РЕШЕНИЕ
№54
гр. В. Търново, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10026 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***Н.Н. ***, в качеството й на пълномощник на Г.Х.Д. ***, срещу
Решение №260023/29.12.2020г. по НАХД №213/2020г. по описа на Районен съд –
Павликени, с което е потвърдено Наказателно постановление №07-008/10.06.2020 г.
на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на касатора за
нарушение по чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/ на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложено наказание „глоба“ в размер
на 1 000 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението – 1 бр. хрилна
мрежа с дължина 40 м и Ф на окото 6,5 мм. Релевират
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Поддържат се възраженията,
заявени пред въззивната инстанция, че АУАН и НП
неясно описват нарушението и правната квалификация. Твърди, че санкционираното
деяние не е съставомерно по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА,
тъй като се касае за стопански улов, а той предполага
наличие на улов, какъвто в случая няма. Навежда
доводи, че е допуснато процесуално нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, което не
може да бъде санирано в хода на съдебното
производство. Претендира за отмяна на решението на районния съд и постановяване
на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление. Моли за присъждане на разноски за две
инстанции.
Ответникът по жалбата – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез ***П.представя
отговор-възражение на касационната жалба, с който я оспорва, и моли съда да я
остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на
легалната дефиниция на §1, т. 26 от ДР на ЗРА, че за да е осъществен съставът
на нарушението не е задължително да е наличен улов на
риба. Споделя подробните аргументи на районния съд за съставомерност
на деянието, намира, че материалният закон е правилно приложен и предлага решението
да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260023/29.12.2020г. по НАХД №213/2020г. състав
на Районен съд – Павликени е потвърдил Наказателно постановление
№07-008/10.06.2020г. на началника на Отдел „Рибарство и контрол – Централен
Дунав“ – гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с което на Г.Х.Д.
за нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 90,
ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1
бр. хрилна мрежа с дължина 40 м и Ф на окото 6,5 мм. За
да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява извършване на соченото нарушение от касатора, като НП е издадено от компетентен орган, не са
допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
наказателното постановление. Извършена е задълбочена преценка на приложимата нормативна
уредба и е намерено, че деянието е съставомерно от
обективна и субективна страна по чл. 39а, ал. 1, вр. 17
и чл. 25 от ЗРА. Изложени са мотиви, че правилно е наложено административното
наказание по чл. 73, ал. 1 от ЗРА, определено в законово установения минимален
размер, и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е постановено отнемане на вещите,
послужили за извършване на нарушението. Не са установени основания по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
При разглеждането на делото съдът правилно е приел за
установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на адекватен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – индивидуално и в
тяхната съвкупност. Направените от въззивния съд изводи и
констатации от фактическа страна са последователни и логични, поради което се
споделят от настоящата инстанция.
От фактическа страна е прието за установено, че на 31.03.2020г.
около 7:30 ч. служители на ответника по касация са извършвали проверка на яз.
Александър Стамболийски, местността Мъгъра, общ.
Сухиндол за спазване на нормите на ЗРА. Същите установили Г.Д. да извършва
риболов по смисъла на §1, т. 28 от ДР на ЗРА, като с гумена лодка във водата
борави с хрилни мрежи, поставени в работно положение
и под негов контрол ги изважда от водата. За констатираното деяние на място е
съставен АУАН, на който Д. възразил, че мрежата не е негова, закачил я е с
въдица, а после съдействал за ваденето й. Въз основа на акта е съставено
оспореното НП.
При така приетото за установено, правилно е преценено
от административнонаказващият орган и от съда, че касаторът е извършил нарушение по чл. 39а от ЗРА, за което
му е наложена санкцията по чл. 73, ал. 1 от с.з. В подадената касационна жалба
се преповтарят оплакванията, поддържани пред въззивния
съд, че са допуснати съществени нарушения на административнонаказателното
производство, изразяващи се в неясно описание и квалификация на нарушението.
Тези възражения настоящата инстанция намира за неоснователни и в пълнота
споделя мотивите на районния съд, към които препраща по смисъла на чл. 221, ал.
2 от АПК и няма да преповтаря.
В допълнение следва да се подчертае, че в обжалваното
наказателно постановление конкретно, пълно и еднозначно е описано от фактическа
страна констатираното нарушение, начинът и средствата за извършването му.
Описаните вещи, предмет на нарушението, са индивидуализирани с оглед приложението
на чл. 90, ал. 1 от ЗРА. Въпреки че при предаването касаторът
е възразил, че мрежата не е негова, пред съда такива твърдения не са поддържани.
Нито в административнонаказателното производство,
нито пред въззивния съд се сочи чия е мрежата, Д. е
боравил с нея, както и какво е правил касаторът по
това време на посоченото място.
Спорът се е свел до тълкуване на правото – дали
извършеният от Д. риболов е стопански и може ли да се квалифицира като такъв
при липсата на улов. Включително пред районния съд е
пледирано, ако съдът прецени, че действително се касае за стопански риболов, да
приеме случая за маловажен. Изложеното обосновава единствения възможен извод,
че вписаното в АУАН възражение е израз на защитна теза и че всъщност касаторът е могъл ясно да разбере какво му се вменява. Ето
защо в случая не е налице съществено процесуално нарушение, до каквото правилно
заключение е стигнал районният съд.
Според разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА се забранява риболовът
с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.
3, ал. 1, сред които попадат язовирите от вида на процесния.
Легалното определение на риболов е дадено в §
1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата,
неговото пренасяне и превозване. Дефиницията по §1, т. 28 от ДР на ЗРА гласи,
че стопански риболов е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми в
определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска
дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва
постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон
се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената
риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24,
ал. 3 количества. В АУАН и в НП изпълнителното деяние е описано като
"извършване риболов по смисъла на §1, т. 28 от ДР на ЗРА, като от гумена
лодка във водата борави с хрилна мрежа в работно
положение и под негов контрол я поставя във водата с цел улов
на риба….". Очевидно е, че
деянието попада в хипотезата на § 1, т. 28, касаеща риболов,
извършван с уреди, различни от тези по чл.
24, ал. 1. Уредите, регламентирани в цитираната норма са въдици. Освен това
описаните действия в АУАН и в НП по поставяне на мрежи несъмнено представляват
изпълнителното деяние, чрез което е осъществено нарушението на забраната по чл.
39а, ал. 1 от ЗРА. При това положение противно на твърденията на касатора липсата на улов към момента на установяване на
нарушението не прави деянието несъстамоверно, тъй
като разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА не въвежда от обективна страна като
признак на нарушението наличието на такъв.
Наказателното постановление съдържа ясно описание на
фактите, посочване на нарушената и на санкционната разпоредба от ЗРА, които са
в пълна кореспонденция помежду си. Въззивният съд е
обсъдил възраженията на касатора и е изложил правилни
мотиви защо не ги възприема. Тези съображения се споделят и от настоящата
инстанция. В тази насока правилни са изводите на съда, който е обсъдил съвкупно
приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства. Налага се
обоснованият извод, че нито едно от тях не подкрепя защитните тези на касатора, които търпят развитие в различните производства –
административнонаказателното и съдебното.
Направеният извод досежно авторството на деянието е
обоснован и логично непротиворечив. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 1
от ЗРА. За осъществен състав на административно нарушение по чл. 39а, ал. 1 от
ЗРА правилно е наложено наказание “глоба” по чл. 73, ал. 1 от ЗРА в предвидения
в закона минимален размер. При извършено нарушение по чл. 39а, ал. 1, за което
е наложено наказание по чл. 73, ал. 1 от ЗРА, правилно на основание чл. 90, ал.
1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за
извършване на нарушението.
Като е приел същото районният съд правилно е
изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не е налице заявеното с жалбата
касационно основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора
не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния
съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260023/29.12.2020г. по НАХД
№213/2020г. по описа на Районен съд – Павликени, с което е потвърдено
Наказателно постановление №07-008/10.06.2020г. на началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.