№ 157
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100515369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано e по жалба от 29.12.2021 г., подадена от ИВ. Н. Д. – длъжник по изпълнително
дело № 20118630402548 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, срещу
постановлението от 11.11.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на
принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че е налице хипотезата за прекратяване на
изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – взискателят да не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. Жалбоподателят излага твърдения,
че в периода от м. април 2015 г. до 18.06.2019 г. по горепосоченото дело не са извършвани
изпълнителни действия. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в което
излага твърдения за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Частен съдебен изпълнител С.Х. е дал обяснения във връзка с постановения акт, като счита,
че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е налице двугодишен период, през
който да не са поискани изпълнителни действия от страна на взискателя или да не са
извършени такива по инициатива на съдебния изпълнител.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е допустима и подадена в срок, а по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „О.Б.Б.“ АД с вх.№
1
32049/18.11.2011 г., в която е направено искане за извършване на изпълнителни действия –
налагане на запор върху движими вещи и вземания на длъжника и възбрана върху
притежавани от него недвижими имоти. С молбата взискателят е овластил съдебния
изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
На 22.12.2011 г. е изпратено запорно съобщение до Търговския регистър, за налагане
на запор на дружествени дялове в „К.**“ ЕООД, собственост на длъжника. Изпълнителното
дело е спряно на 13.01.2012 г. по молба на взискателя, а молба на взискателя от 29.08.2012
г., изпълнителното дело е възобновено.
С молби вх.№ 16672/05.03.2014 г. (на лист от 78 от изпълнителното дело), вх.№
25297/20.04.2015 г. (на лист от 210 от изпълнителното дело) и вх.№ 53242/30.03.2017 г. (на
лист от 252 от изпълнителното дело) взискателят „О.Б.Б.“ АД е поискал извършване на
изпълнителни действия.
Със запорни съобщения от 20.04.2015 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника
в „У.Б.“АД, „Ю.Б.“АД и „П.И.Б.“АД. На 27.04.2015г. по изпълнителното дело е постъпила
сумата от 14.34 лв. за погасяване на задълженията на длъжника. С призовка за принудително
изпълнение изх. № 47531/18.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на
длъжника.
По делото е подадена молба от „Е.М.“ ЕООД от 02.07.2018 г., с която това дружество е
поискало да бъде конституирано като взискател по делото на мястото на „О.Б.Б.“ АД,
поради настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г.
С молби вх.№ 38222/24.08.2018 г. и 24453/12.04.2019 г., взискателят „Е.М.“ ЕООД е
поискал извършване на изпълнителни действия. Със запорно съобщение изх.№
27005/23.05.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Б. ДСК“ЕАД.
С молби вх.№ 30783/23.05.2019 г., 36606/18.06.2019 г., 37330/18.06.2019 г. и
43082/15.07.2019 г. взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал извършване на изпълнителни
действия. С призовки за принудително изпълнение изх. № 36657/16.07.2019 г. и изх. №
45795/30.08.2019 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника. Със
запорно съобщение изх.№ 26749/05.08.2021 г. е наложен запор на банкови сметки в Б. „Т.-
Д.З. Б.СЪ“ - клон София.
С молби вх.№ № 43375/02.08.2021 г. и 50121/15.09.2021 г., взискателят „Е.М.“ ЕООД е
поискал извършване на изпълнителни действия.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, платена е изискуемата държавна
такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно
производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона
(при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа,
който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление
(определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е
по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните
правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи
съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт
(обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от 18.11.2011 г., като от
този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Следващото сезиране на съдебния изпълнител за прилагане на изпълнителен способ от
първоначалния взискател „О.Б.Б.“ е извършвано на 05.03.2014 г., 20.04.2015 г. и 30.03.2017
г. в рамките на двугодишния перемптивен срок. С налагането на запор на 20.04.2015 г. е
започнал да тече нов срок. С призовка за принудително изпълнение изх. № 47531/18.04.2017
3
г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
Установява се настъпило частно правоприемство по изпълнителното дело по силата на
договор за цесия. Следващо искане за извършване на изпълнително действие, са направени
от новия взискател „Е.М.“ ЕООД с молбата за конституиране му, постъпила в кантората на
ЧСИ С.Х. на 02.07.2018 г., т.е. отново в рамките на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Нов срок е започнал да тече от подаването на молбата от 02.07.2018 г. Следващо
сезиране на съдебния изпълнител за прилагане на изпълнителен способ от новия взискател
„Е.М.“ ЕООД е извършвано на 24.08.2018 г., 12.04.2019 г., 23.05.2019 г., 18.06.2019 г.,
18.06.2019 г., 15.07.2019 г., 02.08.2021 г. и 15.09.2021 г. в рамките на двугодишния
перемптивен срок.
Нови срокове са започнали да текат с разпореждането за налагане на запор на банкови
сметки на длъжника в „Б. ДСК“ЕАД - 23.05.2019 г., за насрочване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника - 16.07.2019 г. и 30.08.2019 г., за налагане на запор на
банкови сметки на длъжника в Б. „Т.-Д.З. Б.СЪ“ - клон София - 05.08.2021 г.
Предвид изложеното, по делото не се установява изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, като съдебният изпълнител правилно е отказал издаването на акт, с който да
констатира прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 35283/29.12.2021 г. по описа на СГС на ИВ. Н.
Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******1 – адв. А.П., срещу
Постановление от 11.11.2021 г., постановено по изпълнително № 20118630402548 по описа
на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4