РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Раднево, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520101000 по описа за 2024 година
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез
пълномощника адв. М. от АК-******, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“
ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД
договор за потребителски кредит от ****** г., по силата на който ищецът
получил кредит в размер на 1315,14 лв., преведени чрез системата за парични
преводи Изи Пей АД. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да
сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като
обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на ****** г. сключил с втория
ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по
който следвало да заплати възнаграждение в размер на 2300 лева. Твърди, че е
заплатил по договор за потребителски кредит от ****** г. към „Кредисимо“
ЕАД сума в размер на 300 лева за лихва, а към „Ай тръст“ ЕООД по договор за
предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1000 лева. Твърди, че
договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19,
ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което развива
съображения. Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при
надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за
справедливост и добросъвестност, за което също излага своите съображения.
1
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
да му заплатят сумите както следва: ответникът „Кредисимо“ ЕАД сумата от
300 лв., недължимо платена по нищожен договор за кредит, а ответникът „Ай
тръст“ ЕООД сумата от 1000 лв., недължимо платена по нищожен договор за
поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище
за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен
процесния договор за кредит с № ******* г., като била отпусната на ищеца
сумата от 2500 лв., а не както е посочено в исковата молба – за сумата от
1315,14 лева. Твърди, че сумата била усвоена от него и се бил задължил да
върне общо сума с възнаграждение в размер на 3006,74 лв. на 22 месечни
вноски при уговорени ГПР в размер на 21,94% и ГЛП в размер на 20,00%.
Твърди, че кредитът бил предсрочно доброволно погасен от ищеца изцяло.
Твърди, че поради предсрочно погасяване на кредита от ищеца, същият не е
заплатил изцяло уговорената възнаградителна лихва. Оспорва твърдението на
ищеца, че във връзка с процесния договор за потребителски кредит, същият е
заплатил по сметка на ответника „ Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 300
лева, която била разпределена за погасяването на договорна възнаградителна
лихва по кредитното правоотношение. Твърди, че ищецът е заплатили по
сметка на ответника „ Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 237,98 лева, която
била разпределена за погасяването на договорната възнаградителна лихва по
договора, за което твърдение представя счетоводна справка.
Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на
претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит
ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било
задължително условие за сключване на договора за кредит. Не оспорва
твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, не е включено като разход по см. на чл. 19
ЗПК. Твърди, че единствения разход включен при изчисляване на ГПР е
договорната възнаградителна лихва.
Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада
в обхвата на общи разходи по кредита. Развива съображения за
действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за
кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на
договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че евентуална
нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не
се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради
това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай
тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за
2
неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения
договор за кредит №****** г. за сума от 2500 лв., а не както е посочено в
исковата молба - 1315,14 лева при уговорени ГПР в размер на 21,94 % и ГЛП
в размер на 20,00%, обща сума по кредита 3006,74 лв., както предсрочното
доброволно погасяване на кредита от страна на ищеца. Твърди, че не оспорва
и наличието на договор за поръчителство, но твърди възнаграждението да не е
2300 лв., а 127,79 лв. месечно за срока на договора за кредит. Твърди, че
предсрочното погасяване на кредита не е наложило изплащане на цялата
договорна лихва за кредита и на цялото възнаграждение по договора за
поръчителство, а само дължимите такива до погасяването. Твърди, че
заплатеното от ищеца възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в
общ размер на 894,94 лева, а не както е посочено в исковата молба – в размер
на 1000 лева. Развива съображение за липса на нищожност на договора за
поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно
договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за
поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на
договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за
поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за
валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по
него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на
кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 02.04.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“
ЕАД договор за потребителски кредит №******* г., с който ответникът се
задължил да му преведе парични средства под формата на потребителски
кредит, като неговият размер е спорен между страните/ ищецът твърди, че
отпусната сума е размер на 1315,14 лева, а ответникът – 2500 лева/, който
следвало да се върне на 22 месечни погасителни вноски по погасителен план
при уговорени ГПР в размер на 21,94 % и ГЛП в размер на 20,00 %, като
ищецът заплатил на ответника суми по кредита и го е погасил изцяло
предсрочно и доброволно, като е върнал цялата главница и е платил за
договорна лихва сума в размер на 237,98 лева, като за горницата над тази сума
до претендирания с исковата молба размер от 300 лева е налице спор между
страните; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на
договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като
обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник
„Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 127,79 лв.
месечно за срока на договора за кредит, по което ищецът заплатил сумата от
3
894,94 лв. /за горницата до претендираната от ищеца сума от 1000 лв. е налице
спор между страните/.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да
докаже твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит
и договора за поръчителство на сочените основания, както и че по договора за
поръчителство е платил над сумата от 894,94 лв. /безспорно обстоятелство/ до
сумата от 1000 лв. /общо претендирана от ищеца сума/.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си
твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за
поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си
твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез
доказване на твърдените в отговора факти за това.
По делото е приети като писмени доказателства договора за
потребителски кредит № ****** г. и Приложение № 1 към него и общите
условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД , както и
договора за поръчителство от ****** г. и Приложение № 1 към него, както и
справка-извлечение от системата на „Ай тръст“ ЕООД /л.22/.
По делото не се спори, че на ******** г. между А. Г. М., в качеството му
на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на
кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ****** г.
Спорен между страните по делото е размерът на отпусната в заем сума.
Видно от представения договор за потребителски кредит общият размер на
предоставения кредит е 2500 лева, който следвало да се върне на 22 месечни
погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 21,94
% и ГЛП в размер на 20,00 %, като съдържанието на този договор не е
оспорено от ищеца.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за
предоставяне на поръчителство от ************* г., ведно с Приложение № 1
към него, че между ищеца по делото и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно – 127,79 лева месечно за срока на
договора, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между страните договор за кредит намира своята правна
4
регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските сделки - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря
изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски
кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 21,94%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
5
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
"Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно,
че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице - поръчител, то заявлението
му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се
касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита
да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в
срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили,
че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Настоящия състав в
практиката си досега не е срещал договор за потребителски кредит с
кредитодател първия ответник по делото, който да не е бил обезпечен с
договор за поръчителство, поради което намира предвидената възможност за
кредит без обезпечение за чисто формална и абсолютно неприложима.
Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че
договорът за кредит е сключен при ГПР в размер на 21,94 %, което означава,
че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР,
което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК
в размер на 50 % /към датата на сключване на договора за кредит, тъй като от
октомври 2022 г. започна да се вдига ОЛП/. Именно комплексът от всички тези
преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузите на
договора за кредит за незадължителност на обезпеченията и застраховките са
формални.
От представения и приет като писмено доказателство по делото договор
за предоставяне на поръчителство от ****** г., сключен между ищеца и
ответника „Ай тръст“ ЕООД и Приложение № 1 към него, се установява, че с
6
въпросния договор е поето поръчителство от страна на „Ай тръст“ ЕООД за
задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение от
127,79 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, тоест за 22
месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен план на договора
за кредит, като общият размер на възнаграждението за целия срок на договора
е 2811,38 лв. /22 х 127,79 лв./. Размерът на възнаграждението за
поръчителството надхвърля стойността на отпуснатия кредит от 2500 лв.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита.
При това положение, настоящия съдебен състав счита, че макар и
формално процесния договор за потребителски кредит да покрива
изискуемите реквизити на чл. 11, ал.1 ЗПК, вписаното в него не покрива
законоустановеното съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК
В тази връзка следва изрично да се посочи т.1 на решение от 13 март
2025 година по дело C-337/23, постановено по повод преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, с което
СЕС даде задължително за всички съдилища на страните-членки тълкуване на
разпоредби от европейското право в следния смисъл: чл. 4, параграф 2 от
7
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на
клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на
поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение
че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за
да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е
дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за
поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е
видно, че ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство
/което е в размер около 120 % от стойността на кредита/, то размерът му
неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50% -
посочен в погасителния план ГПР от 21,94 % с прибавени около 105 % се
явява стойност от около 125 %. Подобни такси и възнаграждения за получен
потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в частност
чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и
на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г.
по в.т.д. № 462/2022 г. на ОС-Стара Загора, 2 търговски състав, и решение №
396 от 07.12.2023 г. по в.т.д. № 349/2023 г. на ОС-Стара Загора, 2 търговски
състав.
С решение от 13 март 2025 година по дело C-337/23, постановено по
повод преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд, СЕС даде задължително за всички съдилища на
страните-членки тълкуване на разпоредби от европейското право в следния
смисъл, че чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Тоест посоченото
възнаграждение по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР
по договора за кредит, което е в пълен унисон с горните фактически
разсъждения и правни изложения за многократното увеличаване на цената на
възнаграждението по кредита. Още повече и в случая ответниците както се
посочи са свързани лица и напълно попадат в хипотезата на решението на
СЕС.
В същото решение от 13 март 2025 година по дело C-337/23 се
постанови, че, чл. 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
8
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал
1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици. Следва да се отбележи,
че договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът,
сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията, поради което договорът за
предоставяне на поръчителство също е недействителен и не поражда правни
последици между страните.
В ЗПК има специална уредба в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която
посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Затова всички суми извън върната
главница от 2500 лв. са получени от ответника „Кредисимо“ ЕАД без
основание. А тъй като по искане на ищеца, съдът е допуснал на основание чл.
214 ГПК изменение на размера на предявените искове, чрез оттегляне и
същите се считат за предявени съответно за сумата от 237,98 лева по договора
за кредит и 894,94 лева по договора за поръчителство, които суми напълно
съвпадат с твърдените от ответниците по делото, то тези суми са получени без
основание съгласно чл. 23 ЗПК и подлежи на връщане на ищеца на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 100 лв. внесена
държавна такса, от тях сумата от 50 лв. за първия иск на ищеца, дължима от
„Кредисимо“ ЕАД, и в размер на 50 лв. внесена държавна такса за втория иск
на ищеца, дължима от „Ай тръст“ ЕООД.
В производството се претендира и адвокатско възнаграждение
уговорено на основание чл. 38, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАдв. Съгласно Определение
№ 215 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2022 г., I г. о., ГК и др.
изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена
9
без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв, заявление, че предоставянето на правната помощ е
безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. При
съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на случая, делото е срочно разгледано в едно съдебно
заседание, без събиране на други доказателства освен писмените, отчитайки
служебно известните на съда обстоятелства (броя на производства със сходен
предмет, по които адвокат М. предоставя безплатна правна помощ на ищеца
кредитополучател, т.е. процесуалният представител следва да е добре
запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти
на делата), идентичната защита и доводи изтъкнати по всеки иск, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС по всеки
иск. Наредба № 1 от 2004 г. е неприложима относно размера на
възнагражденията с оглед решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
г.
Ответниците нямат право на разноски, тъй като договорите се
установиха да са неравноправни и недействителни /решението на СЕС от 16
юли 2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и свързана с тях практика
на ВКС за неприложимост на правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център България, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ******,
ул. *************** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 237,98
лв. / двеста тридесет и седем лева и 98 ст./, получена без основание по
нищожен договор за потребителски кредит № ******* г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 23.12.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноските по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център
България, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул.
*************** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 894,94 лв.
/осемстотин деветдесет и четири лева и 94 ст./, получена без основание по
нищожен договор за поръчителство от ****** г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 23.12.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по
делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление
10
гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център България, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-******, с адрес гр.
******, ******************, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център
България, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-******, с адрес гр. ******,
******************, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
11