№ 67
гр. Смолян , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500076 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№
11402/23.11.2020 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.С. против
Постановление от 03.11.2020 г. за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 73/2015 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 881 Петко
Мачкърски, действащ в района на С. окръжен съд, и вдигане наложените
върху имущества на длъжниците запори и възбрани. Банката иска отмяна на
постановлението и връщане делото на ЧСИ за продължаване действията по
изпълнението.
Според жалбоподателя, независимо, че образуваните срещу
длъжниците по изпълнението „Т. М.“ Е* и ЕТ „З.Т.-Т. ТЗ“-гр.М. търг.дела по
несъстоятелност съответно с № 25/2018 г. и № 26/2018 г. на С. окръжен съд са
прекратени на осн.чл.632, ал.4 ТЗ с решения от 31.07.2019 г. и от 21.08.2019
г., защото не са възобновени в законовия срок поради липса на предплащане
на необходимите разноски, и търговците са заличени от Търговския регистър,
за да се установи, че е настъпило предвиденото в чл.739 ТЗ погасяване на
вземанията спрямо тях, следва да се води от длъжниците отрицателният
1
установителен иск по чл.439, ал.2 ГПК. Не може ЧСИ да приема, че
вземанията са се погасили на посоченото основание, преди това да е
установено от съд с влязло в сила решение.
Поддържа се още в жалбата, че прекратяването на
изпълнението по арг. от чл.739 ТЗ не е предвидено сред основанията,
изброени в чл.433 ГПК, като жалбоподателят намира, че изброяването в този
член е изчерпателно и не е допустимо да се прекратява изпълнителното
производство на основание, непредвидено в посочената разпоредба.
Също така, жалбоподателят намира, че, след заличаването
на ЕТ, легитимиран да приеме правата и задълженията му е неговият
правоприемник – регистриралото го физическото лице, в случая З.Т.. В
качеството си на такъв то отговаря неограничено със своето имущество както
за задълженията, придобити като физическо лице, така и за тези, които са
възникнали в резултат на търговската му дейност.
От длъжниците „Т. М.“ Е* и ЕТ „З.Т.-Т. ТЗ“-гр.М. не са
постъпили писмени становища по чл.436, ал.3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е
допустима, но е неоснователна.
Съдът установява следното:
Постановлението е правилно и жалбата срещу него се явява
неоснователна.
Изп.дело № 15/2014 г. на СИС при М.ския районен съд е
образувано по молба на „Юробанк България“ АД-гр.С. за събиране нейни
вземания спрямо длъжниците ЕТ „З.Т.-Т. ЗТ“-гр.М. и „Т. М.“ Е*-гр.М. по
договори за кредит. По молба на банката-взискател изп.дело по описа на СИС
при МРС е прекратено и изпратено за продължаване изпълнението на ЧСИ
Петко Мачкърски. При последния то е образувано под № 73/2015 г.
С решение № 336/31.07.2019 г. по търг.дело № 25/2018 г.,
влязло в сила на 08.08.2019 г., С.т окръжен съд на осн. чл. 632, ал.4 ТЗ
прекратява откритото производство по несъстоятелност на „Т. М.“ Е* и
2
постановява заличаване на същото дружество от Търговския регистър.
Също така, с решение № 359 /21.08.2019 г. по търг.дело № 26/2018 г.,
влязло в сила на 29.08.2019 г., С.т окръжен съд на осн.чл.632, ал.4 ГПК
прекратява откритото производство по несъстоятелност на ЕТ “З.Т.-Т. ЗТ“-
гр.М. и постановява заличаването му от Търговския регистър.
По настоящото изпълнителното дело е подадена молба с вх. №
10327/23.10.2020 г. от З. Д. Т., чрез пълномощника му адв. Севдалин
Керменов, да се прекрати изпълнителното производство, тъй като, съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСТК
на ВКС, вземанията на взискателя по изпълнителното дело са погасени на
основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ поради непредявяваването им в откритите
производства по несъстоятелност. С молбата е представено удостоверение от
С. окръжен съд, че по търг.дело № 26/2018 г. по несъстоятелност кредиторът
„Юробанк България“ АД не е предявило вземанията си от ЕТ „З.Т.-Т. ЗТ“-
гр.М..
