Решение по дело №258/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 62
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20221630200258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630200258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 7588/07.02.2022г. на Началник отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, на АЛ. Г. АЛ. от с.А., обл.В. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 500,00 (две
хиляди и петстотин) лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло. Оспорва
извършването на нарушението, като поддържа, че дружеството, чиято
собственост е процесното ППС още на 18.01.2022г. е заплатило дължимата
такса към АПИ за издадените разрешителни за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, но поради забавяне от страна на
администрацията хартиения формат на разрешителното е издаден по-късно,
на 24.01.2022г. Развива подробно доводите си в жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
юр.Пъневска, която поддържа, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП
1
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Нарушението е установено от
обективна и субективна страна, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както АУАН, така и НП са издадени от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
касаещи „маловажност” на случая. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, постъпила в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес да обжалва
постановения акт. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за това, че 18.01.2022г. в 14.00 часа, на
път ІІ-81, км. 104, на 3 км. преди гр.Монтана, посока гр.Лом- гр.Монтана,
управлявал и осъществявал движение на МПС с две управляеми оси
(земеделска техника самоходна пръскачка) марка „В.ХХХХ” с рег. №
ХХХХХХ. Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от АДМ управляваща пътя,
АПИ, на извънгабаритно ППС по §1 т.1 от ДР на Наредба №11/ 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ.
извънгабаритно по чл.2 на Наредбата без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси).
Необходимостта от разрешението е установена при извършеното
измерване, при което е констатирано надвишаване на нормите на Наредбата,
както следва: измерена широчина на ППС е 3.10 м., при максимално
допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” на Наредбата и
измерена височина на ППС е 4.30 м., при максимално допустима височина
4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 на Наредбата. Измерването е извършено с
техническо средство ролетка (за 5м.) № 1307/18 и щрихова мярка за дължина
L 01.
Извършеното е нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
Закона за пътищата вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
2
За така измерените параметри на МПС при проверката, водачът на
автомобила не е представил на длъжностното лице от АПИ валидно
разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС по см. на §1, т.1
от ДР на Наредбата.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на горните разпоредби, с което е
наложено и съответното административно наказание глоба в размер на
2 500.00 лева.
Жалбоподателят оспорва констатациите по издаденото наказателно
постановление, както и по съставения АУАН, като оспорва самото
нарушение, тъй като към деня на проверката 18.01.2022г. дружеството
„Златия Агро”, чиято собственост е управляваното от него ППС, е заплатило
дължимата такса към АПИ.
Счита, че поради забавяне от страна на администрацията при издаване
на разрешителното, което станало няколко дни по-късно, на 24.01.2022г., не
следва да носи административно наказателна отговорност.
Административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, а именно
че административнонаказания управлява ППС без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от АДМ управляваща пътя,
АПИ, на извънгабаритно ППС по §1 т.1 от ДР на Наредба №11/ 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта
от разрешение е установена посредством измервания на широчината и
височината на управляваното МПС с технически средства, които са
сертифицирани и преминали метрологичен контрол, видно от приложените
заявление и сертификат за съответствие (л.69-л.99 от делото).
В подкрепа на горното са и показанията на свидетелите Б. К. П. и ИВ.
ПЛ. ИВ., присъствували на извършената проверка и констатиране на
нарушението, както и съставянето на акта, които в с.з. разпитани поддържат,
че при извършеното измерване, в което участвували лично, е установено
надхвърляне на широчина на автомобила, като измереното е 3.10 метра, а
максимално допустимата по Наредбата е 2.55 метра и измерена височина на
автомобила 4.30 метра, при максимално допустима по Наредбата 4.00 метра.
Водачът не представил разрешение за движение по РПМ на автомобила с тези
3
габарити, надвишаващи допустимите стойности.
Свидетелите твърдят, че в такива случаи следва предварително
шофьорът или собственикът на товарния автомобил да заплати в съответната
администрация, която стопанисва пътя определена такса, което се обективира
с документ. В случая такъв документ, квитанция или друго разрешение, не е
представено от водача на товарния автомобил, поради и което е съставен
АУАН. Свидетелите обясняват, че в момента на проверката, след обаждане от
водача, пристигнал на място началника му, който донесъл едно „тесте” с
приготвени документи за издаване на разрешително.
Горното се установява и от приложените писмени доказателства на л.53
до л.55 от делото, от които е видно, че заявлението за издаване на
разрешително е с вх.№ 53-00-257/ 18.01.2022г., като в графата срок за
издаване е маркирано до 5 дни, а самото разрешително е от 24.01.2022г., т.е.
към деня на извършената проверка ППС се е движило без съответното
разрешително. В подкрепа на този извод е и приложената квитанция за
платени такси от дата 19.01.2022г. Възраженията на жалбоподателя в този
смисъл се явяват неоснователни.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
предават преки и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от
изхода на делото и обясненията им се допълват от писмените доказателства.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед
от 17.10.2019г., приложена на л.24 и л.25 от делото, поради което не е
нищожен и е породил съответните правни последици.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1 и ал.2 от същия закон. Издадено е от компетентен орган –
Началника отдел “Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” към АПИ гр.София, който видно от приложената
заповед на л.23 от делото е оправомощен, в това му качество, като
длъжностно лице, да издава наказателни постановления на физически и
4
юридически лица.
Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, същият е разбрал
какво нарушение му е вменено да е извършил и ефективно е организирал
защитата си чрез подаване на жалба срещу издаденото НП.
Отговорността на водача е реализирана по реда на ЗП, а не по ЗДвП, тъй
като управлява извънгабаритно и /или тежко ППС без разрешение от
съответната администрация, при което се нарушават обществените
отношения, свързани с ползването, поддържането и ремонта на пътищата.
Правната квалификация на деянието, осъществено от жалбоподателя, сочи че
същия е наказан за това, че управлява по РПМ извънгабаритно ППС без
разрешение за това и заплатена такса, които отношения се контролират от
АПИ и съответните дирекции.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, предвиждаща, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2. ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Жалбоподателят представлява физическо лице, което е управлявало
процесното ППС с габарити над допустимите размери в нарушение на чл. 26,
ал. 2 от ЗП, поради което същият е годен субект на нарушението. В
качеството си на водач на тежкотоварно ППС, жалбоподателят е следвало да
знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001г. и да
вземе необходимите мерки, за да се увери, че управлява ППС, което не
надвишава тези стойности.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложеното административно наказание, по убеждение на съда обаче,
не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
5
нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На
същия е определена санкция над минималния размер, която с оглед на факта,
че нарушението е за първи път, тъй като по делото липсват писмени данни
жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, не са настъпили
вредни последици от деянието, наказания по същество осъзнава извършеното
и неговата тежест, поради което следва да бъде намалена на предвидения в
закона минимум от 1 000.00 (хиляда) лева.
В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на
наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите
участници в движението по пътищата.
Предвид гореизложеното, издаденото Наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се намали размера на определената парична
санкция от 2 500.00 лева на 1 000.00 лева.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В административно наказателното производство страните имат право на
присъждане на разноски и съобразно изхода на делото, съобразявайки
разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира че на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7588/ 07.02.2022г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на АЛ. Г. АЛ.
ЕГН **********, с.А., община Б.С., обл.В., ул. Д.З. №37, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 500,00 (две хиляди и
петстотин) лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като
НАМАЛЯВА наложената глоба на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл. 53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА АЛ. Г. АЛ. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
6
„Пътна инфраструктура” гр.София сумата от 300.00 (триста) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК,в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7