Определение по дело №668/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 721
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150700668
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 721/26.4.2022г.

 

гр. Пазарджик,

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                         

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 668 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола, подадена чрез адв. К. – САК против Заповед № 536/15.04.2020 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на императивната разпоредба на чл. 146 от АПК. Моли се да бъде отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. – САК, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна, поради нарушаване на административно производствените правила, неотстраними в настоящото съдебно производство. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община Велинград, редовно призован, се представлява от Н.В. – служител с юридическо образование, която моли съда отхвърли жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Заинтересованите страни се представляват от адв. К. ***, който по изложени съображения моли съда да остави без разглеждане подадената жалба като процесуално недопустима. Счита, че юридическото лице, подало жалбата, не е от кръга на заинтересованите лица, които имат право да оспорят процесния административен акт. Посочено е, че не е доказано жалбоподателят да е собственик на законно изградена подземна или надземна инфраструктура в имота на заинтересованите страни, които са провели законна процедура по промяна на предназначението на земеделските земи, върху които им е възстановено правото на собственост. Моли да се прекрати производството по делото като недопустимо. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, на които представляваните от него заинтересовани страни имат право в качеството им на подпомагаща страна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № 536/15.04.2020 г. на Кмета на Община гр. Велинград, с която е одобрен ПУП/ПРЗ, за промяна на предназначението на земеделски земи – План за регулация за ПИ с идентификатор 86115.3.25, местност „Разсадника“ по КК на Юндола, като се образуват нови УПИ № XXV-25-„ИЖС“ и XXXII-25-„ИЖС“ и УПИ XXIV-услуги.

В плана за застрояване за двата нови УПИ № XXV-25-„ИЖС“ и XXXII-25-„ИЖС“ се предвижда застроително петно до три етажа – „свободно“ застрояване, Кинт – 1,2, Плътност на застрояване – 600, Минимална озеленена площ – мин. 40 %, като се предвижда запазване на пречиствателно съоръжение и довеждаща и отвеждаща канализация с необходимия сервитут за бъдещо застрояване в УПИ № XXV-25-„ИЖС“ и XXXII-25-„ИЖС“, устройствена зона жилищна с преобладаващо застрояване с малка височина до 10 м-жм. В УПИ XXIV-услуги се предвижда запазване на пречиствателно съоръжение и довеждаща и отвеждаща канализация с необходимия сервитут за бъдещо застрояване в съседните УПИ.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените му въпроси вещото лице е заявило, че Строителното разрешение № 2/19.05.1994г е издадено за парцел III - уч.база на ВЛТИ София, кв. 8 по плана на с. Юндола. Към момента на издаване на строителното разрешение - 1994г. е действал плана на с. Юндола, одобрен със заповед № 52/1993г. При съпоставяне на плана на с. Юндола от 1993 и издадената скица - виза може да се каже, че изчертаното съоръжение попада извън регулацията на населеното място, на юг от асфалтирания път за с. Юндола, без обозначен планоснимачен номер.

В експертизата е казано, че трасето на канализацията, на което е направено геодезическо заснемане, започва от УПИ ІІІ-Учебна база на Лесотехническия институт, кв. 8, обслужваща сградите, построени в имота, обозначени като 2МСБЖ и 4МСБЖ, минава покрай обществен клозет, заснет в УПИ IV-озеленяване и общ. обслужване, кв. 28 по регулационния план на с. Юндола и се включва в новоизградената септична яма, която е извън регулация. Старата и новоизградена септични ями попадат в имот с идентификатор 86115.3.25 по КК на землището на с. Юндола.

Според вещото лице в архива на Община Велинград не се намери строителната документация, въз основа на която е издадено разрешение за строеж № 2/19.05.1994г, както и издаден акт за въвеждане в експлоатация на обекта. При изработване на процесния ПУП-ПРЗ е взето предвид изграденото в имота и нанесено в КК сграда - пречиствателно съоръжение за отпадни води, с площ 28 кв.м, като е определена необходимата сервитутна зона - „при септична яма и попивен кладенец максималната широчина на ивицата земя, окръжаваща съоръжението е до 2 м, мерено от контурите му - чл. 59, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003г. и е образуван УПИ XXIV-25, „Услуги“. Не е взета в предвид заснетата през май 2020г. сграда - съоръжение, представляващо септична яма с хлораторно, която попада в предвиденото застрояване в новообразувания УПИ XXV-25 „ИЖС“, както и в УПИ XXIV-услуги. За нея няма предвидена необходимата сервитутна зона, съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г.

Според допълнителната експертиза съгласно издадения Констативен акт, образец № 15 за „установяване годността за приемане на строежа“ от 22.09.1994г. строежът на новата септична яма е приключил. Няма данни кога е извършено строителството на старата септична яма, но при започване на строителството на обект „Изграждане на външна канализационна инсталация - студентско общежитие на ВЛТИ“ към 1994г тя е съществувала.

Вещото лице е посочило, че през месец ноември 2016г. е извършено геодезическо заснемане от правоспособно лице по ЗКИР на обект: канализация от ПИ 35, кв. 8 по регулационния план на с. Юндола до септична яма в ПИ 003025 по КВС на с. Юндола. В картата на възстановената собственост, преди влизане в сила на КК на землището на с. Юндола, одобрена със Заповед РД-18-16/11.01.2019г, е била отразена само старата септична яма като сграда, с площ 28 кв.м. и е отразено трасето на канализацията, както и неговия сервитут.

През месец май 2020г. е извършено геодезическо заснемане от правоспособно лице по ЗКИР на сграда - съоръжение, представляващо септична яма с хлораторно, което заедно със съществуващата в КК сграда образуват площ 52 кв.м.

Според експертизата при възстановяване на имот 003025 по КВС на наследниците на М.М.Р., съгласно Решение на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № Ю1/18.03.1995г., Поземлена комисия - гр. Велинград не е се е съобразила с изградените съоръжения на канализационната инсталация.

Посочено е още, че съгласно представената строителна документация обект: „Студентско общежитие със 188 легла за учебно производствена дейност - I етап“ включва като подобект: „Изграждане на външна канализационна инсталация - студентско общежитие на ВЛТИ“. От изготвения протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа (акт образец 16), състоял се на 04.12.1995г. за строеж: „Студентско общежитие със 188 легла за учебно производствена дейност - 1 етап“ се вижда, че част от обекта е „външна канализация, с канализационни тръби Ф 300, с дължина 200м, заустени в септична яма за 400 души с хлораторно“. Издадено е Разрешение за ползване № 261 от 07.12.1995г. от Държавна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол на строеж: „Студентско общежитие със 188 легла за учебно производствена дейност - 1 етап", който включва подобект „Изграждане на външна канализационна инсталация - студентско общежитие на ВЛТИ“.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните съображения:

         Според чл. 147 от АПК, право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера на самия жалбоподател.

         Съгласно § 1 от ДР на АПК "организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Юридическо лице, според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилник за дейността на Лесотехническия университет (ЛТУ), е ЛТУ, който е държавно висше училище със статут на юридическо лице, а не Учебно-опитно горско стопанство (УОГС) „Г. Аврамов“ – с. Юндола. Последното съгласно чл. 9, ал. 5, т. 19 от Правилник за дейността на Лесотехническия университет е обслужващо звено към ЛТУ. В този смисъл, съдът намира, че жалбата е подадена от неправосубектен жалбоподател, тъй като директорът на Учебно-опитно горско стопанство не представлява Лесотехническия университет, който се легитимира като собственик на съоръжения на подземната техническа инфраструктура (септична яма и хлораторно), изградени в ПИ с идентификатор 86115.3.25, местност „Разсадника“ по КК на Юндола, предмет на оспорената заповед.

         В случая предмет на оспорване е ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на земеделски земи – План за регулация за ПИ с идентификатор 86115.3.25, местност „Разсадника“ по КК на Юндола, в който се установи, че е изградена септична яма и хлораторно, които обслужват базата на Лесотехническия университет, а именно Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“.

         В конкретния случай се установи, че е издадено Строително разрешение № 2/19.05.1994 г. (л. 75), за строеж на водопровод и канализация, с което се позволява на УВ НПСО база на ВЛТИ с. Юндола. Представено е и Проектно разрешение № 11/21.02.1994 г. (л. 310) за проектиране на пречиствателни съоръжения за отпадни води, с което е разрешено на ВЛТИ гр. София да проектира пречиствателни съоръжения от „Студентско общежитие – Юндола“.

         Установи се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че съгласно представената строителна документация обект: „Студентско общежитие със 188 легла за учебно производствена дейност - I етап“ включва като подобект: „Изграждане на външна канализационна инсталация - студентско общежитие на ВЛТИ“. От изготвения протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа (акт образец 16), състоял се на 04.12.1995г. за строеж: „Студентско общежитие със 188 легла за учебно производствена дейност - 1 етап“ се вижда, че част от обекта е „външна канализация, с канализационни тръби Ф 300, с дължина 200м, заустени в септична яма за 400 души с хлораторно“. Издадено е Разрешение за ползване № 261 от 07.12.1995г. от Държавна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол на строеж: „Студентско общежитие със 188 легла за учебно производствена дейност - 1 етап", който включва подобект „Изграждане на външна канализационна инсталация - студентско общежитие на ВЛТИ“.

         С оглед на представените документи може да се обоснове извод, че Лесотехническият университет гр. София е собственик на съоръженията на техническата инфраструктура (септична яма и хлораторно), предвид на което за него като юридическо лице е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед. В този смисъл за подателя на жалбата – Учебно-опитно горско стопанство, в качеството му на обслужващо звено към ЛТУ, не е налице активна процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед, тъй като няма представителна власт по отношение на висшето училище.

         Въпреки многократните възражения направени от ответника и заинтересованите страни за недопустимост на жалбата, както и указанията на съда относно доказателствената тежест, по делото не са представени доказателства за наличие на представителна власт на директора на Учебно-опитно горско стопанство Юндола, както и не е налице редовно упълномощаване на подалият жалбата адвокат, който е упълномощен единствено от него (пълномощно л. 15).

         Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, поради което подадената жалба, при липсата му е недопустима.

         Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят - Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва законосъобразността на оспорената заповед, поради което ще следва да бъде отменен дадения ход на делото по същество, да се остави без разглеждане жалбата като недопустима и се прекрати производството по делото.

         При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за процесуално представителство, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

         Ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати направените от заинтересованите страни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лева, или общо 3600 лева, както и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, направени от А.М.Е. и Ф.М.К. (видно от платежно нареждане, приложено на л. 167). Доколкото не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същите следва да се изплатят в пълен размер, още повече, че същите са заплатени изцяло в брой, видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие (л. 132-135).

         Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  протоколно определение 22.03.2022 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола, подадена чрез адв. К. – САК против Заповед № 536/15.04.2020 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 668/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав.

ОСЪЖДА Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола да заплати на Кмета на Община гр. Велинград направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола да заплати на А.М.Е., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1 050 лева (хиляда и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола да заплати на Ф.М.Р., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 900 лева (деветстотин) лева.

ОСЪЖДА Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола да заплати на Ф.М.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1 050 лева (хиляда и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с. Юндола да заплати на М.М.Р., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 900 лева (деветстотин) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    СЪДИЯ: (П)