Решение по дело №3/2014 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 56
Дата: 27 юни 2014 г. (в сила от 9 април 2015 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20147220700003
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 67

 

гр. Сливен, 27. 06. 2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети  юни,  две  хиляди  и  четиринадесета  година,  в  състав:

             

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

При участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 3 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалби, уточнени със заявления от 14.01.2014 г., от: А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес:***; Г.С.П. с ЕГН: **********, с адрес:***, действаща лично и като ЕТ „Г.С.” с ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Н. К.” № . ет. ., ап. ..; и С.Б.С. с ЕГН: **********, с адрес:***, подадени против Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА по т. 2, с която е приета план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1.; и В ЧАСТТА по т. 3, с която е определен пропорционално размерът на таксата за битови отпадъци /ТБО/ в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни и не жилищни имоти на физически и юридически лица.

В жалбите се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Изложени са съображения, че Решението на Общинския съвет е прието без мотиви относно избрания начин на определяне на таксата и относно конкретните й размери, както и в нарушение на чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация /ПОДОСНКВОА/. Заявени са искания за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание оспорващите А.К.А. и Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена и претендира разноски. В представена писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията в жалбата.

В съдебно заседание оспорващият С.Б.С. се явява лично и поддържа жалбата. В представена писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспореното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Общински съвет /ОС/ - Нова Загора, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбите и счита, че Решението на ОС е законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения за законосъобразност на оспореното решение.

Административният съд, след като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият А.К.А. е собственик на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Стоил войвода, община Нова Загора, които са не жилищни имоти /видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96 том ІІ дело № 315/ 2006 г. по описа на Служба по вписванията – Нова Загора, и Договор за покупко-продажба на държавна земя от 26.10.2006 г., вписан в Служба по вписванията-Нова Загора/.

На оспорващата Г.С.П. с Решение № 339 от 27.10.2004 г., постановено по гр. дело № 418 / 2004 г. по описа на Новозагорски районен съд, вписано в Служба по вписванията – Нова Загора, е поставен в дял недвижим имот, находящ се в с. Загорци, община Нова Загора, който е жилищен имот, и същата като Едноличен търговец с фирма „Г.С.” е собственик на недвижим имот – офис /не жилищен имот/, находящ се в гр. Нова Загора, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183 том V дело № 1071 / 2008 г. по описа на Служба по вписванията - Нова Загора.

Оспорващият С.Б.С. е наемател на част от недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, видно от Договор за наем, сключен на 01.11.2013 г. за срок от една година. Съгласно договора, наемателят се е задължил вместо наемна цена да заплаща част от данък сгради и такса смет за имота.

На 14.12.2013 г. в ОС – Нова Загора е внесено Предложение от Кмета на Община Нова Загора относно приемане план-сметка за разходите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и определяне размера на ТБО за 2014 г. в Община Нова Загора. В Предложението е посочено, че: предложеният проект на план-сметка включва приходите от ТБО при пропорционално облагане върху данъчната оценка на имотите на граждани и върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на фирми в Община Нова Загора, и разходи за дейностите по чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ в раздел А и за дейностите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ в раздел Б; основание за пропорционалното облагане е невъзможността да се разграничат дейностите в двата раздела на план-сметката и това, че сметосъбиращите автомобили не са снабдени с устройство за претегляне на отпадъците; с предлагания промил за определяне ТБО, която ще заплащат гражданите през 2014 г., ще се компенсира намалението на данъчните оценки на имотите и ще се запази абсолютната сума на ТБО на нивото на 2012 г. С Предложението е предложено на ОС да приеме решение, с което да приеме план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1., и на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ да определи ТБО през 2014 г., както следва: за жилищни имоти на физически и юридически лица и не жилищни имоти на физически лица – пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; и за не жилищни имоти на юридически лица – пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот. Към Предложението са приложени: Приложение № 1 – План-сметка за приходите и необходимите разходи на Община Нова Загора за дейностите по управление на отпадъците за 2014 г.; и Приложение № 1.1 – План-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места за дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г.

