№ 50
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Частно наказателно дело №
20214400200224 по описа за 2021 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение № СЕ016902020 от
05.01.2020 г. на несъдебен орган във Федерална Република Германия, влязло
в сила на 25.01.2020 г., с което на българския гражданин И. В. В. е наложена
финансова санкция общо в размер на 108,50 евро.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.
Служебният защитник на засегнатото лице И. В. В. – адвокат С.С.,
изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като В. се намирал във
ФРГ, където е следвало да бъде потърсен от германските власти, за да плати
паричната санкция.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
1
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение № СЕ016902020 от 05.01.2020 г. на Служба за глоби и
парични санкции, окръг Г., ФРГ, влязло в сила на 25.01.2020 год., на
българския гражданин И.В. е наложена финансова санкция общо в размер на
108,50 евро, представляваща парична санкция за извършено административно
нарушение и парична сума за разходите по административната процедура,
довели до постановяване на решението.
Решението е постановено затова, че на 18.10.2019 г., в 15.20 часа, И. В.
В., като водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № SO-RS 1012, движейки
се в гр. Лангелсхайм, по федерален път В82, от гр. Г. за град З., пътен участък
85, станция 1,295, е превишил максимално допустимата скорост извън
населени места с 23 км/ч, движейки се с 83 км/ч.
Деянието съставлява административно нарушение, което се
санкционира по реда на чл. 3, ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по
пътищата, чл. 24 от Закона за движението по пътищата, 11.1.5 от Федералния
каталог за финансови санкции.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е
влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен
орган за извършено административно нарушение и акт за налагане на
задължение за плащане на разходите по административната процедура,
довели до постановяване на решението.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от
присъдата е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
2
Федерална Република Германия на 16.02.2021 г. и е преведено на български
език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на И.В. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като са налице условията за признаване и
изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са
налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и
допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 05.01.2020 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
3
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и по българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 108,50 евро, съдът следва да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в
сайта на БНБ за 05.01.2020 г. е видно, че равностойността на 108,50 евро е
212,20 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № СЕ016902020 от 05.01.2020 г., на Служба за
4
глоби и парични санкции, гр. Г., Федерална Република Германия, влязло
в сила на 25.01.2020 г., с което на българския гражданин И. В. В., роден на
28.06.1975 г. в град Плевен, с последен известен адрес в гр. Плевен, ж. к.
„***“, бл. 121, вх. „Г“, ет. 6, ап. 21, ЕГН – **********, е наложена
финансова санкция в размер на 108,50 евро, равностойни на 212,20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
решение № СЕ016902020 от 05.01.2020 г. да се изпрати заедно с препис от
настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен за
изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава – Bundesamt fur Lustiz,
ФРГ, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова
санкция на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за
приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5