№ 204
гр. гр. Добрич, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500488 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Е.. Д. Я.. от гр.Д. срещу решение
№260341/14.12.2020 г. по гр.д.№1271/2020 г. на Районен съд-гр.Добрич
/приложена към предходно в.гр.д.№139/2021 г. на ДОС/,с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу „Електроразпределение Север” АД-гр.В.
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 6 357,19 лева,представляваща корекция за потребена,неотчетена и
незаплатена електрическа енергия,за което е издадена фактура №**********
от 01.04.2020 г.,за обект с абонатен №***,с адрес на потребление:гр.Д.,ул.
„С.**,като въззивникът е осъден да заплати на горното дружество сторени по
делото разноски в размер на 980 лв.Подадена е и частна жалба от Е.. Д. Я..
срещу определение №263185/28.05.2021 г. по цитираното дело на ДРС,с което
е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното
решение в частта на присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение
с включен ДДС.
В жалбата срещу първоинстанционното решение се сочи,че същото е
неправилно и необосновано.По безспорен начин било установено от
1
събраните по делото доказателства,че въззивникът нямал достъп до
електромера,заключен в кутия на електропреносен стълб,и не бил осъществил
намеса в СТИ.Единствено служители на въззиваемото дружество имали
достъп до електромера и разполагали с програмен продукт,чрез който можели
да манипулират СТИ,респ. именно въззиваемото дружество надписвало
изразходената електроенергия.Първоинстанционното решение противоречало
на разпоредбите на чл.49-58 от ПИКЕЕ.При оспорен от въззивника
констативен протокол за проверката неправилно районният съд ценил
последния като писмено доказателство с формална доказателствена сила,а
задължение на въззиваемото дружество било да докаже истинността на
протокола,което то не сторило.Настоява се за отмяна на решението и
уважаване на иска.
В частната жалба се изразява недоволство от определението на ДРС,с
което е оставена без уважение молбата на въззивника съдът да измени
решението си в частта за разноските.Въззивникът излага доводи,че върху
присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се начислява
ДДС.Настоява за отмяна на определението и изменение на решението в
частта за разноските.
В писмени отговори на двете жалби и в хода на въззивното производство
въззиваемото дружество „Електроразпределение Север” АД-гр.В. изразява
становище за неоснователност на същите и настоява за потвърждаване на
атакуваните съдебни актове.Претендира сторените от него разноски в
настоящата инстанция.Навежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от другата страна.
Като постави на разглеждане двете жалби,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК.Същите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен
интерес от атакуване на неизгодните за него първоинстанционно решение и
определение.Разгледани по същество,същите са неоснователни.
По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение:
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
2
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е и
правилно,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№1271/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от
Е.. Д. Я.. от гр.Д. срещу „Електроразпределение Север” АД-гр.В. за
установяване,че ищецът в качеството на потребител с
клиентски №********** и абонатен №*** за обект,находящ се в
гр.Д.,ул.“С.**,не дължи на ответника сума от 6 357,19 лева,представляваща
цена на начислено количество електроенергия за периода от 22.02.2017 г. до
13.03.2020 г.,за което е съставена фактура №**********/01.04.2020 г.Искът е
отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира
за правилно.
На 13.03.2020 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД-гр.В.
е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-
електромер с фабричен №1114021666904774,с който се измерва доставената в
имота на ищеца в гр.Д. електрическа енергия,за което е съставен и
констативен протокол №5100459/13.03.2020 г.Електромерът е демонтиран за
експертиза и е подменен с нов такъв поради това,че при проверката е
установено натрупване на електрическа енергия освен в дневна и нощна
тарифа и в тарифа 1.8.3 в размер на 035693 кВТч.Резултатът от експертизата е
обективиран в констативен протокол №267/23.03.2020 г. на БИМ,ГД „Мерки
и измервателни уреди”,РО-гр.В..Установено е,че отсъстват механични
дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и
необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е.
електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е
констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на
натрупана енергия по тарифа 1.8.3 /Т3/ в размер на 035693,0 кВТч,която не е
визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззиваем „Електроразпределение Север” АД-
гр.В. коригира сметката на потребителя Е.. Д. Я.. за посочения обект за
3
период от 22.02.2017 г. до 13.03.2020 г. и е издадена фактура
№**********/01.04.2020 г. на стойност 6 357,19 лв със срок за плащане до
22.04.2020 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на паметта на
СТИ и на основание чл.55 от ПИКЕЕ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 30.03.2020 г. на лист 45 от делото на ДРС/.
Според заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от районния
съд съдебно-техническа експертиза количеството електрическа енергия за
корекция е изчислено по методиката на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,тъй като е
начислено записаното /забел. с известна корекция към намаляване на
установеното при първоначалната проверка и от БИМ количество от 35693
кВТч на 33672 кВТч/ в невизуализирания регистър количество за време след
монтажа на СТИ на 16.12.2016 г..Специалистът е констатирал,че
СТИ,посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя,е еднофазен статичен електромер Iskra ME 162,предназначен за
директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи.Има до четири
тарифни регистри,превключвани с вграден часовник за реално
време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей.Вещото
лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита при допустима
грешка.Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесното СТИ към електроразпределителната
мрежа.Електромерът е произведен през 2016 г.,преминал е първоначална
метрологична проверка с валидност 6 години,монтиран е в обекта на
потребление на 16.12.2016 г. според констативен протокол
№12143239/16.12.2016 г. /на лист 52 от делото на ДРС/,в който са записани
нулеви начални показания по тарифни регистри 1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2
/дневна тарифа/.За регистри 1.8.3 и 1.8.4 няма записани показания.Нулевите
показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 налагат извод,че монтираният електромер
е нов.
При монтиран електромер с начални нулеви показания е очевидно според
съда,че промяната в настройката на тарифните регистри и активирането на
тарифен регистър 1.8.3 при забранена визуализация на дисплея е осъществено
след монтажа на процесното СТИ в обекта на ищеца.
Вещото лице Чолаков сочи още,че записаната в невизуализирания
регистър 1.8.3 ел.енергия е отчетена при метрологичната експертиза на
4
БИМ,както и че невизуализирането на измерената в третия тарифен регистър
ел.енергия е софтуерно реализирано и не се дължи на физическа повреда на
СТИ.
По делото няма данни ищецът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на СТИ.Не е установено електроснабдителното дружество
”Енерго Про-Продажби” АД,електроразпределителното дружество
”Електроразпределение Север” АД и БИМ да разполагат с версия на софтуер
за препрограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.С
предоставения им софтуерен продукт същите могат единствено да прочитат
паметта на СТИ.В подкрепа на последния факт е и посоченото в
заключението на вещото лице В.З. по допуснатата от ДОС съдебно-
техническа експертиза.Експертът-компютърен специалист се е запознал с
програмата,предоставена от производителя на електроразпределителното
дружество,и е констатирал,че тя не дава възможност за промяна или задаване
на тарифен план.Достъпът до данните е защитен с парола.Без въвеждане на
парола софтуерът позволява единствено да бъде прочетено съдържанието на
четирите регистъра.Не се позволява дори настройка на дата и час.Функциите
на програмата са силно ограничени без въвеждане на парола за
достъп.Вещото лице не е установило начин за задаване на тарифен план и
настройка на визуализациите на дисплея.В конкретната хипотеза е
констатирана неправомерна софтуерна настройка,доколкото
електромер,който е произведен като двойно-тарифен,е започнал да отчита в
три тарифни регистъра.Намесата в тарифната схема на СТИ означава,че с
процесното устройство е осъществена комуникация през инфрачервения порт
посредством софтуер,заявил да бъде включена нормално неизползвана
тарифа Т3 и да се натрупва потребена в обекта електроенергия за определени
времеви интервали от денонощието в невизуализирания регистър.При
промяната на тарифната схема на електромера се променят няколко различни
параметъра,които е невъзможно да бъдат променени едновременно в резултат
на смущение или други случайни фактори.Поради последното вещото лице
счита,че промяната е вследствие волеви човешки действия,а не резултат от
грешка.
Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ
/обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.,последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила
от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ
5
от КЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Доколкото същите са приети от КЕВР с
решение по т.1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 и
чл.83 ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката,т.е. в
изпълнение на делегирани със закон правомощия,съобразно чл.2 ал.1 във вр.
чл.11 и чл.12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в
качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер.Няма
място за изключване приложението на Правилата на основание чл.15 ал.3 от
ЗНА,защото те са издадени в изпълнение и доразвитие на норми на ЗЕ,който е
специален що се отнася до въведените в него правила за регулиране на
правоотношенията по повод доставка на електроенергия.Така влизането в
сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на
сметката на абонати за минал период,но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания.По аргумент от чл.5 ал.4 от КРБ и чл.14
от ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,ако друго не е
изрично предвидено,т.е. правилата,установени в новите ПИКЕЕ,са
приложими за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,когато са
влезли в сила,респ. и в процесния случай,тъй като корекционната процедура е
с начална дата 13.03.2020 г.,когато е извършена проверката и е съставен
констативен протокол №5100459/13.03.2020 г.
В случая настоящата инстанция намира,че проверката за техническата
изправност на средството за търговско измерване на ел.енергия в имота на
ищеца е осъществена съгласно нормите,предвидени в ПИКЕЕ,уреждащи
компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на
СТИ /чл.46 от ПИКЕЕ/,реда и начина /чл.48-49 от ПИКЕЕ/,правните
последици съобразно резултата /чл.50-58 от ПИКЕЕ/.Правото на ответника да
извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ,които му
посочват и реда,по който това право може да бъде осъществено.Според чл.49
ал.1,2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила,с
изключение на чл.42 ал.5 изр.2 /случаите,когато при проверката не са
установени отклонения,неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система/,операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол,който трябва да е подписан от представител на
оператора и от ползвателя или от негов представител,а ако ползвателят не
присъства или откаже да подпише констативния протокол,последният се
6
подписва от един свидетел,който не е служител на оператора.В седемдневен
срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя
данни за контакт /чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ/.Според разпоредбата на чл.49 ал.5 от
ПИКЕЕ,когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните,нарушения в целостта и/или
функционалността на средството за търговско измерване,съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент,същото се
демонтира и се поставя в безшевен чувал,който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер.Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол.Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката.Горните разпоредби в случая са спазени.
Оспорванията на констативния протокол,подписан от двама служители
на мрежовия оператор и от един свидетел /Г.И. Я.а-съпруга на
ищеца,потвърдила полагането на подпис от същата в протокола при разпита й
в съдебно заседание на 23.11.2020 г. пред ДРС,както и факта,че е била
запозната при проверката с показанията в невизуализирания регистър/,са
неоснователни,респ. същият е изготвен при спазване изискванията на чл.49
от ПИКЕЕ.Фактите и констатациите,съдържащи се в протокола,са
потвърдени и от разпитания като свидетел служител на ответника
Й.Д.В.,подписал протокола и участвал в извършване на
проверката.Констатациите в протокола от проверката на 13.03.2020 г. и
фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия е установен
с метрологична проверка на БИМ,като констативният протокол,съставен от
БИМ,е официален свидетелстващ документ,чиято обвързваща съда
материална доказателствена сила не е оборена от оспорващия го ищец.
Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ за
извършване на преизчисление на количества електрическа енергия,в която
хипотеза е достатъчно единствено да се установи,че са налице измерени от
изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
7
на средството за търговско измерване без оглед субективното отношение на
ползвателя.Правото на оператора на съответната мрежа да извърши
едностранно корекция на количеството доставена,но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия,не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя,защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване,а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение.Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ предвижда възможност при
установяване на измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на електроразпределителната
мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Съгласно
разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и
чл.55/ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия,както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа,формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към
обществото“,като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума,определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал.1.
Следователно с оглед новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа-в
случая ответникът „ЕРП Север“ АД,а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“,дефиниран с нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ-физическо или
юридическо лице-ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа,доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от
такава мрежа,нормата на §1 т.4 от ДР на ПИКЕЕ-ползвател е клиент и/или
производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката,т.е вкл. всеки,който купува електрическа енергия за собствено
ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от ДР на
ЗЕ.Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител,какъвто в
случая е ищецът,чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
8
електроразпределителната мрежа.
Спорните въпроси досежно корекционното основание на
вземането,надлежното осъществяване на процедурата за установяване на
неговите предпоставки,легитимацията на ответника като носител на
вземането следва да се разрешат в полза на ответника.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия,отчетена в
скрития регистър на процесното СТИ,е правилно извършено според вещото
лице по приетата от ДРС съдебно-техническа експертиза по цени на
технологични разходи съобразно нормата на чл.56 ал.3 от
ПИКЕЕ.Невъзможността да се установи началният момент на отчитане на
доставената ел.енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно
преодоляна-релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на
СТИ в съответния обект съобразно нормата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,което
обстоятелство е съобразено от ответника по процесното правоотношение,тъй
като е установено електромерът да е монтиран в имота на ищеца на
16.12.2016 г. при обоснован извод,че монтираният електромер е нов.Периодът
на корекцията е 1 116 дни-от 22.02.2017 г. /следва датата на монтажа на СТИ/
до 13.03.2020 г. /дата на демонтажа на СТИ/,като поради промяна на цените
на ел.енергия периодът е разделен на пет подпериода,а енергията в рамките
на същите е разпределена пропорционално.Ответното дружество е спазило
при определяне периода на корекцията разпоредбата на чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ,която регламентира пределен начален момент на корекцията-монтажа
на СТИ.
При тези съображения следва да се приеме, че е налице основание по
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35/2019 г./ за начисляване на доставената в
обекта на ищеца електроенергия,измерена в невизуализирания регистър на
електромера,за който е установено,че съответства на метрологичните
характеристики и измерва точно.Този извод дава основание показанията на
СТИ да бъдат приети за правилни,респ. ищецът дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа
енергия за посочения период.Предявеният отрицателен установителен иск е
изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.Обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в
частта на присъдените на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответното
9
дружество разноски,сторени в първата инстанция,в размер на 980 лв,от които
200 лв възнаграждение за вещо лице и 780 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
По частната жалба срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК:
Във въззивната жалба срещу решението на ДРС се съдържа оплакване
срещу начисляването от първоинстанционния съд на ДДС върху изплатеното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение.В тази част жалбата има
характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските и в частност в частта на
начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС.Молбата на ищеца по
делото Е.* Д.Я. за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските относно начисления ДДС е допустима /подадена е в срока по
чл.248 ал.1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение,изхожда
от активно легитимирано лице,като представянето на списък по чл.80 от ГПК
в случая не е условие за допустимостта й,тъй като се претендира изменение
на разноски,присъдени в полза на насрещната страна по спора/,но по
същество е неоснователна и правилно е оставена без уважение от районния
съд.
Съгласно правилото на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждения,определени в
цитираната наредба,под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение,при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна
основа,върху която се начислява ДДС.Посочената разпоредбата е в
съответствие с изводимото от чл.67 ал.1 от ЗДДС правило,че,когато при
договаряне на „доставката” е изрично посочено,че данъкът не е включен в
договорената цена,нейният окончателен размер се формира след начисляване
на ДДС.Фактът,че за нуждите на данъчното законодателство дължимата по
едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и
начислен данък,не означава,че в частноправните отношения начисленият
данък не е част от дължимата парична престация,нито променя частноправния
й характер в отношенията между страните,сключилите договора.Ето защо в
случаите,когато предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по
смисъла на ЗДДС,размерът на адвокатското възнаграждение включва
начисления ДДС и последният е неразделна част от дължимото от клиента
10
възнаграждение.Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и
цената с вкл. ДДС е заплатена от страната,направените от последната съдебни
разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС.
Предвид изложеното атакуваното определение като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора право на разноски за производството по
въззивната жалба срещу решението на ДРС има ответникът по делото и
въззиваем „Електроразпределение Север“ АД-гр.В.,който изрично е
претендирал такива.Същият няма право на разноски за производството по
частната жалба срещу определението на ДРС по чл.248 ал.3 от ГПК и такива
не следва да му се присъждат,тъй като в това производство разноски не се
дължат.В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като
същото няма самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва
решението в частта за разноските и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор /определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК
на ВКС и цитирана в последното съдебна практика/.В този смисъл сторените
от дружеството разноски по повод частната жалба в размер на 240 лв
адвокатско възнаграждение с ДДС /в тази връзка договор за правна защита и
съдействие,фактура и платежно нареждане на листи 48-50 от делото на ДОС/
не следва да му се присъждат.
На присъждане в полза на „ЕРП Север“ АД подлежат следните
разноски,сторени във въззивното производство по повод жалбата срещу
първоинстанционното решение:300 лв възнаграждение за вещо лице и 1548 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,изплатено от страната съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 32,фактура и платежно
нареждане на листи 34 и 35 от делото на ДОС.
Наведено е в настоящата инстанция възражение от ищеца по делото и
въззивник Е.* Д.Я. по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от
въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1 548
лв.Възражението е основателно.Съдът намира изплатеното от дружеството-
въззиваем и ответник по делото адвокатско възнаграждение за
прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на доставката и
заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение е висок,но
11
следва да се съобрази,че делото е част от многобройна група дела,идентични
по предмет,поради което правната му и фактическа сложност не е
голяма.Минималното адвокатско възнаграждение при посочената цена на
иска възлиза на 647,86 лв /чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата/ без ДДС или 777,43 лв с
вкл.ДДС.Платеното адвокатско възнаграждение от 1 548 лв с ДДС за
настоящата инстанция надвишава почти два пъти минималното и следва да
бъде намалено до минималния размер от 777,43 лв с ДДС.Относно
дължимостта на ДДС вече бяха изложени съображения по-горе.
При настоящия изход от спора въззивникът и ищец по делото Е.. Д. Я..
няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Въззивникът Я. е освободен от заплащане на държавна такса за
въззивното обжалване на първоинстанционното решение и такава не е
внесена,но при настоящия резултат от спора /отхвърляне на предявения от Я.
иск,респ. оставяне без уважение на въззивната жалба/ ответното дружество-
въззиваем няма как да понесе отговорността за дължимата държавна такса и
същата остава за сметка на бюджета на съда.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260341/14.12.2020 г. по гр.д.№1271/2020 г.
на Добричкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №263185/28.05.2021 г. по гр.д.
№1271/2020 г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Е.. Д. Я.. с ЕГН ********** от Д.,ул.“С.** да заплати на
„Електроразпределение Север” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.В.,район „В.В.“,В. Т.-Г,бул.„В.В.” *** сума в размер на
1 077,43 лв /хиляда седемдесет и седем лева и 43 стотинки/ сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски,включваща 300 лв
възнаграждение за вещо лице и 777,43 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13