Решение по дело №6288/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263601
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100506288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София,03.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  РАЙНА МАРТИНОВА

                                                              мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   6288 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 55664/02.03.2020г. по гр.д. № 49322 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,  56-ти състав е отменено наложеното на М.П.Б., ЕГН ********** със Заповед № Д-192/04.07.2018г. на Директора на Поделение „П.п.– София  дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършени нарушение по чл. 188, ал.1,т. 3 пр.1 от КТ и чл. 187, ал.1,т.10 от КТ, като Поделение „П.п.– София към „БДЖ-пътнически превози”ЕООД, ЕИК *******с адрес: гр. София, бул. *******осъдено да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** с адрес: ***  съдебни разноски от 300лв., а по сметка на СРС сумата от 80лв. за държавна такса.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №  5047289/20.03.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 17.03.2020г.  от ответника по исковете Поделение „П.п.– София към „БДЖ-пътнически превози”ЕООД, ЕИК *******в частта, в която иск е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочило е, че страните били обвързани от валиден трудов договор  и задължение на ищеца било да опазва имуществото в обекти на територията на ВД „Надежда”, носи отговорност за допуснати кражби в охраняемите обекти и неправилно изпълнение на задълженията си. Установено било че за времето от 19,00ч. на 01.06.2018г. до 07,00ч. на 02.06.2018г. ищецът следвало да обхожда периодично склад № 1 като пост 14 за охрана на вагонното депо. Това се установявало от свидетелските показания и от плана за самоохрана. Неправилно районният съд  ценил камо свидетелските показания без да обсъди писмените доказателства. Последните установявали неизпълнението на задълженията на ищеца.  Обстоятелството, че катинар на склад № 1 бил в цялост не доказвал, че не е извършена кражба. Извършената кражба се установявала от приетия по делото протокол от 11.06.2018г. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.

Въззиваемият-ищец М.П.Б., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Претендирала е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №  2021305/26.07.2018г. на М.П.Б., ЕГН ********** срещу Поделение „П.п.– София към „БДЖ-пътнически превози”ЕООД, ЕИК *******, с която е поискала от съда да отмени наложеното му със Заповед № Д-192/04.07.2018г. на Директора на Поделение „П.п.– София”  дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършени нарушение по чл. 188, ал.1,т. 3 пр.1 от КТ и чл. 187, ал.1,т.10 от КТ. Навел е твърдения, че работел по безсрочен трудов договор при ответника като охранител във Вагонно депо „Надежда”, на 06.07.2018г. му била връчена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но същата била незаконна. Посочил е, че не бил извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Изпълнявал стриктно задълженията си за охрана на обект с площ от 350 дка, охраняван с 5 поста. Посочил е, че на всеки пост на смяна са по 2 охранители и отговаряли за конкретен участък. За извършената кражба в обекта не носел вина, обектът бил отдалечен и физически не може да бъде охраняван непрекъснато, затова били монтирани камери и сирени. В случая  сирената била повредена и не подала сигнал, поради което и ищецът нямал възможност да реагира своевременно. След извършената кражба вратата била затворена  и при обхода не установил нарушение на целостта на обекта и затова не бил докладвал за такова. Заповедта за уволнение не сочела кои са тези други задължения по чл. 187, ал.1т.10 от КТ които не бил изпълнил. Нямал вина за извършеното престъпление.  Претендирал е разноски.

Ответникът Поделение „П.п.– София към „БДЖ-пътнически превози”ЕООД, ЕИК *******е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът бил извършил нарушенията, за които му било наложено наказанието, спазени били сроковете и процедурата за налагане на наказанието. Ищецът бил признал, че склад № 1 обходил само веднъж в началото на смяната, защото около неговия пост 14 имало интензивно движение на маневри, а следвало да го прави периодично,  от този склад обаче по време на смяната на ищеца били откраднати кабели с голям обем и тежест, което не можело да бъде изнесено от сграда без да се забележи от  ищеца и другия охранител на този пост 14. Неизпълнението на задълженията на ищеца  довело до сериозни имуществени загуби на работодателя. Претендирало е разноски.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са обвързани от валидно трудово правоотношение, по което ищецът работи при ответника като охранител и със заповедта от 04.07.2018г. му е наложено дисциплинарно наказание.

По делото е приета заповед № Д-192-04.07.2018г. издадена и подписана от  Директора на ответника, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение. Върху заповедта срещу текст „дата на връчване” е изписана 06.04.2018г., като е положен подпис за ищеца и изписан ръкописен текст „не съм съгласен със заповедта”. В  заповедта е посочено, че се издава на основание на чл. 195, ал.1 вр. с чл. 188, т.2 и чл. 187, ал.1т.3, пр.1 и т. 10, пр. 1 и пр. последно от КТ  при съобразяване на доклад от 07.06.2018г. , писмо от 14.06.2018г. Посочено е, че нарушението за което се налага наказанието е  поведение на ищеца по време на дежурството му от 19,00ч. на 01.06.2018г.  до 02.06.2018г., когато ищецът не извършил периодични обходи на територията на депото и така допуснал да се извърши кражба от склад № 1 във вагонно депо „Надежда” на 2 бр. макари с навит ел.проводник , голямата макара 750м., малката макара с неустановено количество , като в последствие в района на депото са намерени и върнати 370м. от проводника, вратата на склада била взломена, преди това била елиминирана сигнална сирена на склада, поискани били обяснения на 14.06.2018г. и такива били дадени на 16.06.2018г. Посочено е, че ищецът нарушил задълженията си по длъжностна характеристика да осъществява дейност по опазване на имуществото в обекта, носи отговорност за допуснати кражби в обекта.

Приет е неоспорен от страните план за охрана чрез звено за самоохрана  във ВД”Надежда” при ППП-София , съгласно който обекта е на денонощен режим на работа  и е с площ от 350 дка , числения състав на поделението е 572 човека, пропусквателен режим е непрекъснат и се  осъществява на 12 часови смени има осветление и охрана, два пропусквателни пункта, 11 бр. микровълнови бариери по протежение на оградата и  2бр.  вибрационни кабели, в склад № 1 има СОТ, като охранителите следва да пресичат извършването на посегателства срещу обекта, да отразяват нарушенията в доклад и записва в дневника за приемане и предаване на дежурства видимите липси и повреди, не следва да напуска поста си. Посочено е, че пост 14 е подвижен пост и включва и  охрана на  вагони.

Представен е по делото констативен протокол от 11.06.2018г. носещ подписи на трима служители на ответника, съгласно който  при оглед на склад № 1  на 11-.06.2018г. е установена липса на 183м. магистрален ел.провод и 388м. жилен магистрален кабел.

Разпитан по делото св. И.В.е заявил, че има съдебно дело с ответника, познава ищеца, колеги били с него , работели като охранители при ответника и на 01.06. срещу 02.06. 2018г. били в една нощна смяна , свидетелят бил старши на смяната и разпределил ищеца и колегата му М.Н.на пост 14, който бил полустационарен и следвало периодично да обхождат склад № 1. Цялата територия на обекта била около 350 дка, заградена от двете страни, имало пътнически вагони,  коловози, прилежащи постройки-два екипировъчни цеха, ремонтен цех, складови помещения. Посочил е, че охранителите следвало да извършват обходи периодично основно на коловозите и вагоните, но и останалата територия, за да не се допускат кражби на кабелите Склад 1 имал локален СОТ и видеонаблюдение, но то не работело от 2-3 месеца преди кражбата. За кражбата свидетелят разбрал от исканите му обяснения, не била викана полиция. Склад 1 бил до коловозите, имало паянтова ограда, можело да влязат външни лица, много пъти били гонили такива. Пост 14 бил полустационар , следвало да се стои на място докато излизали вагони до изтеглянето на композицията и след това следвало да се обхожда склад № 1. Посочил е, че не бил виждал макари с кабели, ако макарата била пълна, то  тежала около 1 тон и не можело да се изнесе на ръка. МПС можело да премине само през стационарните постове, но там камерите работели. Между постовете имало разстояние около 400м., пост 14 до склада бил на завой и за видиш вратата му трябвало да отидеш до новия цех, защото стоящите на гараж бракувани вагони  пречели на видимостта.

