Р Е Ш Е Н И Е
№801/16.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Янка Вукева
и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно
дело № 821 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.285 и чл.284,ал.1 от ЗИНЗС и е образувано по касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- София и П.С.Я. срещу неблагоприятните за
всеки от касационните жалбоподатели части от
решение № 727 от 06.11.2019г., постановено по адм. дело № 589/19г. по
описа на Административен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати
на П.С.Я., ЕГН ********** ***, в момента в Затвор Пазарджик обезщетение в
размер на 5800,00лв. (пет хиляди и осемстотин лв.) за претърпени неимуществени
вреди за периода от 30.08.2009г. до 27.05.2019г. включително, с изключение на
периодите20.09.2016г. – 30.09.2016г ; 19.09.2018г. - 30.09.2018г.; м.11.2018г.;
- 29.01.2019г. - 20.02.2019г.; м.04.2019г. и м.05.2019г., както и обезщетение
за забавено плащане в размер на законно установената лихва върху тази сума,
считано от 27.05.2019г., до окончателното й изплащане.
Като
същевременно е отхвърлил исковите претенции на П.С.Я., ЕГН ********** ***, в
момента в Затвор Пазарджик да бъде осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати сумата – за разликата от 4800,00лв. до
пълния заявен размер от 100000,00лв., за претърпени неимуществени вреди за
периода от 30.08.2009г. до 27.05.2019г., включително периодите20.09.2016г. –
30.09.2016г ; 19.09.2018г. - 30.09.2018г.; м.11.2018г.; - 29.01.2019г. -
20.02.2019г.; м.04.2019г. и м.05.2019г., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законно установената лихва върху тази сума, считано от
25.06.2018г., до окончателното й изплащане.
В мотивите си , първоинстанционният съд
също е посочил сума от 4800лв.
С
оглед на гореизложеното първоинстанционният съд в производство по чл.175,ал.1 АПК е постановил Решение за поправка №361/25.06.2020г. по описа на съда, с
което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановил да
се чете в диспозитива на решението, вместо „…обезщетение в размер на
5800.00лв./ пет хиляди и осемстотин лева за претърпени неимуществени вреди…“,
да се чете „…обезщетение в размер на 4800/ четири хиляди и осемстотин лв./ за
претърпени неимуществени вреди…“.Решението за поправка не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Касаторът
ГД“Изпълнение на наказанията“ – София
иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение №727 от 06.11.2019г.
на Пазарджишки административен съд в осъдителната му част като неправилно и
незаконосъобразно, респективно да се постанови ново решение, с което да се
отхвърли претенцията в цялост на ищцовата страна или да се отмени решението в
частта с която ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за
сумата над 500лв. до присъдения размер от 5 800лв.
Касаторът
–П.С.Я., чрез адв.С., иска да се отмени процесното решение в отхвърлителната му
част с молба да бъде уважен изцяло предявения иск. Според касатора оспорваното
решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на исковата молба и
моли да се отхвърли.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което и двете
касационни жалби са процесуално
допустими.
Производството пред
Административен съд Пазарджик се е развило по искова претенция на П.С.Я., ЕГН ********** ***,
в момента в Затвор Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***, адв. В.С. да бъде
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от
100000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност и принуждаване да върши
неща против волята си в периода от 30.08.2009г. до 27.05.2019г.(след направената
конкретизация на иска с молба вх. № 3426 от 04.06.2019г.), претърпени в
резултат на наложеното му обитаване в мръсни и нехигиенични помещения по време
на изтърпяване на наложеното му наказания лишаване от свобода, както и
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със
събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа
на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото Административният
съд е осъдил Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати на П.С.Я., ЕГН ********** ***, в момента в
Затвор Пазарджик обезщетение в размер на 4800,00лв. за претърпени неимуществени вреди за периода
от 30.08.2009г. до 27.05.2019г. включително, с изключение на периодите 20.09.2016г. – 30.09.2016г ; 19.09.2018г. -
30.09.2018г.; м.11.2018г.; - 29.01.2019г. - 20.02.2019г.; м.04.2019г. и
м.05.2019г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законно
установената лихва върху тази сума, считано от 27.05.2019г., до окончателното й
изплащане.Отхвърлил е исковите претенции на П.С.Я., да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“
към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата – за разликата от
4800,00лв. до пълния заявен размер от 100000,00лв., за претърпени неимуществени
вреди за периода от 30.08.2009г. до 27.05.2019г., включително периодите
20.09.2016г. – 30.09.2016г ; 19.09.2018г. - 30.09.2018г.; м.11.2018г.; -
29.01.2019г. - 20.02.2019г.; м.04.2019г. и м.05.2019г., както и обезщетение за
забавено плащане в размер на законно установената лихва върху тази сума,
считано от 25.06.2018г., до окончателното й изплащане.
За да постанови този
резултат, съдът е приел, че :
С Експертно решение № 4046 от 19.11.2018г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Пазарджик“ АД, относно П.Я. е определена 100% трайна нетрудоспособност,
без чужда помощ, като основанието е установена инфилтративно пневмонична туберкулоза
на белите дробове в 1/1 във фаза на уплътнение. БК/-/ директно и посявка.
Към исковата молба е приложена Епикриза, изготвена от
лекуващ лекар д-р Баканова и Зав. отделение д-р Трифонов, относно пациента Я.,
хоспитализиран на 27.11.2017г. и изписан на 30.05.2018г. Отразената диагноза
при постъпването е инфилтративно пневмонична туберкулоза на белите дробове в
1/1 във фаза на разпадане. БК/+/ положителен директно и културелно.
Кръвотечение. МКБ А 15.0 новооткрит. Съответно окончателната диагноза е инфилтративно
пневмонична туберкулоза на белите дробове в 1/1 във фаза на разпадане.
/Микродеструкции/. БК/-/ отрицателен директно и културелно.
В хода на съдебното производство, е представена и
приета справка рег. № 152/18 от
12.06.2019г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, съобразно която лишеният
от свобода Я. *** на 09.05.2007г., като в Затвора Пазарджик е приведен на
31.08.2009г. Я. е бил поставен в условия на усилено строг режим на 23.03.2009г.
При условията на строг режим е поставен на 01.06.2010г. В спалните помещения, в
които е настаняван осъдения, освен тоалетните помещения и течаща вода се намира
в общ санитарен възел за отделението, който е със свободен достъп. За всеки
лишен от свобода има персонално легло с площ от 1,33м². Леглата са
разположени перпендикулярно на външните стени и са предимно едно над друго.
Шкафчетата в помещенията са с размери 45/40см. или 0,18м², като на двама
лишени от свобода се полага едно шкафче. Във всяка килия има една маса и един до
четири стола. Констатираните повреди в спалните помещения се отстраняват
своевременно. Налице е централно парно отопление за всяко едно помещение.
Достъпът до чист въздух и светлина в килиите се осъществява чрез прозорци и ел.
осветление. Хигиената и почистването на помещенията за живеене, общите такива и
коридорите в които са настанени лишените от свобода е ангажимент на самите
лишени от свобода, което се извършва по график. Дезинфекция, дезинсекция и
дератизация на помещенията се извършва по утвърден график от специализирано за
тази дейност търговско дружество. Всеки месец, администрацията на затвора
предоставя на лишените от свобода – прах, почистващи препарати за санитария и
уреди и сапун.
Относно данните за пребиваването на лишения от свобода
по отделения и спални помещения е посочено следното :
1.период на настаняване 2.отделение спално помещение 3. квадратура без санит. възел 4. брой лиш. от свобода /площ за един лиш.
01.01.-31.01.2016 04 отдел. 403 45,93 да 17
/ 2,70м² на човек
01.02.-28.02.2016 04 отдел. 403 45,93 да 15
/ 3,06 м² на човек
01.03.-31.03.2016 04 отдел. 403 45,93 да 16
/ 2,87 м² на човек
01.04.-30.04.2016 04 отдел. 403 45,93 да 15
/ 3,06 м² на човек
01.05.-31.05.2016 04 отдел. 403 45,93 да 14
/ 3,28 м² на човек
01.06.-30.06.2016 04 отдел. 403 45,93 да 17
/ 2,70 м² на човек
01.07.-31.07.2016 04 отдел. 403 45,93 да 20/
2,29 м² на човек
01.08.-31.08.2016 04 отдел. 403 45,93 да 20
/2,29 м² на човек
01.09.-20.09.2016 04 отдел. 403 45,93 да 16
/ 2,87 м² на човек
20.09. –30.09.2016 07 отдел. 703 46,13 да 9
/ 5,12 м² на човек
01.10. –30.10.2016 07 отдел. 703 46,13 да 12
/ 3,84 м² на човек
01.11. –18.11.2016 07 отдел. 703 46,13 да 12
/ 3,84 м² на човек
18.11. –30.11.2016 07 отдел. 705 37,94 да 15
/ 2,52 м² на човек
01.12. –31.12.2016 07 отдел. 705 37,94 да 16
/2,37 м² на човек
01.01.-17.01.2017 07 отдел. 705 37,94 да 16 / 2,37 м² на човек
17.01. –31.01.2017 07 отдел. 702 51,72 да 17
/ 3,04 м² на човек
01.02.-28.02.2017 07 отдел. 702 51,72 да 14 / 3,69 м² на човек
01.03.-31.03.2017 07 отдел. 702 51,72 да 15
/ 3,45 м² на човек
01.04.-30.04.2017 07 отдел. 702 51,72 да 14
/3,69 м² на човек
01.05.-31.05.2017 07 отдел. 702 51,72 да 15 / 3,45 м² на човек
01.06.-30.06.2017 07 отдел. 702 51,72 да 17
/ 3,04 м² на човек
01.07.-31.07.2017 07 отдел. 702 51,72 да 17
/ 3,04 м² на човек
01.08.-31.08.2017 07 отдел. 702 51,72 да 15
/ 3,45 м² на човек
01.09.-20.09.2017 07 отдел. 702 51,72 да 18
/2,87 м² на човек
01.10. –30.10.2017 07 отдел. 702 51,72 да 17
/ 3,04 м² на човек
01.11. –20.11.2017 07 отдел. 702 51,72 да 17
/ 3,04 м² на човек
21.06. –30.06.2018 07 отдел. 706 37,17 да 11
/ 3,37 м² на човек
01.07.-31.07.2018 07 отдел. 706 37,17 да 15 / 2,47 м² на човек
01.08.-31.08.2018 07 отдел. 706 37,17 да 14 / 2,65 м² на човек
01.09.-19.09.2018 07 отдел. 706 37,17 да 12
/ 3,09 м² на човек
19.09.-30.09.2018 07 отдел. 702 51,72 да 12
/ 4,31 м² на човек
01.10. –31.10.2018 07 отдел. 702 51,72 да 18/2,87
м² на човек
01.11. –23.11.2018 07 отдел. 702 51,72 да 12/
4,31 м² на човек
Според представения и приет Здравен картон на П.Я.,
здравословното му състояние при постъпване на 01.09.2009г. е „…Без съществени
оплаквания….“.
