Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
16,01,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 1764/19. по
описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И.Г.,***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-1006-001974/ дата 11.06.2019 г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна
полиция - Пазарджик,
с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна
неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят настоява да се отмени НП по
изложените в жалбата съображения, вкл. и по ангажирани гласни доказателствени
средства..
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
През лятото на 2019г.
жалбоподателят закупил лек автомобил - МЕРЦЕДЕС С *** с per № А****МС. Не
спазил месечния срок за регистрация на автомобила на името на новия собственик
( чл. 3, ал.4 от Наредба І-45/2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства . поради това и на основание чл.
145, ал. 15 от ЗдвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена - л.
47 , считано от 20,12,18г.
Без да знае това, жалбоподателят
организирал и заплатил транспортирането с автомобил на „Пътна помощ“ на
закупения си автомобил , който бил повреден на 07,02,19г. и не можел да се
движи на собствено ход. Наложило се да бъде транспортиран от Чепеларе до
паркинга на бензиностанция Петрол на АМ Тракия, от където следвало друг
автомобил на Пътна помощ да го транспортира.
Докато на паркинга изчаквал
пристигането на автомобила на „пътна помощ“ от София, при него пристигнали
полицаи – С. В. и Кр. В., които го попитали дали автомобилът е негов.Сслед като
той признал му, била извършена служебна проверка и полицейският служител В. установил
служебно прекратена регистрация и поради това съставил против жалбоподателя
процесния акт за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил надлежно предявен,
подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Не се претендира процесуална
неизправност на последното и констативния акт въз основа на който е издадено, а
и в хода на служебната проверка такава не се установи. . Актът и НП, се твърди,
съдържали неясно описание на нарушението предвид посочената норма на чл. 143,
ал.15 от ЗДвП и отразеното обстоятелство за дерегистрация. Спазени са изискванията
за пълно, ясно и точно отразяване на обстоятелствата по извършване на
нарушението е изпълнено, и е гарантирано
правото на защита по изложените релевантни за възприетото нарушение факти.
При служебната проверка досежно
редовността в процедурите, касаещи акта и НП и тяхното съдържание не се откриха
нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на тези актове.
За разлика от доводите против процесуалната
законосъобразност, възраженията за материално-правната
неизправност на НП са основателни.
Установено е безспорно, че преди
датата на процесното управление и
проверка, която е и дата на нарушението, и още на 20,12,18 г. въз основа на
договор от същата дата процесният автомобил е придобит от жалбоподателя . Фактът на придобиване е станал служебно
известен на администрацията на СПП при ОД МВР Пазарджик (л.24) и доколкото в месечен срок от тази
дата ( чл. 3, ал.4 от Наредба І-45/2000)
не са били предприети действия от новия собственик да подаде информация за
промяна на собствеността и пререгистрира автомобила на свое име, на основание на
основание чл. 143, ал.15 ЗДвП автомобилът бил служебно дерегистриран на 04,01,19г.,
за което собственикът не бил уведомен
(виж писмо на л. 47).
Вмененото с акта и НП нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е осъществен при управление на
нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че управляваното в процесния случай
МПС е било регистрирано, но поради неспазване на срока за продаване на данни за
промяна на собствеността, е постановена ЗПАМ за служебно прекратяване на
регистрацията от 20,12,18г. С писмото на
л. 47 се признава, че актът, с който е постановено служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила, не бил съобщен на собственика. Нещо повече - няма
никакви доказателства след като е постановена ЗПАМ - служебно прекратяване на
регистрацията, това да е станало известно на собственика на автомобила. И което
е най-важно - няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е
било известно на жалбоподателя към момента на проверката в процесната дата. Наистина
служебното прекратяване е законова
последица от друго нарушение ( неуведомяване за промяна в собствеността) и като
такава тя следва да е известна като принудителна мярка във връзка с определено
бездействие. Това, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация не влече
след себе си като последица знанието на собственика досежно този факт,
доколкото той категорично не знае точно към момент/ коя дата автомобилът вече е
дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз основа на конкретен
компетентен орган.
Така е налице т.нар. извинителна
грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за
извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен факт,
който принадлежи към състава на нарушението ( дерегистрацията).
Неправилното решение на
наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт.
В настоящия случай следва да се
допълни, още едно, претендирано от жалбоподателя основание, което директно лишава
обективния състав на нарушението от един от неговите елементи и то е обективна
несъставомерно. Обясненията на жалбоподателя, че не е управлявал процесния
автомобил на датата на нарушението поради факта, че същият е имал техническа
повреда и не е можел да се движи на собствен ход, са напълно подкрепени от показания на св. К.. Подленият твърди, че
пътувал заедно с жалбоподателя дори в
автомобила, докаран от Чепеларе с автомобил за „пътна помощ“ до паркинга на АМ
Тракия до бензиностанция „Петрол „ и заявява, че дори и след съставянето на
процесния акт движението на автомобила продължило, превозван от друг
автомобил на „пътна помощ“ вече за
София. Тези твърдения обаче не следва да се възприемат за достоверни, тъй като
в хода на полицейската проверка за престъпление по чл. 345 от НК жалбоподателят
е признал в свои писмени обяснения ( л. 27), че пътувал по АМ и спрял на
бензиностанция Петрол да си вземе и налее течност за чистачки. При тези си
обяснения въобще не е споменал присъствието на свидетеля, а дори е заявил, че
пътувал сам „по работа“ до София. Така, че липсват основание за да се приеме
претендираната липса на обективна съставомерност.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-001974/ дата 11.06.2019 г. на началник група към ОДМВР
Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик,
с което на С.И.Г.,***, ЕГН ********** са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: