№ 2444
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20153465/07.07.2021г. по гр.д. № 45371/2020г. на
Софийски районен съд 178 състав, „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. „София“ бул.
**** е осъден да заплати на „ЗАД А.И.“, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**** на основание чл. 411 от КЗ сумата от 5832,62
лв. представляваща сбор от платено застрахователно обезщетение и обичайни
разноски за неговото определяне в размер на 15 лв. по ликвидационна
преписка – щета № 10017005074, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.09.2020г. както и на основание чл. 86 от
ЗЗД сумата от 1394,97 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 11.05.2018г. – 20.09.2020г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „Д.З.“ АД.
Процесуалният представител на ответното дружество счита че решението е
неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и
поради необоснованост. Поддържа че не е установено при условията на пълно
и главно доказване че виновен за настъпилото ПТП е водачът, застрахован
при „Д.З.“ АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Напротив изтъква че в производството при условията на
обратно доказване се събрали доказателства които опровергават твърденията
на ищеца. Поддържа че представеният в първоинстанционното производство
двустранен констативен протокол от ПТП представлява частен
1
свидетелстващ документ, поради което не може да се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Изтъква че в съдебно заседание
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза е заявило, че
вредите по процесното МПС могат да настъпят по всеки от двата механизма
описани от участниците. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „ЗАД А.И.“, ЕИК ****
с който счита жалбата за неоснователна. Намира за неоснователни
възраженията на въззивника. Счита че съдът не е допуснал процесуални
нарушения при преценката на доказателствата. Сочи че
първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника поради което
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и Г.Т. ЕООД
бил сключен договор за застраховане “Каско“ обективиран в застрахователна
полица № 1011610002745 с обект лек автомобил „Мерцедес Бенц ВМ 117
2
CLA“ с рег. № **** със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на
28.10.2016 г. до 24.00 ч. на 27.10.2017г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 18.09.2017 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на кръговото
кръстовище на „Околовръстен път“ с бул. Черни връх с участието на
горепосочения лек автомобил „Мерцедес Бенц ВМ 117 CLA“ с рег. № ****,
управляван от А.И. и лек автомобил „БМВ 318 I“ рег. № ****, управляван от
П.В..
Не се спори във въззивното производство, а и се установява от
приложеното възлагателно писмо, че ищецът възложил ремонта на „Мерцедес
Бенц ВМ 117 CLA“ с рег. № **** на „С.С.Р.“ ЕАД. За ремонта от сервиза
била издадена фактура за сумата от 5817,62 лв. с ДДС., които били заплатени
от ищеца на 29.11.2017г.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на „БМВ 318 I“ рег. № **** - П.В. със застрахователно покритие
16.06.2017г. – 15.06.2018г.
С регресна покана ищецът поканил ответника да му заплати сумата от
5817,62 лв. с ДДС, и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното
ПТП.
Настоящият състав приема че от събраните писмени доказателства
както и от заключението по приетата и неоспорена съдебна-автотехническа
експертиза, което настоящият състав кредитира като задълбочено обосновано
и кореспонидращо с останалия доказателствен материал се установява, че
процесното ПТП е извършено по вина на водача на „БМВ 318 I“ рег. № ****,
като същият се движи в кръговото кръстовище на „Околовръстен път“ с бул.
„Черни връх“ и предприема маневра за напускане на кръстовището и се
отклонява надясно, при което реализира ПТП с движещия се отдясно на него
„Мерцедес Бенц ВМ 117 CLA“ с рег. № ****.
При движението си водачът на лек автомобил на „БМВ 318 I“ рег. №
**** не е съобразил поведението си с чл. 25, ал.2 от ЗДВП според който при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента.
В случая водачът на лек автомобил „БМВ 318 I“ рег. № **** е следвало
да пропусне движещият се в дясната пътна лента Мерцедес Бенц ВМ 117
CLA“ с рег. № **** след което да предприеме маневрата.
3
В тази връзка следва да се посочи, че се явяват неоснователни
твърденията на ответника „Д.З.“ АД за недоказаност на вината на
застрахования при него водач тъй като от свидетелските показания
включително и от тези на водача на БМВ 318 I“ рег. № **** безспорно се
установява че е подал мигач за навлизане в съседната лента, а в това време
намиращият се отдясно на него автомобил също бил подал мигач само че за
навлизане в лявата лента. При това положение съгласно второто изречение на
чл. 25, ал.2 от ЗДВП с предимство е бил водачът на автомобила в дясната
лента – свидетелят А.И..
Предвид уважаването на главния иск следва да бъде уважен и искът за
законната лихва от датата на завеждане на иска.
При това положение и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1
НЗПП жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20153465/07.07.2021г. по гр.д. №
45371/2020г. на Софийски районен съд 178 състав.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. „София“ бул. **** на основание
чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК да заплати на „ЗАД А.И.“, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „**** сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4