РЕШЕНИЕ
№ 1972
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330103852 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
против А.Р.Р., с ЕГН **********, А. Й. Р., с ЕГН ********** и М. А.. Р., с ЕГН **********,
и тримата от ***, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П..
Ответниците като съсобственици на имот, находящ се в ***, имали качеството на клиенти
на топлинна енергия, и като такива били длъжни да заплащат месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължали обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за
покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач,
доставило на ответниците топлинна енергия на обща стойност 1093,51 лв., включваща
главница в размер на 939,21лв., представлявща стойност на разпределена топлинна енергия
за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020г., която същият не заплатил. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 154,30лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 03.05.20118г. – 25.02.2021г. Начислената на ответниците топлинна
1
енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Моли се исковете да бъдат уважени. От всеки един от
ответниците главницата и лихвата се претендират по равно по 313.07 лева за главница и по
51.43 лева – за лихва. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 26.02.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, действащи чрез адв. С. са депозирали отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове, като неоснователни. Оспорва се
съществуването на облигационно отношение между страните. Твърди, се че на 25.01.2012г.
ответниците А. и А.Р.и са подали заявление до ищеца за отказ от ползване на отопление и
битова гореща вода за жилищата си находящи на адрес: ***. Същите получили на
01.02.2012г. отговор от дружеството – ищец, че спрямо собственото им жилище ще
продължи да се начислява енергия за сградна инсталация. Оспорва се използването на
енергия за отопление и битова гореща вода. Топломерът и водомерът в жилището били
демонтирани. Препядстван бил достъпът на топлинен агент до радиаторите и до
водоснабдителната система. Оспорва се и законността на методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. Оспорва се и стойността на начислената топлинна
енергия. Счита се, че ответниците не следвало да заплащат енергия за сградна
инсталация,след като инсталацията не е от открит тип т.е. не преминават през общите
помещения или през жилищата и не отдават енергия, тъй като е изолирана чрез поставянето
й при изграждането на сградата в стените. Оспорва се годността на метрологичното
средство за измерване, а именно топломер и водомер, както и начислените разходи за
загубите в абонатната станция. Оспорва се претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си да издаде и изпрати фактури, ведно с
приложенията към тях на ответниците, следователно същите нямало как да знаят какво и
колко дължат, за да изпаднат в забава. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субекти, кумулативно съединени осъдителни искове, с
правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважени исковете, ищецът носи доказателствената тежест да установи,
възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за
процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си –
че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в
топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите
2
изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
С Определение от 02.06.2021 г., като безспорно между страните е отделено, че ответниците
са съсобственици на имот, находящ се в *** при равни права.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за
възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С
факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната
мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните
по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил
Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са
публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.79/ се установява, че
имота на ответниците се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция, която в процесния период 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. е работила, като е
подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.
Вещото лице установява, че в жилището на ответниците до 31.01.2019 г. е имало
монтирано отоплително тяло с монтирано на него ИРУ и 1 бр. водомерни устройства за
ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ. След тази датата
устройства са демонтирани и не е начислявана топлинна енергия за отопляване и БГВ.
В имота на ответника за процесния период 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. е
начислявана ТЕ отдадена от сградната инсталация 2.********* МWh, за отопление 3.34554
МWh и 3.37258 МWh за БГВ.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово
разпределение е „Бруната“ ЕООД.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на
топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с
изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването,
представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния
счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с
сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на
имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на ответника проектният
3
отопляем обем е 268 куб.м.
Съдът приема, че е използвана правилната формула за отчитане на топлоенергията от
сградната инсталация и правилно е начислено количеството топлоенергия.
Следва да се посочи, че действително от ответниците заявление до ищеца от
25.01.2012 г. /л.30/, същите са заявили, че няма да ползват ТЕ за отопление и БГВ. Това
изявление, обаче, не може да се приеме като доказателство, че такава въобще не е ползвана,
доколкото от формулярите за отчет, представени от „БРУНАТА“ ЕООД се установява, че е
имало потребление, приборите за измерване са отчели такова, въз основа на което са
издадени и процесните фактури. За да е сигурно, че потребителя няма да ползва
топлоенергия е необходимо отоплителните уреди да бъдат демонтирани и пломбирани,
каквото се е случило на 31.01.2019 г., от която датата именно се приема, че топлоенергия не
се ползва и няма как да се ползва в процесния имот.
Обстоятелството, че в имота на ответниците не се ползва топлоенергия и след
31.01.2019 г. липсват монтирани отоплителни тела, не ги освобождава от задължението им
да заплаща топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и такса дялово
разпределение, по силата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ и чл.33, ал.1 от ОУ.
Вещото лице по СТЕ подробно е посочило по каква формула се изчислява
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, каква методика е използвало, съобразно
закона, която е съобразена и от ищеца при изчисляване на количествата ТЕ отдадени от
сградната инсталация.
От представените от ищеца документи е видно, че общия водомер в сградната
инсталация е сертифициран, преминал е необходимите проверки и е годно измервателно
устройство /л.56-64/. Същото се установява и от вещото лице, което макар и да е установило,
че общия водомер е с нарушени пломби, това по никакъв начин не се отразява върху
отчитаните от него показания.
Предвид всичко изложеното съдът намира, възраженията на ответниците по
отношение на дължимите разходи ТЕ, отдадена от сградната инсталация, обективирани в
отговора на исковата молба за неоснователни.