Предложението на Кмета на Общината с приложенията към него е публикувано на интернет страницата на Община Нова Загора на 14.12.2013 г.

Предложението на Кмета на Общината е разгледано от следните Постоянни комисии при ОС – Нова Загора: от ПК по финанси и бюджет и от ПК по нормативна уредба, законосъобразност на актовете на ОС и гражданските права-на заседания, проведени на 17.12.2013 г., на които е дадено положително становище по внесения проект за решение.

На 19.12.2013 г. в ОС – Нова Загора е внесена Подписка от юридически лица и еднолични търговци - за несъгласие с предложения размер на ТБО за не жилищни имоти на юридически лица.

На 20.12.2013 г. е проведено заседание на ОС – Нова Загора, в дневния ред на което - в т. 39, е включено за разглеждане горепосоченото Предложение на Кмета на Община Нова Загора. По Предложението не са проведени разисквания, като Председателят на ОС е докладвал на общинските съветници горепосочената подписка. Прието е Решение № 1049, с което: ОС - Нова Загора приема план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1. /т. 2 от Решението/; и ОС – Нова Загора, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ определя ТБО в Община Нова Загора през 2014 г., както следва: за жилищни имоти на физически и юридически лица и не жилищни имоти на физически лица- пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, от които: за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им – 1,00 на хиляда, за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 0,75 на хиляда, и за почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване – 0,25 на хиляда; и за не жилищни имоти на юридически лица – пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот на съответното юридическо лице, от които: за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им – 4,00 на хиляда, за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 2,00 на хиляда, и за почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване – 1,50 на хиляда /т. 3 от Решението/.

Решението е прието с поименно гласуване с 19 гласа „За” и 5 гласа „Против”, при общ брой на общинските съветници – 29.

Решението е съобщено чрез публикуване в интернет страницата на Общината и чрез поставяне на информационното табло на ОС на 10.01.2014 г.

Жалбите срещу решението са подадени на 03.01.2014 г.

В хода на съдебното дирене от административния орган е представено по делото Становище относно определянето на ТБО за 2014 г, изготвено /без посочена дата/ от Директора на Дирекция „ФАД” и Началника на Отдел „Екология, чистота и озеленяване” при Община Нова Загора. В становището е посочено, че в Община Нова Загора не може да бъде приложен количественият подход при определяне на ТБО за 2014 г., тъй като въвеждането му е свързано с голяма инвестиция, необходима за: снабдяване на контейнерите за отпадъци с чипове, идентифициращи собственика и теглото на извозения отпадък; снабдяване на транспортиращите превозни средства с компютъризирана система за теглене и регистриране на всеки контейнер; и софтуер, регистриращ движението на хора, и тъй като при многофамилните сгради не може да се регистрира количеството изхвърлени отпадъци на домакинство.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице: ТБО за 2014 г. са определени от ОС въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност по управление на отпадъците, включваща необходимите разходи за изброените в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ дейности; Общината няма изготвена методика за определяне на ТБО; общият размер на ТБО за 2014 г. за жилищни имоти на физически и юридически лица и не жилищни имоти на физически лица е увеличен с 0,66 на хиляда спрямо този размер за 2013 г.; общият размер на ТБО за 2014 г. за не жилищни имоти на юридически лица е непроменен спрямо този за 2013 г.; при определянето на ТБО ОС се е съобразил с необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугите, и е спазил принципите, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбите:

Предмет на оспорване са две самостоятелни волеизявления на Общинския съвет: волеизявление за одобряване на план-сметката и волеизявление за определяне размера на ТБО. Жалбите на всички оспорващи са недопустими в частта, в която е оспорена т. 2 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на ОС – Нова Загора, с която е приета план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1. Решението на ОС в тази част не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен административен акт. Приемането /одобряването/ на изготвената план-сметка е част от производството по издаване на решението за определяне размера на ТБО. По аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Съгласно чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ, одобрената план-сметка подлежи на проверка от Сметната палата. Следователно, на съдебен контрол подлежи крайният акт – решението, с което се определя размерът на ТБО. По изложените съображения, жалбите на оспорващите в горепосочената част следва да бъдат оставени без разглеждане.

