РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 611
гр.Враца, 15.09.2017 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, първи състав, в публично
заседание на 12.09.2017 г. през
две хиляди и
седемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 565 по описа на АдмС – Враца за
2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и
задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
постъпило искане от л/св. К.Т.И., понастоящем в Затвора – **., депозирано чрез *
А.П.И. ***. Иска се прекратяване бездействието на посочени длъжностни лица от
затворническата администрация, а именно на Р.В. – ** на Затвора ** и на Т.В. – **
в Затвора **, изразяващо се в неизготвяне на препланиране на плана на присъдата
и неактуализирането на оценката на риска, изготвена през 2013 г. Твърди се, че
с тези бездействия на лишения от свобода е причинено съществено психическо
страдание, което е нечовешко и унизително отношение към него по смисъла на чл.3 ЗИНЗС.
Ответникът Началника на Затвора Враца не е ангажирал становище по делото.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. От ищеца са представени писмо
на Омбудсмана на Р България и медицинска справка. Въпреки че с определението за
насрочване на делото, а впоследствие и повторно ответникът е задължен да
представи данни за оспореното бездействие, от същия не е постъпило становище.
Представени са писмени доказателства, а именно: списък на лишени от свобода -
участници в специализирана корекционна програма; справка за реализирана
групово-корекционна дейност от ИСДВР Д.Д. за периода 2010 – 2015 г.; кадрова
справка с рег. № 2282/4.09.2017 г. на Д.Д.;
длъжностна характеристика на ЗНРНОД и длъжностна характеристика на ИСДВР, книжка в оригинал на л/св К.И., в
която са отразени всички обстоятелства за периода на престоя му и в която се
намират текущите доклади, изготвени по повод на ревизия на оценка на риска от
рецидив и сериозни вреди на л/св И.
Съдът, като прецени искането и изложеното в него във
връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства е
видно, че л/св. К.Т.И. е постъпил в Затвора – ** на **, където е преведен от
Затвора **, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от 20 години. На основание
Заповед №3903 от 17.08.2017 г. на Началник отдел „СДВРП“ при ГД“ИН“, считано от
** е преведен в Затвора ** за доизтърпяване на наложеното наказание. При
постъпване в Затвора ** му е издадена и попълнена книжка на лишения от свобода,
в която е направена оценка на риска и първоначален план на присъдата. Тази
книжка е изпратена в Затвора ** при превеждането му там през 2010 г., което се
установява от записванията в нея. От съдържанието на същата се установява, че
оценки на риска на лишения от свобода в Затвора ** са правени на 20.06.2012 г.,
когато са му определени 78 т. – среден риск от рецидив и на 1.07.2013 г.,
когато са му определени 81 т. – висок риск от рецидив. До този извод съдът
стига предвид посочените на стр.3 от книжката дати, съответни и на тези,
посочени на стр.28 от същата. На последната страница сборът от точките е
посочен и като 77, която цифра е оградена и словесно е записано, че рискът от
рецидив е среден, но липсва каквато и де е информация кога е извършена такава
оценка. Към книжката са приложени текущи доклади, изготвяни от ИСДВР към
Затвора **, като в нито един от тях не е посочена такава стойност на оценката
на риска. От същите обаче се установява, че след 2013 г., когато рискът от
рецидив е бил висок – 81 т., са
изготвяни текущи доклади на 29.09.2015 г. и на 3.10.2016 г., като и в двата е
отразено, че рискът от рецидив е среден – 78 т. Предвид това и с оглед
показанията на разпитания като свидетел ** Т. В., който заявява, че ежегодно
представя текущи доклади, съдът приема за установено, че след 2013 г. е
извършвана оценка на риска от рецидив по отношение на л/св И., като от 2015 г.
този риск е среден при 78 т. Защо това не съответства на отразеното в
представения отговор от омбудсмана по повод на извършена от него проверка не е
предмет на преценка в настоящото производство. Тази проверка е извършена от
друг орган в друго производство и резултатите от нея не са задължителни за съда
в настоящото производство, в което съдът проверява фактите на основание
представените по делото доказателства.
По отношение на плана на присъдата от представените
писмени доказателства се установява, че план, отразен в книжката, е направен на
20.06.2012 г. Препланиране е извършено на 9.11.2014 г., видно от приложения към
книжката формуляр на план на присъдата. Няма каквито и да е данни след това да
е извършвано ново препланиране.
От показанията на разпитания свидетел Т. В. се
установява, че по отношение на лишените от свобода, изтърпяващи по-дълги
наказания, какъвто е и К. *** текущи доклади за ревизия на оценката на
риска се изготвят ежегодно. С оглед
предходния такъв, тази година през м.октомври е следвало да бъде изготвен нов
текущ доклад и предвид резултатите от него, съответно и нова оценка на риска.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане по чл.276, ал.1, т.2 ЗИНЗС
за извършване на действия с цел прекратяване незаконосъобразното бездействие на
посочени длъжностни лица от затворническата администрация на Затвора **,
изразяващо се в неизготвяне на препланиране на плана на присъдата и
неактуализирането на оценката на риска, изготвена през 2013 г. Твърди се, че с
тези бездействия на лишения от свобода е причинено съществено психическо
страдание, което е нечовешко и унизително отношение към него по смисъла на чл.3 ЗИНЗС. При така очертаното в искането и предвид разпоредбата на чл.276 ЗИНЗС
предмет на проверка в настоящото производство е дали е налице твърдяното
бездействие, дали същото е незаконосъобразно и представлява ли то нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3 ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1, т.2 ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под
стража може да иска извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС посочва, че осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като от съдържанието на ал.2 на същата
разпоредба изброяването в този текст не е изчерпателно, а за такива се смятат
всички действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид това и с оглед твърденията в искането може да се приеме, че процесното
бездействие попада в хипотезата на чл.3 ЗИНЗС.
Изготвянето на оценка на риска и на план за
изпълнение на присъдата е уредено в разпоредбите на ЗИНЗС и детайлизирано в
ППЗИНЗС. Относими към настоящото производство са разпоредбите, уреждащи
последващо изготвяне на оценка на риска и препланиране изпълнението на
наказанието. Съгласно чл.155 ЗИНЗС оценката на риск от рецидив и вреди на
осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода. Съгласно
чл.130 ППЗИНЗС последваща цялостна оценка на риска се извършва веднъж годишно,
като резултатите се включват в текущия доклад на осъдения по чл.129, ал.7
ППЗИНЗС. Относно плана за изпълнение на присъдата регламентация се съдържа в
чл.156 ЗИНЗС, която разпоредба урежда
изготвянето на първоначалния план. Препланирането е уредено в чл.129,
ал.4 ППЗИНЗС, според която разпоредба същото се извършва въз основа на срока на
наказанието и настъпилите промени в хода на поправителното въздействие. Липсва
правна регламентация относно времевите периоди, през които се прави
препланиране, но доколкото същото е обусловено от оценката на риска и
настъпилите промени, съдът приема, че препланиране на присъдата следва да бъде
извършвано при промяна на резултатите от оценката на риска.
При така очертаната правна регламентация съдът
приема, че в настоящия случай не е налице твърдяното незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите от затворническата администрация през
визирания в искането период. От приложените по делото текущи доклади по чл.129,
ал.7 ППЗИНЗС на социалния работник се установи, че такива са изготвяни ежегодно
през 2015 г. и през 2016 г. В тях е отчетена работата по плана на присъдата,
препланиран на 9.11.2014 г. В тези доклади и съобразно чл.130, ал.4 ППЗИНЗС е
направен преглед на оценката, като резултатите са включени в него съобразно
изискването на изречение второ на същата разпоредба. И в двата текущи доклада
рискът е определен като среден със 78 точки, при което не са били налице
предпоставките за приложение на ал.5 на чл.130 ППЗИНЗС за изготвяне на
последваща цялостна оценка, а на база на нея и на ново препланиране на
присъдата. Предвид това и доколкото в хода на настоящото производство се
установи, че оценката на риска на
лишения от свобода К.И. през визирания период и понастоящем е средна при 78
точки, съдът счита, че не е налице твърдяното бездействие от страна на
посочените длъжностни лица на затворническата администрация на Затвора **. През
периода от 2014 г. до предявяване на искането същите са изпълнявали вменените
им от визираните по-горе разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС задължения в насока
оценка на риска и препланиране на присъдата, съобразно получените резултати. За
настоящата година не е изготвен текущ доклад, тъй като към датата на депозиране
на искането и понастоящем не е изтекъл едногодишният срок от датата на
изготвяне на предходния доклад.
Доколкото съдът прие, че не е налице
незаконосъобразно бездействие, на ответника не следва да бъде разпореждано
извършването на действия по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 ЗИНЗС. В тази връзка и
за пълнота следва да се посочи, че дори да бе установено незаконосъобразно
бездействие, то отново не би могло да се разпореди извършване на конкретно
действие с цел прекратяването му предвид превеждането на лишения от свобода в
друг затвор. Това е така, тъй като задължени за изготвяне на оценка на риска и
препланиране на присъдата са съответните служители от затворническата
администрация на затвора, в който лишеният от свобода пребивава. Затова и
изложеното от процесуалния представител
на К.Т. в съдебно заседание, а именно да се задължат длъжностните лица да
изготвят оценка на риска предвид превеждането му в Затвора **, освен че е
направено в съдебно заседание извън заявеното в искането, е и неоснователно.
Нито ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС поставят такова изискване при превеждане на лишен от
свобода от един затвор в друг.
Що се отнася до наведените доводи за представена в
производство по чл.447, т.2 НПК пред Окръжна прокуратура – Враца от Затвора **
невярна оценка на риска и предоставена невярна информация, съдът счита тези
обстоятелства за неотносими към настоящото производство.
Предвид изложеното искането се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.280 ЗИНЗС,
Съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ искането на л/св. К.Т.И., депозирано чрез * А.П.И. ***, с което се иска да бъде
разпоредено извършване на действия с цел прекратяване бездействието на посочени
длъжностни лица от затворническата администрация, а именно на Р.В. – ** на
Затвора ** и на Т.В. – ** в Затвора **, изразяващо се в неизготвяне на
препланиране на плана на присъдата и неактуализирането на оценката на риска,
изготвена през 2013 г.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му, пред тричленен състав
на същия съд, съгласно чл.281, ал.1 ЗИНЗС.
Разпореждането да се обяви на интернет страницата на
Административен съд – Враца и в регистъра на решенията по чл.235, ал.5 ГПК,
като се уведомят страните, чрез процесуалните им представители по телефона за
датата на обявяването му.
АДМ.СЪДИЯ: