№ 16771
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Г.И.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110103657 по описа за 2020 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу „Ди Ейч Ел Лоджистикс България“ ЕООД
/конституиран като ответник на основание чл. 228, ал. 3 ГПК с протоколно определение от
13.11.2023г./ за сумата от 691,61 лева, представляваща регресна претенция по щета №
110318181800283, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на
иска- 13.11.2023г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.10.2018г. по силата на договор за международен превоз чрез
комбиниран транспорт- по въздух и сухопътен, обективиран в международна товарителница
№ SOF-0027226/12.10.2018г. и идентификационен номер FBA15C3CYLZ4, ответното
дружество се задължило да превози един брой колет, съдържащ 410 броя парфюми по
маршрута от България до Германия. Стоката била собственост на „Полар мода“ ЕООД.
Пратката била получена в Германия на посочения в товарителницата адрес от получателя на
пратката Амазон Еу Сарл, който при разтоварването й констатирал, че били нанесени щети
по колета и установил нарушения на опаковки, съдържащи счупени и изтекли парфюми-
общо 7 броя. Сочи, че по отношение на превозния товар имало сключена застраховка
„Булстрад Карго“ при ищеца, сключена въз основа на Абонаментен договор и апликация към
него дебитна нота № 1101170030027/09.11.2018г., касаеща износ за месец октомври 2018г.
Съгласно посочените документи, товарът, представляващ 1 колет, съдържащ 410 броя
парфюми бил застрахован по време на комбиниран превоз по въздух и сухопътен по
маршрут от България до Германия. Застраховката била сключена съгласно ОУ за
застраховане на товари по време на превоз и Клаузи „Пътно покритие“ /А/-1.1.87. На
23.10.2018г. с рекламационно писмо „Полар Мода“ ЕООД били предявили пред превозвача
претенция за изплащане на обезщетение в размер на 691,63 лева, изчислено на база 30 %
1
увеличение на фактурираната стойност. Нанесените в резултат на транспорта щети на товара
били описани в уведомление за щета по застраховка „Карго“ от 23.10.2018г. и претенция от
23.10.2018г. Щетите били оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, в
размер на 691,63 лева. На 20.12.2018г. сумата била изплатена на „Полар Мода“ ЕООД. До
ответника била изпратена регресна покана, която била получена на 13.11.2019г., но до
настоящия момент не били предприети действия по заплащане на задължението. Излага
подробни съображения, че за опазването на товара бил отговорен превозвачът, като
вследствие на неизпълнение на задължението на ответника за обезопасяване на товара били
причинени материални щети на застрахования от ищеца товар. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че цитирания от ищеца Закон за
гражданското въздухоплаване е неприложим, тъй като процесният случай бил свързан с
регресна претенция по отношение на товар, който бил предмет на търговско
правоотношение. Изложени са съображения, че била налице причина, даваща основание на
превозвача да бъде освободен от отговорност, а именно по делото не било установено по
безспорен начин, че опаковката на процесния колет била подходяща за този вид превоз.
Поддържат, че тези обстоятелства следвало да бъдат установени от ищеца след като „Полар
Мода“ ЕООД отправило претенция към застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, за което следвало да се назначи екип, който да извърши проверка на
превозвания товар, вкл. опаковката му и да изготви доклад. Счита, че подателят не може да
иска обезщетение за причинени загуби или повреди в резултат на неспазване от негова
страна на приложимите закони или нарушение на следните негови задължения- пратката да
е подходящо обозначена, адресирана и опакована, така че да се осигури безопасното й
транспортиране при стандартно ниво на грижа по време на манипулациите по
придвижването й. Сочи, че увреждането на част от колета се дължи единствено и само на
действия/бездействия, за които отговаря изпращачът. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 13.11.2023г. съдът е прекратил производството по
делото по предявения осъдителен иск от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
срещу „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД и е конституирал като нов ответник по делото
на основание чл. 228, ал. 3 ГПК „Ди Ейч Ел Лоджистикс България“ ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет препис от Абонаментен застрахователен договор № **********,
сключен между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Полар Мода“ ЕООД с обект на
застраховката – парфюмерия и козметика. В договора е посочено, че застраховката се
сключва за период от една година от 00.00 часа на 01.09.2015г. Ако до 15 август на всяка
2
следваща година не бъде отправено писмено предизвестие за прекратяване от една от двете
страни, договорът ще се счита за автоматично продължен за следващия едногодишен период
при същите условия. Приета е и дебит нота № 1101170030027/09.11.2018г. с предмет износ за
месец октомври 2018г.
От заверен препис от товарителница от 12.10.2018г. с номер на поръчка- SOF-EC-
0027226, се установява, че „Ди Ейл Ел Лоджистикс България“ ЕООД е поел задължение да
превози стока от адрес на товарене: „Полар мода“ ЕООД- гр. София, бул. „Акад. Иван
Гешов“ 2е, сграда 2, офис 103 до Амазон ЕУ Сарл, Амазонщрасе 1. Описан е товар-
козметика, 410 артикула, общо бруто тегло 170 кг.
Приета е експедиционна бележка за пратка SOF-EC-0027226, в която са описани
продуктовите кодове и наименования на продуктите, както и обемът им и тяхната цена.
Приет е и Протокол № 104 от 23.10.2018г. за бракуване на 7 броя парфюми Chloe L
EDP.
Приета е и фактура № 3662 от 12.09.2018г., издадена от „Полар Мода“ ООД с
включените предмети в договора за международен транспорт, обективиран в товарителница
номер SOF-EC-0027226 от 12.10.2018г. с идентификационен номер FBA15C3CYLZ4.
От платежно нареждане от 20.12.2018г. се установява, че ищцовото дружество е
заплатило на „Полар мода“ ЕООД сумата от 691,63 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по щета 110318181800283.
Св. И. М. е посочила, че не работи с този вид работа в „Полар Мода“ ЕООД от 2021г.
Предполага, че тя е изготвила информацията в уведомлението за щета. Не си спомня как са
установени щетите върху парфюмите. Сочи, че стоката е пътувала към Амазон или били
получили уведомление от тях, или някъде по пътя в Германия били получили уведомление
от транспортната фирма. Твърди, че служители в техния склад опаковали стоката съгласно
изискванията на „Ди Ейч Ел“. Сочи, че служители в склада отговаряли за начина на
опаковане и подреждане, за да не се счупи или повреди нещо. Не знае дали от страна на „Ди
Ейч Ел“ се извършва проверка по какъв начин са поставени вътре в палета парфюмите.
Твърди, че от страна на Амазон не се давала информация каква точно е била повредата като
статус отбелязвали, че има повредена стока, не се предоставял и снимков материал.
Предполага, че служители на „Ди Ейч Ел“ отговаряли за подреждането на стоката в
превозното средство след предаването й от дружеството, но не била сигурна.
От приетата САТЕ се установява, че правилното подреждане и разположение на
товарните единици в подвижния състав има пряко отношение към запазването на товарите и
безопасността на движение по пътищата. Експертът е посочил, че по делото няма данни за
това как са били разположени опакованите парфюми при натоварването. При незакрепване и
недобро уплътняване на товарните единици вещото лице е уточнило, че било възможно да
се получат разстояния /хлабини/ между тях. От заключението се установява, че при
преминаване през неравности на пътното платно или през пресечени местности, честотата
на трептене на каросерията била възможно да стане по-висока. Под действието на тези
3
трептения и поради недоброто подреждане и закрепване на товара, той започвал да се движи
в товарния отсек, което можело да доведе до нарушаване на тяхната цялост. При извършване
на товаро-разтоварните работи или при високи нива на турбуленция при превоза във
въздушния транспорт, било възможно разместване на товарите в товарния отсек и при
недостатъчно и здраво укрепване получаване на увеждания по товарните единици.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и ответника; настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника;
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие;
стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е
да докаже плащане на претендираната сума.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или
прекъсване на давността.
С оглед събраните по делото доказателства и становищата на страните съдът намира,
че по делото е безспорно установено, че между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и
„Полар Мода“ ЕООД е бил сключен договор за имуществено застраховане, който е бил
действащ и към 12.10.2018г.
Не е спорно, а и се установява от приетата товарителница от 12.10.2018г., че
ответното дружество е сключило договор за комбиниран превоз с „Полар Мода“ ЕООД с
предмет доставка на 410 козметични артикула /парфюми/ с общо бруто тегло от 170 кг.
Съдът намира, че от товарителницата се установява, че ответното дружество е поело
задължение да достави уговорения товар, описан в експедиционна бележка, от Република
България до Република Германия, Грабен. Така възникналото между страните
правоотношение е с източник договор за международен комбиниран превоз на стоки по
смисъла на чл. 38 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз (ДВ бр. 67 от 2003г., в сила от 09.01.2004г.), съгласно който в случай на
комбиниран превоз, извършен отчасти по въздух и отчасти чрез какъвто и да е друг начин на
превоз, разпоредбите на тази конвенция се прилагат при условията на чл. 18, ал. 4 само за
въздушния превоз, при условие, че въздушният превоз отговоря на условията на чл. 1.
Т.е. по делото е установено сключването на договора за превоз и приемането на
товара. Съгласно чл. 11, т. 2 от Конвенцията всички сведения във въздушната товарителница
или в квитанцията за товар относно теглото, размерите и опаковката на товара, както и тези,
отнасящи се до броя на пакетите, до доказване на противното, са доказателство за заявените
факти; тези, които се отнасят до количеството, обема и състоянието на товара, не
4
представляват доказателство срещу превозвача, с изключение на случаите, в които те са били
проверени от превозвача в присъствието на изпращача и във въздушната товарителница или
в квитанцията за товара е посочено, че са били проверени или се отнасят до очевидното
състояние на товара.
Не е спорно между страните и че ищецът е заплатил на „Полар Мода“ ООД
застрахователно обезщетение в размер на 691,63 лева.
Съдът намира, че от доказателствата по делото, обаче, не се установява по
категоричен начин обстоятелствата при които е настъпило застрахователното събитие. По
делото е ангажиран единствено Протокол за бракуване № 104 от 23.10.2018г., както и
извлечение от системата за изпълнение на поръчки на Амазон, в който е посочено, че
продуктът е повреден при пристигане. Не се установяват причините за настъпване на
застрахователното събитие и от свидетелските показания на св. М., която е посочила, че не
си спомня конкретно как са установени щетите, както и че от страна на Амазон не дават
информация каква е била повредата или как е била опакована стоката, нито пък
предоставяли снимков материал.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за вреда, понесена в
случай на унищожаване, загуба или повреда на товар, само при условие, че събитието, което
е причинило вредата, е възникнало по време на въздушния превоз. Въздушният превоз по
смисъла на ал. 1 обхваща периода от време, през който превозвачът е отговорен за товара -
ал. 3. Периодът на въздушен превоз не обхваща никакъв превоз по суша, по море или по
вътрешни водни пътища, извършени извън летище. Ако обаче такъв превоз бъде извършен
при изпълнението на договор за въздушен превоз с цел натоварване, доставка или
претоварване, всяка вреда се счита до доказване на противното, че е възникнала в резултат
на събитие, настъпило по време на въздушния превоз - ал. 4. Отговорността на превозвача
отпада, ако и доколкото докаже, че унищожаването, загубата или повредата на товара са
възникнали в резултат на едно или повече от следните обстоятелства: а/ присъщ на този
товар дефект, качество или недостатък; б/ неправилна опаковка на този товар, направена от
лице, различно от превозвача или негови служители или агенти; в/ акт на война или
въоръжен конфликт и г/ акт на държавен орган, извършен във връзка с влизането,
излизането или транзитното преминаване на товара. При загуба на товар по вина на
превозвача право да получи обезщетение от превозвача има получателят на товара съобразно
разпоредбите на чл. 13 и 14 от Конвенцията. Това негово право обаче не изключва правото
на изпращача на товара да ангажира отговорността на превозвача за неизпълнение на
задължението му да пази товара до предаването му на получателя и да отговаря пред него за
загуба на товара, т. е. за непредаването му на получателя (така Решение № 87 от 1.07.2011г.
на ВКС по т. д. № 517/2010г., II ТО).
В конкретния случай, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване обстоятелствата, при които е настъпило застрахователно събитие, респ. че същото
е вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника. По делото не е
установено и че повреждането на товара не се дължи на начина по който са били подредени
5
и обезопасени парфюмите при предаването им на превозвача. Както беше посочено по-горе
съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 2 от Конвенцията обстоятелствата относно състоянието
на товара не се ползват с доказателствена стойност ако не са били проверени от превозвача в
присъствието на изпращача и във въздушната товарителница или в квитанцията за товара е
посочено, че те са били проверени. В конкретния случай липсва отбелязване, че превозвачът
е проверил товара. На следващо място, св. М. е посочила, че служители в склада на
дружеството опаковат и подреждат палета съобразно изискванията на ответното дружество,
като не знае дали палето се проверява от служители на ответника.
От заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че при извършване на
товаро- разтоварните работи или при високи нива на турбуленция при превоза във
въздушния транспорт е възможно да се получи разместване на товарите в товарния отсек и
при недостатъчно здраво укрепване да се получи увреждане на товарните единици. Т.е
възможна причина за настъпване на процесните повреди на превозвания товар е
недостатъчното закрепване, респ. недоброто уплътнение на товарните единици при което са
се получили хлабини между тях, а както беше посочено от показанията на св. М. се
установява, че подреждането и опаковането на парфюмите се извършва в склада на
дружеството-изпращач.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не е доказано
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца по какъв начин са настъпили
уврежданията върху процесния товар, както и каква е била причината за настъпването им. С
оглед на което следва да бъдат приложени неблагоприятните последици от прилагането на
правилата за разпределение на тежестта на доказване и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В допълнение следва да бъде посочено, че своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност също е основателно.
Съгласно чл. 35 от Конвенцията правото на обезщетение се погасява, ако не бъде
заведен иск в срок две години считано от датата на пристигане в местоназначението или от
датата, на която въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне или от датата, на
която превозът е преустановен. В конкретния случай товарът е бил получен и разтоварен на
16.10.2018г., а исковата молба по чл. 228, ал. 3 ГПК е подадена на 13.11.2023г. Т.е. след
изтичане на приложимия двегодишен давностен срок. Съдът намира, че общата нормативна
уредба на договора за превоз, която се съдържа в чл. 367- чл. 378 ТЗ, респ. в КЗ, се прилага
само доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани
специални правила /арг. и чл. 379 ТЗ/. Дори да се приеме, че приложим е КЗ, то приложимата
към процесния случай разпоредба е чл. 378, ал. 1 съгласно която правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователно събитие, която
изчислена от датата на извършеното плащане /20.12.2018г./ отново е изтекла към датата на
подаване на исковата молба. Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 378, ал. 6 КЗ е относима
6
единствено към застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“, а не и към
имуществено застраховане, какъвто е процесният случай.
Следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав намира, че приложим е
давностният срок, посочен в специалните разпоредби на Конвенцията, относими към
страните по превозното правоотношение, респ. и по суброгационното право на
застрахователя. Липсва правна логика застрахователят по имущественото застраховане,
който се суброгира в правата на застрахования да има повече права от него, в частност да се
ползва от по-дълъг давностен срок. Поради гореизложеното, изчислявайки давностният срок
по Конвенцията и по КЗ същият е изтекъл към датата на подаване на исковата молба по чл.
228, ал. 3 ГПК- 13.11.2023г. Съгласно трайната практика на ВКС процесуалното
правоотношение между ищеца и новоконституирания по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК нов
ответник възниква от датата, когато е направено изричното искане от страна на ищеца за
неговото конституиране, от която дата се прекъсва давностният срок /в случая от
13.11.2023г./. Така и Решение № 38 от 13.03.2017г., постановено по т.дело № 3675/2015г. на
ВКС, 2-ро ТО. С оглед на което предявеният иск е и погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, който не е
сторил и не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, срещу „Ди
Ейч Ел Лоджистикс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Слатина, Северна промишлена зона Слатина Север 1, ул. „Източна
тангента“ № 94, иск с правно основание чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от 691,61 лева,
представляваща регресна претенция по щета № 110318181800283 за изплатено
застрахователно обезщетение за нарушен товар, превозван чрез договор за международен
превоз чрез комбиниран транспорт- по въздух и сухопътен, обективиран в международна
товарителница № SOF-ЕС-0027226/12.10.2018г. и идентификационен номер
FBA15C3CYLZ4, застрахован по имуществена застраховка при ищцовото дружество, ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска- 13.11.2023г., до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8