Решението на Общинския съвет в частта по т. 3, с която е определен пропорционално размерът на ТБО в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни и не жилищни имоти на физически и юридически лица, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. С оглед разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 184 от АПК, право да оспорват общ административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, която препраща към чл. 11 от същия закон, определя кръга на лицата, които са задължени да заплащат ТБО, и следователно определя кръга на лицата, които имат право да оспорват решението на ОС, с което се определя размерът на ТБО. Това са: собствениците на недвижими имоти в съответното населено място; собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот за този имот или съответната част от него; ползвателят при учредено вещно право на ползване; концесионерът при учредена концесия; и лицето, на което е предоставен за управление имот държавна или общинска собственост. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Нова Загора /НОАМТЦУТОНЗ/, в която са изброени лицата, задължени да заплащат ТБО.

С Разпореждане на съда от 27.01.2014 г., на оспорващите е указано да представят по делото писмени доказателства, установяващи че са лица по чл. 11 във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, и са предупредени, че при неизпълнение жалбите им ще бъдат оставени без разглеждане.

Оспорващият А.К.А., чиято жалба е подадена в срок, е собственик на нежилищни имоти в землището на с. Стоил войвода, община Нова Загора, и в това си качество дължи ТБО за тези имоти. Ето защо жалбата му е допустима само в частта, в която е оспорено Решението на ОС, с което е определена ТБО за нежилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Жалбата на А. срещу останалата част от Решението на ОС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като тази част от Решението не засяга негови права, свободи или законни интереси, нито поражда задължения за него.  

Оспорващата Г.С.П., чиято жалба е подадена в срок, е собственик на жилищен имот в с. Загорци, община Нова Загора, и като Едноличен търговец с фирма „Г.С.” е собственик на нежилищен имот в гр. Нова Загора. В качеството си на собственик на тези имоти оспорващата дължи ТБО за същите, поради което жалбата й е допустима само в частта, в която е оспорено Решението на ОС, с което е определена ТБО за жилищни и нежилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Жалбата на Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, подадена срещу останалата част от Решението на ОС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като тази част от Решението не засяга нейни права, свободи или законни интереси, нито поражда задължения за нея. Едноличният търговец „Г.С.” няма правен интерес да оспорва Решението на ОС в частта, с която е определена ТБО за жилищни и не жилищни имоти на юридически лица, тъй като едноличният търговец не е юридическо лице, а и с оглед липсата на разпоредба в ЗМДТ и в НОАМТЦУТОНЗ, която да вменява на едноличния търговец задължение за заплащане на местен данък в размерите, в които е задължено юридическото лице.

Жалбата на оспорващия С.Б.С. е недопустима изцяло, поради липса на правен интерес от оспорването. Видно от протокола от заседанието на ОС, проведено на 20.12.2013 г., и от приложения списък за поименно гласуване на оспореното решение, оспорващият С. е общински съветник в ОС – Нова Загора и е взел участие при приемане на решението, като е гласувал против. В качеството му на член на колективния орган на местно самоуправление, за оспорващия не е налице правен интерес от оспорване на решението, тъй като в това му качество не е непосредствено засегнат от действието на административния акт. За оспорващия С. не е налице правен интерес от оспорването и в лично качество. Същият не е лице, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от оспореното решение, както и не е лице, за което решението поражда задължения. Въпреки изричните указания на съда, оспорващият С. не представи по делото доказателства, от които да се установи, че е лице по чл. 11 във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Обстоятелството, че е наемател на недвижим имот в гр. Нова Загора, не го прави задължено лице за ТБО по ЗМДТ. Ползването на имота от наемателя има облигационен характер и се различава съществено от вещното право на ползване, а само при учредено вещно право на ползване ползвателят е задължен да заплаща ТБО, съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 64 от ЗМДТ. Без значение за правния интерес от оспорването е поетото от наемателя С. задължение към наемодателя вместо наемна цена да заплаща част от данък сгради и такса смет за имота. Това задължение е в резултат на облигационното правоотношение между страните по договора за наем и неговото изпълнение или неизпълнение рефлектира единствено в правната сфера на страните по този договор. Независимо от задължението, поето от С., задължено за ТБО лице за наетия имот в разглеждания случай е собственикът на имота - Едноличен търговец „Г.С.”. По изложените съображения, жалбата на С. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Разгледана по същество,  жалбата на А.К.А. и на Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, в допустимите й части - в частите, в които е оспорено Решението на ОС в частта, с която е определена ТБО за жилищни и не жилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, е основателна по следните съображения:

Решението на Общинския съвет е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Прието е при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма.

При постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Нарушени са разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от АПК, което води и до нарушаване на разпоредбата на чл. 71 от АПК. Въпреки изричните указания на съда, дадени в открито съдебно заседание на 13.03.2014 г., по делото не са представени доказателства от административния орган за изпълнение на изискванията, предвидени в горепосочените разпоредби. Предложението на Кмета на Общината, съдържащо проекта на решение, е публикувано на интернет страницата на Община Нова Загора на 14.12.2013 г., а решението е прието на заседание, проведено на 20.12.2013 г. При публикуването на проекта не са посочени формите на участие на заинтересованите лица в производството и на същите не е осигурена възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец, с оглед правилото на чл. 69, ал. 2 от АПК. В действителност от публикуването на проекта на интернет страницата на Общината до приемането му от ОС е изтекъл срок от 5 дни, който очевидно е изключително кратък и не би могъл да се вмести в изискването на законодателя за разумен срок, не по-кратък от един месец. От гореизложеното следва, че на заинтересованите лица не е била осигурена възможност да осъществят правото си на участие в производството по издаване на общия административен акт, като по този начин са пренебрегнати изискванията на горепосочените разпоредби, чието спазване е задължително с оглед характера на административния акт.

Оспореното решение е прието и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. В ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ е предвидено, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОС. Следователно в ЗМДТ е установена поредност при прилагането на двата начина за определяне размера на ТБО. По чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ определянето на размера на таксата е според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОС. Не е налице алтернативност на начините за определяне на таксата.  Вторият начин - този, който е  предвиден в ал. 2, се прилага, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Двата способа за определяне размера на ТБО се прилагат при условията на евентуалност и в посочената от закона последователност, като в случая Общинският съвет не действа при условията на оперативна самостоятелност и няма възможност за преценка кой от двата способа да приложи. С оспореното решение е определена ТБО за имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Но за да се определи размерът на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, е необходимо Общинският съвет да изложи фактически основания и мотиви, поради които приема, че не може да приложи основният принцип, въведен с нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, и по този начин да обоснове и докаже невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. Указания за необходимостта от събиране на такива доказателства са дадени на административния орган с определение на съда, постановено в открито заседание на 13.03.2014 г. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на обективна невъзможност за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци. Видно от протокола от заседанието, не са изложени мотиви при приемане на оспореното решение. Същото е прието без проведени разисквания. Липсват мотиви и в становищата на постоянните комисии на ОС. Не представлява излагане на мотиви за обективна невъзможност за прилагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и посоченото в Предложението на Кмета, че не могат да се разграничат дейностите в двата раздела на план-сметката и че сметосъбиращите автомобили не са снабдени с устройство за претегляне на отпадъците. Обосноваването на оспореното решение с досега създадена организация не е излагане на мотиви за обективна невъзможност. С тези доводи е оправдано неприлагането на материалния закон, а не липсата на възможност да се определи количеството отпадъци, генерирани от задължените лица. Този извод на съда не се променя и от представеното в хода на съдебното дирене Становище, изготвено от служители в Община Нова Загора, без посочване на дата на изготвянето му. Преди всичко, липсват доказателства, че това становище представлява част от преписката по приемане на оспорения акт. А с оглед трайната съдебна практика, мотивите следва да се съдържат или в самия акт, или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Наред с гореизложеното, основните съображения в това становище отново се свеждат до създадена до сега организация и като такива нямат характера на мотиви по смисъла на закона. Липсата на изложени основания и фактически обстоятелства, поради  които  размерът  на  ТБО  е  определен  по  реда  на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, обуславя извод за противоречие на оспореното решение с материалния закон.

По изложените съображения, Решението на ОС – Нова Загора в частта, с която е определена ТБО за жилищни и не жилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част.

Оспорващите претендират присъждане на направените по делото разноски, а административният орган претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, претенциите на оспорващите: А.К.А. и Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, и на административния орган са частично основателни, а претенцията на оспорващия С.Б.С. е изцяло неоснователна.

Общият размер на направените по делото разноски от оспорващите: А.К.А. и Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, е 240 лева, от които: 50 лева– платена държавна такса, 40 лева- внесена такса за съобщаване на оспорването в ДВ, и 150 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от жалбата им, на същите следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 60 лева.

Размерът на претендираното от административния орган юрисконсултско възнаграждение е 300 лева, определено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и съразмерно на частите, в които жалбите се оставят без разглеждане, на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева, от които: 150 лева - в тежест на оспорващите А.К.А. и Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, и 100 лева – в тежест на оспорващия С.Б.С..

Следователно по компенсация оспорващите А.К.А. и Г.С.П., действаща лично и като ЕТ „Г.С.”, следва да бъдат осъдени да заплатят на Общински съвет – Нова Загора разноски по делото в размер на 90 лева.

 Воден от гореизложеното и на основание чл. 159 и чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 184 от АПК, Административен  съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес:***, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, в която е оспорена т. 2 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, с която е приета план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1.; И В ЧАСТТА, в която е оспорена т. 3 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, в частите, в които е определена такса за битови отпадъци в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни имоти на физически и юридически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и за не жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.П. с ЕГН: **********, с адрес:***, действаща лично и като ЕТ „Г.С.” с ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Н. К.” № ., ет. ., ап. .., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, в която е оспорена т. 2 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, с която е приета план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1.; И В ЧАСТТА, в която е оспорена т. 3 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, в частите, в които е определена такса за битови отпадъци в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и за не жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.С. с ЕГН: **********, с адрес:***, подадена против т. 2 и т. 3 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, с които е приета план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1.; и е определен пропорционално размерът на таксата за битови отпадъци в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни и не жилищни имоти на физически и юридически лица.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3 / 2014 г. по описа на Административен съд – Сливен, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, в която е оспорена т. 2 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, с която е приета план-сметка за определяне разходите по видове дейности и населени места в дейност „Чистота” в Община Нова Загора за 2014 г., съгласно Приложения № № 1 и 1.1.; И В ЧАСТТА, в която е оспорена т. 3 от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора, в частите, в които е определена такса за битови отпадъци в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и за не жилищни имоти на юридически лица пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот.

ОТМЕНЯ точка 3. от Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет– Нова Загора В ЧАСТТА, в която е определена такса за битови отпадъци в Община Нова Загора през 2014 г. за жилищни и не жилищни имоти на физически лица пропорционално в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

ОСЪЖДА А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес:***; и Г.С.П. с ЕГН: **********, с адрес:***, действаща лично и като ЕТ „Г.С.” с ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Н. К.” № ., ет. ., ап. .., да заплатят на Общински съвет – Нова Загора разноски по делото в размер на 90 /деветдесет/ лева, определени след компенсация.

ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН: **********, с адрес:***, да заплати на Общински съвет – Нова Загора разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

 Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България, както следва: в частта, в която има характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част – в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: