№ 4851
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. Б.А НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. Б.А НОНЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110103653 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото исково производство е образувано в Софийски районен съд /СРС/
след изпращане на делото в съда по подсъдност от Районен съд – Пловдив.
Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба с вх.
№ 90488/03.09.2024 г., подадена от Г. Б. К. срещу "Д 17" ЕООД. Предявен е осъдителен
иск за връщане на сумата от 22000,00 лева, платена от ищеца на отпаднало основание -
поради разваляне на сключен между страните договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи /СМР/ от 10.05.2024 г. В исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът в качеството си на възложител, възложил на ответното дружество, в
качеството му на изпълнител, извършването на СМР в поземлен имот с идентификатор
77373.13.434, находящ се в м. С., с. Х., като в деня на сключването на договора
ищецът заплатил сумата от 22000,00 лева. Въпреки постигнатите уговорки обаче,
ответното дружество не извършило възложените му СМР, поради което ищецът
изпратил до същото покана за разваляне на договора, която била надлежно връчена от
ЧСИ по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Предвид развалянето на процесното договорно
правоотношение, ищецът претендира връщане на полученото от ответника в
изпълнение на разваления към датата на предявяване на иска договор.
С Определение № 15478/11.12.2024 г. и по направено от ответника в срока по
чл. 131 ГПК възражение за местна неподсъдност Районен съд – Пловдив е прекратил
производството по делото, образувано по подадената от Г. Б. К. (гр. д. № 15322/2024 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV-ти гр. с-в) искова молба и е изпратил същото
на Софийски районен съд. Съдът е приел, че приложение намира общото правило на
чл. 105 ГПК за местна подсъдност на делото при ответник юридическо лице, а именно
1
- по седалището на лицето.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като прецени така изложените
факти по делото и на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 122 ГПК, намира следното:
Сключеният между страните договор за изпълнение на строителни и монтажни
работи от 10.05.2024 г. по своята правна същност представлява договор за изработка,
при който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за
изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор,
като при учреденото от него материално правоотношение за ответника - изпълнител
възникват две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически
действия по договора точно и добросъвестно, както предписва разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - възложител - да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя, съгласно чл. 258 и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Предвид характера на процесното правоотношение, въз основа на което се
претендира възникването на парично вземане в полза на ищеца, настоящият съдебен
състав намира, че на основание § 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14, и т. 33 от Закон за
защита на потребителите (ЗЗП), ищецът има качеството потребител, тъй като е
физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на услуги действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответното дружество
действа като "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, съгласно който за целите на
закона търговец е всяко юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Предметът на дейност на
ответника, включващ строителство и строително-ремонтна дейност, съдът установи
чрез служебно изготвена справка от Търговския регистър.
Съществуващото в съдебната практика противоречие относно тълкуването на
качеството "потребител" на участник в съдебния процес е преодоляно с постановеното
Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК
на ВКС, в мотивите на което е очертано приложното поле на разпоредбата на чл. 113
ГПК в редакцията след изменението й в ДВ бр. 100/2019 г. Разяснено е, че преценката
дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на
общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП или въз
основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния
правен спор закони, като характеристиките на понятието "потребител" се свеждат до
това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо лице,
2
целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.
Посочено е, че дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в
чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителски договори, според което потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Изрично е подчертано, че според СЕС, потребителят е винаги и само
физическо лице, което при сключване на договор с търговец цел удовлетворяване на
свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на
физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор,
произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. Указано е, че за да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и
целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав, на основание чл. 118
ГПК, намира, че така образуваното дело не му е подсъдно, с оглед разпоредбата на чл.
113 ГПК, съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по
постоянния. От релевираните твърдения в исковата молба и приложените към нея
писмени доказателства е видно, че материалноправното основание за възникване на
вземането, чиято дължимост е предмет на установяване в образуваното исково
производство, произтича от договор за услуга, по който ищецът има качеството
потребител. Поради тази причина към процесния правен спор приложение намира
въведеното с чл. 113 ГПК правило за местна подсъдност по искове на и срещу
потребители. На основание чл. 119, ал. 3 ГПК, предвиждащ задължение за съда да
следи служебно за местната подсъдност по чл. 113 ГПК до приключване на първото по
делото заседание, настоящият съдебен състав констатира, че както постоянният, така и
настоящият регистриран адрес на ищеца е в гр. Пловдив, видно от изготвената справка
от Национална база данни „Население“. Това обстоятелство налага, предвид
потребителския характер на делото, да бъде повдигнат спор за подсъдност пред
Софийски градски съд между Районен съд – Пловдив и Софийски районен съд.
Съдът намира за необходимо да посочи, че при изготвяне на служебна справка
от Търговския регистър за предмета на дейност на ответника "Д 17" ЕООД се
констатира неточност на посочения в исковата молба ЕИК на дружеството (погрешния
*********, принадлежащ на трето за спора лице, вместо правилния *********,
посочен в процесния договор за изработка).
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3653/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, на основание чл. 113, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, и
ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд –
Пловдив за определяне на съда, местно компетентен да разгледа производството по
искова молба с вх. № 90488/03.09.2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена
от Г. Б. К..
Делото да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по спора за
подсъдност на основание чл. 122, изр. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4