РЕШЕНИЕ
№
град София, ….2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
МЛ. СЪДИЯ ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 4657/2021 г. по описа на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със
съдебно решение от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 44502/2018 г.
по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от С.З.А. с ЕГН **********, с
адрес: *** срещу ЧСИ С.Б.Я. с рег.№ 844 по регистъра на КЧСИ иск с правно
основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 74. ал. 1 ЗЧСИ за
заплащане на сумата от 1687,43 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди във връзка изп. д. № 20118440403594. С решение от 08.02.2021
г., постановеното по делото решение е допълнено по реда на чл. 250 ГПК.
Недоволен
от съдебното решение е останал ищецът С.З.А., който в законоустановения срок е
подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че в рамките на процесното изпълнително дело ЧСИ не е
проявил противоправно поведение.
В срок по делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на ответника ЧСИ С.Б.Я., с който се излага подробно
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение,
съответно за неоснователност на подадената жалба.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд
съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу
акт, който подлежи на обжалване по настоящия ред, предвид което подлежи на разглеждане
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата като следи служебно за приложението на императивни материалноправни
норми.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, че
подадената въззивна жалба е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че срещу въззивника е образувано изп. дело № 20118440403594 по описа на ЧСИ С.Я. с
взискател "Т.С.” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2004г., издаден в производството
по гр.д.№ 09819/2003г. по описа
на СРС, 56 състав. В рамките на
изпълнителното производство са събрани твърдените в исковата молба суми.
Впоследствие с решение от 11.12.2013г.,
постановено по гр.д.№ 54235/2012г.
по описа на СРС, 40 състав
е установено, че въззивникът не дължи на взискателя вземането, за което е
издаден посочения изпълнителен лист. Съдебното решение е влязло в сила на 03.11.2014г., но е представено пред ЧСИ на
03.02.2015г., след което съдебният изпълнител е прекратил производството по
делото.
Въз основа на
така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че по
делото не е установено наличие на противоправно поведение от страна на ЧСИ и съответно
е отхвърлил предявения срещу него иск.
При преценка
на събраните по делото доказателства настоящият съд намира, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. За уважаването на иска по
чл. 441 ГПК ищецът следва да установи, че ответникът е проявил противоправно
поведение във връзка с реализираното при него изпълнително дело, както и че от
това му поведение са произлезли вреди. Видно от доказателствата такова
противоправно поведение не е налице. След като съдебният изпълнител е сезиран с
искане за събиране на вземане от страна на взискателя, той дължи подчинение на
представения пред него изпълнителен лист и съответно следва да събере вземането
по установения нормативен ред. Именно поради това същият е предприел действия
по събиране на вземането по процесния изпълнителен лист и не е имал основание
да ги преустанови до представянето на заверен препис от влязлото в сила съдебно
решение, с което е установено, че вземането, предмет на изпълнителното дело, не
се дължи. След като е сезиран по установения ред за това обстоятелство, той е
преустановил осъществяването на последващи изпълнителни действия и е прекратил
изпълнителното производство.
С оглед
изложеното настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно
решение като правилно и законосъобразно като в тази връзка препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
При този изход
на правния спор право на разноски има само въззиваемият в размер на 480 лв. с ДДС
като в тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл.
78, ал.5 ГПК, включително не намира основание същото да бъде намалено на
основание приетото по делата С -427/16 и
С-428/16 на СЕС.
Водим от изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 07.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 44502/2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, С.З.А. с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ
С.Б.Я. с рег.№ 844 по регистъра на КЧСИ сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.