Определение по КЧНД №302/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Образувано е по частна жалба, вх. № СДА-01-2065 от 15.08.2025г. по описа на Административен съд - Габрово, подадена от И. И. К., [ЕГН], гр. Габрово, чрез адв. И. Х., против определение № 179/28.07.2025 г., постановено по НАХД № 398 от 2025 г. на Районен съд – Габрово, с което е оставена без уважение като неоснователна молба от жалбоподателя К. по НАХД № 398/2025 г. на РС–Габрово, вх. № 4546/20.06.2025 г., с искане за възстановяване на срока за обжалване на Наказателно постановление № 25-1752-000052, издадено на 05.03.2025 г. от началник на РУ при ОД на МВР град Габрово, и делото е прекратено. С жалбата се иска отмяна на оспорения акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В открито съдебно заседание се представлява от адв. Х.. Не претендира разноски.

Ответникът – началникът на РУ на ОДМВР Габрово, не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за основателност на жалбата поради наличие на нарушение на правилата за връчване на оспорения административен акт и предлага да бъде отменено определението на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Габрово като извърши цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт и взе предвид доводите, изложени от жалбоподателя счита жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок и от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество – частната жалба е основателна.

С НП №25-1752-000052/05.03.2025 г., издадено от началника РУ при ОД на МВР Габрово, на И. И. К. от гр. Габрово е наложена глоба в размер 50 лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗдвП. Наказателното постановление е оспорено с жалба от 23.05.2025 г. чрез административно наказващия орган до РС Габрово. С разпореждане №413/29.05.2025г. по делото, след като съдът е мотивирал, че обжалваното пред него НП №25-1752-000052/05.03.2025. на началник РУ при ОД на МВР Габрово е влязло в законна сила на 16.04.2025 г., е оставил без движение подадената жалба, като е дал указания на жалбоподателя да отстрани установена нередовност по нея, а именно да отправи искане за възстановяване на срока за обжалване. Въз основа на така дадените указания жалбоподателят е депозирал молба вх. № 4546/20.06.2025 г., с която е поискал възстановяване на срока за обжалване на оспореното НП.

С определение №179/28.07.2025г. по делото съдът е оставил без уважение подадената молба вх. № 4546/20.06.2025г. за възстановяване на срока за обжалване на НП и е прекратил производството по НАХД№398/2025г. по описа на РС Габрово.

Така постановеното определение е неправилно като краен резултат.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената молба вх. № 4546/20.06.2025 г. за възстановяване на срока за обжалване на НП № №25-1752-000052/05.03.2025. на началник РУ при ОД на МВР Габрово. Жалбоподателят е заявил, че е разбрал за съществуването на оспореното НП на началник РУ при ОД на МВР Габрово на 13.05.2025 г. Този факт е обсъден противоречиво от първоинстанциониия съд и изложените от него мотиви не се споделят от настоящата инстанция, която намира за че следва да бъде възприета сочената дата за начален срок за упражняване на правото на оспорване, предвид отбелязването на НП в частта за разписка.

На следващо място, с изложените доводи в частта за възстановяване на срока според съда правилно е приета за приложима разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК за неуредените в ЗАНН въпроси. Съгласно 186, ал. 1 НПК е налице възможност за възстановяване на срок, определен от закона, когато той е пропуснат по уважителни причини. С ал. 2 и ал. 3 от посочената норма на НПК се въвеждат задължения за подаване на молба за възстановяване на срока до съда или до органите на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините, довели до неговото пропускане, като едновременно следва да се извърши съответното действие /по подаване на жалба срещу наказателното постановление/, срокът за което е пропуснат. Двете посочени в цитираната разпоредба на НПК действия били изпълнени от жалбоподателя, но след срока по чл. 186, ал. 2 НПК. Подадената молба по указания на съда за възстановяване на срока за обжалване е от 20.06.2025 г., т.е. след изтичане на визирания в чл. 186, ал. 2 от НПК срок. С оглед изложеното правилно районният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на АС Габрово намира за основателни твърденията в частната жалба за порок на съдебния акт досежно възприемането от първоинстанционния съд за наличие на хипотезата на чл. 64, б. „ б“ ЗАНН, а именно че процесното НП е влязло в сила поради необжалване в законния срок без да е изследвано тълкуването и прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН предвид събраните доказателства по делото в тази връзка и конкретно наличието на предпоставките за връчване на акта по този ред. Не могат да бъдат споделени доводите на решаващия съд относно редовното връчване на 02.04.2025 г. както предвид самото отбелязване на НП и че законът не въвеждал ограничения във връзка с деня (почивен или работен) и часа (през тъмната или светла част) от денонощието в него, в които биха могли да осъществят възложените им за изпълнение дейности по време на наряда, така и с оглед на приложената докладна записка, л. 31, за дейността на автопатрулния екип за времето от 19:00 на 29.03.2025 г. до 07:00 на 30.03.2025 г., от която не може да се направи извод нито за извършена такава дейност, нито за датата. Неправилно съдът е приел, че е проведена законосъобразно процедурата по връчване/съобщаване на процесното НП по осн. чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което същото следва да се приеме, че е влязло в законна сила. Разпоредба предвижда, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая не са налице данни нарушителят да е търсен многократно на посочения от него адрес и да не е открит, като тези действия да са обективирани в представени по делото писмени доказателства - протоколи и др. Няма данни административният орган да е търсил дали е налице нов адрес на нарушителя, на който да му бъде връчено НП. При това положение не може да се приеме, че е налице изпълнена процедура по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съответно връчване на НП при условията на тази хипотеза.

Налага се извода, че процедурата по връчване на обжалваното НП № №25-1752-000052/05.03.2025. на началник РУ при ОД на МВР Габрово по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е изпълнена, като на това основание не следва да се приема, че НП е влязло в законна сила по арг. чл. 64, б. „б“ ЗАНН. Без изследване по посочения по-горе начин и ред на връчване на НП на нарушителя и приемайки, че същото е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, РС Габрово е постановил неправилен съдебен акт, с който като резултат е постановил прекратяване на съдебното производство.

Обжалваното определение №179/28.07.2025г. по НАХД №398/2025г. в частта, с която е прекратено производството по делото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като в случай, че сезиращата жалба отговаря на всички изисквания за редовност и допустимост, същата следва да бъде разгледана по същество.

Воден от горното Административен съд – Габрово, първи касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №179/28.07.2025г., постановено от Районен съд Габрово по НАХД 398/2025г., в частта, с която е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия на същия съд и съдебен състав.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №179/28.07.2025 г., постановено от Районен съд Габрово по НАХД 398/2025 г., в останала част.

Определението е окончателно.