Разпитан по делото св. В.А.е заявил, че води дела с ответника, работи при ответника като охранител, познава ищеца, заедно работели в едно и също звено като охранители, охранявали депо с площ от около 350дка, общо 10 човека го охранявали. Посочил е , че на 01.06. срещу 02.06. 2018г. ищецът и М.Н.били разпределени на пост 14 и следвало периодично да обхождат склад 1, в склада имало аларма , по време на това дежурство не бил известен че има кражба, разбрал едва на 04.06.2018г. ,когато отишъл на работа. Заявил е, че пост 14 е откъм циганската махала и често имало проникване, охранителите трябвало едновременно да следят  да няма проникване и да  следят за останалата част от съоръженията. Не била викана полиция  и затова свидетелят се съмнявал дали има  кражба. Заявил е, че никога не били допускани да влизат в склада и не знаели какво охраняват. Казали им че макарата била с кабел 560м., за да се откраднела пеша трябвало 10.15 човека.

Разпитан по делото св.А.А.е заявил, че след като приключило дежурството им на 01.06. срещу 02.06. 2018г. си тръгнали и едва на следващия им работен ден – 04.06.2018г., били уведомени, че имало кражба по време на нощната им смяна – на 2 макари с кабел, които първоначално им казали че са 200м., а след 10 дни  – 700м. Макарите били широки около 1,5м. и високи около 1м., тежали около 1 тон, не можело да се изнесат без техника. По време на тази нощна смяна ищецът и М.Н.били на пост 14 и в територията им попадал склад № 1, трябвало да охраняват и миячката. Този пост бил полустационарен, склад 1 трябвало периодично да се обхожда, защото имал СОТ и нямало пряка видимост към него. При маневри охранителят от пост 14 трябвало да охранява вагоните, защото там била циганската махала и постоянно имало набези. Когато нямало маневри, тогава се обхождал склад 1. Камерите на склада не работели от 1-2 месеца, свидетелят не бил сигурен дали е работел СОТ.  Охранителите нямали достъп до склада вътре, отвън го обхождали, ако имало посегателство трябвало да го видят. Ищецът му казал, че катинарите на вратата били на място, не бил забелязал да е разбита вратата. Не била идвала полиция, не били правени огледи, при други кражби идвали от 2-ро РУП и викали свидетели. През пост 1 и 2 можело да се мине с автомобил, искали ръководителят им да им пусне записите от камерите на тях, но им било отказано.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението:

За да се уважат така предявените искове  в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност.

В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът е провел  поведението, за което му е наложено дисциплинарно уволнение, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 188 и чл. 189 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието.

Съдът приема за установено по делото, че страните са обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, по който ищецът е работил при ответника на длъжността „охранител”, че част от задълженията на ищеца са били да осъществява дейност по опазване на имуществото в обекта на територията на ВД „Надежда” и носи отговорност за допуснати кражби и нанесени имуществени вреди в охраняваните обекти, че на 06.07.2018г. на ищеца е връчена заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, подписана от директора на поделението, преди съставянето на която от ищеца са поискани  и са дадени обяснения за поведението, за което е наложено наказанието, проведено на 01.06.2018г. срещу 02.06.2018г., това поведение е подробно описано в заповедта. Тези обстоятелства се установяват от  събраните по делото доказателства, изводите на районния съд за тези факти не са оспорени от страните поради което и като съобрази чл. 269 от ГПК съдът приема за установени същите по делото. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 193 и чл. 194 от КТ, заповедта е мотивирана, като подробно са изложени нарушенията  за които се налага наказанието на ищеца, тези нарушения съответстват на посочената в процесната заповед правна квалификация на нарушенията.

Спорен въпрос по делото е дали ищецът е извършил нарушението, за което му е наложено наказание. Същото е посочено в заповедта  като поведение на ищеца по време на дежурството му от 19,00ч. на 01.06.2018г.  до 02.06.2018г., когато ищецът не извършил периодични обходи на територията на депото и така допуснал да се извърши кражба от склад № 1 във вагонно депо „Надежда” на 2 бр. макари с навит ел.проводник , голямата макара 750м., малката макара с неустановено количество , като в последствие в района на депото са намерени и върнати 370м. от проводника, вратата на склада била взломена, преди това била елиминирана сигнална сирена на склада.

По делото не се спори, че на 01.06.2018г. срещу 02.06.2018г. ищецът е бил дежурен нощна смяна на пост 14 във вагонното депо, като задълженията му са включвали охрана на маневриращите вагони, както и на склад № 1. За тези обстоятелства твърденията на страните са еднозначни, тоест не се спори по делото. Съдът приема за установено по делото от събраните гласни доказателства, които в тази част са еднозначни  и съдът ги кредитира, а и се подкрепят от приетия по делото план за охрана на звено за самоохрана, че охранителите на пост 14 е следвало да охраняват вагоните, които са извършвали маневра на територията на поста и едва след изтеглянето на вагоните е следвало да извършват обход на склад № 1   и то само отвън, пост 14 е бил до циганската махала и често имало набези, склад № 1 е имал монтиран СОТ, но охранителна система не се активирала по време на тава дежурство. За тези обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетелите, като еднозначни,  като резултат от личните им впечатления, а и по делото не се спори, че СОТ не се е активирал – такива са твърденията на ищеца, същото се сочи и в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът приема, че по делото ответникът не е установил по несъмнен начин, че „вратата на склада била взломена”. Ползваният израз предпоставя разбиване на вратата, тоест накърняване на заключващите й затварящите  я устройства по начин, който може да възприеме при обикновен външен оглед.  Твърдения за това обстоятелство има само в заповедта за дисциплинарно наказание, но доказателства, които да установят същото по делото не са ангажирани. Нито един от разпитаните свидетели не  е посочил такова състояние на врата, други доказателства за това обстоятелство по делото не са ангажирани. При така установеното съдът приема, че не е установено от ответника, че ищецът е могъл да установи по време на смяната си, че  врата на склад е взломен, съответно че кражба е извършена. За този извод съдът съобрази установеното по делото обстоятелство, че склад № 1 е следвало да се обхожда само отвън, че СОТ на склад не  е бил активиран. Така по делото извод, че при обхода на склада, а и по време на охрана на вагоните ищецът е могъл да възприеме накърняване целостта вратата на склада и обезопасеността му не може да се обоснове. Следва да се посочи, че не е установено по делото ищецът да е имал реално възможност да възприеме проникването в склада. Това е така, защото не е установено,  че времето на кражбата не е съвпадало с времето, през което ищецът е следвало да охранява маневриращите вагони в обхвата на пост 14. Свидетелските показания по делото установяват, че с приоритет е било задължението на ищеца да охранява маневриращите вагони и едва след приключване на маневрите да обходи склад № 1, че видимост към склад № 1 няма от място на маневриране  на вагоните, че склад е на завой, пречат на видимостта към него бракуваните вагони и за да се огледа склада, следва да се приближи склада. Извършването на такъв обход и оглед предпоставя да няма маневриращи вагони в момента на извършването на кражбата, а това обстоятелство  не е установено от ответника по исковете. Така по делото извод, че ищецът е разполагал с  фактическа възможност да  възприеме и съответно да сигнализира и предотврати кражбата, не може да се обоснове. При така възприето съдът приема че по делото не е установено ищецът да е извършил нарушенията по чл. 187, ал.1, т.3, пр.1 и т. 10, пр. 1 и пр. последно от КТ.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че протокола от 11.06.2018г., носещ подписи на трима служители на работодателя, установявал извършването на кражбата на кабелите с параметри, посочени в заповедта за дисциплинарно наказание. Този протокол е съставен от  служители на въззивника, това е частен свидетелстващ документ, който сочи изгодни за въззивника обстоятелства, не носи подпис на ищеца, поради което и този протокол не е противоставим на ищеца и не обвързва съда с материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин ищецът да е извършил нарушенията, за които му е наложено наказанието, поради което и решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на  въззиваемия разноски за адвокат в производството пред СГС в размер на 500лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55664/02.03.2020г. по гр.д. № 49322 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,  56-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Поделение „П.п.– София към „БДЖ-пътнически превози”ЕООД, ЕИК *******с адрес: гр. София, бул. *******да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500лв. (петстотин лева), представляващи  съдебни разноски в производството пред СГС.

Решението  е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.