С обжалваното Постановление по протокол №
2459/03.11.2020 г. производството по изпълнителното дело е прекратено по
съображение, че, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по
търг.дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на
основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника. ЧСИ приема, че на осн.чл.739, ал.1 ТЗ са погасени вземанията на
настоящия жалбоподател-взискателя „Юробанк България“ АД-гр.С., тъй като
спрямо длъжниците по изп.дело ЕТ „З.-Т.-Т. ЗТ“ –гр.М. и „Т. М.“ Е*-гр.М. с
горните решения са прекратени производствата по несъстоятелност на
осн.чл.632, ал.4 ТЗ и търговците са заличени от Търговския регистър.
С тълкувателно решение № 28/13.07.2020 г. по тълк.дело №
2/2018 г. на ОСТК на ВКС е прието по т.1, че: когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал.4 от ТЗ, без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на
3
основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника. Т.е., разрешението важи и по отношение на едноличния търговец,
като в мотивите е изложена подробна обосновка защо това е така.
Действително, в чл.433, ал.1 ГПК, за разлика от чл.432, ал.1,
т.7 ГПК не е посочено, че прекратяване на изпълнителното производство
може да стане и в други случаи, освен изброените в ал.1 на чл.433 ГПК,
предвидени в закон. Въззивният съд счита обаче, че основанията, на които
може да се прекрати изпълнителното производство, не са изчерпателно
изброени в ал.1 на чл.433 ГПК. Правилно е посочено в мотивите на ЧСИ по
чл.436, ал.3 ГПК, че до прекратяване се стига и в случаите, когато например
има сливане на страните при прекратяване/заличаване на ЮЛ без
правоприемство, при смърт на длъжника, когато престацията е лична и
незаместима; при погиване на недвижимия имот, когато предметът касае
въвод във владение на недвижим имот; навършване на пълнолетие или смърт
на детето, когато задължението е за предаване на дете и т.н. Ето защо
прекратяването с обжалваното постановление поради това, че вземанията на
банката са погасени на осн.чл.739, ал.1 ГПК, което погасяване не се оспорва
от взискателя, не е опорочено от гледище на ал.1 от чл.433 ГПК.
Не е необходимо също така установяването на това
погасяване на стане с влязло в сила съдебно решение по иск по чл.439 ГПК.
Тук отново следва да се има предвид, че взискателят не твърди вземанията му
да продължават да съществуват, т.е., да не са погасени по чл.739, ал.1 ТЗ.
Също така, съобразно решенията по чл.632, ал.4 ТЗ, търговците са заличени
от Търговския регистър. Това означава, че не съществува лице, което да
предяви отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК. По логиката в
жалбата, такъв иск би могъл да се предяви от физическото лице, за което се
поддържа, че, след заличаването на ЕТ, било легитимирано да приеме правата
и задълженията на търговеца и което физическо лице отговаряло с цялото си
имущество за задълженията, придобити като физическо лице и в резултат на
търговската му дейност. Такъв аргумент обаче не може да бъде изтъкнат, ако
съответният длъжник не е ЕТ. По логиката в жалбата, тогава прекратяване на
изпълнителното производство поради погасяване на вземанията по чл.739,
4
ал.1 ГПК и заличаване на търговеца би било правилно. Разрешението на този
въпрос обаче не може да зависи от качеството на длъжника, както е прието и
в горното тълкувателно решение, защото би създало „дуалистичен режим по
отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им
форма“, което обаче няма оправдание в законовите разпоредби, регулиращи
изпълнителното производство.
По реда на чл.739, ал.1 ТЗ се погасява самото материално право
на вземане. Затова носителят му не може да го удовлетворява от имуществото
на физическото лице, дори да се приеме, че последното трябва в случая да
отговаря за задължение на едноличния търговец: такова задължение вече
липсва. Т.е., няма основание имуществото на физическото лице да се
осребрява, защото вече не съществува задължение, което да бъде покривано.
В подобен смисъл е и посочено в мотивите на ЧСИ Решение №
3633 от 5.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 15924/2017 г.
По изложените съображения С.т окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление по протокол №
2459/03.11.2020 г. на ЧСИ с рег.№ 881 Петко Мачкърски, действащ в района
на С. окръжен съд, с което е прекратено производството по изп.дело №
73/2015 т. по описа на същия ЧСИ и са вдигнати запорите и възбраните,
наложени по същото изп.дело върху имущества на длъжниците, и което
постановление по настоящото дело е обжалвано от „Юробанк България“ АД-
гр.С., ЕИК *********, с жалба с вх.№ 11402/23.11.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6