РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330200576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014581 от
30.12.2020 г. с което на А. П. К. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено
нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, както и са били отнети шест броя
контролни точки.
Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради
което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-
наказателното производство има допуснати множество нарушения на
процесуалните правила. При условията на евентуалност намира случая за
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не
изпрати представител, депозира становище по съществото на делото с което
оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
1
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
06.12.2020 г. в 21:27 часа в гр. П., на бул. ,,Б.‘‘ – посока изток до
кръстовището с ул. ,,П.‘‘, като водач на лек автомобил ,,БМВ 320Д‘‘ с рег. №
****, чужда собственост, управлява този лек автомобил като извършва
следното нарушение, а именно, като водач на МПС от категории М1, М2, М3
и N1, N2 и N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано. Водачът е бил сам в автомобила.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.П.,
който след предявява на АУАН заяви, че не се сеща конкретно за случая, но
щом е посочил, че лицето е без колан, значи наистина е бил без колан.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитания свидетел,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. В случая е налице и
презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, който е
бил връчен на жалбоподателя, като в него той изрично е посочил, че няма
възражения.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай, по
отношение на същия има издадени 12 броя наказателни постановления 20
броя фишове.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП:
2
Тази разпоредба предвижда, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението,
жалбоподателят е бил без обезопасителен колан се установява, от редовно
съставеният АУАН и от показанията на актосъставителя П..
Правилно на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя
за това нарушение е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 50 лева, както и са били отнети 6 броя контролни точки.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението
е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и
наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено
с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че случаят е маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
3
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства,
които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо
място трябва да се вземе предвид това, че жалбоподателят К. има множество
извършени от него нарушения по ЗДвП за които има издадени 12 броя
наказателни постановления и 20 броя фишове. Също така от справката за
нарушител/водач се установи, че жалбоподателят през 2015 г., 2016 г. и 2019
г. отново е извършил идентични нарушения, а именно управлявал е МПС без
поставен предпазен колан.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014581 от
30.12.2020 г. с което на А. П. К. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено
нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, както и са били отнети шест броя
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4