№ 1659
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110169866 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. срещу С. Ю. Р..
Ищецът твърди, че на 16.03.2019г. на ул. „Б.“ в село Д. пред магазин „.“ било
реализирано ПТП между лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с peг. № ., управляван от С.
Ю. Р. и лек автомобил марка „П.“ с peг. № ., собственост на Р. С. Р., който бил паркиран.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал ответникът С. Р., която при маневра на
заден ход при управление на лек автомобил марка „О.“ с peг. № . реализирала ПТП с
паркираното вдясно МПС „П.“, след което напуснала местопроизшествието без да изчака
пристигането на органите на МВР. В резултат на ПТП ответникът причинил на лек
автомобил „П.“ щети. За отстраняването на вредите ищцовото дружество заплатило
обезщетение в размер на 486 лева /заплатени на собственика на увредения лек автомобил с
банков превод на 16.04.2019 г./, въз основа на образуваната щета № **********.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил, управляван от ответника -
„О.” с peг. № . имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в З. по
застрахователна полица № .
Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 511,00
лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 486,00 лева и
ликвидационни разходи в размер на 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Р. не е подала отговор на ИМ.
Извън срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила молба /заявление/ от ответницата
1
С. Р. чрез адв. Д. А., в която същата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на претендираните вреди. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и ПТП. Оспорва правото на регрес на ищеца.
По предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: наличие
на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между ищеца-застраховател и
ответника; виновно и противоправно поведение на ответника при управление на МПС
/деликтно поведение/, от което са произлезли вреди; напускане на местопроизшествието от
ответника след ПТП в нарушение задълженията му като участник по смисъла на ЗДвП;
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение на увреденото лице
или на обезщетилия го застраховател за причинени от застрахования вреди; вид и размер на
вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
на страните, прие за установено следното:
От представените по делото от ищеца писмени доказателства: протокол за ПТП,
уведомление по щета, от материалите по административно-наказателната преписка, касаеща
издаването на НП № 19-0442-000272 от 02.04.2019г. и от разпита на свидетеля Р. Р. се
установява, че на процесната дата – 16.03.2019г., в село Д., на ул. „Б.”, след магазин „.” било
реализирано ПТП между лек автомобил „О.” с рег. № ., собственост на Р. и управляван от С.
Р. и лек автомобил марка „П.” с рег. № ., собственост на свидетеля Р..
В тази насока съдът на първо място кредитира показанията на свидетел Р., като
съобрази, че същите се отличават с логичност и вътрешна безпротиворечивост. Същите
изхождат от трето – незаинтересовано от изхода на делото лице. Действително, свидетелят
сочи, че не може да каже точно марката на автомобила, причинил ПТП, и регистрационния
му номер, тъй като всъщност е установил ПТП след като е излязъл от магазина, като
виновният водач, не е бил установен на място. Именно тези негови твърдения определят и
добросъвестносттта му. Свидетелят, обаче, е категоричен, че след пристигането на КАТ и
установяване на следите от ПТП, по-късно същия ден служител на КАТ му се е обадил, за
да му съобщи, че е установено лицето, което е управлявало автомобила, с който е причинено
ПТП, като същото е избягало, тъй като се уплашило.
Видно от самия протокол за ПТП, съдържащ се в административнонаказателната
преписка /л. 65 от делото/, същият е съставен на датата на ПТП – 16.03.2019г., но в по-късен
час от самото ПТП, а именно – 17,20ч. Видно от него, протоколът съдържа подпис на
виновния водач – С. Р., която по този начин на практика е признала вината си. В тази насока
съдът кредитира и приобщения по делото акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ от дата 16.03.2019г., видно от който същият е връчен лично на лицето,
срещу което е съставен – С. Р., като последната го е подписала без възражения. Видно от
приобщеното по делото НП, същото е връчено на лицето 25.04.2019г., като липсват данни да
2
е било обжалвано.
Визираните по-горе писмени доказателства не се оспорват от ответницата, поради
което съдът ги кредитира изцяло, извеждайки на база на тях – АУАН и НП, че във връзка с
процесното ПТП е ангажирано именно виновното противоправно поведение на С. Р., която е
управлявала МПС „О.” с рег. № ., реализирайки ПТП с процесния лек автомобил,
собственост на свид. Р., напускайки след ПТП местопроизшествието без да изпълни
задълженията си на участник в ПТП и да изчака идването на КАТ, или на собственика на
увредения автомобил, за да постигнат съгласие относно обстоятелствата, по настъпване на
ПТП.
Именно поради това и е ангажирана административно-наказателната отговорност на
Р. за нарушение на 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на това, възраженията на ответницата, свързани с установяване на ПТП,
нейното противоправно поведение, изразяващо се в реализиране на ПТП поради нарушение
на правилата за движение по пътищата и напускането на местопроизшествието без да
изпълни задълженията си на участник в ПТП, съдът намира за неоснователни и ги отхвърли
изцяло.
Видно от застрахователна полица № BG/02/. /л. 9 от делото/, гражданската
отговорност на виновния водач – С. Р. е била застрахована при ищцовото дружество, като
застрахователното събитие е станало в срока на покритие на застраховката – т.е. на
16.03.2019г. при застрахован период – 13,14ч. на 07.02.2019г. – 23,59ч. на 06.02.2020г.
Видно от уведомление по щета /л. 11 от делото/, опис на щета и калкулация на щета
/л. 14-17 от делото/, доклад по щета /л. 19 от делото/ и платежно нареждане от дата
16.04.2019г. /л. 20 от делото/, във връзка с настъпилото ПТП и увредения в резултат на него
лек автомобил „П.” с рег. № ., собственост на свид. Р., е била образувана щета, по която
ищцовото дружество е заплатило обезщетение в размер на 486 лева.
Съгласно заключението на АТЕ, която съдът кредитира изцяло, като неоспорена и
отговаряща в пълнота на поставените въпроси:
Всички увреждания на лек автомобил „П.” с рег. № ., се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 16.03.2019г. ПТП. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 961,20 лева. Обичайните разходи за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП, са
в размер на 15 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач, е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В случая, безспорно се установява, че след настъпване на ПТП виновния водач –
свид. С. Р., е напуснала местопроизшествието, въпреки, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”
3
ЗДвП, същата е била длъжна да сигнализира за настъпилото ПТП органите на КАТ и да
изчака идването им. Това е така, тъй като явно е, че между участниците в произшествието не
е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това несъгласие между
участниците се извежда именно от поведението на самия виновен водач – Р., която го е
напуснала, вместо да изчака идването на собственика на увредения автомобил, за да уредят
отношенията си. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП – ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
С оглед на изложеното, заплащайки застрахователно обезщетение на собственика на
увредения автомобил, ищецът се е субругирал в правата на пострадалия, и има регрес към
виновния водач за обезщетението, което е заплатил, заедно с платените лихви и разноски.
С оглед на изложеното, искът по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 511 лева, от които 486 лева – заплатено застрахователно
обезщетение и 25 лева – ликвидационни разходи, като в тази насока съдът съобрази, че
реалната стойност на разходите за възстановяване на щетите по увредения автомобил, е в
много по-голям размер - 961,20 лева по средни пазарни цени.
По разноските:
При този изход на делото, прави на разноски има ищеца.
Ищецът З. е сторил следните разноски: 50 лева – ДТ за образуване на делото; 60 лева
– депозит за свидетел, внесен по сметка на РС – В., и 300 лева – депозит за АТЕ. Тук съдът
ще обърне внимание, че с Определение от 23.08.2022г. съдът е постановил внесения по
сметка на СРС депозит за разпит на свидетеля Р., да бъде възстановен на ищеца, поради
което същият не следва да бъде включван в разходите, направени от него.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
Общите разноски, които се следват на ищеца, са в размер на 510 лева.
С оглед на това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски,
сторени в настоящото производство в размер на 510 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ю. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. Д., Община д., Област В., ул. „Д., да
заплати на З. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., б., на основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 511,00 лева /петстотин и единадесет лева/, представляваща
заплатено обезщетение за причинени щети на лек автомобил марка „П.“ с peг. № ., в
4
резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2019г. в село Д., ведно със законната лихва, считано от
15.09.2021г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Ю. Р. ЕГН ********** да заплати на
З. с ЕИК . сумата от 510,00 лева /петстотин и десет лева/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5