От експертизата се установява, че няма разлика между отчетените количества
електроенергия от топлинния счетоводител „Бруната“ ЕООД и остойностените такива от
ищеца.
Ищецът твърди, че отчета в имота на ответниците за ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ е
бил реален, тоест доставяната топлоенергия е била отчетена от средствата за измерване.
В тази връзка видно от представените от „Бруната“ ЕООД формуляри за отчет за
месец 04.2018 г. и за месец 09.2018 г., които са подписани от един от ответниците /л.107-
108/, се установява, че е извършен реален отчет, като с полагане на подпис на потребителя
се признават количествата потребена ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ за целия отчетен период
по формулярите от 01.03.2018 г. до 30.09.2018 г..
Не става ясно, обаче, по какъв начин е начислено количеството БГВ за периода
01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. в размер на 14 куб.м. на стойност 324.10 лева. Липсва за този
период надлежен отчет, с подпис на потребителя, който да удостоверява, че измервателното
устройство в имота на ответниците действително е показало такива числа.
Видно от представения формуляр за месец 09.2018 г. показанията на водомера са
били 520, а за периода 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г., показанията са записани 539 в
Справката на л.108, която не носи подпис на потребител. Как е установено това потребление
не става ясно и не се доказа.
За тези стойности, предвид липсата на доказателства за начина по който е начислено
количествата БГВ искът се явява недоказан.
В тази връзка видно от Съдебно-счетоводната експертиза /л.95/, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, при която вещото лице съобразявайки
4
общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. от
отдадена от сградната инсталация, за отопление и за БГВ, е дало заключение, че стойността
на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 1131.56
лева. Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с
които е въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е таблично как е
изчислена процесната сума.
Също така вещото лице е установило, че са били издадени и изравнителни сметки,
при които начисленото в повече количеството топлоенергия на обща стойност 192.25 лева е
приспаднато от общата сума от 1131.56 лева, като се получава претендираната от ищеца
такава от 939.21 лева с ДДС.
От тази сума съдът намира, че следва да се приспадне сумата от 324.10 лева за БГВ за
периода 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г., доколкото не се установи по какъв начин е отчетено
количеството ТЕ за БГВ остойностено с тази сума.
Общо дължимата сума за ТЕ за отопление, за БГВ и сградна инсталация е 615.11
лева, до която сума искът като доказан ще се уважи, а за горницата над този размер до
пълния предявен размер от 939.21 лева, като неоснователен ще се отхвърли. От тази сума
всеки един от ответниците ще бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на по 205.03
лева, съобразно квотите им в съсобствеността.
С оглед уважаване на главния иск се явява основателно и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
26.02.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на
дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото
падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД,
длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 615.11 лева, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на
03.05.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. март 2018 г.
топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в
забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и
задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на
това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 03.05.2018 г. до
25.02.2021 г. възлиза на сумата от 154.30 лева. Доколкото съдът прие, че поделото не се
установи по какъв начин е начислено количеството вода за периода 01.11.2018 г. до
31.01.2019 г. в размер на 324.10 лева и отхвърли иска за главница за тази сума, ще се
отхвърли обезщетението за забава, начислено върху тази сума в размер на 63.38 лева за
периода 03.05.2019 г. до 25.02.2021 г., посочено в справката на ищеца на л.5 от делото.
Искът за обезщетение за забава ще се уважи за сумата от 90.92 лева, а за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 154.30 лева искът като неоснователен ще се
отхвърли. От тази сума всеки един от ответниците ще бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на по 30.31 лева, съобразно квотите им в съсобствеността.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
5
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 300 лева – държавна такса; 120 лева
– депозит за ССЕ, 130 лева – депозит за СТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо направени от ищеца разноски в производството са в размер на 650 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 419.68 лева,
съразмерно с уважената част от претенцията.
Ответниците доказаха следните разноски – 220 лева – депозит за СТЕ, от която сума
на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 77.96 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията.
Ответниците са се представлявали по делото от адв. А.В. С., който им е предоставил
безплатна правна помощ по реда на 38, ал.1, т.3 ЗА. На адвокат А.В. С. съдът определя
адвокатско възнаграждение за защита на всеки един от тримата ответници в размер на по
300 лева, на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или в общ размер на 900 лева, от което, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете ще му се присъди възнаграждение в общ размер
на 318.91 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. Р., ЕГН **********, А. Й. Р., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН
********** и тримата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г.С.сумата в размер на по 205.03 лева всеки
от тях, представляваща стойността на неплатената и доставена топлинна енергия за периода
от 01.03.2018 г. – 30.04.2020г. за обект на потребление *** и сумата от по 30.31 лева всеки
от тях – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.05.2018 г. до 25.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 26.02.2021 г. до окончателното, както и сумата в общ размер на 419.68 лева –
разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над уважения размер до
пълния предявен размер срещу всеки един от ответниците за сума от по 313.07 лева и
исковете за обезщетение за забава за горницата над уважените размери до пълните
предявени такива от по 51.43 лева срещу всеки един от ответниците.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и
С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА А. Р. Р., ЕГН **********, А. Й. Р., ЕГН ********** и М. А. Р.,
6
ЕГН ********** и тримата с адрес: ***, сумата в общ размер на 77.96 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и
С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. А. В. С., личен № ***, вписан в АК – П., сумата в общ
размер на 318.91 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за представителство на
тримата ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7