Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 28.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора, като разгледа т.д.№ 579 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът З.
„А.Б.“ АД твърди, че между него и застрахованият – „Лизингова къща С.Л.“ ЕАД е
бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в полица №
17-0300/303/5003339 за лек автомобил Пежо, модел 508, с описания номер ама, по
клауза „А“ – пълно каско. Твърди, че в срока на застраховката, на 26.06.2018г.
на път ІІ-16 е настъпило ПТП, при което на застрахования автомобил са нанесени
щети, като виновен за същото е водачът на другия автомобил – л.а.“Ситроен“,
модел „Ксара Пикасо“, с рег.№******, управляван от Д.В.Г., който движейки се по
описания път в посока от гр. София към гр. Мездра, е навлязъл в лентата за
насрещно движение в зоната на ляв завой и се е блъснал в л.а.“Пежо“. Твърди, че
по образуваната при него преписка по щета, въз основа на описа на щетите, е
прието, че щетата е тотална и на 13.11.2018г. е изплатил на застрахования
обезщетение в размер на сумата от 40 973,04 лв. Твърди, че виновният за
настъпване на ПТП водач е имал валидна застраховка „ГО“ при ответното дружество
– „З.Б.И.“ АД, обективирана в полица № BG/02/11800004766, поради което и съгласно чл.411 от КЗ той е встъпил в
правата на застрахования и има право на регрес срещу застрахователя на
причинителя на вредата. Сочи, че е изпратил покана на ответника, получена на
20.12.2018г., но сумата не е платена. Предвид горното претендира осъждането на
ответника да му заплати сумата от 40 973,04 лв. – обезщетение и сумата от
1 001,64 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2019г.
до 01.04.2019г., ведно със законната лихва и разноските. В допълнителната
искова молба от 03.06.2019г. оспорва доводите и възраженията на ответника, като
поддържа, че е налице вина на водача на застрахования при ответника автомобил,
причинна връзка между събитието и щетите. Поддържа, че е неоснователно
възражението за завишаване на исковата претенция, като е налице тотална щета и
е приложена разпоредбата на т.99.2.1 от ОУ, които е приложил към молбата. В
хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез адв. К.и
адв. М.като претендира уважаването им и присъждане на разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по съображения,
подробно изложени в писмения отговор от 03.05.2019г. и допълнителния отговор от
01.07.2019г. Оспорва твърдението, че виновен за настъпване на ПТП е водача Д.Г.,
като твърди, че причината за настъпването му е неизяснена, тъй като липсва
представен акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва съда. Сочи, че отразеното
по протокола навлизане в лентата за насрещно движение не е изяснено от какво е
причинено – техническа неизправност на МВР, непреодолимо препятствие или друго.
Оспорва иска и по размер, като счита, че изплатеното обезщетение е завишено и
не отговаря на действителния размер на щетите по средни пазарни цени. Твърди,
че плащането е направено на застрахованото лице при липса на основание. Оспорва
се и иска за мораторна лихва, като се сочи, че писмото на ищеца е получено на
21.01.2019г., но и до момента той не е представил всички документи по
окомплектоване на щетата, които са поискани с приложеното към отговора писмо.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената полица №
17 - 0300/303/5003339 процесният лек автомобил Пежо 508, рег. № ******е застрахован в З. „А.Б.”
със застраховка Каско на мпс за
срок от една година – от 04.11.2017г. до 03.11.2018г. за сумата от 21205,00 евро.
Застрахователната премия е в размер на 1085,90 евро.
Видно от приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 04.04.2018г., издаден от ОД на МВР гр.
София, РУ на МВР, лекият автомобил Пежо 508, рег. № ******е претърпял ПТП на 26.06.2018г. на път ІІ - 16, километър 60+000
по описания механизъм, а именно МПС 1 се движи по път ІІ - 16 от гр. София с
посока гр. Мездра и на км. 60+000 навлиза в лентата за насрещно
движение на двупосочен път с по една
лента за движение във всяка посока в зоната на ляв завой и реализира ПТП челно
в МПС 2.
Не се спори и се установява от
представените с исковата молба документи, че по представеното уведомление е
образувана при ищеца преписка по щета №033/18/777/504549, като е извършен опис
на увреденото МПС, и видно от доклада по щетата е прието, че е тотална такава,
определено е застрахователно обезщетение в размер на сумата от 40 973,04
лв., като за плащане на сумата е представено преводно нареждане за кредитен
превод от 13.11.2018г. в полза на застрахования и собственик на автомобила
съгласно представеното на стр. 17 от делото свидетелство – „Лизингова къща С.Л.“
ЕАД. От свидетелството е видно, че върху него е отразено, че е прекратена
регистрацията поради тотална щета с дата 31.10.2018г. Представен е
приемо-предавателен протокол от 08.11.2018г. за предаване на на описания
автомобил на ищеца.
Представена е покана до ответника
за изплащане по регрес на обезщетението, включително и по процесната щета, с
изх.№310-03-10809/17.12.2018г., връчена съгласно приложеното известие за доставяне
на 20.12.2018г. В отговор ответникът е представил уведомително писмо до ищеца,
че няма данни по констативния протокол за взето административно отношение към
водача на МПС Д.Г., поради което е искано след пълно окомплектоване, щетата да
се изпрати повторно.
На стр. 46 и следващите от делото
са представени Общите условия на ищцовото дружество по процесната застраховка,
в които в т.99.2 е посочено, че при щети, когато разходите за възстановяване
надвишават 70% от действителната стойност на ППС, застрахователят изплаща,
действителната стойност, но не повече от остатъчната застрахователна сума, амо
има платени частични щети, намалена със стойността на запазените части, като
останките на увреденото ППС остават собственост на застрахования.
Представена е справка от
информационния център към Гаранционния фонд, от който е видно, че за втория
автомобил има валидна застраховка ГО с ответника – З. „Б.и.“ АД, за 2018г.,
като същата е прекратена на 17.07.2018г. На стр. 72 е представена и полицата на
ответното дружество.
На стр.102 от делото е
представено и прието като доказателство решение на РС – Своге от 25.09.2019г.
по а.н.д.№145/2019г., което видно от отбелязването е влязло в сила на
11.10.2019г., с което е признат за виновен обвиняемия Д.В.Г. за настъпилото ПТП
на 26.06.2018г. за това, че е нанесъл средна телесна повреда на водача на т.а.
„Пежо“, подробно описани, като го е освободил от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал.1 от НК и му е определено административно наказание –
глоба в размер на 1000 лв. Прието е, че е нарушил правилата за движение по ЗДвП
– чл. 5, а1, т.1 от НК, но е оправдан за нарушаване на чл. 5, ал.2, т.4, чл.8,
ал.1, чл.20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
По делото е изслушано и прието
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице Ж.Е., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че обстоятелствата по
настъпване на процесното ПТП съгласно отразеното в констативния протокол са, че
лекият автомобил Ситроен Ксара Пикасо, рег. № ******се движи по път ІІ - 16 от
гр. София с посока гр. Мездра и на км. 60+000 навлиза в лентата за
насрещно движение на двупосочен път с по
една лента за движение във всяка посока в зоната на ляв завой и реализира ПТП
челно в лек автомобил Пежо 508, рег. № ******. Причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на лек автомобил
Ситроен Ксара Пикасо, рег. № ******върху лентата за насрещно движение в момент,
когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението. При
огледа на катастрофиралия лек автомобил Пежо 508, рег. № ******, специалистите на застрахователя по
застраховка КАСКО са установили подробно описаните в таблица на стр.3 и 4 от
заключението щети. Експертът сочи, че видимите щети по л.а. Ситроен Ксара
Пикасо, рег. № ******, отразени в протокола за ПТП са: челно стъкло, ляв и
десен преден фар и мигач, предна броня, преден капак, преден ляв и десен калник
и др. Видимите щети по л.а. Пежо 508, рег. № ******-
челно стъкло, ляв и десен преден фар и мигач, предна броня, преден капак,
преден ляв и десен калник, предна лява и дясна врата и др. Според вещото лице
така представеният механизъм на ПТП, води до извода, че щетите по товарен
автомобил л.а. Пежо 508, рег. № ******,
могат да бъдат получени при описания механизъм на ПТП и се намират в причинно – следствена връзка с
него. Експертът сочи, че към датата на ПТП -
26.06.2018г. процесният автомобил е бил на 1 г. 7 м. 22 д.- начална
регистрация от 04.11.2016г. Сочи, че направил разработка на щетата на процесния
автомобил с програма „Аудатекс”, като е заложен ремонт във фирмен сервиз, при
което се установява стойност на ремонта 45229,98 лв. с ДДС. Въз основа на
описаните данни и по посочената формула, вещото лице сочи, че действителна пазарна стойност на лек автомобил Пежо 508, рег. № ******, определена към
датата на застрахователното събитие – 26.06.2018г. по метода на овехтяване,
възлиза на 39597,00 лв. Сравнението на
определената действителна стойност на процесния автомобил със стойността на
ремонта му, налага извода, че стойността на ремонта представлява 114,22% от
действителната стойност - щетата е тотална. Изслушано е и допълнително заключение на вещото лице, в което сочи подробно какви са установените увредени части в таблица. Сочи,
че няма данни по делото дали е извършван оглед след разглобяване при което може
да бъдат установени допълнително повредени части. Изтъква, че за определяне на стойността
на запазената част характерно е, че цените не са фиксирани, а основно
партньорите - продавач и купувач се договарят, докато цените на нови възли или
детайли са с фиксирана цена, като има обяви за катастрофирали автомобили на
цена 11,00лв., което предполага договаряне. Според експерта при оценка само и
единствено на запазените детайли в повечето случаи като стойност е възможно те
да надхвърлят цената на процесното МПС като се насложат съответните
проценти от стойността на автомобила за
всеки възел (може да се достигне стойност над 100%). Поради многото неизвестни
изходни данни и възможност за отговор в много хипотези, в експертната практика,
стойността на запазените части на превозните средства се определя като
процентно отношение спрямо неговата действителна стойност, каквато е и методиката за оценка на
тотални щети при повечето застрахователи. Вещото лице сочи, че анализът на
увредените части, показва че няма регистрирани щети по двигателя и скоростната
кутия и задната част на автомобила, поради което приема, че размерът на
запазената част на автомобила представлява не повече от 12% от стойността на
процесния автомобил като цял, като в стойностно изражение запазената част,
която може да се реализира във времето на вторичния пазар е 4752,00 лв., с
оглед на което размерът на дължимото
обезщетение би възлязъл на 34845,00лв. В
съдебно заседание уточнява, че има значение и времето, във което ще се
реализират запазените части, като обикновено след две години, всичко е за
скрап.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411
от КЗ застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност“. За уважаване на предявената
исковата претенция за главницата ищецът следва да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпване на застрахователно
събитие и размера на обезщетението за щетите, изплащането му на застрахования,
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между виновния за ПТП и причинените щети водач и ответното застрахователно
дружество, а по претенцията за лихва – изпадането на ответника в забава и
размера на дължимата лихва.
Съдът намира, че по делото се установи безспорно от ангажираните
доказателства, че за настъпилото на ПТП на 26.06.2018г. вина има Д.В.Г., който
е управлявал л.а.“Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№******. Горното се
установява от представеното влязло в сила решение на РС – Своге, с което същият
е признат за виновен за нарушаване на част от посочените правила за движение по
пътищата, като му е наложено административно наказание глоба. Макар да не
съставлява присъда, съдът намира, че този влязъл в сила съдебен акт следва да
се ползва с доказателствена сила и предвид липсата на опровергаващи горното
доказателства, както и при преценка на механизма на ПТП, описан в представения
протокол и съгласно заключението на автотехническата експертиза, вината за
настъпване на процесното ПТП е на горепосочения водач, управлявал автомобил, за
който се установи, че към датата на ПТП е застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“. Доводите на ответника по отговора, че от
протокола за ПТП се установявало само, че водачът е навлязъл в лентата за
насрещно движение, но не и каква е причината за това – техническа неизправност
на МПС, непреодолимо препятствие на пътя или др., са неоснователни с оглед
представеното влязло в сила решение на наказателния съд, а и са недоказани, тъй
като ответникът не е установил твърденията си за техническа неизправност на МПС
или непреодолимо препятствие на пътя. От ответника в отговора се твърди
съпричиняване, но такова не се установява от ангажираните по делото
доказателства, тъй като данни за виновно противоправно поведение на другия
водач не са ангажирани. От заключението на неоспорената автотехническа
експертиза се установи, че причината за настъпване на ПТП е навлизането на
лекия автомобил „Ситроен“, Ксара Пикасо в лентата за насрещно движение, в
зоната на ляв завой, когато това не е било безопасно за другите участници в
движението, поради което се е стигнало до челния удар. Данни водачът на л.а.
„Пежо“ да е нарушил правилата за движение по пътищата няма по делото, като
такова не е отразено нито в протокола за ПТП, нито се установява от
автотехническата експертиза. Безспорно се установи от доказателствата по
делото, че за увредения автомобил „Пежо“, модел „508“ е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ с ищцовата страна. От заключението на
неоспорената автотехническа експертиза и писмените доказателства се установи,
че на л.а. „Пежо“ са увредени описаните в табличен вид на стр. 3 и 4 от
заключението на вещото лице детайли – 95 на брой. Според експерта щетите по
този автомобил са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и за
отстраняването им при ремонт във фирмен сервиз би била необходима сумата от
45 229,98 лв. с ДДС. Според експерта действителната пазарна стойност на
автомобила към датата на ПТП е 39 597 лв., поради което стойността на
ремонта възлиза на 114,22% от действителната стойност или безспорно щетата е
тотална.
По размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно КЗ "тотална щета"
е налице в случаите, когато има пълна загуба на МПС, т.е. увреждане, при което
разходите за необходимия ремонт на автомобила надвишават 70% от неговата
действителна стойност към датата на събитието. В
случая безспорно е налице тази хипотеза, поради което следва да се изплати
обезщетение в размер на стойността на автомобила към датата на ПТП, което
представлява действителните вреди, след приспадне от застрахователното
обезщетение стойността на онези части от автомобила, които не са увредени и са годни
за по-нататъшна употреба, тъй като последните са имуществена полза. Това съответства и на Общите условия на застраховатеял, в т.99.2 от
които е посочено, че при щети, когато разходите за възстановяване надвишават
70% от действителната стойност на ППС, застрахователят изплаща, действителната
стойност, но не повече от остатъчната застрахователна сума, амо има платени
частични щети, намалена със стойността на запазените части. Следователно при
определяне на обезщетението следва да се приспаднат запазени части, като съдът
намира, че такива следва да се определят съобразно стойността и наличието им
към датата на ПТП. Дали впоследствие останалата част от увредения автомобил е
съхранявана така, че да може да се реализират запазените части е ирелевантен
въпрос, тъй като обезщетението се определя съобразно стойността към датата на
ПТП. В случая, освен това, са налице данни и че автомобилът е бил предаден на
застрахователя след ПТП съгласно представения приемо-предавателен протокол от
08.11.2018г., т.е. той е разполагал със възможността да реализира запазените
части. Предвид горното уточненото от вещото лице в съдебно заседание, че две
години след ПТП всичко било за скрап е ирелевантно и не обуславя извод, че от
обезщетението не следва да се приспаднат запазени части. Съдът намира в тази
връзка за основателно възражението на ответника, че няма данни от изплатеното
обезщетение да са приспаднати запазените части и с оглед горното съдът намира,
че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази изцяло допълнителното
заключение, което сочи, че запазените части са приблизително 12% или сумата от
4752,00 лв. С оглед горното обезщетението възлиза на сумата от 34 845 лв.,
за която сума предявеният иск за главница следва да бъде уважен, и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 40 973,04 лв.
По претенцията за лихва за забава, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ е установен
законов срок за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за определяне на размера и изплащане на
обезщетението по отправена до него регресна претенция по чл. 411 КЗ, който е 30 дни от предявяване на
претенцията с приложени всички документи, необходими за определяне на щетата. Съгласно горепосочената норма, когато са необходими допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата,
необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане
на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на
завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5 от КЗ, съгласно която не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна
възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията. В конкретния случай след получаването на регресната
претенция на 17.12.2018г., с писмо с вх.№ от 21.01.2019г., т.е. в рамките на
законоустановения 45дневен срок, ответното застрахователно дружество е поискало
от ищцовото да се представят допълнителни документи, а именно данни за взето
административно отношение към водача на МПС Д.В.Г.. Действително в случая в
констативния протокол не е отразено да е взето отношение към някой от водачите,
т.е. да е съставен акт, а е отразено само, че има заявителски материал под №
166/2018г. на Първо РУ – Своге. Липсват данни в отговор на искането, ищецът да
е представил някакъв документ или доказателство. В самия протокол за ПТП не е
отразено безспорно, че виновен за ПТП водач е именно Д.Г., тъй като само е
отразено, че е навлязъл в лентата за насрещно движение, но не и на какво се
дължи това, респ. не се сочи конкретно нарушение на ЗДвП. Предвид горното и при
липса на допълнителни данни, ищецът е следвало да представи доказателства за
внасянето на обвинителен акт срещу виновния водач или други документи, от които
да се установява, че са предприети действия по ангажиране на отговорността му,
тъй като е напълно възможно хипотетично навлизането в насрещната лента да се
дължи на внезапно настъпила техническа неизправност на МПС, която да е била
непреодолимо и непредотвратимо събитие за водача, което да е установено
например от автотехническа експертиза по досъдебното производство. Ето защо съдът
намира, че е било налице основание за изискване на някакви допълнителни
документи, респ. доказателства във връзка с това срещу кой водач е предприето
наказателно преследване за процесното ПТП, като не е налице хипотезата на чл.
106, ал.5 от КЗ и застрахователят е могъл да се снабди с такива, нито биха
доведе единствено до необосновано забавяне, тъй като не е било необходимо
изчакване на влязъл в сила акт за виновното противоправно поведение на водача,
а единствено представяне на документ/ доказателство, че именно срещу него е
взето отношение, т.е. предприети са действия по ангажиране на отговорността му
предвид липсата на категорична констатация относно виновно противоправно
поведение на водача в самия протокол за ПТП. Ето защо с поканата от 17.12.2018г.
ответникът не е изпаднал надлежно в забава и не дължи лихва за забава от този
момент. Не се установи в отговор на писмото от 18.01.2019г. да са налице
предприети действия от ищеца, респ. допълнително представени доказателства,
поради което не е налице релевантна забава. До представяне на такива
доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече. Наред с горното съдът намира, че
претенцията по този иск е и недоказана по размер, тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване на размера на лихвата за забава,
въпреки че това му е указано в доклада на съда. С оглед горното искът за сумата
от 1001,64 лв., представляваща лихва за забава върху търсената главница за
периода от 04.01.2019г. до 01.04.2019г. се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските, съдът намира, че
такива се следват на ищцовата страна за уважения размер на исковите претенции.
Направените от ищеца разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК са
1 688,92 лв. – държавна такса, 450 лв. – депозит за вещо лице и 2147,09
лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено съгласно представената
фактура №4678/22.03.2019г., с приложение към нея и извлечение от сметка.
Предвид горното общо направените разноски възлизат на сумата от 4 286,01
лв., от които се следват такива за уважения размер на исковите претенции /34 845 лв. спрямо общо претендираните 41 974,71лв., или
приблизително 83,1%/, поради което се следват и 83,1% от направените разноски
или сумата от 3561,67 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Б.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес *** –
адв. Г., да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес ***, на основание чл. 411 от КЗ сумата от 34 845 лв. / тридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и пет
лева/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба
-01.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК
да заплати сумата от 3561,67 лв. / три хиляди петстотин шестдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ - съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 411 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 40 973,04 лв. и
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1001,64 лв., представляваща лихва
за забава върху търсената главница за периода от 04.01.2019г. до 01.04.2019г. като
недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: