№ 860
гр. Сливен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230103669 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД против Ц. С. Х., с която се предявяват искови претенции с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК и се иска да бъде признато за установено
наличието на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 779/18.03.2024 година по ЧГД № 1366 по описа на РС-Сливен
за 2024 година, срещу Ц. С. Х., а именно, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата 888,61 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № 438599 от 23.05.2023 година, ведно със законна лихва
считано от 15.03.2024 година до изплащане на вземането и сумата 173,25 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 22.07.2023 година до
17.02.2024 година.
Иска се съдът да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД срещу Ц. С. Х.,
представляващо сумата от 1061,86 лева, от които главница в размер на 888,61
лева, дължима по представляваща главница по Договор за кредит № 438599 от
23.05.2023 година, ведно със законна лихва считано от 15.03.2024 година до
изплащане на вземането и сумата 173,25 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 22.07.2023 година до 17.02.2024 година. Претендират се
1
разноски по исковото и заповедно производство.
В законоустановения срок от особения представител на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на исковите претенции.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от
представител или пълномощник. Депозирано е писмено становище съгласно,
което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, но се представлява от
особен представител, който счита, че исковите претенции следва да бъдат
уважени, предвид събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.05.2023 година между „ИЗИ Финанс” ЕООД (кредитор) и Ц. С. Х.
(потребител) е сключен Договор за предоставяне на кредит №
438599/23.05.2023 година, по силата на който кредитора е предоставил на
потребителя сумата от 1000 лева за срок от 600 дни - до 12.01.2025 година.
Отпуснатата главница се олихвява с лихвен процент в размер на 40,15 %, при
ГПР – 48,44 %.
Съгласно чл. 2, ал. 2, кредиторът е поел задължение да предаде на
потребителя сумата по кредита в деня на подписване на договора, чрез превод
по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на „Изипей” АД.
Видно от разписка за извършено плащане № 2000000354285597 от
23.05.2023 година, е нареден паричен превод към „Изипей“ АД с получател Ц.
С. Х. в размер на 1000 лева, с наредител „Изи Финанс” ЕООД.
С писмо изх.№ 2025062017002194 от 25.06.2025 година, на вещото лице
е предоставено копие на Разписка № 0700018793421921 от 23.05.2023 година
за получаване на пари в брой, а именно сумата от 1000 лева от Ц. С. Х., с
наредител „Изи Финанс“ АД.
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
779/18.03.2024 година по ЧГД № 1366 по описа на РС-Сливен за 2024 година
длъжникът Ц. С. Х. дължи на ищцовото дружество общо сумата от 1061,86
лева, от които главница в размер на 888,61 лева, дължима по Договор за
кредит № 438599 от 23.05.2023 година, ведно със законната лихва считано от
2
15.03.2024 година до изплащане на вземането и сумата 173,25 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 22.07.2023 година до
17.02.2024 година, както и сумата 175,00 лева, представляваща разноски по
делото.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника, при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 12.05.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими. Предявени са в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като исковата молба е заведена на
12.05.2024 година в РС – Сливен. Разгледани по същество се приемат за
основателни по следните съображения:
По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право.
Безспорно по делото от събраните доказателства и приетото експертно
заключение се прие за установено съществуването на вземанията на ищеца
спрямо ответницата. Несъмнено е, че на 23.05.2023 година между „ИЗИ
Финанс” ЕООД (кредитор) и Ц. С. Х. (потребител) е сключен Договор за
предоставяне на кредит № 438599/23.05.2023 година, по силата на който
кредитора е предоставил на потребителя сумата от 1000 лева, която е реално
получена, но не е върната в договорения срок. Неизпълнението на това
задължение е поставило длъжника в забава и същият дължи законната лихва
за периода от 22.07.2023 година до 17.02.2024 година. Така исковите
претенции по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да
се уважат изцяло, като основателни и доказани.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
3
съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по
настоящото дело, като същите възлизат общо на 1325,00 лева и включват
държавни такси, юрисконсултско възнаграждение, внесен депозит за вещо
лице и внесен депозит за особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. С. Х. с ЕГН ********** и адрес
с. .........................................., ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, партер, сумата 888,61 лева
/осемстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща главница, дължима по Договор за кредит № 438599 от
23.05.2023 година, ведно със законната лихва върху нея считано от 15.03.2024
година, до окончателното й изплащане, сумата 173,25 лева /сто седемдесет и
три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 22.07.2023 година до 17.02.2024 година, за които по ЧГД № 1366 по
описа на РС - Сливен за 2024 година е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение № 779/18.03.2024 година.
ОСЪЖДА Ц. С. Х. с ЕГН ********** и адрес с. ..........................................
ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша
№ 17, ап. 1, партер, сумата 1325,00 лева /хиляда триста двадесет и пет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4