О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 1257
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 07.02.2018 г.
В закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 803 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Делото
е образувано след изпращането му по подсъдност от Окръжен съд – Пловдив по
искова молба на Г.С.Г. с ЕГН **********, с против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА ЖИВОТ” АД, ЕИК *********, с която се претендира осъждане на последното да
заплати на трето лице – .............,
сумата от 22179.16 лв., „представляваща застрахователно обезщетение в полза на
трето лице по застраховка „Живот”, обективирана в Сертификат за застраховка на
ЗК „УНИКА ЖИВОТ” АД и Общи условия към него, съответстващо на непогасен остатък
от главница по Договор за потребителски кредит № ............., сключен на
15.06.2016 г. между третото лице ................ и С.П.Г., към датата на
смъртта на последната, чийто наследник по закон е ищецът, както и сумата от
3876.71 лв. - обезщетение за забава за периода 27.08.2017 г. до 05.12.2017 г.
След неколкократно предоставени на ищеца възможности
да посочи непротиворечиво фактическите обстоятелства, на които основава
предявените от свое име чужди права с поредната молба депозирана в
деловодството на състава пълномощникът й е заявил, че поддържа „...твърдението
си, че в случая се касае за застрахователен договор сключен в условията на чл.
382 от КЗ, което легитимира длъжникът по банков кредит – ищец в настоящото
производство с пряк иск срещу застрахователя – ответник, по сключена
застраховка, която обезпечава дълга по банков кредит, като този иск длъжникът
предявява, като застрахован, освен правото да получи застрахователно
обезщетение. Поради, което тук ищецът се явява и процесуален субституент, който
по силата на закона, предявява иск за изплащане на застрахователно обезщетение
не в своя полза, а в полза на третото лице – банката.”
Съдът като обсъди наличието на процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове намира следното :
Съгласно чл. 134 ЗЗД
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора. Разглежданият случай не
попада в кръга на изключенията, при които законът допуска предявяване на чужди
права пред съд. Ищецът не твърди да е кредитор на третото лице ............., а напротив, по силата на закона
– чл. 5, ал. 1 Закон за наследството, като наследник на майка си – кредитополучател
по договора за кредит сключен с посочената банка, той е неин длъжник, поради
което не е процесуалноправно легитимиран да упражнява права на банката по реда
на чл. 134 ЗЗД,
защото в случая не претендира запазване имуществото на последната.
Предвид гореизложеното предявените искове са
недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба като
недопустима следва да бъде върната. Ето защо съдът :
О П Р
Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на Г.С.Г. с ЕГН **********,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 803 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. като недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