Представена и приета по делото е Справка рег. № 152/18
от 14.06.2019г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, съобразно която, със
Заповед от 20.11.2018г. на Началник затвора, режима на лишеният от свобода Я. *** Заповед от
20.11.2018г. на Началник затвора, лишеният от свобода Я. ***. Настанен е в стая
№ 4, която обитава както следва :
- м.11.2018г. – 3
лишени от свобода / 5,70 м² на човек;
- м.12.2018г. – 5
лишени от свобода / 3,42 м² на човек;
- 01.01 – 28.01.2019
– 5 лишени от свобода / 3,42 м² на човек;
- 29.01 – 20.02.2019
– 4 лишени от свобода / 4,27 м² на човек;
- 21.02 – 28.02.2019
– 5 лишени от свобода / 3,42 м² на човек;
- м.03.2019г. – 5 лишени
от свобода / 3,42 м² на човек;
- м.04.2019г. – 4 лишени
от свобода / 4,27 м² на човек;
- м.05.2019г.
– 3 лишени от свобода /5,70
м² на човек.
Стаята е с площ от 17,10м², в която има пет единични легла ; пет броя
метални шкафчета ; една маса ; два броя прозорци с мрежа и достъп на слънчева светлина. Няма течове и
мухъл. Лишените от свобода имат денонощен достъп до общ санитарен възел –
тоалетна и баня с площ от 3,53м², със самостоятелен бойлер, мивка и душ
батерия. Лишените от свобода се грижат сами за чистотата и хигиената в
помещенията по определен график. Третирането против насекоми и гризачи е по
график от лицензирано търговско дружество. От момента на постъпване, Я. не се
оплаквал от условията и храната в общежитието.
Според Медицинска справка от 17.07.2019г., изготвена
от д-р Б., към Медицински център Затвора Пазарджик, лишеният от свобода Я. е
контактен с болни от „Туберколоза“, двукратно през 2010г. и през 2016г.В
първият случай, на него и на всички контактни са направени изследвания (манту и
храчка). Не са били установени отклонения от нормата. Не може да се посочи,
колко е продължил контакта с болния.През февруари 2012 г., при флуорографски
скрининг, отново не са установени данни за белодробна туберкулоза. През м. март
2012г. е проведено изследване „Манту“ отново с нормергична реакция.
Вторият случая на контакт с болен от „Туберкулоза“ е
през септември 2016г. Всички контактни са били изследвани. През м. октомври са
проведени рентгенография на бял дроб и консултация с пулмолог. В случая, при
болния е регистрирана една от формите на белодробна туберкулоза – плеврален
излив, при която болния не е разпространител на инфекция. Я. е бил настанен в спалното помещение на
болния на 19.09.2016г., а болният е бил приет в стационара на Затвора Пазарджик
на 20.09.2016г., т.е фактическото съжителство е продължило по-малко от 24
часа.През м. ноември 2017г.,т.е. една година след престоя в еднакилия с болен
от туберколоза, Я. започва да се оплаква от кашлица и болки в гърдите. На
21.11.2017г. е направена рентгенография на бели дробове с данни за изменения в
белодробните върхове. На 22.11.2017г. след консултация с фтизиатър е приета
диагноза : Инфилтративно пневмонична туберкулоза на белите дробове в 1к/1. БК
неизследван. Лишеният от свобода Я. е транспортиран в спешен порядък на
27.11.2017г. в СБАЛЛС Ловеч.Приложени са Направление за изследване на Я. от 14.09.2010г., с посочен отрицателен
резултат; Рентгеново изследване от 07.10.2016г. на П.Я., в което е посочено, че
няма данни за белодробно заболяване с активен характер, Няма данни за стари
специфични промени ; Здравен картон в който е отразено изследване „Манту“,
извършено на 01.03.2012г. и консултация с пулмолог на 17.10.2016г. при които не
са констатирани налични заболявания.
Представени и приети са по делото Протоколи за
извършени обработки на помещенията в Затвора Пазарджик през периода от 2014г.
до 2018г., по дезинфекция, дератизация и
дезинсекция. Обработките са били осъществени от съответните специалисти от „Ди
Ен Си Гарант“ЕООД, Пещера и „Д.Д.Д.-1“ ООД, София.
С оглед приетите по делото писмени доказателства правилно
първоинстанционният съд е приел, че множеството посочени фактори: значително
нарушение на стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите,
липсата на тоалетна в килията, несъмено
сочат, че ищецът е бил подложен на
кумулативното влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства, които
несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на
лишените от свобода и представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко и нечовешко отношение. За такова се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия,които могат да причинят увреждане на здравето.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че помещенията в които е обитавал Я. при
изтърпяване на наложеното му наказание, са били обзаведени с отделни легла,
снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни
и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване. По отношение на твърденията, че в помещенията има плъхове и
инсекти, по делото се посочиха конкретни данни за извършвани дезинфекция,
дератизация и дезинсекция, които не бяха оспорени от страна на ищеца и
съответно доказателства за противното не се представиха с оглед на което съдът
ги е приел за достоверни. На следващо място, от данните по делото правилно
съдът е приел, че не е възможно да се направи еднозначен и несъмнен извод, че
заболяването или заболяванията на ищеца Я. са настъпили в резултат на виновно
поведение и неизпълнение на задължения осъществено от администрацията на
Затвора Пазарджик. Обратно, приобщената по делото медицинска документация,
съдържа данни, че във всеки съответен случай на възникнали проблеми със
здравето на Я. са били предприемани съответните прегледи, изследване и
лечение.Установено е по безспорен начин, че заболяването е обаче с начало –
след 2016г., т.е. след постъпване на я. в мястото за лишаване от свобода.
От представените и приети по делото справки обаче, се
констатира, че през исковия период от 30.08.2009г. до 27.05.2019г., тоест за
период от девет години и девет месеца, с изключение на периодите 20.09.2016г. –
30.09.2016г ; 19.09.2018г. - 30.09.2018г.; м.11.2018г.; - 29.01.2019г. -
20.02.2019г.; м.04.2019г. и м.05.2019г., Я. е обитавал съответно помещение в
което за всеки от лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4,00 м².За периода преди 01.01.2016г.,
от страна на администрацията на Затвора Пазарджик не се представи информация,
като е заявено, че съответните документи били унищожени. В случая, в тежест на
ответника бе да установи, че условията при които Я. е бил настанен за
изпълнение на наложеното му наказания са били съответни на изискванията на чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС. В тази насока на ответника са дадени съответните указания
от първоинстанционния съд, такива доказателства не се събраха. Описаните данни
и констатации са достатъчни за да се приеме, че в процесния период от време
(при описаните изключения), администрацията е поставила изтърпяващия наказание Я.
в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и
бездействия на служители на другия касатор не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия,
изключителна пренаселеност, несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
В конкретния казус първоинстанционният съд при
определяне на обезщетението за неимуществените вреди е съобразил , че ищеца е
обитавал помещения, условията в които не са били съответни на минимално
установените изисквания в един сравнително продължителен период от време – около
девет години и четири месеца.Макар и в случая, да не е възможно да се направи
извод, че развитото от ищеца заболяване е в пряка резултат от действия или
бездействия на администрацията на затвора, все пак необходимо е да се съобрази,
че въпреки заболяването си, Я. отново е бил поставен в условия да обитава
помещения, които са с площ по-малка от минимално установената в чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на
обезщетението съдът се е съобразил с всичко казано по-горе, поради което и
правилно е определил справедливото обезщетение е в размер на 4800,00 лева, за
целия период, а в останалата част го е отхвърлил.Правилно е присъдил и лихва в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователни са доводите в касационната жалба – и на
двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди
и е осъдена ГД“Изпълнение на наказанията „ да го заплати. От установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора- Пазарджик. Правилно и законосъобразно съдът е
уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за сума в размер на 4800 лева и го е отхвърлил в останалата
му част до претендирания размер от 100 000 като неоснователен на основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му в цялост. Решението на
Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила , а двете
касационни жалби оставени без уважение като неоснователни.
Водим от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик,
X – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №727/06.11.2019г.,/ поправено с Решение за
поправка №361/25.06.2020г./ постановено
по адм.д. № 589/19г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/