Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Б.С. 08.10.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II наказателен състав, в публичното си заседание на 20 септември, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ШАБАНСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладвано от съдия ШАБАНСКИ АНД № 257/2018г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
М.К.М. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 18-0248-000124/19.02.2018 год. на Началник РУ- Б.С., с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от същият закон и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнели 12 контролни точки.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се прави искане за отмяна на наложеното наказание с НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
Жалбодателят, редовно призован не се явява в с.з., а изпраща процесуален представител.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е не основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 09/10.02.2018г. служителите на РУ - Б.С., свидетелите Л.М.Ц., Л.К.Д. и Д. Д. били на работа нощна смяна. Свидетелите Л.Ц. и Л. Коларски извършвали обход със служебен автомобил в гр.Б.С.. По ул.Златия забелязали срещу тях фарове на движещ се автомобил. Свидетелят Ц. му подал сигнал със стоп-палка по образец от предна лява врата на служебен автомобил и светлинен сигнал. След спиране на автомобила установили, че автомобила е „Форд Транзит”, като на мястото на водача зад волана е седял жалбоподателя М.М.. Същият споделил със служители на полицията, че не си носи личните документи, лична карта, СУМПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Свидетелят Ц. с разговор с водача М. усетил мирис на алкохол и разяснил на жалбоподателят, че ще бъде изпробван за алкохол с техническо средство. В този момент М. извършил опит да напусне мястото на проверката, като побягнал по поляна, която била встрани от пътното платно. За съдействие бил извикан и свидетелят Д.Д. също служител на полицията. Жалбоподателят бил приведен в сградата на РУ – Б.С., където му било установена самоличността. В сградата на РУ – Б.С. той отново отказал да бъде изпробван с техническо средство. За тези констатирани нарушения на М. му бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както да подпише и получи талона за медицинско изследване. Свидетелят Ц. му връчил и екземпляр от съставения АУАН. Свидетел на отказа да подпише акта станал К.К.,***. Въз основа на така съставения АУАН били издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН № 125/10.02.2018 год., НП № 18-0248-000124/19.02.2018 год., талон за медицинско изследване, с № 0031607, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели: Л.М.Ц. – актосъставител, Л.К.Д. – свидетели при констатиране на нарушението и свидетелят Д.Н.Д., свидетел при отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол и при съставяне на акта, К.В.К., свидетел при отказа на жалбоподателя да подпише акта, както и свидетелите Е.Х.К. и А.С.А., поискани от защитата.
Съдът кредитира показанията на първите двама свидетели, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства. Кредитира и показанията на свидетелят Д.Д. пред който жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и показанията на свидетеля К.К., пред който жалбоподатателят е отказал да подпише съставения АУАН.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.К и А.А., защото в част от тях личи противоречие, в другата част те противоречат и на житейската логика и в тях личи явен стремеж за оневиняване на жалбоподателя, с които са в приятелски отношения.
За съставомерността на деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП е ирелевантно дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е осъществено от обективна страна деянието по цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно лицето да е водач на МПС, и след като е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол да е отказал да му бъде извършена проверка. От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническо средство и да е отказал да изпълни предписанията за кръвно изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбодателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на инкриминираната дата и място е управлявал МПС –„Форд” с рег. № Вр 50-81 АХ, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест” и е отказал да получи издаденият талон за медицинско изследване, с оглед установяване на наличие на алкохол, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.174 ал.3 ЗДвП. Това обстоятелство е установено по безспорен и категоричен начин от свидетелите. Свидетелят Ц., Л.Д. и Д.Д. и тримата са категорични, че жалбодателят е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство. И както по-горе беше споменато съдът кредитира показанията на тези свидетели и за това съдът приема за безспорно установено, че именно жалбодателят е управлявал автомобила, т.е. той е имал качеството водач на МПС и като такъв е следвало да бъде изпробван за наличие на алкохол.
Правилно съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване са оформени и подписани от свидетелят К.К., който е удостоверил отказа на жалбодателят да подпише АУАН и да получи талон за медицинско изследване.
Наложеното административно наказание „глоба” в размер на 2 000,00 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 24 месеца /две години/ е твърдо определено наказание, предвидено за това нарушение.
Правилно и законосъобразно е била приложена и административно-наказателната норма на чл.183, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е носил в себе си СУМПС и контролен талон към него, както и Наредба № Із2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно управомощени, в рамките на тяхната компетентност.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0248-000124/19.02.2018 год. на Началник РУ - Б.С., с което на жалбодателя М.К.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от същият закон и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнели 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС гр.Враца, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: