Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260 203
Дата 15.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение,
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове:Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание на 19. Май 2021 г.
разгледа докладваното от съдия Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 159 / 2021 г. на ПАС
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба
на ищцата А.А. А. с ЕГН: ********** ***, представлявана от
адвокат Р.М. от САК, с посочен съдебен адрес против Решение № 260032 от 27.10.2020 г.,постановено от Хасковският
окръжен съд по търг.дело№202/2019
г. Предмет на въззивно обжалване е
отхвърлителната част на
решението, с която предявеният от А.А.А. против
„З. а. д. Д.Б. Ж. З. „ АД- град С. иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен
за сумата над 80 000 лева до 200 0000 лева , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019
г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
В тази обжалвана част
жалбоподателят поддържа оплакването, че
присъдения размер на застрахователното обезщетение е занижен и не съответства на реалните болки и страдания,
които е изтърпяла ищцата в резултат на сериозните травматични увреждания, които е получила след
инцидента. След претърпяното ПТП
ищцата е получила травматично разкъсване
на тъканите на лявата подбедрица довело до ампутация на левия крайник в
областта на коляното и фрактура на десния крак. Самата ампутация е била животоспасяваща според вещото лице д-р Е.,
тъй като получената инфекция е застрашавала живота на пострадалата.
Претендира се отмяната на решението в
обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата
на което предявеният иск да се уважи
в размер на 200 000 лева.
Въззиваемата страна ЗАД Д. Б.: Ж.З. „АД-С. представлявано от
юриск.К. И. поддържат писмен отговор,
съгласно който жалбата е неоснователна.
В
този смисъл е и отговора на въззивната жалба ,депозиран от адвокат Л.С. в качеството й
на пълномощник на третото
лице-помагач Л. Т.М.. Според изложеното
усложненията при пострадалата се дължат
на неправилно проведен следоперативен
период, като една от възможностите за инфектиране на раната е непрофесионалното
й третиране от близките на пострадалата, които не са имали необходимите условия
и инструментариум за лекуване на раната.
Въззивна жалба срещу решението в
осъдителната му част е депозирана и от застрахователното дружество, което обжалва решението в частта , с която искът е уважен за разликата над 40 000
лева до 80 000 лева, до който
размер е уважен иска за присъждане на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД като е завишил размера на обезщетението, което не
съответства на принципа на справедливостта.
Наред с това се поддържа оплакването, че съдът неправилно е
оставил без уважение възражението на ответника
по чл.51,ал.2 от ЗЗД – за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата. Същото според
жалбоподателя се изразява в това, че пострадалата е била трудно подвижна и преди
да настъпи процесното ПТП и изобщо не е реагирала на опасността.
Въззиваемата страна А. А. чрез пълномощника си по делото адвокат Р.М.
от САК поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените
във въззивните жалби оплаквания и доводи във връзка с представените по
делото доказателства, приема за
установено следното:
Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ
против застрахователя на прекия
причинител на деликта за сумата
150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания за претърпените травматични увреждания.
По делото е безспорно установено
,че процесното ПТП е станало на 29.юни
2019 г. в град Х., в междублоковото пространство пред жилищен блок № ... -..., вход ...
на бул. „В. Л.“. Лекия автомобил марка „А.
... „ с рег.№ ... е бил спрял пред входа на блока със загасен двигател,
но собственика на същия е оставил
малолетния си син М. Л.М. на шофьорската
седалка. Съществен момент е , че бащата
е оставил контактните ключове на таблото и за малолетното дете не е оставало нищо друго освен да се поиграе с тях. От тази неразумна постъпка на бащата се е стигнало до включване на стартера и привеждане на лекия автомобил в
движение.
Между паркирания лек автомобил и
пострадалата А. А., която се е намирала
пред входа на блока в който живее разстоянието е било около 2 –два
метра. Пострадалата А. всъщност е бива седнала на дивана, намиращ се на
входната площадка. Между нея и
паркирания лек автомобил е имало само
една единствена преграда и това е бордюра на тротоара. Но тази преграда е била преодоляна , тъй като лекият автомобил е бил
приведен в движение от малолетния син на собственика на колата М. Л.М.. Това е станало при завъртането
на контактния ключ от малолетното дете ,
но следва да се отчете, че автомобила е бил на включена предавка,т.е. на
скорост. Освен че е оставил контактния
ключ на таблото бащата на детето е оставил автомобила на скорост и като капак
не е задействал ръчната спирачка или още
паркинг спирачката. След като е направил
всичко това нещата са се развили като „по сценарий“,тъй като малолетния Михаил
се е преместил на шофьорската седалка и
започнал да си играе със забравените на таблото ключове. От заключението на автоексперта инж.С. П. и най-вече от обясненията му при приемане на
заключението в съдебното заседание на
05.10.2020 г става ясно, че лекият автомобил е бил стартиран чрез завъртане
на контактния ключ. Това е направило момчето, което се е
преместило на шофьорската седалка очевидно имитирайки движенията на своя баща. Вещото лице е
пояснил, че двигателят може да се стартира, когато лекият автомобил е на
включена предавка,т.е. на скорост, но без да е вдигната ръчната спирачка. Не е
било задължително да се натисне
съединителя, тъй като малолетното дете с оглед на ръста си очевидно не би могло да направи това. Другият
фактор, който е ускорил движението на автомобила е съществуващия на място
наклон на платното за движение. Вещото
лице го е замерил на място и е констатирал, че се касае до среден наклон на
спускане от 3%. Това означава, че лекият
автомобил се е придвижил " по
инерция“ и при завъртян контактен ключ се е стигнало до повишаване на оборотите. По този начин са се създали условия за запалване на двигателя.
Всеки един лек автомобил има обороти на празен ход, като за процесния
модел лек автомобил „А.-...“ автоексперта е посочил, че той достига 1000 оборота в минута.
Според експерта бордюра може да бъде преодолян и само като се задейства стартера , но в случая в един по-късен момент се е запалил
двигателя.
След това нещата вече са ясни: лекият автомобил
се е задвижил макар и бавно, но след
това с известно ускорение, преминал е с предните си колела банкета на тротоара
и в крайна сметка е последвал удар в дивана, намиращ се на входната площадка.
На този диван са били седнали две жени:
пострадалата баба А.А. и съседката й
баба Х. Последната като по-млада е успяла да реагира, но А. е
нямала този късмет и е понесла много сериозни травматични увреждания.
Следва да се отбележи , че инцидента
можеше да бъде избегнат, ако бащата на малолетното момче бе задействал ръчната спирачка, при което
положение автомобилът щеше да остане на място, макар и при запален
двигател.
Не
е по силите на малолетното дете М. да освободи ръчната спирачка –
момчето просто е нямало физическите сили
да направи това.
Оставяйки ключовете на таблото на лекия
автомобил, без да задейства ръчната спирачка ,при това като е оставил автомобила на скорост бащата просто е предопределил инцидента. Той изобщо не е бил неизбежен –
достатъчно бе бащата да вдигне ръчната спирачка и автомобилът нямаше да потегли.
Това е механизма по който е настъпило
ПТП, а последиците за пострадалата А.
са претърпените сериозни травматични увреждания. От заключението на СМЕ,изготвена от д-р Х. Е.
се установява, че се касае до открито счупване на лявата подбедрица,
травматично размачкване на съща
подбедрица, счупване/ фрактура / на костите на дясната подбедрица. Наложителна е била оперативна интервенция,
при това животоспасяваща: ампутация на
ляв крак на ниво коляно. Всъщност касае е се
не до една ,а до три операции, тъй като травматичното разкъсване на тъканите на лявата подбедрица е
наложило да се направят три поредни ампутации на левия крак, последната на
нивото над коляното. Практически това е
загуба на левия крак по смисъла на чл.128 от НК, която загуба се държи на
травматичната ампутация. Наред с пълната
загуба на левия крак е налице фрактура на костите на дясната подбедрица , което
е причинило трайно- за повече от 30 дни затруднение в движението на десния крак
по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на дясната подбедрица също е лекувано
оперативно, като е поставена метална остеосинтеза, която не е била свалена
.Вещото лице д-р Е. е посочило, че обичайният срок за възстановяването на
десния крак е около 7 до 8 месеца. Което
означава, че през това време след ампутацията на левия крак през тези 7-8
месеца пострадалата е била безпомощна,
не е могла да се обслужва сама, била е на памперси. На пострадалата са направени три ампутации, като причината за
втората ампутация е възпаление на чукана. Това според вещото лице –медик може да се дължи на тлееща
инфекция, лошо хранене на чукана, допълнително замърсяване, неспазване на предписания двигателен режим. В съдебно
заседание на 5.10.2020 г., на което е
прието заключението д-р Х. Е. е обяснил, че причината за възпалението на чукана
е неговото лошо хранене от разкъсаните и размачкани съдове. Наред с това вещото
лице е пояснило, че болката откъм чукана е много силна и това е така наречената
„ фантомна болка“ или спомена за нещо, което сме имали и мозъка има спомен за
този крайник, който чисто физически вече не съществува. Но болката от чукана
продължава и най-вече през нощта по време на сън, когато болката е много
силна. По отношение на перспективата
вещото лице не е оптимист- възможно е да се поставят протези на ампутирания ляв
крак, но в случая с А.А. тази възможност
е изключена: пострадалата е на 84 години
и на тази възраст жената просто няма да понесе протези- просто няма
време да се адаптира към протезата.
Една от възможностите за възникналата инфекция е
непрофесионалното третиране на раната, но това е само една възможност, която
следва да бъде установена и тежестта за това
е върху ответника.
Картината
е достатъчно ясна, но още по-ясни
стават нещата от показанията на св. Р. Ю., която е била свидетел на инцидента и
е установила ,че след удара А. е загубила съзнание. След като се е върнала от
болницата, където е ампутиран левия й крак пострадалата е продължила да изпитва
силни болки ,а от раната й е течала гной. Последвала е втора ампутация,а след
като костта е започнала да пробива
кожата и отново да тече гнойна течност – отново
е постъпила в болницата в град Х., където е направена трета ампутация на
крака над коляното. В десния крак на А.
има метално тяло –„пирон“,поради което не може да се придвижва сама – постоянно
е на легло. Непрекъснато плаче и е стресирана поради безпомощното си
състояние. Това е реалното състояние на
пострадалата ,която преди инцидента е била подвижна, пъргава и сама се е
грижела за себе си.
С
оглед на изложеното съдът намира, че присъденото от първия съд
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева е занижено и не е в
състояние да репарира реалните болки и страдания, която е изпитала и продължава
да изпитва пострадалата А.А.. Налице е
тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 НК – пълна загуба на левия крак до
която се е стигнало след три последователни
ампутации. Налице е фрактура на десния
крак , която е довела до трайно затруднение в движението на същия крак за
повече от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Жената е изпитвала много силни болки и
страдания през целия възстановителен период, който е продължил около 7 до 8 месеца, през което
време тя е била на легло и на памперси.
Напълно безпомощна и отчаяна от тази
рязка промяна в живота й. И всичко това е причинено от небрежността и направо казано безхаберието на
един баща, който оставя ключовете на лекия си автомобил на таблото, при положение че малолетнния му
син е бил вътре в колата.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че размера на застрахователното обезщетение
следва да се увеличи от 80 000 лева, колкото е присъдил първия съд на
100 000 лева, която сума в по-голяма степен съответства на причинените от
ищцата болки и страдания, която е станала инвалид на 82 години. Следва да се
присъди допълнително още
20 000 лева като общият размер на застрахователното обезщетение да
се увеличи на 100 000 лева.
По въззивната жалба на З. „Д.Ж.и З. АД
–
Последната съдържа две основни
оплаквания за нарушения на разпоредбите
на чл.51,ал.2 от ЗЗД, тъй като съдът е оставил без уважение възражението за
съпричиняване и нарушение на чл.52 ЗЗД като се поддържа оплакването ,че размера
е завишен.Жалбоподателят признава, че дължи обезщетение в размер на 40 000
лева, като обжалва за разликата над този размер до присъдената сума от 80 000 лева.
По отношение на размера на дължимото
застрахователно обезщетение ПАС вече изложи своите мотиви за това, че искът
следва да се уважи до размер на 100 000 лева.
Въззивната жалба на ответника е неосноавтелна, тъй като въззивният съд напълно
споделя становището на ХОС,
както и мотивите изложени от съда с които възражението за съпричиняване на
вредата е оставено без уважение. Действително
за да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51,ал.2 от ЗЗД е необходимо пострадалият с конкретни свои действия или
допускайки бездействия да е създал
предпоставки за настъпването на
увреждането. Наистина трябва
много въображение за да може да се приеме, че пострадалата А. е допринесла
фактически за настъпването на процесното ПТП. Жената просто си е стояла на
дивана на входната площадка на жилищния блок в който живее. Пред входа спира лекия автомобил на нейн съсед, който е паркирал автомобила и го е загасил. Интересно е как точно един спрял автомобил,при това със загасен двигател може да представлява източник на опасност и повече от ясно е, че пострадалата А. не би могла да възприеме
този лек автомобил като източник на
опасност. Това можеше да бъде ако лекият автомобил се е движил на бавен ход,при
включен двигател , но случаят изобщо не
е такъв. В тази връзка много точно в мотивите на обжалваното решение е
отбелязано ,че ищцата е възприела лекия
автомобил в един по-късен момент,а именно от момента на неговото внезапно потегляне. Както вече казахме, един спрян лек автомобил
не може да бъде източник на опасност, поради което и ищцата не е била задължена
да го наблюдава непрекъснато. Тома
означава да наблюдава и останалите паркирали пред блока леки автомобили, което
разбира се е абсурд. Наред с това и вещото лице –автоексперт е установил, че
лекият автомобил е изминал разстоянието от мястото на тръгване до мястото на
удара за около 4.48 секунди. А това означава, че дори да беше по-млада А.А. не
е имала достатъчно време да се отмести и
по този начин да избегне удара. Според ПАС категорично не е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД- с нито едно свое действие, респ.
бездействие пострадалата не е допринесла за настъпването на процесното ПТП.
В този смисъл въззивната жалба на ответника е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
По делото е конституирано като трето лице- помагач Л. Т.М.-
това е майката на малолетното дете М. М., която носи отговорност за действията
на своето дете –чл.47 от ЗЗД. Самото малолетно дете не е отговорен,включително
и не носи гражданско-правна отговорност. Детето просто е неделиктноспособно
,тъй като деликтната отговорност предпоставя вина, каквото малолетното дете
няма, защото на възрастта на която се намира не е в състояние да разбира и
съответно да ръководи постъпките си.
За разлика
от своя баща, който е основният виновник за този нелеп инцидент, който обаче
има много тежки последици за
пострадалата А.А..
ПАС
констатира, че искът по
чл.432,ал.1 от КЗ,във вр.с чл.380 от КЗ е предявен за сумата от 150 000
лева.
В последното
съд.заседание по делото пред първата инстанция проведено на 05.10.2020 г.
пълномощникът на ищцата адвокат М. е направила
увеличение на иска от 150 000 лева на 300 000 лева.
Първоинстанционният
съд е допуснал изменението на иска чрез увеличението МУ до размер на
300 000 лева. Това увеличение на
иска обаче е било недопустимо, тъй като съгласно чл.372,ал.2 от ГПК срокът да се увеличи
размера на иска е бил най-късно до подаването на допълнителната искова молба.
Следвало е съдът да съобрази, че цитираната разпоредба е особено правило по
отношение на общата правна разпоредба –
чл.214,ал.1,изр. трето от ГПК, но в случая общата разпоредба е била неприложима
–чл.377 ГПК. Особено правило за срока до
който може да се иска изменение на иска по търговските дела има и това е
разпоредбата на чл.372,ал.2 от ГПК, която следва да намери приложение.
А това означава, че допуснатото увеличение
на иска до размера на 300 000 лева е недопустимо и съдът се е произнесъл
по недопустим иск за разликата над 150 000 лева до увеличения размер от 300 000 лева. В
тази част решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили и
производството по делото в тази част да бъде прекратено.
В заключение решението следва да се
отмени в отхвърлителната му част за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева,т.е.
следва да се присъди допълнително сумата от 20 000 лева. В останалата отхвърлителна част за разликата
над 100 000 лева, до който размер иска се явява доказан до 150 000 лева следва решението да се
потвърди .
При този изход на спора ответното
застрахователно дружество следва да заплати
дължимата ДТ върху уважения
размер на иска , което означава да заплати 6% върху сумата 20 000 лева или
сумата 1200 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
В полза на адвокат Р.М. от САК
следва да се присъди
възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция, дължимо на
основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 3624 лева с включено ДСС. Тази сума се дължи съразмерно на уважената
част от иска, която е 100 000
лева. Следва ответника да заплати в
полза на адвокат Р.М. възнаграждение за процесуално представителство
осъществено пред първата инстанция като към присъденото в размер на 2 930
лева следва да се заплатят допълнително
още 694 лева или общият размер на
дължимото възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция е
3 624 лева.
Следва да се отмени решението в
частта, с която ищцата А.А. е осъдена да
заплати на ответника съдебни разноски в размер на 608.67 лева, като тази сума
следва да се редуцира до 356 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска –
50 000 лева.
В този смисъл съдът ще постанови въззивното си решение.
По изложените мотиви Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260032 от 27.10.2020 г., постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело №
202/ 2019 г. в частта му, с която предявеният от А.А.А. с ЕГН: **********
против ЗАД Д.Б.:Ж.З.“АД иск по
чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 КЗ е отхвърлен за разликата над 80 000
лева до 100 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.Б.:Ж. З. „ АД ЕИК ***
да заплати на А.А.А. с ЕГН:********** към първоначално присъдената сума от
80 000 лева допълнително още 20 000
лева / двадесет хиляди лева/ или
сума в общ размер на 100 000
лева / сто хиляди лева / ,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й травматични
увреждания при пътно-транспортно произшествие
-ПТП, настъпило на 29.юни 2019 г.
в град Х.,ведно със законната лихва върху главницата в размер на 100 000
лева, считано от 18.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна част, с която искът е отхвърлен за разликата над 100 000 лева до
150 000 лева.
ОБЕЗСИЛВА
решението в частта му, с която
съдът е отхвърлил иска по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 150 000 лева до
предявения размер от 300 000 лева , като в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по
делото поради недопустимо увеличение размера на иска.
ОСЪЖДА
„ З. а. д. Д.Б.: Ж. З.“ ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Апелативен
съд – Пловдив ЕИК /БУЛСТАТ / ********* Държавна такса в размер на 1200
лева / хиляда и двеста лева/.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която съдът е осъдил А.А.А.
с посочено ЕГН да заплати съдебни разноски в размер на 608. 67 лева, съразмерно отхвърлената част от иска, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.А.А., с посочено ЕГН да заплати на
„З. а. д. Д.Б.:Ж. З., ЕИК ********* сумата 356 лева, представляваща
направени от ответника съдебни разноски пред първата инстанция, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„З. а. д. Д.Б.: Ж. З.“ ЕИК ********* да заплати на адвокат Р.И.М. от
САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № **********,
в качеството й на процесуален представител на ищцата А.А.А. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 624 лева за осъществено
процесуално представителство пред въззивната инстанция, дължимо на основание
чл.38,ал.2 от ЗА, както и да заплати
допълнително още 694 лева,представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.