Р Е Ш Е Н И Е № 170
Гр. Сливен, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 189 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от С.В.Н., ЕГН **********,***
срещу обективиран в писмо изх. №
АСД-09-820/05.06.2018 г. Отказ на Директора на Регионална дирекция по горите –
Сливен да обезсили Позволително за сеч № 0188639/05.08.2014 г. за отдел 1047,
подотдел „н“ за имот № 087024, Позволително за сеч № 0188638/05.08.2014 г. за
отдел 1047, подотдел „о“ за имот № 087024, Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „е“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „з“ за имот № 169001 и Позволително за сеч № 0220708/16.01.2015
г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001. Производството по делото се
движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че е собственик на гори в землищата на с. Кипилово
и с. Стрелци, като със заповеди на Директора на РДГ били утвърдени
горскостопански програми за два имота в землищата на двете села. На 10.07.2014
г. комисия, назначена със заповед на директора на РДГ констатирала, че
насажденията в двата имота са пострадали на 100 % от ветролом
и снеговал и предложила провеждане на 100 % санитарна
сеч, с внесени обяснителни записки за промяна на вида сеч. Въз основа на
Заповеди с № № АСД-06-767/04.08.2014 г. и АСД-06-768/04.08.2014 г. на същия
орган била утвърдена горскостопанска програма за промяна на вида сеч в имотите.
Горите в двата имота били изсечени изцяло. С Решение № 440/10.10.2017 г. на РС – Сливен В.Й.С. бил признат за виновен за
това, че на 10.07.2014 г. съставил неистински официален документ (Протокол от
10.07.2014 г. за извършен обход на имоти № № 087024 и 169001 с цел да бъде
използван пред РИОСВ – Бургас). Оспорващата твърди, че именно въз основа на
този протокол впоследствие е било одобрено изменението на вида на сечта в
техните гори, като чрез издаване на позволителни за сеч непосредствено е било пристъпено към изсичане на горите. Позовава се на чл. 57 т.
1 и чл. 58 ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 8/5.08.2011 г.Заведени били два иска пред
Административен съд Сливен за прогласяване нищожността на двете заповеди с № № АСД-06-767/04.08.2014
г. и АСД-06-768/04.08.2014 г., чрез което да търси обезщетяване за нанесената
вреда. Моли съда да отмени оспорения отказ.
В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. В
писмена защита поддържа жалбата и моли съда да я уважи и върне преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Заявява, че ако е издадена заповед за обезсилване на позволителното
за сеч от 2015 г., то не става ясно кога е станало това, същата не е съобщена
по надлежния ред на лицата по чл. 58 ал. 4 от Наредбата, не е отразено нейното
издаване в информационната програма, сечището не е освидетелствано. Счита, че
тази заповед не е влязла в законна сила, поради което и петте позволителни за
сеч следва да се обезсилят на посочените в жалбата основания. Твърди, че в
нормата на чл. 57 т. 1 е разпоредено императивно, че
позволителното за сеч се обезсилва, когато е издадено въз основа на документ,
който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, неистински или с невярно
съдържание, като законодателят не е уточнил, че това е документ от кръга на
посочените в чл. 52 ал. 1, а се касаело за всеки един документ, послужил като
основание за издаване на позволителното. Признатият от съда като неистински
документ – Протокол за извършен обход от 10.07.2014 г. бил използван пред РИОСВ
– Бургас, а след издаване на становище от този орган двата документа послужили
като основание да се одобрят план – извлечения за промяна вида на сечта в процесните имоти, послужили пък от своя страна за издаване
на процесните позволителни за сеч. Това изрично било
посочено в решението. Това налагало извода, че са налице предпоставките за
обезсилване на процесните позволителни за сеч в
хипотезата на чл. 57 т. 1 от Наредбата.
В с.з. административният орган Директор на Регионална дирекция по горите
Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен гл. юрк. В. К., която оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че в чл. 52 ал. 1 от Наредбата за сечите в горите са изрично разпоредени
документите, които са необходими за издаване на позволителни за сеч и
документът, който е признат за неистински от Районен съд Сливен не е сред тях.
Той е документ, който участва в процедурата по одобряване на план – извлечение
за промяна вида на сечта, което само по себе си би могло да бъде атакувано
отделно, а и на съда било служебно известно, че са налице две административни
дела в тази насока. В писмена защита административният орган заявява, че
неправилно неговото писмо се разглежда като отказ да бъде издаден
административен акт – заповед за обезсилване на позволителни за сеч. Към датата
на произнасяне заявените за обезсилване позволителни за сеч не били в сила, за
да бъдат предмет на разглеждане по същество. Счита, че в случая е обективиран отказ да се разгледа по същество искането за
обезсилване на позволителни за сеч и жалбата следвало да се разгледа по реда на
глава десета, раздел четири от АПК. По същество счита, че следва да се приеме,
че Заповед № 10-44/24.03.2015 г. е влязла в сила, а жалбата в тази част да се
приеме за недопустима. От мотивите на съдебното решение на РС – Сливен се
установявало, че съставен Протокол от 10.07.2014 г., в който е посочено, че е в
три екземпляра, с положени подписи за тримата членове на комисията, като
екземпляр бил оставен в досиетата за двата имота в РДГ Сливен, а трети в
оригинал бил предоставен в РИОСВ Бургас и именно в последния (и само в него) се
установява, че два от подписите са неистински. С решението не се установявало
да е налице разлика в самите констатации между екземплярите на протокола,
съхранявани в РДГ Сливен и този, изпратен в РИОСВ Бургас. Моли съда да отхвърли
жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД-10-108/26.06.2013 г. на Директора на РДГ Сливен била
утвърдена горскостопанска програма за имот № 169001 в землище на с. Кипилово и
със Заповед № РД-10-109/26.06.2013 г. била утвърдена такава за имот № 087024 в
землище на с. Стрелци.
На 10.07.2014 г. комисия в състав зам. директор на РДГ Сливен, главен
горски инспектор в РДГ Сливен и горски инспектор в РДГ Сливен, след извършен
обход на процесните два имота констатирала, че в
подотдели 1047 „н“, 1047 „о“, 1054 „г“, 1054 „е“ и 1054 „з“ вследствие на
обилния снеговалеж и силен вятър насаждението е пострадало на 100 % от ветролом и снеговал, а за
усвояване на повредената дървесина и недопускане похабяването й, избягване на
възникването на каламитети, подобряване на
здравословното състояние на насаждението и с цел избягване на по – големи
повреди от евентуални последващи снеговалежи,
предложила в насажденията да се изведе санитарна сеч 100 %. Цитираното било обективирано в Протокол, одобрен от Директор на РДГ Сливен,
съгласно който за имотите е изготвен план – извлечение за промяна вида на сечта
от инж. Й. С. – л. л..
На 04.08.2014 г. изготвеният от л. л. Й. Й. План – извлечение за
промяна вида на сечта в двата имота в 100 % санитарна бил одобрен от Директора
на РДГ Сливен, съобразно рег. № АСД-06-768/04.08.2014 г. и
АСД-06-767/04.08.2014 г.
С Решение № 440/10.10.2017 г., постановено по
АНД № 1233/2017 г. по описа на Районен съд Сливен бил признат В.Й.С. за виновен
за това, че на 10.07.2014 г. съставил неистински официален документ (Протокол
от 10.07.2014 г. за извършен обход на имоти с № 087024 и № 169001 по ГСП 2013
на ТП ДГС Котел, - екз. 3) с цел да бъде използван
пред РИОСВ – Бургас, което е престъпление по чл. 308 ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78А от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000
лв. Съгласно мотивите на този съд, експертът по съдебно – почерковата
експертиза допускал, че подписите в първите два броя протоколи са положени от
същите три лица, посочени в заглавната страница на документа и съставители на
същия.
Въз основа на одобрените с рег. № АСД-06-768/04.08.2014 г. и № АСД-06-767/04.08.2014
г. План – извлечения за промяна вида на сечта, били издадени Позволително за
сеч № 0188639/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „н“ за имот № 087024,
Позволително за сеч № 0188638/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „о“ за имот
№ 087024, Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел
„г“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014 г. за отдел
1054, подотдел „е“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „з“ за имот № 169001 и Позволително за сеч №
0220708/16.01.2015 г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001. В същите е
посочен вид на сечта: Санитарна 100 %. Според данните по делото такава сеч била
извършена в двата процесни имота.
По повод постъпил сигнал за незаконна сеч в района, през м. март 2015
г. била извършена проверка от служители при РДГ Сливен в землището на с.
Кипилово, при който било установено за имот № 169001, че през 2013 г. е
проведена сеч (пробирка и санитарна 100 % върху части
от подотделите) и през 2014 г. (100 % санитарна върху цялата площ на имота),
като по периферните дървета, ограничаващи санитарната „гола“ сеч в имота не е
поставена контролна горска марка в основата, в нарушение на чл. 50 ал. 6 от
Наредба за сечите в горите. При такива мотиви със
Заповед № РД-10-44/24.03.2015 г. Директорът на РДГ Сливен на основание чл. 58
ал. 1 т. 3 и чл. 57 т. 8, вр. чл. 52 ал. 1 т. 2, вр. чл. 50 ал. 6 от Наредба № 8 обезсилил Позволително за
сеч № 0220708/16.01.2015 г. за имот № 169001 в землището на с. Кипилово за
подотдел 1054 „г“. В заповедта било разпоредено екземпляр
да се връчи на лицето, на което е издадено позволителното за сеч и два
екземпляра за РДГ.
На 21.05.2018 г. с вх. № АСД-09-2874 при Директора на РДГ Сливен
постъпило Искане от С.В.Н. за обезсилване на Позволително за сеч №
0188639/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „н“ за имот № 087024,
Позволително за сеч № 0188638/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „о“ за имот
№ 087024, Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел
„г“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014 г. за отдел
1054, подотдел „е“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „з“ за имот № 169001 и Позволително за сеч №
0220708/16.01.2015 г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001. В искането
си В. се позовала на чл. 57 т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. за сечите в горите, а именно, че позволително за сеч се
обезсилва, когато е издадено въз основа на документ, който по надлежния съдебен
ред е признат за подправен, неистински или с невярно съдържание.
По подаденото искане сезираният административен орган се произнесъл с
писмо изх. № АСД-09-820/05.06.2018 г., в което заявил, че издадените
позволителни за сеч през 2014 г. са прекратили своето действие с издаване на
протоколи за освидетелстване на сечище, а за издаденото през 2015 г.
позволително за сеч директорът на РДГ Сливен е спрял провеждането на сечта по
същото със Заповед № РД-10-44/24.03.2015 г., като на 06.04.2015 г. е съставен протокол за освидетелстване на
сечище. Съгласно това писмо, органът е формирал извод, че с издадените
протоколи за освидетелстване на сечище е преустановено действието на
позволителните за сеч в подотделите и към настоящия момент тези позволителни
нямат действие, поради което и не могат да бъдат предмет на обезсилване със
заповед на Директора на РДГ.
Жалбата срещу отказа на Директора на РДГ за обезсили процесните позволителни за сеч, обективиран
в горецитираното писмо, е подадена до настоящия съд
на 12.06.2018 г.
При служебна справка в деловодната система на съда се установи, че по
жалба на С.В.Н. са образувани адм. д. № 185/2018 г. и
адм. д. № 195/2018 г. по описа на Административен съд
Сливен с предмет на оспорване Заповед № АСД-06-767/04.08.2014 г. за
утвърждаване на горскостопански план (горскостопанска програма) на Директора на
РДГ Сливен и Заповед № АСД № 06-768/04.08.2014 г. за утвърждаване на
горскостопански план (горскостопанска програма) на Директора на РДГ Сливен,
които съдебни производства към настоящия момент са висящи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност
административен акт, в рамките на регламентирания от чл. 149 ал. 3 от АПК срок,
а именно: седем дни след издаване на акта и от лице, което има правен интерес
от това производство, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност, наложено от принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от териториално компетентен административен
орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваният
отказ е постановен от Директора на РДГ Сливен, действащ при спазване на
правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 58 ал. 1 т. 3
от Наредба № 8/5.08.2011 г. за сечите в горите) материална
и персонална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 3 от
Наредба № 8/5.08.2011 г. за сечите в горите,
позволителното за сеч се обезсилва със заповед на директорите на регионалните
дирекции по горите – за всички горски територии. В оспореното писмо изх. №
АСД-09-820/05.06.2018 г. е обективиран отказ на
Директора на РДГ Сливен да обезсили Позволително за сеч № 0188639/05.08.2014 г.
за отдел 1047, подотдел „н“ за имот № 087024, Позволително за сеч №
0188638/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „о“ за имот № 087024,
Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот
№ 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел
„е“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014 г. за отдел
1054, подотдел „з“ за имот № 169001 и Позволително за сеч № 0220708/16.01.2015
г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001, съобразно подадено до него
изрично искане за постановяване на заповед по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредбата. Освен
валиден, процесният отказ се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като постановен в съответствие с материалния закон, при
следните съображения:
Материалноправните основания за
обезсилване на позволително за сеч са визирани в нормата на чл. 57 от Наредба №
8/5.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно тази
разпоредба, позволителното за сеч, издадено по реда на наредбата се обезсилва: 1.
когато е издадено въз основа на документ, който по надлежния съдебен ред е
признат за подправен, неистински или с невярно съдържание; 2. по искане на
собственика или на горското сдружение, сключили договор по реда на чл. 108, ал.
1, т. 3 и 4 от Закона за горите, подадено в съответната регионална дирекция по
горите; 3. по мотивирано искане на лицето, на което е издадено позволителното
за сеч, или на търговеца, извършващ дейността; 4. при отписване на търговеца,
който извършва добив на дървесина, от регистъра по чл. 241 от Закона за горите;
5. при отписване на лицето, на което е издадено позволителното, от публичния
регистър по чл. 235 от Закона за горите; 6. когато в насаждението се провежда
сеч, която не съответства на разрешената с позволителното; 7. маркирането е
извършено в нарушение на правилата за съответната сеч, вследствие на което се
налага ново маркиране; 8. когато позволителното е издадено в нарушение на чл.
52 - 56; 9. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.); 10. когато
в резултат на биотични и абиотични въздействия са
настъпили повреди, вследствие на които се налага провеждане на сеч, различна от
разрешената; 11. (нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) по
искане на съсобствениците, притежаващи повече от половината от собствеността на
имота. В процесния случай искането на
заинтересованото лице е обосновано със заявено наличие на предпоставките по чл.
57 т. 1 от Наредбата, а именно: обявен по съдебен ред за неистински Протокол от
10.07.2014 г. с констатации за необходимост от промяна на вида на сечта в
конкретни имоти. Този протокол обаче не е измежду документите, въз основа на
които се издава позволително за сеч. Тези документи като нормативно изискуеми
са подробно и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 от
Наредбата, съгласно която за издаване на позволително за сеч в горски територии
– собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат
спазени изискванията по чл. 52 ал. 1, както и да се представят следните
документи: 1. копия от документ за
собственост и валидна скица на имота; 2. удостоверение за наследници - когато
гората е възстановена на наследниците на починал собственик или при смърт на
собственика на имота; 3. договор, по силата на който собственик е възложил
добива в имота - в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, или
декларация, че са налице обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите; 4. нотариално заверено пълномощно от собственик - когато искането е от
несобственик с изключение на случаите по т. 3; 5. нотариално заверено съгласие,
издадено по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите – когато горският имот е
собственост на повече от едно физическо и юридическо лице. Съобразно визираният
в цитираната норма чл. 52 ал. 1, сечите се провеждат
след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108 ал. 1 от ЗГ въз
основа на утвърден горскостопански план или програма или одобрено план –
извлечение; одобрен карнет – опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано
за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с
други собственици са трайно обозначени на терена; одобрен технологичен план за
добив на дървесина и копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията
на чл. 181 от ЗГ – за горите, общинска собственост. От тази правна
регламентация се установява, че протокол с констатации относно необходимостта
от промяна на вида сеч не е сред посочените документи, чието задължително
наличие е предпоставка за издаване на позволително за сеч. Както се установява
от доказателствата по делото, процесният протокол е
послужил като основание за одобряване на план – извлечение за промяна на вида
сеч с рег. № № АСД – 06-767/04.08.2014 г. и АДС-06-768/04.08.2014 г., чиято
законосъобразност е предмет на разглеждане в образуваните пред Административен
съд Сливен адм. д. № 185/2018 г. и 195/2018 г., които
към настоящия момент са във фаза на висящност. Процесните позволителни за сеч са издадени въз основа на
тези одобрени план – извлечения, визирани като изискуеми в нормата на чл. 52
ал. 1 т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. за сечите в
горите. Предпоставка за обезсилване на позволително за сеч, съобразно чл. 57 т.
1 от Наредбата е когато същото е издадено въз основа на документ, който по
надлежния ред е признат за подправен, неистински или с невярно съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че нормата не следва да се тълкува разширително, доколкото законодателят е формулирал изрично и
изчерпателно в горните разпоредби на чл. 52 ал. 1 и чл. 54 ал. 1 от Наредбата документите, въз основа на които се издава
позволително за сеч и протокол от категорията на процесните
не е измежду тях. Нещо повече – законосъобразността на одобрените план –
извлечения, въз основа на които са издадени процесните
позволителни за сеч, е предмет на разглеждане в други две висящи съдебни
производства пред Административен съд Сливен. В контекста на изразеното следва
да се отчете и обстоятелството, че съгласно Решение № 440/10.10.2017 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД №
1233/2017 г. е обявен за неистински само екземпляр 3 от Протокола от 10.07.2014
г., който е бил представен пред РИОСВ – Бургас, но не и първите два екземпляра,
които са останали в РДГ Сливен и за които е допуснато от съдебно – почеркова експертиза, че подписите са положени от
посочените в същите лица. Освен изложеното, от доказателствата по делото се
установява, че Позволително за сеч № 0220708/16.01.2015 г. – отдел № 1054,
подотдел „г“ за имот № 169001 е обезсилено със Заповед № РД-10-44/24.03.2015
г., връчена съобразно законовото изискването на чл. 58 ал. 4 от Наредба №
8/5.08.2011 г. за сечите в горите – на лицето, на
което е издадено позволителното за сеч и на лицето, което е издало
позволителното за сеч.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че отказът на Директора на РДГ
Сливен да издаде заповед за обезсилване на Позволително за сеч №
0188639/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „н“ за имот № 087024,
Позволително за сеч № 0188638/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „о“ за имот
№ 087024, Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел
„г“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014 г. за отдел
1054, подотдел „е“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „з“ за имот № 169001 и Позволително за сеч №
0220708/16.01.2015 г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001, обективиран в писмо изх. № АСД-09-820/05.06.2018 г., е законосъобразен. Жалбата срещу него се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Н., ЕГН **********,*** срещу обективиран
в писмо изх. № АСД-09-820/05.06.2018 г. Отказ на Директора на Регионална
дирекция по горите – Сливен да обезсили Позволително за сеч №
0188639/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „н“ за имот № 087024,
Позволително за сеч № 0188638/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел „о“ за имот
№ 087024, Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел
„г“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014 г. за отдел
1054, подотдел „е“ за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014
г. за отдел 1054, подотдел „з“ за имот № 169001 и Позволително за сеч №
0220708/16.01.2015 г. за отдел 1054, подотдел „г“ за имот № 169001, като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен
съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен съдия: