РЕШЕНИЕ
№ 260132/18.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №2697/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „М.К.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
срещу Наказателно
постановление №03-012262 от
27.12.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ,
вр. чл.166, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване, вр. чл.275, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че описанието
на твърдяното нарушение в процесното НП е общо,
неясно и неконкретно, и от същото не се разбира, в какво точно действие или
бездействие се състои съответното нарушение, какви обстоятелства са обуславяли
и в какво се е състоял твърдения риск за безопасността и здравето на работещите
със съответната машина и как конкретно работодателят е следвало да осъществява
ефективен контрол за безрисково и безопасно боравене
с машината. Твърди, че непълното, неточно и неясно описание на нарушението
представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до максимално
затруднение за въззивника да реализира пълноценно
правото си на защита. Твърди също, че непълното и неясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, затруднява и възможността
да се удостовери чрез съответни доказателства, наличието на твърдяното
нарушение.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019 г. в производствен цех на „М.К.“ ЕООД ***,
Западна промишлена зона, докато работела на пакетираща машина „BENHIL 8304 BUTTER“, чиито предпазни устройства и
защитни ограждения за осуетяване достъп до опасните
зони на движещите се части (ремъци, валове, бутала, колела и др.) били
отстранени, работникът Г.С.Р. на длъжност „пакетировач“,
предприела действия по почистване на масло по тавата на машината, без да бъде
предварително изключена, при което ръката й била увлечена от движещата се тава,
четвъртия пръст на дясната й ръка попаднал под буталото на машината и бил
отрязан на ниво средна фаланга.
По повод
настъпилата злополука, на 21.11.2019 г. съответния производствен цех бил
посетен от М.М.-Ж. и С.И. – служители при Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, и след проверка относно причините и начина на
настъпване на трудовата злополука и представяне на изискани при проверката
документи, на 18.12.2019 г. спрямо въззивника бил
съставен АУАН №03-012262 за
нарушение по чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.166, ал.2
от Наредба №7 от 23.09.1999 г., вр. чл.275, ал.1 КТ,
описано като изразяващо се в неизпълнение от въззивника
на задължението за осигуряване на ефективен контрол за извършената работа без
риск и по безопасен начин за живота и здравето на работещите, тъй като при
използване на работно оборудване – машина за пакетиране на масло „BENHIL 8304 BUTTER“ при съществуващ риск за
безопасността и здравето на работниците и не осигурил прилагането от лицето Г.С.Р.
на писмена инструкция „Безопасна работа на опаковъчна машина“.
Направените
с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени от наказващия орган в
обжалваното наказателно постановление, който наложил предвиденото в чл.413,
ал.2 КТ наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния
предвиден, в посока към минималния – 2000.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на свид. М. Маринова,
така и от приобщените документи – НП №03-012262, АУАН
№03-012262, писмо изх. №НП
12262 от 17.01.2020 г., Протокол
№ПР1937707 от 18.12.2019 г., Трудов
договор №15 от 04.06.2019
г., Длъжностна характеристика
– пакетировач с дата 04.06.201 г., Присъствена
книга за м. октомври 2019 г., Инструкция за безопасна работа опаковъчна машина, Заповед №5101-03-2375 от 19.11.2019 г., Протокол
№5101-03-2377 от 19.12.2019 г., Разпореждане
№5104-03-277 от 27.12.2019 г., Епикриза
на Г.Р., Обяснение по чл.402,
ал.1, т.3 КТ, Идентификационна карта
на “М.К.“ ЕООД, Призовка до “М.К.“ ЕООД, Заповед №3-071 от 12.01.2010 г., както и приложените с въззивната жалба Договор от
05.02.2019 г. и книга за и инструктаж, ведно с декларация от 04.06.2019
г. от Г. Радкова.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
При
съставянето на процесните АУАН №03-012262 от
18.12.2019 г. и НП 03-012262 от 27.12.2019 г., са допуснати идентични нарушения
на изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в тези
документи е налице идентично изцяло неясно, бланкетно
и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е прието за
осъществено.
По същество,
съдържащото се в АУАН №03-012262 от 18.12.2019 г. и НП 03-012262 от 27.12.2019
г., описание на твърдяното нарушение по чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.166, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г., вр. чл.275, ал.1 КТ е изцяло формалистично и е ограничено
до текстово възпроизвеждане на посочените като нарушени императивни разпоредби
с най-общо указване на мястото и вида на извършваната работа, довела до трудова
злополука с конкретен работник. От така направеното описание по никакъв начин
не става ясно, била ли е налице при изпълнение на възложената работа (пакетиране
на масло чрез използване на пакетираща машина), конкретна опасност за здравето
на работниците, в какво всъщност се е изразявала тази опасност, какъв е бил
безопасния начин за извършване на работата и по какъв именно начин,
работодателят е следвало да осъществи ефективен контрол за нейното безрисково и безопасно изпълнение и да осигури прилагането
на издадената от него писмена инструкция за безопасна работа с опаковъчна
машина. Без изрично посочване нито в АУАН, нито в НП на тези основни и
съществени обстоятелства относно конкретната фактическа обстановка, наличното
описание на нарушението реално е лишено от съдържание, защото всъщност липсват
каквито и да е данни за конкретни, приети за установени факти, които да могат
да бъдат съотнесени към същностните характеристики на
всеки един елемент от фактическия състав на твърдените като нарушени
императивни разпоредби.
Визираните
процесуални пороци при установяването и санкционирането на процесното
нарушение, са твърде съществени, доколкото по този начин въззивникът
е максимално затруднен да реализира пълноценно правото си на защита, без да е
наясно, каква всъщност фактическа обстановка наказващият орган е приел за
реално осъществена и какво конкретно фактическо поведение се счита от
наказващия орган, че не е предприето от работодателя. Без да е разбрал тези съществени
обстоятелства от направените в съответните документи описания на нарушението и
на обстоятелствата, при които е счетено за осъществено, въззивникът
е в невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически твърдения и доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята
защита.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Твърдените
като нарушени разпоредби на чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ и чл.166, ал.2 от Наредба №7
от 23.09.1999 г., регламентират само общо формулирани задължения за осигуряване
на контрол и осигуряване прилагането на съответни писмени инструкции, без да
сочат, в какво конкретно следва същите да се изразяват, което означава, че, за
да се обоснове извод за неосъщественост на изискуемите
ефективен контрол и приложение на съответните инструкции, е необходимо да е
установено неизпълнение или непълноценно изпълнение от работодателя на
конкретно, нормативно регламентирано или дори само фактически и обективно
обусловено наложително поведение, чието осъществяване да обезпечава безопасност
при полагане на труд от работника при боравене със съответното машинно
оборудване. Както бе изтъкнато, в АУАН и в НП описания за такива обстоятелства
не се съдържат, а в хода на съдебното следствие не се и събраха доказателства
за конкретно, неосъществено от работодателя нормативно изискуемо или обективно
и фактически обусловено наложително поведение по контрол за безопасност. Приобщените
доказателства сочат данни за неправилно извършвано от работника Г.Р. почистване
на движещи се елементи от машината, без същата да е изключена. Но, сочената
като неприложена от работодателя инструкция всъщност не съдържа конкретно
указание за начина, по който безопасно да се извършва почистване на машината от
работника. Фигурира указание, с какви материали да се почиства, но не и как
това да се осъществява безопасно. И определено, почистването не фигурира сред
действията, за които е изрично указано, да се осъществяват при спряна/изключена
машина. В този смисъл, по-скоро е налице не поведение на работника в разрез с
издадената инструкция и респективно – не неосигурено от работодателя ефективно нейно
прилагане, а съществена непълнота на инструкцията, изразяваща се в липса на
указание за извършване на каквито и да е действия по почистване само при
спряна/изключена машина. А това води и до констатация за наличие не на
твърдяното нарушение по чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.166,
ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г., а на нарушение по чл.166, ал.3 от Наредба
№7 от 23.09.1999 г. – несъответствие на издадената инструкция с изискванията за
нейното съдържание. При този извод е налице и материално-правна
незаконосъобразност на оспореното НП. За пълнота на изложението, съдът намира,
че следва да бъде изтъкната и констатацията, че в приобщения документ Протокол №ПР1937707 от 18.12.2019 г. за резултатите от извършената проверка на въззивното дружество е установено, че в нарушение на
изискването по чл.186, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г., въззивникът-работодател
е допуснал до експлоатация пакетиращата машина „BENHIL 8304 BUTTER“ без наличие на предпазни
устройства и защитни ограждения за осуетяване достъпа
до опасната зона на движещите се части (ремъци, валове, бутала, колела и др), като от представена от въззивника
при проверката листовка за работното оборудване е установено, че фабрично
произведените предпазни устройства и защитни ограждения
(капаци) на машината, са били отстранени. Въпреки това, в цялата
административно-наказателна преписка липсват данни за проведено обсъждане и
направена констатация за евентуалното наличие на причинно-следствена връзка
между този факт и настъпилата злополука и конкретно, дали злополуката би
настъпила и в случай, че съответните предпазни устройства и защитни ограждения не са били отстранени и са били налични към момента
на извършените от работника действия по почистване на работещата машина. А без
да е установено това обстоятелство, е невъзможно да се прецени, каква е
действителната причина за настъпване на злополуката и правилно ли наказващият
орган е ангажирал отговорността на въззивника именно
за неизпълнение на твърдените в НП нарушения.
При така
изтъкнатите констатации за процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност на процесното НП, същото следва
да бъде отменено, поради което съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012262 от 27.12.2019 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.16, ал.1,
т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.166, ал.2 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работно оборудване, вр. чл.275,
ал.1 КТ, на „М.К.“ ЕООД ***, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв, на основание
чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: