Решение по дело №407/2019 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 8
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Емилия Христова Дишева
Дело: 20194220100407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

8

гр.Дряново, 21.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 407 по описа за 2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на Т.А.Р., чрез пълномощник и съдебен адресат адв. Н.С.С.,***, против ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от Управителя М.С.А., се излага че от 01.09.2015 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност "Машинен оператор шиене". Със Заповед № 332/11.10.2019 г., считано от 14.10.2019 г. трудовото ѝ правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,  поради намаляване обема на работата.

Ищцата счита извършеното уволнение за незаконосъобразно, тъй като не е имало намаляване на обема на работата. Няколко дни след уволнението ѝ на нейната длъжност било назначено друго лице. Твърди се, че уволнението е незаконно, тъй като не бил извършен подбор, не била назначена комисия, която да извърши такъв. От ищцата и от другите работници не били събирани данни за закрила по чл. 333 от КТ. Ако все пак подбор е бил извършен, то същият бил извършен незаконосъобразно – без да е назначена комисия и не по критериите, предвидени в КТ. Ако е била назначена комисия, то в този случайсе оспорва приетото от нея.

Направено е искане да се постанови решение, с което да се  признае за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със Заповед № 332/11.10.2019 г. на Управителя на ответното дружество и ищцата да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, с аргумент, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на разпоредбите на КТ.

Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице намаляне обема на работа в предприятието на работодателя, изразяващо се в спад на количеството на произведената и експедирана продукция и на поръчките за предходния 6-месечен период от страна на основния доставчик - датското дружество "Master Care" Ltd гр. Малинг, Кралство Дания. За предходните два месеца преди уволнението, броят на поръчките за изделията, които минавали на задължителна шевна операция „крос“ бил, както следва: за м. 09.2019 г. - 50 бр., за м. 08.2019 г. - 0 бр., докато в началото на настоящата година броят на поръчките за месец варирали от 100 до 240 бр. Ищцата работела на единствената машина, която изпълнявала тези поръчки и поради осезаемото им наламяване машината дълго време стояла без дейност, поради което трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на това основание. Твърди се, че преди уволнението е била извършена цялостна преценка от страна на работодателя на производствените качества и екипността между всички служители, след което било взето решение да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата, тъй като тя заемала единствената щатна бройка на длъжността „машинен оператор шиене" за работа с „крос" машина, като другите работници в предприятието не работели и не изпълнявали трудови функции на тази машина. Поради изложеното счита, че уволнението е законосъобразно.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства - трудов договор № 51/31.08.2015 г., че считано от 01.09.2015 г. между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „машинен оператор шиене“ в ответното дружество, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 431 лв. С допълнително споразумение от 01.01.2019 г. основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 560 лв. Представени са 5 бр. копия от фишове за получено трудово възнаграждение от ищцата Т.А.Р. за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2019 г., както и копие от стр. 10 – 11 от трудовата ѝ книжка, в които е вписано, че длъжността, която е заемала ищцата е „машинен оператор шиене“ с код по НКПД 81532004

От представените диплома за завършено средно образование и удостоверение за професионална квалификация, се установява, че ищцата притежава квалификация “шевно производство“.

Със Заповед № 332/11.10.2019 г., връчена на ищцата срещу подпис на същата дата, трудовото ѝ правоотношение е прекратено, считано от 14.10.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работата.

Ответното дружество е представило справка на поръчките за "крос" машина, за изделието болнична постелка, за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., както и аналитични обороти – приходи от продажба на продукция за 2019 г., в които е посочено, че за м. януари поръчките за това изделие са били за 90 бр. на стойност 2 731.14 лв., за м. февруари – 102 бр. на стойност 3 166.30 лв., за м. март - 231 бр. на стойност 7 239.73 лв., за м. април – 240 бр. на стойност 3 850.97 лв., за м. май и м. юни по 75 бр. на обща стойност 3607.53 лв., за м. юли – 50 бр. на стойност 936.84 лв., за м. август – 0 бр. и за м. септември – 50 бр. на стойност 131.04 лв. Ищцата е оспорила съдържанието на тези документи.

Ответното дружество е представило 2 бр. щатни разписания съответно към 10.10.2019 г. и 10.11.2019 г. От щатното разписание към 10.10.2019 г. е видно, че в дружеството са работили общо 35 работници, от които единадесет на длъжност „машинен оператор шиене – права машина“ с код по НКПД 81532004, двама на длъжност „машинен оператор шиене – капитонираща машина“ с код по НКПД 81532004, двама на длъжност „машинен оператор шиене – оверлог“ с код по НКПД 81532004 и ищцата Т.А.Р. на длъжност „машинен оператор шиене – крос машина“ с код по НКПД 81532004.

От щатното разписание към 10.11.2019 г. е видно, че в дружеството са работили отново 35 работници, от които дванадесет на длъжност „машинен оператор шиене – права машина“ с код по НКПД 81532004, двама на длъжност „машинен оператор шиене – капитонираща машина“ с код по НКПД 81532004, двама на длъжност „машинен оператор шиене – оверлог“ с код по НКПД 81532004. Ищцата не фигурира в това разписание, на нейно място е посочен нов работник -  Т. К.Н.на длъжност „машинен оператор шиене – права машина“.

Ищцата не оспорва, че преди и след уволнението ѝ в ответното дружество са работили общо 35 работници, от които шестнадесет на длъжност „машинен оператор шиене“. Оспорва посоченото в щатните разписания, че съществуват длъжности машинен оператор шиене – права машина, машинен оператор шиене – капитонираща машина, машинен оператор шиене – оверлог и машинен оператор шиене – крос машина, т. е. да са диференцирани според машината, на която се осъществява трудовата дейност, като твърди, че длъжността е една - „машинен оператор шиене“.

С оглед направеното оспорване съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, отразени в представените щатни разписания. Въпреки дадените указания, по делото не бяха представени доказателства, че посочените работници са назначени именно на тези длъжности. По делото не са представени доказателства за извършен подбор преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.

От показанията на св. Б.П., работила като чистач при ответника, се установява, че ищцата освен на “крос машина“ е работила и на други шевни машини и то в рамките на един работен ден, с оглед на това, какви изделия е трябвало да се произведат.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.344 ал. 1 т.1 от КТ:

Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "машинен оператор шиене", като със Заповед № 332/11.10.2019 г., трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,  поради намаляване обема на работата.

Предвиденото в чл. 328 ал. 1 от КТ право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява въз основа на някое от основанията, предвидени в цитираната разпоредба. За да се прецени дали извършеното уволнение е законосъобразно, следва първо да се прецени дали е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. реално намаляване обема на работата и след това да се разгледа въпроса за необходимостта от извършването на подбор.

При намаляването обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обемът, в който тя е била осъществявана до този момент. Това обстоятелство води до намаляване на необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи за задача нейното осъществяване. Новият, по-малък обем на работа, обективно ще следва да се изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което прави излишна част от длъжностите на съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите договори по излишните длъжности. Намаляването на обема на работата трябва да се отнася към дейността, в която е бил зает уволненият работник и да е обективен факт.

Както бе посочено и по-горе в приетото от фактическа страна, в подкрепа на твърдението си, че е налице намаляване обема на работата, ответното дружество е представило по делото справка за поръчките за "крос" машина, за изделието болнична постелка, както и аналитични обороти по сметка “411 – клиенти“ – приходи от продажба на продукция за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., от които се установява, че поръчките за това изделие за м. май и м. юни са били 75 бр., за м. юли – 50 бр., през м. август не е имало поръчки, а през м. септември е имало поръчка за 50 бр. Ищцата е оспорила отразените в справките данни. И двата документа представляват частни свидетелстващи документи, съгласно чл. 180 ГПК, и установяват, че съдържащите се в тях изявления са направени от подписалите ги лица, но нямат доказателствена сила за истинността на отразените в тези документи обстоятелства. Въпреки оспорването и указанията на съда, ответникът не представи доказателства за обективно намаляване на обема на работата, свързана с дейността на дружеството, а именно производството на шивашки изделия.

Освен това от представените аналитични обороти по сметка “411 – клиенти“ – приходи от продажба на продукция за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., се установява, че извършените продажби за м. юли 2019 г. /Обороти ДТ/ са на обща стойност 133 128,93 лв., за м. август - 104 066,07 лв., а за м. септември 2019 г., предхождащ уволнението на ищцата - 175 816,91 лв., т. е. продажбите на изделията са се увеличили.

На следващо място с оглед обстоятелството, че след уволнението на ищцата, е било назначено друго лице - Т. К.Н.на длъжност „машинен оператор шиене – права машина“, съгласно посоченото в щатното разписание към 10.11.2019 г., следва да се приеме, че не е било налице реално намаляване на обема на работата, свързана с дейността на дружеството във връзка с производството на шивашки изделия, тъй като преди и след уволнението на ищцата, работниците, които са били ангажирани с шивашка дейност са били шестнадесет души.

Поради изложеното следва да се приеме, че в ответното дружество не е било налице реално намаляването обема на работа, свързана с шивашката дейност, поради което и само на това основание извършеното уволнение се явява незаконосъобразно.

В конкретния случай уволнението се явява незаконосъобразно и на друго основание. В чл. 329, ал. 1 КТ е уредено правото на работодателя чрез подбор, в интерес на производството или службата, да уволни работници и служители, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато уволнението се извършва поради закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, в тези случаи подборът е задължителен. Работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, заемащи близки и сходни длъжности, т. е. изпълняващи идентични трудови функции с оглед естеството на възложената работа. Ответникът твърди, че ищцата е заемала единствената щатна бройка на длъжността „машинен оператор шиене" за работа с „крос" машина. Тъй като бил налице спад на поръчките за изделията, които се произвеждали на тази машина, била уволнена именно ищцата, доколкото другите работници в предприятието не изпълнявали трудови функции на тази машина.

Ищцата е оспорила отразеното в двете щатни разписания, че в ответното дружество са съществували диференцирани длъжности машинен оператор шиене, според вида на машината, на която работникът е осъществявал трудовата си дейност. Въпреки дадените указания от съда във връзка с направеното оспорване, ответникът не представи доказателства, че осъществяващите шивашка дейност работниците са били назначени на посочените длъжности, свързани с вида на машината, на която са работили, както и че ищцата е заемала единствената щатна бройка на длъжността „машинен оператор шиене“ за работа с „крос" машина. Обратното се установява от представените трудов договор, допълнително споразумение към него, трудова книжка и фишове за заплата, в които е посочено, че ищцата е заемала длъжността „машинен оператор шиене", а не „машинен оператор шиене – крос машина“.

На следващо място ответникът не ангажира каквито и да било доказателства, че естеството на работата с „крос“ машина съществено се  различава от това с другите шевни машини - права, капитонираща и оверлог. Не са представени длъжностни характеристики, от които да се установи дали за работа с различните шевни машини се изискват специални познания, различна квалификация и най вече дали има разлика в трудовите функции с оглед вида на машината, на която се осъществява възложената работа за длъжността.

Поради изложеното се налага извод, че преди уволнението на ищцата, работодателят е бил задължен да извърши подбор между работниците, изпълняващи длъжността „машинен оператор шиене“, които към този момент са били общо шестнадесет, тъй като по делото не се доказа трудовите функции на ищцата, свързани с работата ѝ на крос машина да са съдържали същностни различия от тези на работещите на друг тип шевни машини. Обстоятелството, че има спад в поръчките на изделието, което се е изработвало на “крос машината“, на която ищцата преимуществено е осъществявала трудовата си дейност, не освобождава работодателя от задължението да извърши подбор между работещите на длъжността „машинен оператор шиене“.

Поради изложеното и с оглед установените фактически данни по делото, съдът счита, че уволнението на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено, тъй като ответникът не доказа нито реално намаляване на обема на работата, свързана с дейността на дружеството във връзка с производството на шивашки изделия, нито ангажира доказателства за законосъобразно извършен подбор съобразно критериите, визирани в чл. 329 от КТ, като доказването на тези обстоятелства е изцяло в негова тежест.

По предявения иск с правно основание чл.344 ал. 1 т. 2 от КТ:

С оглед изхода на спора по главния иск, основателен се явява и обусловеният иск по  чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - „машинен оператор шиене“ в ответното дружество. В случая не е налице пречка за възстановяване ищцата на работа, тъй като не се спори по делото, че същата е работила по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от ищцовата страна искане, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 560 лв. – направени разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78 ал.1 ГПК..

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметката на РС – гр. Дряново сумата от 100.00 лв. – държавна такса върху уважените искове.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, уволнението на Т.А.Р., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 332/11.10.2019 г. на Управителя на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ***, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,  поради намаляване обема на работата.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание, чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, Т.А.Р., ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор шиене“ в ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ***, представлявано от Управителя М.С.А., да заплати на Т.А.Р., ЕГН **********,***, съдебен адресат адв. Н.С.С.,***, сумата от 560.00лв. (петстотин и шестдесет лева), направени разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от Управителя М.С.А., да заплати по сметка на РС – гр. Дряново сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5.00 лв. държавна такса в слручай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 25.02.2020 г.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: