Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и пета
година в състав:
съдия Евгени
Г.
и секретар Юлиана Шулева
разгледа гр. д. 10 929/2019 г., докладвано от съдия Г., и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата
молба на Българска академия на науките (БАН)
[1] БАН заявява,
че е собственик на недвижим имот, представляващ реална част от 7 424,00
кв. метра от поземлен имот с идентификатор 68134.4083.6147 (тя е оцветена в
червено на скицата на л. 8 от том I делото на СГС). БАН твърди, че е собственик на
имота на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН, тъй като имотът е бил
държавен и е бил предоставен на БАН за стопанисване. Имотът е бил държавен, понеже
е бил отчужден от неговите първоначални собственици с Указ 128 на цар Борис
Трети от 29.12.1941 г. (Указ 128 от 1941 г.) -
отчуждени са били стари имоти 3848, 3850 и 3851. След това имотът е бил
предаден на БАН за стопанисване с Постановление на МС 73/08.03.1955г.
Впоследствие с Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. и с Разпореждане на МС
1837/09.11.1959 г. са били отчуждавани и предавани на БАН още имоти. БАН
твърди, че владее имота от 1955 г. или 1959 г. до настоящия момент и, ако се
приеме, че не е придобил имота по чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН, го е придобил
по давност.
[2] БАН заявява,
че правото му на собственост за имота се оспорва от ответниците
Б.Д., Л.М. и Б.Д., на които е било възстановено правото на собственост за имота
по реда на ЗСППЗЗ. Това е станало в административно производство, в което БАН
не е участвал.
[3] БАН твърди, че
правото на собственост на ответниците не би могло да бъде възстановено по
ЗСПЗЗ, тъй като: имотът е бил одържавен с Указ 128/29.12.1941 г., като е било
изплатено обезщетение за одържавяването му; имотът попада в терен, включващ и
други имоти, и е зает от проведено единно комплексно мероприятие. Затова БАН
моли съда да признае спрямо ответниците, че те не са собственици на недвижимия
имот, тъй като БАН е собственик:
- на основание
одържавяването на имота и последващото му придобиване
от БАН на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН;
- евентуално чрез давностно владение започнала още през 1956 г.-1959 г.
(исковата молба, л. 3-15 от делото на СРС; молбата, л. 6-7 от делото на СГС;
становището, л. 236-239 от делото на СГС; определението на съда, л. 240 от
делото на СГС; молбата, л. 244 от делото на СГС).
2. По писмения отговор на ответниците
[4] Ответниците Б.Д., Л.М. и Б.Д. са подали писмен отговор. С
него те са заявили, че искът е недопустим, тъй като:
- БАН е предявил
установителен иск, въпреки че имотът се владее от ответниците и БАН няма правен
интерес от такъв иск, а от ревандикационен иск;
- БАН не е активно
процесуално легитимиран да предяви иска, понеже той не е собственик на имота.
[5] Те също
заявяват, че искът е неоснователен, понеже те са собственици на процесния имот,
като са го придобили чрез правни сделки от трети лица, на които собствеността
за имота е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Дори техните праводатели да не
са били собственици, ответниците твърдят, че са придобили собствеността за
имота чрез давностно владение, осъществено от 2004 г. до 2018 г.
[6] Б.Д., Л.М. и Б.Д.
твърдят и, че:
1. стари имоти 3848,
3850 и 3851 не са били отчуждени с Указ 128 от 1941 г., а са били включени в
ТКЗС, и по-късно на праводателите на ответниците е била възстановена собствеността за тях;
2. дори тези имоти
да са били включени в списъка с имоти, подлежащи на отчуждаване, отчуждителното
действие не е настъпило, тъй като собствениците на имотите не са били
обезщетени;
3. не са били
предавани на БАН стари имоти 3848, 3850 и 3851;
4. тези имоти не
са били включени в единно комплексно мероприятие, възпрепятстващо
възстановяването на собствеността за тях, и затова тя е била възстановена на
праводателите на ответниците. Ето защо те молят съда да отхвърли предявения иск
(писмения отговор, л. 88-104 от делото на СГС; допълнението към отговора, л.
220-228; писмения отговор, л. 248-258).
3. Насрещни твърдения на БАН
[7] БАН е оспорил
писмения отговор. Той е заявил, че:
- е активно
процесуално легитимиран да предяви иска, тъй като е придобил собствеността на
имота по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН или по давностно владение;
- дори да не е
била спазена процедурата по отчуждаване на имота, такова е настъпило, понеже
държавата е завзела имота и е заплатила обезщетение на първоначалните му
собственици;
- имотът е бил отчужден
при условията на спешност и отчуждаването е настъпило с издаването на самия
указ за това;
- ответниците
никога не са упражнявали фактическа власт върху имота (становището, л. 264-270
от делото на СГС).
4. По исковата молба на Б.Д.,
Л.М. и Б.Д.
[8] Б.Д., Л.М. и Б.Д. са
подали срещу „СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ“ (АКАДЕМИЯ) искова молба. Те твърдят, че
са закупили няколко имота от техните собственици, на които имотите са били
възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Впоследствие тези имоти са били обединени в един
голям имот с идентификатор 68134.4083.6147. Този имот е с площ 8 808,00
кв. метра.
[9] Б.Д., Л.М. и Б.Д. твърдят,
че АКАДЕМИЯ има документ за собственост за 7 424,00 кв. метра от имот 68134.4083.6147.
Затова те искат съда да ги признае за собственици на тези 7 424,00 кв. метра
от целия имот 68134.4083.6147 (исковата молба, л. 2-8 от гр. д. 2 140/2024 г.
на СГС).
5. По писмения отговор на ответника АКАДЕМИЯ
[10] АКАДЕМИЯ твърди, че
БАН владее процесната част от имот с идентификатор 68134.4083.6147 и е неин
собственик. Затова АКАДЕМИЯ моли съда да отхвърли иска спрямо нея (отговора на
исковата молба, л. 355-358 и становището на адв. Т. в съдебно заседание, л. 384-гръб).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[11] В началото на 1941 г. е учреден Българо-немския
институт за земеделски изследвания (Устава, том II, л.
377-380). На 29.12.1941 г. Цар Борис Трети е издал Указ 128 (Указ 128 от 1941
г.), с който е била прогласена обществената полза от отчуждаване и спешност за
завладяване на частни имоти за опитно поле и за застрояване на постройки на
Българо-немския институт за земеделски изследвания (Българо-немския институт) (Указа,
л. 16; Държавен вестник, л. 17 от делото на СРС). Отчуждаваните имоти са били
индивидуализирани:
- чрез план, приложен към Указ 128 от 1941 г.
(л. 18 от делото на СРС);
- списък, в който са били вписани - номера на
имота; площта
от имота, която се е отчуждавала; неговият собственик, който се е подписвал
в полето за „забележка“ (списъка, л. 20-24 от делото на СРС).
[12] В терена, определен за отчуждаване с Указ
128 от 1941 г., са попадали:
- 246,00 кв. метра от имот с номер 3848 по
кадастралния план от 1939 г., целият с площ от 3 606,00 кв. метра, който е
бил собственост на С.Д.К.;
- целият имот с планоснимачен номер 3850 по
кадастралния план от 1939 г., целият с площ от 5 065,00 кв. метра, който е
бил собственост на наследниците на Г.М.А.;
- 927,00 кв. метра от имот 3851 по
кадастралния план от 1939 г. с площ от 2 973,00 кв. метра, който е бил собственост
на М.С.К..
[13] Тези имоти са били включени в списъка на
отчуждаваните имоти под поредни номера: шест за имот 3848; осем за имот 3850;
девет за имот 3851 (списъка, том I, л. 23-24 от делото на СРС
– установява се отчуждената площ от имотите и от кого се отчуждава; списъка,
том I, л. 26 от делото на СРС – установява се площта на имотите
преди отчуждаването, отчуждаваната площ, от кого се отчуждава). В списъка за
отчуждаването са се били подписали и собствениците на имоти 3848, 3850 и 3851 (списъка,
том I, л. 23-24 от делото на СРС).
[14] Комисия е определила размери на
обезщетенията за собствениците на отчуждаваните имоти съответно от:
- 6 888,00 лева за 246,00 кв. метра от
имот 3848;
- 141 820,00 лева за 5 065,00 кв.
метра, които са били целия имот 3850;
- 25 956,00 лева за 927,00 кв. метра от
имот 3851 (списъка, том I, л. 26 от делото на СРС). Тези
суми са били изплатени на собствениците на отчуждените имоти 3850 и 3851, като
в описите за тяхното изплащане е било вписано, че са били издадени и
административни актове за отчуждаването, както и записки за тях (за имот 3850 -
описа том I, л. 75-76 от
делото на СГС; за имот 3851 -
описа, том I, л. 70-72 от
делото на СГС).
[15] Липсват доказателства да е било
изплатено обезщетение на собственика на имот 3848, от който са били отчуждени
248,00 кв. метра. Затова съдът приема, че такова не е било изплатено.
[16] С Постановление на Министерски съвет от
23.11.1944 г, е било решено (ПМС от 1944 г.):
- да се закрие Българо-немския институт;
- земята и други активи от закрития институт да
се предадат на Централния земеделско-изследователски институт в София (ЦЗИИ) (ПМС,
л. 30 от делото на СРС). ЦЗИИ е имал земя от 286,30 дка, която е представлявала
опитно поле 7-ми километър (постановлението и списъка, л. 31-33 от делото на
СРС).
[17] Към 1950 г. включените в това опитно
поле имоти, които са били определени за отчуждаване в Указ 128 от 1941 г., са
били разделени на големи блокове и така са били обработвани, без да се
придържат към границите на отделните имоти (аерофото изображението, том III, л.
95б). Опитното поле е граничело с имоти, които
все още не са били включени в ТКЗС (аерофото изображението, том III, л.
95б;
описите-декларации за внасяне на имоти в ТКЗС, в които е посочен съсед – опитно
поле. На тези декларации няма дата, но в образеца е посочена
195…, т. е. това е станало след 1950 г., том II, л.
91 и л. 141).
[18] С Постановление на Министерски съвет от 08.03.1955
г. (ПМС от 1955 г.) е било решено да се създаде отделение за селскостопански
науки към БАН, което да обедини няколко института, измежду които и ЦЗИИ. В
баланса на ЦЗИИ е имало земя от 286,30 дка, представляваща опитно поле 7-ми
километър. Тази земя е преминала към отделението за селскостопански науки към
БАН (постановлението и списъка, том I, л. 31-33 от делото на СРС).
[19] На 09.03.1956 г. Министерски съвет е
разпоредил да се отчуждят 76,00 дка ниви за нуждите на БАН за атомна
научно-експериментална база и физически институт (разпореждане, том I, л.
34 от делото на СРС). Към този момент територията, посочена в Указ 128 от 1941
г., е била оградена от БАН (скицата, том I, л.
37 от делото на СРС). В кадастралния план от 1956 г. имотите 3848, 3850 и 3851,
които са били включени в територията, предвидена за отчуждаване с Указ 128 от
1941 г., все още са били нанесени като отделни имоти (т. 6 от заключението на
вещото лице инж.
Р.П., том II, л.
344, и показанията на вещото лице инж. Р.П., том II, л.
352).
[20] На 10.04.1959 г. БАН и Института по
метеорология и хидрология при ХМС са заменили имоти, като към базата на БАН са преминали
още 37,80 дка (протокола и схемата, том I, л. 39-40
от делото на СРС; заключението на вещото лице Р.П., том II, л.
343; комбинираната скица, том II, л. 345; комбинираната скица, том III, л. 95в).
В тези 37,80 дка е попадала останалата част от имот 3848 по кадастралния план
от 1939 г., която не е била предвидена за отчуждаване с Указ 128 от 1941 г. (комбинираната
скица, том III, л. 95в; т. 2 от заключението на вещото
лице инж. Р.П., том II, л. 343-гръб). Така към 1959 г. всички имоти, които са
спорни, са станали част от базата на БАН (комбинираната скица, том II, л. 345; т.
3 и т. 4 от заключението на вещото лице инж. Р.П., том II, л. 343-гръб и л. 344;
т. 4 от заключението на вещото лице доц. Х.Д., том III, л. 83).
[21] На 28.08.1961 г. е било прието Постановление
на МС (ПМС от 1961 г.), с което е била учредена Академия за селскостопански
науки (извлечението от ПМС, том III, л. 121). Към АКАДЕМИЯТА са преминали
всички селскостопански научни институти, опитни станции, полета и други,
числящи се към отделението за селскостопански науки при БАН, описани в Приложение
2 към ПМС от 1961 г. (извлечението от ПМС, том III, л. 121).
[22] Приложение 2 към ПМС от 1961 г. не е
събрано като доказателство по делото. Затова съдът приема, че опитното поле в
гр. София, 7-ми километър, не е преминало към Академията за селскостопански
науки.
[23] Към 1966 г. територията на БАН откъм ж. к.
„Младост“ е била оградена (аерофотоснимката, том III, л. 95а; показанията на вещото
лице доц. Д., том III, л. 391). Тази ограда е разделяла имот 3851 по кадастралния
план от 1939 г., като е ограждала само частта, предвидена за отчуждаване с Указ
128 от 1941 г. Цялата спорна част от процесния имот е била изцяло зад тази
ограда, т. е. в терена на БАН (скицата, том II, л. 345; заключението на вещото
лице доц. Х.Д., том III, л. 367 – това е негово особено мнение; по-долу пар. 39-42.
Обстоятелството, че е имало ограда на мястото, отбелязано със синя пунктирана
линия на скицата на л. 95 от том III, съдът установи и при
огледа на място, извършен от съда на 11.03.2025 г., том III, л.
399-401).
[24] За тази територия не е имало план/проект
за цялостно застрояване. Застрояването е било извършвано във времето за отделни
нейни части (т. 3 от заключението на вещото лице инж. Р.П., том II, л. 344;
показанията на вещото лице инж. Р.П., том II, л. 349-354; показанията на вещите
лица Д., П. и П., том III, л. 392-гръб - л.
395; строителните билети, разрешения и други документи, том IV, л.
220-285).
[25] С решение от 26.09.1995 г. Поземлена
комисия (ПК) „Студентска” е възстановила на наследниците на С.Д.К. правото на
собственост върху 1 677,00 кв. метра от нива, която се е намирала в местността
„Новия кър/Сливата“. Нивата е била имот 3848 по кадастралния план от 1939 г.
(решението на ПК, том II, л. 94). ПК е решила, че нивата, която е възстановявала
на наследниците на С.К.,е била същата, която той е внесъл в ТКЗС, и, която е
била от 3,00 дка и се е намирала в местността „Сливата“. Нивата е била със
съседи – опитно поле, Й.М., А.(опис декларацията, том II, л. 91).
[26] Наследниците на С.К.са обжалвали решение
на ПК пред СРС, който е събрал техническа експертиза през юни 1998 г. В нея
вещото лице е вписало, че част от имот 3848 по
кадастралния план от 1939 г. с площ от 1 564,00 кв. метра е била зад
оградата в района на Атомния център на БАН и се е ползвала за открит паркинг
(заключението, том II, л. 104-105). С решение от 05.11.1998 г. СРС е приел, че
въпреки, че тези 1 564,00 кв. метра са попадали зад оградата на Атомния
център на БАН, т. е. в неговия терен, в тях не са били изградени предвидените
паркинг и общежитие. Затова СРС е възстановил на наследниците на С.Д.К. собствеността
за тези 1 564,00 кв. метра (решението на СРС, том II, л. 110). Решението
на СРС е влязло в сила на 07.12.1998 г. (отбелязването в горния ляв ъгъл на
решението, том I, л. 128).
[27] Междувременно, на 01.10.1996 г. ПК „Студентска”
е възстановила на наследниците на С.М.С.правото на собственост върху нива от 1 398,00
кв. метра в строителните граници на гр. София, местността „Новия кър/Калугерица“.
ПК е приела, че тази нива е била имот 3851 по кадастралния план от 1939 г. ПК е
решила, че С.С.е внесла този имот в ТКЗС, който е бил
нейна собственост на основание извършена делба (решението на ПК, том II, л. 28;
удостоверението за внесени имоти в ТКЗС, том II, л. 73-74). С делбата С.С.е била получила в дял нива в местност „Калугерица” в
землището на Дървеница, София с площ от 1 800,00 кв. метра и съседи: С.Н.,
опитно поле, В.Г.С.и Б.М.(протокола за делба, том II, л. 26 и л. 69).
[28] С решението си от 01.10.1996 г. ПК
„Студентска” е отказала да възстанови 1 510,00 кв.метра от същия имот
(решението на ПК, том II, л. 28). Впоследствие наследниците на С.С.са обжалвали пред СРС решението на ПК. СРС е събрал
техническа експертиза, в което вещото лице, е установило, че към октомври 1999
г. 770,00 кв. метра от имот 3851, за които ПК е отказала възстановяване на
собствеността: са попадали в терена за Атомен център на БАН; били са оградени
като част от този терен; не са били застроени. Поради липсата на застрояване на
12.04.2000 г. СРС е постановил решение, с което е отменил отказа на ПК за 770,00
кв. метра и е възстановил правото на собственост върху тази част от имот 3851
(решението на СРС, том II, л. 76; заключението и скицата към него, том II, л.
55). Решението на СРС е влязло в сила на 01.09.2004 г. (отбелязването върху
решението, том I, л. 111, том I; решението на СГС, том I, л. 112).
[29] Междувременно, на 21.03.2002 г. ПК е
възстановила на наследниците на Г.М.А. правото на собственост върху нива от 5 065,00
кв. метра в местността „Новия кър/Сливата“ – имот 3850 от кадастралния план от
1939 г. В решението е било прието, че имотът е бил внесен в ТКЗС и е бил със
съседи: П.К., П.Х., Бл. И.и Ст. Б.(решението на ПК, том II, л. 203; решението
на СРС, том II, л. 207-208; нотариалния акт, том II, л. 210-212).
[30] На 30.12.2004 г. Б.Д. е закупил от наследниците
на М.К.имоти 2309 и 3839 в местност „Младост 1а“ (нотариалния акт, том I, л.
118-119). Двата имота са идентични с част от бившия имот 3851 по кадастралния план
от 1939 г., която част е била възстановена на наследниците на М.С.К. и С.М.С.(решението
на ПК, том I, л. 109; решенията на СРС и СГС, том I, л. 110-113). По това време
Б.Д. е бил в брак с Л.М. (удостоверението за сключен граждански брак, том I, л.
108).
[31] На 19.08.2005 г. Б.Д. е закупил от наследниците
на Г.М.А. имот с планоснимачен номер 3419, в кв. 1 по плана на гр. София, местността
„Младост 1а“ (нотариалния акт,том I, л. 126). Този имот е идентичен с бивш имот
3850 по кадастралния план от 1939 г., който е бил възстановен на наследниците
на Г.М.А. (решението на ПК, том I, л. 120; удостоверенията, заповедите и
скицата, том I, л. 121-125).
[32] На 24.08.2005 г. Б.Д. е закупил от
„КАСТ“ ЕООД и имот с планоснимачен номер 2952 в кв. 1 по плана на гр. София, местността
„Младост 1а“ (нотариалния акт, том I, л. 127). Този имот е идентичен с част от бившия
имот 3848 по кадастралния план от 1939 г., който е бил възстановен на
наследниците на С.Д.К. (комбинираната скица, том II, л. 345). По искане на Б.Д.
всички тези имоти, които Б.Д. е закупил през 2004 и 2005 г. в местност „Младост
1а“ по плана на гр. София, са били обединени в един имот с идентификатор
68134.4083.6147 и са образували УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952 (писмените
доказателства, том I, л. 133-171; заключението на вещото лице инж. Р.П., том II,
л. 343-344).
[33] През 2006 г. Б.Д. е сключил
предварителни договори със „СОФИЙСКА ВОДА“ АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СТОЛИЧНО“
АД за присъединяване на УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952 (имот
с идентификатор 68134.4083.6147) към
водоснабдителната и електроразпределителната мрежа (договорите, том I, л.
149-154). На 20.08.2007 г. Б.Д. и съпругата му Л.М. са продали на Б.Д. 1/2
идеална част от УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952 (имот
с идентификатор 68134.4083.6147) по плана на гр. София, местност
„Младост 1а“ (нотариалния акт, том I, л. 132). Както Б.Д. и Б.Д., така и БАН са
сключвали с трети лица договори за охрана на процесния имот (договорите, том II,
л. 328-330, и том III л. 16-18; договорите, том I, л.
272-341, и заповедите, том I, л. 314-359).
[34] На 16.01.2021 г. в
17:30 часа служители на охранителната фирма, наета от БАН, са установили, че е
била съборена с тежка техника оградата, съществувала между блоковете от едната
страна на безспорната част от УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952 (имот
с идентификатор 68134.4083.6147) и дворът на “Palomita” от
другата му страна (показанията на свидетелите Н., К.и А., том III, л.
21-30). Затова БАН е подал сигнал до СРП (сигнала,
том I, л. 360-361).
[35] Мястото на съществуването на тази ограда
е било установено и от съда при огледа, извършен от него на 11.03.2025 г., като
съществувала между блоковете от едната страна на безспорната част от УПИ XV-2309,
3839, 3419, 2952 (имот с идентификатор 68134.4083.6147) и
двора на „Palomita” от другата му страна (протокола, том III, л.
399-401). Описанието от свидетелите Н., К.и А.на мястото на оградата – между
блоковете и двора на „Palomita” – напълно
съвпада с мястото, на което при огледа съдът установи останки от ограда.
[36] Оградата е била от бетонни колове и
мрежа, като е имало метална пешеходна врата, която се е заключвала с катинар.
Към тази врата е водела пътека от към терена на БАН, като служители на БАН са
преминавали по нея, когато са ходели да обядват (показанията на свидетелите Н.,
К.и А.том III, л. 21-30). Основата на оградата е била от бутобетон
(бетон, примесен с натрошени камъни) (протокола от огледа, том III, л.
399-401).
[37] След събарянето на описаната ограда,
ответниците са изградили ограда по ул. „Анна Ахматова“ (показанията на
свидетелите Н., К.и А.том III, л. 21-30). Тази нова
ограда е на около 60-70 метра от съборената в посока към ул. „Анна Ахматова
(протокола от огледа, извършен от съда, том III, л.
399-401).
[38] БАН е заплатил: 4 691,97 лева за
държавна такса (л. 94 от делото на СРС); 3 667,00 лева за депозити за вещи лица (том I, л. 378;
том III, л. 2-3 и л. 224); 8 915,20 лева на адвокат (том III, л. 426-428).
Л.М. е заплатила: 400,00 лева за депозити за вещи лица (том I, л. 384; том III,
л. 222); 45,00 лева за съдебни удостоверения (том I, л. 393; том III, л. 167);
18 000,00 лева за адвокат (том III, л. 408 и следващите). Б.Д. и Б.Д. са заплатили
по 4 500,00 лева на адвокат (фактурите и справките за платени суми, том
III, л. 432-441). Б.Д. е заплатил и 5 011,14 лева държавна такса по
предявения срещу АКАДЕМИЯ иск (л. 73 от гр. д. 2 140/2024 г., което в том III). АКАДЕМИЯ
е заплатил 15 000,00 лева на адвокат (том III, л. 429-431).
2. Спорни
по делото обстоятелства:
[39] Спори се дали между спорната и
безспорната част от УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952 (имот
с идентификатор 68134.4083.6147) е
имало ограда по т. 17, 3 от комбинираната скица на л. 345 от том II (синята
пунктирана линия на скицата на л. 95 от том III).
Съдът установи, че такава е имало още през 1956 г. (по-горе пар. 19), през 1966
г. (по-горе пар. 23), през 1998 г. (по-горе пар. 26), през 1999 г. (по-горе
пар. 28) и към 16.01.2021 г. (по-горе пар. 34-37). Затова
съдът приема, че оградата я е имало и в периода между 1999 г. и 16.01.2021 г. Този
извод на съда се подкрепя и от показанията на свидетелите Н., К.и А., на които съдът
вярва, защото те пък съответстват на установеното от останалите доказателства,
описани на местата, посочени в по-предното изречение.
[40] За липсата на такава ограда и
използването на спорната част от процесния имот, която им е била предоставена
от Б.Д., са свидетелствали в показанията си свидетелите на ответниците
Д., О.и М.(показанията на свидетелите, том 3, л. 30-37). Съдът не вярва на тези
свидетели, защото в показанията им са налице обстоятелства, чието осъществяване
е житейски абсолютно нереалистично.
[41] Така например свидетелката Д. е заявила,
че на около 15-25 метра до 30 метра навътре в процесния имот откъм ул. „Анна
Ахматова“ е складирала декоративни дръвчета с цена от 700,00-800,00 евро всяко
на площ от 20,00 до 40 кв. метра. Ако се приеме, че едно дръвче е заемало
половин кв. метър, на площ от 20,00-40,00 кв. метра са могли да бъдат
складирани от 40,00 до 80,00 дръвчета, чиято стойност би била от 28 000,00
евро (40,00х700,00) до 64 000,00 евро (80,00х800,00).
[42] Нереалистично е търговец да складира
своя стока за 28 000,00-64 000,00 евро на място, което няма никаква
ограда, с лесен достъп откъм улица, и да разчита за охраната му на жива охрана
в автомобил, която не е постоянно на мястото, където е складирана стоката, а
отговаря и на сигнали за произшествия за други нейни обекти в района. Също
толкова нереалистично е и да складираш строителни скелета в големи количества
на подобно място – на площ от седем до девет дка. Абсурдно е да правиш това в
точно определени периоди, но не и в останалото време, когато ти е било
необходимо складиране и си го правил на охраняеми и оградени площи. Затова
съдът не вярва на показанията на свидетелите Д., О.и М..
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[43] БАН е
предявила отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. 3
от ГПК за установяване, че Б.Д., Л.М. и Б.Д. не са собственици на процесния
имот. Б.Д., Л.М. и Б.Д. са предявили положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо АКАДЕМИЯ, че
те са собственици на процесния имот. Искът на БАН е основателен и съдът го
уважава. Искът на Б.Д., Л.М. и Б.Д. е неоснователен и съдът го отхвърля.
1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на БАН:
[44] Съгласно чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване
несъществуването на едно правно отношение. Когато ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, че е собственик на спорния имот, тогава доказването, че
спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация (решения на ВКС: 68-2018-II Г. О. по гр. д. 2 767/2017 г.; 52-2018-II Г. О. по гр. д. 2 154/2017 г.; 15-2016-II Г.
О. по гр. д. 4 705/2015 г.; 13-2016-II Г. О. по гр. д. 3 637/2015 г.; 117-2014-I
Г.О. по гр. д. 1 012/2013 г.). Докато процесуалната легитимация на ищеца се
определя от твърденията му, дали е носител на спорното материално право,
материалната му легитимация се определя от доказателствата по делото,дали той е
действителният носител на спорното право (Сталев, Живко. Българско гражданско процесуално
право, с. 152-154. София 1994).
[45] Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. БАН да е
собственик на процесната реална част от 7 424,00 кв. метра от поземлен имот с
идентификатор 68134.4083.6147;
2. Б.Д., Л.М. и Б.Д. да не са
собственици на процесната реална част от 7 424,00 кв. метра от поземлен имот с
идентификатор 68134.4083.6147.
[46] БАН твърди, че
е собственик на имотите, които са били отчуждени с Указ 128 от 1941 г. по
силата на закона на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН. Съгласно чл. 10,
ал. 2 от Закона за БАН, Народното събрание предоставя в собственост на БАН
държавните терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични
средства и други движими вещи, стопанисвани от БАН. Разпореждането с това
имущество може да се извърши само в интерес на БАН и с решение на Общото ѝ
събрание.
[47] БАН твърди, че
имотите са били отчуждени с Указ 128 от 1941 г., а са ѝ били дадени за
стопанисване с Постановление на МС 73/08.03.1955г., Разпореждане на МС от
09.03.1956 г. и с Разпореждане на МС 1837/09.11.1959 г. Съдът установи, че с Указ
128 от 1941 г. са били предвидени за отчуждаване: 1) целият имот 3850 по кадастралния
план от 1939 г. с площ от 5 065 кв. метра; 2) 927,00 кв. метра от имот 3851 по кадастралния
план от 1939 г. и 3) 246,00 кв. метра от имот 3848 по кадастралния план от 1939
г. Всички те попадат в спорната част от имота с идентификатор 68134.4083.6147.
[48] Спори се дали с
Указ 128 от 1941 г. е било извършено отчуждаването или не. Съдът приема, че с
указа са били отчуждени площите от имотите, описани в предния параграф. Съдът
приема това, защото: Указ 128 е от 1941 г. Към този момент е действал Законът
за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885
г. (ЗОНИДОП (отм)).
[49] Съгласно чл. 1 от
ЗОНИДОП (отм.) отчуждението за държавна и обществена полза се извършва от
съдебните власти. Обществената полза като основание за отчуждаване на имотите се
обявява от закон или Княжески указ, акт на окръжния управител, в който се
обозначават земите, необходими за съответното мероприятие, приказ, който се издава
след акта на окръжния управител, съгласуван с мнението окръжната постоянна
комисия (чл. 2 от ЗОНИДОП (отм)). Указ 128 от 1941 г. е поставял началото на
процедурата за отчуждаване на имотите като е прогласявал обществената полза и
спешността на завладяването.
[50] Самото
отчуждаване е могло да се извърши по два начина - чрез "полюбовно
съгласие", когато собственикът не е възразявал срещу отчуждаването, или по
съдебен ред. В първия случай се е издавал административен акт (арг. от чл. 16, чл. 22 и чл. 47 ЗОНИДОП
(отм)). Във втория случай с решението на съда се е прогласявало отчуждаването
на конкретния имот (чл. 16 и чл. 17 ЗОНИДОП (отм.)). Административният акт по чл. 47 от ЗОНИДОП
(отм) и съдебното решение по чл. 17 са имали еднакви правни последици.
[51] С издаването на административния
акт
собствеността е преминавала върху държавата още преди да е било изплатено обезщетението за имота.
Административният акт е бил протоколът за оценка на имота, подписан от
собственика (решение на ВКС 601-2010-I Г.
О. по гр. д. 504/2009 г.).
[52] Освен това е било
възможно и фактическо отчуждаване на имота. При него е можело да не са били изпълнени
формалностите на закона, но отчуждителният ефект да е
настъпвал, ако е имотът е бил завзет. Данни за завземането на имота са могли да
бъдат включването на имотите в баланса на правоприемник на организацията, в
чиято полза е било отчуждаването (пак там).
[53] Съдът установи,
че за площите подлежащи на отчуждаване от имоти 3850 и 3851 по кадастралния
план от 1939 г. не само са били определени обезщетения, но и такива са били
изплатени, като собствениците са се разписали за получаването им. Съдът
установи, че в актовете за изплащане на обезщетението е било вписано, че са
били издадени и административни актове със записки за тях. Ето защо съдът
приема, че по отношение на отчуждаваните площи от имоти 3850 и 3851
отчуждаването е било реализирано.
[54] Реализирано е и
отчуждаването по отношение на площта от имот 3848, но то е било фактическо.
Това е така, защото частта от имота е подлежала на отчуждаване, собственикът се
е подписал в списъка за отчуждаване, имотът е бил оценен, а след това е бил
завладян от Българо-немския институт, чийто правоприемник е бил ЦЗИИ, а в
неговия баланс е било заприходено опитно поле,
включващо отчуждената част от имот 3848 (при същите факти същото е приел и ВКС
в цитираното решение).
[55] Съдът установи,
че отчуждените части от имоти 3848, 3850 и 3851 по кадастралния план от 1939 г.
впоследствие са били предоставени на ЦЗИИ, а след това на БАН. Затова към
момента на влизане в сила на чл. 10, ал. 2 от Закона БАН през 1991 г. тези
отчуждените части от имоти 3848, 3850 и 3851 са били предоставени на БАН и са станали
негова собственост. Тези отчуждени части от имоти 3848, 3850 и 3851 по
кадастралния план от 1939 г. са реална част от имот с идентификатор
68134.4083.6147 по т. 17, 3, 4, 16, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17 от
комбинираната скица на л. 345 от том II.
[56] След като
имотът е бил собственост на БАН и не е бил включван в ТКЗС, то той не е подлежал
на реституция по ЗСПЗЗ и извършената такава не е произвела правно действие. Продажбата
на имота от 2004 г. от възстановените собственици на ответниците не е прехвърлила
собствеността на отчуждените части от имоти 3848, 3850 и 3851, защото
продавачите не са я притежавали. Затова ответниците не са собственици на тази
част от имота - реалната част от имот с идентификатор 68134.4083.6147 по т. 17,
3, 4, 16, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17 от комбинираната скица на л. 345
от том II.
[57] За останалата
спорна част от процесния имот – тази по т. 4, 5, 6, 16, 4 от комбинираната скица
на л. 345, том II, се установи, че не е била включена в терена, предвиден за
отчуждаване с Указ 128 от 1941 г., а тя е била от имот 3848 по кадастралния
план от 1939 г. Тази част от имота е била включена в ТКЗС и е била предадена на
БАН с протокола за замяна от 10.04.1959 г. (по-горе пар. 20).
[58] Щом тази част е
била включена в ТКЗС, за нея са били налице предпоставките за възстановяване по
ЗСПЗЗ. Съдът установи, че на 07.12.1998 г. е влязло в сила решението за
възстановяването на собствеността на частта от имота по т. 4, 5, 6, 16, 4 от
комбинираната скица на л. 345, том II (по-горе пар.
26). Следователно с него е била възстановена собствеността на лицата, посочени
в него. Щом те са станали собственици, те валидно са прехвърлили собствеността
на ответниците с продажбите от 24.08.2005 г. и 20.08.2007 г. Затова съдът трябва
да разгледа придобиването от БАН на собствеността на частта от имота по т. 4,
5, 6, 16, 4 от комбинираната скица на л. 345, том II на евентуалното основание,
посочено от нея – давностно владение.
[59] БАН твърди, че
владее тази част от имота от 1956 г. или 1966 г. Съгласно чл. 79 о тЗакона за собствеността (ЗС), правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години (чл. 79, ал. 2 от
ЗС).
[60] Следователно,
за да е придобил собствеността по давност, БАН трябва да докаже, че е владял
имота през съответния период от време. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, с намерение за своене.
[61] Съгласно чл. 68
от ЗС, владението включва в себе си упражняване на фактическа власт и намерение
за своене. Предполага се, че владелецът държи вещта за себе си (чл. 69 от ЗС).
[62] Когато основанието
за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва държане
или съвладение, а не владение само за себе си, се счита, че владелецът не държи
вещта за себе си – липсва намерението за своене. Когато владението е започнало
на основание, което изключва правата на собствениците, намерението за своене се
предполага (ТР на ОСГК на ВКС 1/06.08.2012 г. по тълк.д. 1/2012 г.).
[63] В случая
владението на БАН е започнало още с предаването на имота на основание замяната,
извършена през 1959 г. Съдът установи, че тази част от имота е била заградена
от оградата на комплекса на БАН още през 1966 г. Оттогава БАН владее тази част
от имота.
[64] Съгласно чл. 5,
ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата е била приета с изменение,
обнародвано в ДВ, бр. 107 от 1997 г. и е в сила от 21.11.1997 г. Тя се прилага
по отношение на имотите, възстановяването на правото на собственост за които не
е приключило до влизането ѝ в сила (решения на ВКС: 105-2015-II Г.
О. по гр. дело 1 193/2014 г.; 556-2010-I Г. О.
по гр. д. 1 325/2009 г.).
[65] В случая към
момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ
не е била приключила процедурата по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността
върху имот със стар номер 3848. Процедурата по възстановяване на имотa е
приключила на 07.12.1998 г. Поради това посочената разпоредба е приложима.
[66] Когато
собствеността е възстановена след влизането в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, давността
започва да тече от момента на възстановяването (решение на ВКС 50047-2023-II Г.
О. по гр. д. 2 680/2022 г.). В случая от 07.12.1998 г., когато е влязло в сила решението
на СРС за възстановяване на имота, до 18.12.2018 г., датата на подаване на
исковата молба, са били изтекли почти 20 години, което много повече от давностния
срок от 10 години.
[67] Съдът установи,
че в периода 07.12.1998 г.-18.12.2018 г. спорната част от имота е била зад
оградата на БАН. Затова БАН е упражнявал фактическа власт върху тази част от
спорния имот. Предполага се, че БАН е владеел имота за себе си с намерение да
го свои. Тази презумпция не е оборена. Затова БАН е придобил по давност
собствеността върху имота по т. 4, 5, 6, 16, 4 от комбинираната скица на л.
345, том II от делото. Ето защо ответниците не са собственици на тази част от
спорния имот, искът е изцяло основателен и съдът го уважава.
2. По
иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 за установяването спрямо АКАДЕМИЯ, че Б.Д., Л.М.
и Б.Д. са собственици на процесния имот
[68] Съгласно чл.
124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване
съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на недвижим имот; 2. той да
иска това да бъде установено спрямо ответника.
[69] Съдът не установи Б.Д., Л.М.
и Б.Д. да са собственици на процесния имот. Собственик е БАН. Не е налице
предпоставка за уважаването на иска, той е неоснователен и съдът го отхвърля.
3. По разноските
[70] Съдът уважава
иска на БАН и отхвърля иска на Б.Д., Л.М. и Б.Д.. Затова право на разноски имат
БАН и АКАДЕМИЯ на основание съответно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
[71] Процесуалният
представител на Л.М. е възразил, че възнаграждението за адвокат, което БАН и
АКАДЕМИЯ са заплатили, е прекомерно. Делото е по-сложно от обикновеното, както
фактически, така и правно. Освен това интересът е значителен. Минималното
дължимо адвокатско възнаграждение е 26 417,87 лева без ДДС. Затова платените 8
915,20 лева от БАН за адвокат не са прекомерни. Затова на БАН се дължат всички
направени разходи за делото. Те са общо 17 274,17 лева.
[72] Процесуалният
представител на АКАДЕМИЯ единствено се е запознал с делото и е признал, че
АКАДЕМИЯ не е собственик. Той не е извършил почти никакви други действия.
Затова заплатените 15 000 лева за адвокат са прекомерни. С оглед на
извършената работа съдът приема, че 2 000 лева са справедливо
възнаграждение за адвокат. Затова съдът осъжда Б.Д., Л.М. и Б.Д. да заплатят на
Селскостопанска академия 2 000,00 лева разноски. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
[73] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК по отношение на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, че Б.Д.,
Л.М. и Б.Д. не са собственици на реална част от 7 424,00 кв. метра от поземлен
имот с идентификатор 68134.4083.6147 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на
АГКК. Тази реална част от 7 424,00 кв. метра от имот с идентификатор
68134.4083.6147 е оцветена в червено на скицата на л. 8 от том I от делото на СГС, а скицата
е неразделна част от настоящото решение.
[74] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на Б.Д.Д., Л.М. и Б.Г.Д.
срещу Селскостопанска академия за признаване, че те са собственици на основание
на покупко-продажби от 30.12.2004 г., 19.08.2005 г., 24.08.2005 г. и 20.08.2007
г. на реална част от 7 424,00 кв. метра от поземлен имот с идентификатор
68134.4083.6147 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК. Тази реална част от 7 424,00 кв. метра от имот с
идентификатор 68134.4083.6147 е оцветена в червено на скицата на л. 8 от том I от
делото на СГС, а скицата е неразделна част от настоящото решение.
[75] Българска
академия на науките е с адрес в гр. София, ул. „15-ти ноември“. Л.С.М. е
със съдебен адрес – адвокат М.Е.,***4-15. Б.Д.Д. и Б.Г.Д. са със съдебен адрес - адвокат А.П.,***.
Селскостопанска академия е със съдебен адрес - адвокат Е.Т.,***.
[76] ОСЪЖДА Б.Д., Л.М.
и Б.Д. да заплатят:
- 17 274,17 лева на БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
- 2 000,00 лева
на Селскостопанска академия на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото;
[77] Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението
за изготвянето му. Ако ответниците обжалват решението, с въззивната си жалба те
следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса
по сметка на САС от 2х0,5% от данъчната оценка на процесния имот. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия: