка,независимо от това
дали са били известни на страните, поради следните съображения:
Съдебната практика на ВКС (Решение № 314/15.01.2018г.по гр.д.№
4301/2014г., IV г.о. на ВКС, Решение № 178/02.01.2019г. по гр.д.№
4579/2017г., *.г.о.) приема, че предмет на силата на пресъдено нещо не е само
субективното материално право, откъснато от основанието на иска, а това са
всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която
се поражда претендираното материално право с характеризиращите му белези
(правопораждащ факт, съдържание, носители), поради което със сила на
пресъдено нещо се ползват и съдебно установените общи правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и
петитума на иска; забраната за пререшаемост по чл.299, ал.1 ГПК означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди
постановяване на решението и е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото; когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
5
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно и в отношенията между страните е
формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да се зачете
при всеки последващ спор; забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава
преклудиране на всеки факт, осъществен преди постановяване на решението,
и основаните на него права, независимо дали те са били известни на страната,
в полза на която пораждат изгодни правни последици; в последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ
от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, независимо дали те
са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици, поради което в последващ процес по предявен иск на различно
основание или за различно искане, но произтичащ от материално право,
чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от
съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо.
С оглед посоченото по-горе казуално тълкуване, а не, според на
поддържаното в пледоарията по същество от представителя на ПРБ -
прокурорът от АП - П. М.Б., на основание даденото нормативно тълкуване
досежно частичния иск, дадено в т.2 ТРОСГТК на ВКС № 3/2016г., в
разглеждания случай следва да се приеме, че с влязлото в сила решение
между страните по гр.д.№ 486/2018г. по описа на ОС - Пазарджик са
преклудирани всички осъществили се за периода от възникване на правото на
ищцовото дружество на обезщетение за вреди, поради нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на пр.пр.№ ****/2014г. по описа на РП - П. в
разумен срок, съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, до приключване на съдебното
дирене по възз.гр.д.№ 287/2019г.по описа на АС - Пловдив, 16.09.2019г.,
общи правопораждащи факти и същите следва да бъдат изключени от
съдебна проверка по настоящото дело, независимо дали са били известни на
страните или не.
Така, с влязлото в сила решение са преклудирани следните осъществили се към
16.09.2019г.общи правопораждащи факти: осъщественото за периода до
16.09.2019г.бездействие на органите на ПРБ за връщане на иззетия лек автомобил на
правоимащото лице - ищцовото дружество по пр.пр.№ ****/2014г. по описа на РП
- П. и, настъпването в пряка причинна връзка с товабездействие на имуществена вреда
за ищцовото дружество, във формата на пропусната полза, която е сигурна и доказана и
е съизмерима с уговорената наемна цена в размер на 1200лв.с включен ДДС.Като
преклудирани, тези общи правопораждащи факти следва да се приемат за установени и
да бъдат изключени от съдебна проверка по настоящото дело.
Ето защо, с влязлото в сила решение са преклудирани фактите за настъпване в
пряка причинна връзка с осъщественото бездействие на имуществена вреда във
формата на пропусната полза, която е доказана и сигурна и е съизмерима с уговорената
наемна цена по сключения от ищцовото дружество наемен договор с включен в нея
6
ДДС и са неоснователни оплакванията в жалбата на ПРБ за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в необсъждане на изисканите дневници за продажба на
ищцовото дружество за минал период декември 2014г.- април 2015г.и за
необоснованост на изводите, че за ищцовото дружество е настъпила вреда във формата
на пропусната полза и за нейния размер.
В предмета на съдебна проверка по настоящото дело са следните настъпили след
16.09.2019г. правно-релевантни факти за субективното право на ищцовото дружество,
предмет на настоящото дело, а именно бездействие на органите на ПРБ по досъдебно
производство № ****/2014г. по пр. пр.№ ****/2014г. по описа на РП - П. за връщане на
иззетия лек автомобил на правоимащото лице – ищцовото дружество, съгласно чл.111
НПК, както възраженията за настъпване на техническа неизправност на иззетия лек
автомобил, поради която не би могъл да се ползва по предназначение или за
погиването му, заявени в отговора на ИМ.
Тъй като с неоспорените мотиви, които следва да се възприемат, е прието, че по
все още висящото досъдебното производство № ****/2014г. по пр.пр. № ****/2014г. по
описа на РП - П. иззетият лекият автомобил все още е върнат на ищцовото дружество,
в жалбата на ПРБ изрично се признава, че и за настоящия исков период са
постановявани откази за връщането, а това, че отказите са потвърждавани от ОП - П.
не е извинителна причина за бездействието, като краен резултат, са правилни
оспорените мотиви, че и за настоящия исков период е продължило бездействието на
органите на ПРБ за връщане на иззетия автомобил на ищцовото дружество, поради
което искът е основателен и следва да се уважи.
Не са ангажирани доказателства и остава недоказано настъпване в периода след
16.09.2019г.на техническа неизправност и невъзможност за ползване по
предназначение или за погиване на иззетия лек автомобил.
Ето защо, са налице всички кумулативни предпоставки и искът е основателен и
следва да се уважи.
Размерът на дължимото месечно обезщетение за имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи и за настоящия исковия период е доказан и следва да се
определи в размер на уговорената наемна цена в сключения от ищцовото дружество
наемен договор от 2014г., а именно в размер на 1200лв., в която е включен ДДС, които
факти, както се посочи, са преклудирани с влязлото в сила решение между страните и
стоят извън съдебната проверка по настоящото дело, противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на ПРБ.
Ето защо, дължимото обезщетение за исковия период от 28 месеца е в размер на
33 600лв., която следва да се присъди ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска на 27.01.2021г. до окончателното изплащане.
При съвпадане с крайните изводи, решението в обжалваната част, както и в
частта, с която са присъдени разноски в размер на 1544.72лв., се потвърждава.
Отговорност за разноски:
С оглед на този инстанционен резултат ПРБ дължи да заплати на въззиваемото
дружество направените от него разноски пред въззивния съд, които са само за
адвокатско възнаграждение в размер на 2800лв., доказани с приложения по делото
договор за правна защита на л.10.Същите следва да бъдат редуцирани по заявеното
възражение за прекомерност, с оглед неголямата фактическа и правна сложност на
делото, а именно до минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, на база защитаван интерес пред въззивния съд
7
от 33 600лв., до размера от 1538лв., в каквито рамки се присъждат разноски на
въззиваемото дружество.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260217/04.10.2021г., постановено по гр.д.№
94/2021г. по описа на ОС - Пазарджик, в обжалваната част, с която П. на Р.Б./ПРБ е
осъдена да заплати на „А.-И. ***“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл.2б, ал.1 от
ЗОДОВ, на обезщетение за репариране на имуществени вреди във формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена наемна цена за периода от 29.08.2018г.-
30.12.2020г. в размер на 33 600лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на иска на 27.01.2021г. до окончателното изплащане, поради
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6, § 1
от ЕКЗПЧОС, на прокурорска преписка № ****/2014г. на РП – П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260217/04.10.2021г., постановено по гр.д.№
94/2021г. по описа на ОС - Пазарджик, в частта, с която П. на Р.Б./ПРБ е осъдена да
заплати на „А.-И. ***“ ЕООД, ЕИК *********, разноски по съразмерност в
производството пред първоинстанционния съд в общ размер от 1544.72лв.
ОСЪЖДА П. на Р.Б./ПРБ да заплати на „А.-И. ***“ ЕООД, ЕИК *********,
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 1538лв.(хиляда
петстотин тридесет и осем лева), поради основателност на възражението за
прекомерност на действително направените разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивния съд в общ размер от 2800лв., предвид неголямата фактическа и правна
сложност на делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8